№ 49
гр. Стара Загора , 29.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501278 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.Д.С. и М.И. С.,
чрез адв.Ц.М. против решение № 260011 от 12.01.2021г., постановено по
гр.дело № 508/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд, с което са
отхвърлят предявените от Г.Д.С. и М.И. С. против И.К.П. и Ж. Н. П. искове с
правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено, че Г.Д.С. и М.И.
С. са собственици на следните недвижими имоти: Нива с площ от 2.922 дка.,
четвърта категория местност „Паметника“, имот №2002, в землището на ***,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 83106.2.2, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 83106.2.7, 83106.3.207, 83106.3.521,
83106.2.8, 83106.2.3, 83106.2.10 и 83106.2.1.№83106.2.7 и Нива с площ от
1.453 дка., четвърта категория, местност „Цв. воденица“ имот №4012 в
землището на ***, съставляваща поземлен имот с идентификатор 83106.4.12,
при граници: поземлени имоти с идентификатори 83106.4.9, 83106.4.13,
83106.3.207 и 83106.4.11 и за осъждането на И.К.П. и Ж. Н. П. да предадат
владението върху същите имоти, като неоснователни.
Въззивниците обжалват решението на първоинстанционния съд като
1
неправилно и незаконосъобразно. Излагат подробни съображения в тази
насока. Считат, че първоинстанционният съд е формирал необосновани
мотиви, които са довели до неправилното отхвърляне на иска. Твърдят, че
изводите на съда противоречат на разпоредбата на чл.70 от ЗС, според която
добросъвестността се предполага до доказване на противното, на чл.69 от ЗС,
според която се предполага, че владелецът държи вещта като своя, докато не
се докаже, че я държи за другиго, на основанията за прекъсване на давността
– чл.116 б.“а“, б.“б“ от ЗЗД и най-вече – на несъобразяване на съда с
елементите на владението и признаците на добросъвестно владение. Сочат, че
в настоящият процес има категорични доказателства, че по време на
давностния срок въззиваемите са узнали, че праводателят им не е собственик,
както и какви действия са извършили по повод узнаването.
Молят съдът да отмени обжалваното решение и да уважи предявения
иск като основателен и доказан. Претендират присъждане на разноските в
производството.
Въззиваемите И.К.П. и Ж. Н. П., чрез пълномощника си адв. Е.Д.,
вземат становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат подробни
съображения по оплакванията в жалбата. Сочат, че с жалбата въззивниците
релевират нови фактически и правни твърдения, които не са заявени пред
първоинстанционния съд и са преклудирани. Считат, че установените
безспорни факти по делото, приложимите правни норми и принципните
постановки в практиката на ВКС разкриват явно, необезпокоявано и
непрекъснато владение на процесните два имота от ответниците повече от 5
години. Твърдят, че са добросъвестни владелци по смисъла на чл.70, ал.1 от
ЗС – започнали са да владеят имота въз основа на сключен договор за
продажба, т.е. на правно основание, годно да ги направи собственици, без да
знаят, че праводателят им не е собственик.
Молят съдът да отхвърли жалбата, като потвърди изцяло решението на
първоинстанционния съд и да им присъди съдебните разноски пред
въззивната инстанция.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по
делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
2
Производството е с правно основание чл.108 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на: Нива от 2.922 дка., четвърта
категория, местност „Паметника" имот - 2002 /сега поземлен имот с
идентификатор 83106.2.2/ *** и Нива от 1.453 дка., четвърта категория,
местност „Цв. воденица“ имот №4012 /сега поземлен имот с идентификатор
83106.4.12/ в землището на ***, които, след като придобили през 1997 г. били
продадени повторно през 2011 г. от същия продавач на ответниците.
Продавачът В.В.А., продала имотите първо на тях с нотариален акт №3, том
19, н.д.№5756/1997 г. на КРС и влезли веднага във владение на същите.
Владението върху имотите продължило до 2012 г., като до 2010 г. ги
обработвали лично, а следващите две години чрез трети лица - техни съседи,
тъй като имали здравословни проблеми. През 2013 г. разбрали от съседите си,
че земите им се обработват от други хора и веднага потърсили информация в
общината, от където разбрали, че имотите били продадени на ответниците от
същия продавач с нотариален акт №74, т.2, н.д.№263/2011 г. на нотариус
П.П.. Депозирали жалба в прокуратурата и срещу продавача В.В.А. било
образувано НОХД №1071/2014 г. по описа на PC-Казанлък. В хода на
наказателното производство, първият ответник И.К. депозирал граждански
иск срещу продавача с искане да му бъде върната продажната цена на
имотите, тъй като същият не е станал собственик. Делото приключило с
осъдителна присъда за измама на продавача и с осъждане да върне на К.
продажната цена на имотите- 650 лв. Твърдят, че като първи купувачи по
време, са собственици на процесиите имоти, а ответниците са получили
обратно от продавача платената цена и ясно съзнавали, че те не са техни, но в
правния мир съществувал титула за собственост -нотариален акт №74, том 2,
н.д.№263/2011 г. на КРС и в СГКК имотите били записани на тяхно име, а и
те към момента владеели имотите, като ги отдавали краткосрочно под наем
на трети лица, въпреки признанията на ответника И.К.П. в прокурорската
преписка в НОХД №1071/2014 г. на КРС, че към 2014 г. не е обработвал
земите и въпреки, че е получил обратно цената на имотите по наказателното
дело. С оглед на това считат, че е налице обоснован правен интерес да
установят, че са собственици на процесиите имоти, тъй като към деня на
продажбата, с която продавачът В.А. продала имотите на първия ответник
3
И.К.П. - 21.06.2011 г. не е имала в патримониума си собствеността, за да му ги
прехвърли. В резултат на това ответниците не са могли да станат собственици
по силата на правилото, че никой не може да прехвърли повече права,
отколкото притежава. Към деня на процесиите продажби процесиите имоти
били в режим на СИО и съпругите се явявали съсобственици. Молят съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответниците, че са собственици на Нива от 2.922 дка., четвърта категория
местност „Паметника“, имот №2002, в землището на ***, съставляваща
поземлен имот с идентификатор 83106.2.2, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 83106.2.7, 83106.3.207, 83106.3.521, 83106.2.8, 83106.2.3,
83106.2.10 и 83106.2.1.№83106.2.7; и на Нива от 1.453 дка., четвърта
категория, местност „Цв. воденица“ имот №4012 в землището на ***,
съставляваща поземлен имот с идентификатор 83106.4.12, при граници:
поземлени имоти с идентификатори 83106.4.9, 83106.4.13, 83106.3.207 и
83106.4.11, както и да осъди ответниците да им предадат владението върху
описаните имоти.
Ответниците оспорват предявените ревандикационни искове като
неоснователни. С договора за продажба на процесните недвижими имоти,
сключен с нотариален акт №74/21.06.2011 г. на нотариус П.П., купувачът И.П.
не е придобил от продавача В.А. правото на собственост върху закупените
имоти, защото продавачът е продал същите тези имоти на ищеца Г.С. с
нотариален акт №3/19.12.1997 г. на КРС. От сключването на договора за
продажба на процесиите недвижими имоти на 21.06.2011 г. ответниците
упражнявали като собствени фактическата власт - владението върху тези
имоти, закупени с нотариален акт №74/2011 г. на нотариус П.П.. Владението,
установено от купувача И.П. върху закупените два имота на 21.06.2011 г.,
било добросъвестно, явно и открито, и се упражнявало непрекъснато и
необезпокоявано в периода от 21.06.2011 г. до 21.02.2020 г. , когато ищците
предявили настоящите исковете, а и след това. По време на упражняваното от
купувача И.П. явно, открито, непрекъснато и необезпокоявано владение
върху двата закупени недвижими имота, като собственик осъществил
следните фактически и правни действия: -на 29.08.2011 г. платил дължимите
държавни такси и вписал в Агенцията по кадастър закупените от него имоти;
по негова молба като собственик, на 20.09.2011г. било извършено трасиране
4
на границите на двата имота. За периода от стопанската 2011/2012 г. и през
настоящата стопанска 2019/2020 г. като собственик отдавал под наем на
наемателите ЕТ „И.Д.-Д.“ и И.Л. нивата с площ 2922 кв.м., в местността
„Паметника“, срещу заплащане на наем в пари или натура. Двамата
наематели ЕТ „И.Д.-Д.“ и И.Л. били регистрирани земеделски производители
и ги заявили пред ОбСЗ и ДФЗ, че ги обработват през съответните стопански
години в т.ч. и наетата от тях нива с площ 2922 кв.м. За периода от
стопанската 2011/2012 г. и през настоящата стопанска 2019/2020 г. като
собственик отдавал под наем на наемателите М.М., А.М. и М.Ю. процесната
нива с площ 1453 кв.м., в местност „Цв. воденица“, за отглеждане на
люцерна, срещу заплащане на наем в пари или натура. Наемателят А.М. бил
регистриран земеделски производител и заявил пред ОбСЗ и ДФЗ, че
обработва през съответната стопанска година наетия от него имот - нива с
площ 1453 кв.м. Договорът за продажба на процесните недвижими имоти,
сключен с нотариален акт №74/21.06.2011 г. на нотариус П. бил валидна и
действителна правна сделка. Договорът не бил развален и не бил унищожен.
Предявяването от купувача И.П. на граждански иск към продавача В.А. за
платената цена от 650 лв., не променило неговото субективното намерение
(анимуса) да свои и владее процесните недвижими имоти като техен
собственик. За времето от началото на стопанската 2011/2012 г. и до
настоящата стопанска 2019/2020 г. включително, за период от над 8 години,
купувачът И.П. владеел като собственик процесните два недвижими имота,
отдавал ги под наем на посочените трети лица - наематели, срещу което
получавал насрещни престации - наеми в пари и натура. Правят възражение
за придобиване на имотите по давност. В резултат на упражняваното от
купувача И.П. добросъвестно, открито, явно, непрекъснато и
необезпокоявано владение върху закупените от него два процесни недвижими
имота започнало на 21.06.2011 г., съгласно чл.79, ал.2 от ЗС с изтичането на 5-
годишния давностен срок, като съпрузи придобили правото на собственост по
давност. С изтичането на 5-годишния срок на придобивната давност в тяхна
полза, правото на собственост на ищците върху процесните имоти било
погасено. От тогава, както и при предявяване на ревандикационните искове,
ищците не били собственици на процесните недвижими имоти. Владеели
процесните два недвижими имота на валидно и годно правно основание като
собственици въз основа на придобивна давност, поради което предявените
5
искове били неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендират
съдебни разноски.
За да постанови решението си, предвид представените по делото
писмени доказателства, районният съд е приел от фактическа страна
следното: Ищците Г.Д.С. и М.И.С. са сключили граждански брак на
01.05.1970 г. в ***, а ответниците И.К.П. и Ж. Н. П. са съпрузи от 08.09.2001
г.
С нотариален акт №3, том 19, н.д.№5756/1997 г. на нотариус при РС-
Казанлък, В.В.А. е продала на Г.Д.С. следния свой недвижим имот: нива с
площ от 2.922 кв.м., четвърта категория, в местността „Паметника“,
представляваща имот №2002, по плана за земеразделяне на *** и нива с площ
от 1.453 кв.м., четвърта категория, в местността „Цв. воденица“,
съставляваща имот №4012, по плана за земеразделяне на ***.
Съгласно договор за продажба, обективиран в нотариален акт №74, том
2, рег.№3011, д.№263 от 21.06.2011 г. на Нотариус П.П., рег.№443 на НК с
район PC-Казанлък, В.В.А. е продала на И.К.П. следните свои недвижими
имоти, придобити по наследство в ***, ***, по КККР, одобрени със заповед
№РД-18-94/29.12.2009 г. на ИД на АГКК както следва: Поземлен имот с
идентификатор 83106.2.2, с площ от 2922 кв.м. с номер по предходен план
имот №002002, с трайно предназначение на територията- Земеделска и начин
на трайно ползване - Нива, в местност „Паметника“, при съседи: поземлени
имоти с идентификатори 83106.2.7, 83106.3.207, 83106.3.521, 83106.2.8,
83106.2.3, 83106.2.10 и 83106.2.1; и Поземлен имот с идентификатор
83106.4.12, с площ от 1452 кв.м. с номер по предходен план имот № 004012, с
трайно предназначение на територията - Земеделска и начин на трайно
ползване - Нива, в местност „Цв. Воденица“, при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 83106.4.9, 83106.4.13, 83106.3.207 и 83106.4.11.
От представената вносна бележка от 29.08.2011 г., съдът е установил, че
ответникът П. е платил такса в полза на Агенция по Кадастъра. Извършил е
трасиране на процесните недвижими имоти, видно от протокол за извършено
трасиране от 20.09.2011 г. И.К.П. е сключил договори за наем от 01.10.2011 г.,
от 21.10.2015 г., от 10.11.2019 г. и от 10.09.2017 г., като наемодател с трети
лица като наематели за процесните две ниви; Получавал е рента;
6
От приложеното НОХД №1071/2014 г. по описа на PC-Казанлък, съдът е
установил, че с влязла в сила Присъда №4/20.01.2015 г., подсъдимата В.В.А.
от *** е призната за виновна за това, че в периода от 21.06.2011 г. до
02.08.2012 г. в ***, в условието на продължавано престъпление, на два пъти, с
цел да набави за себе си имотна облага е възбудила заблуждение у И.К.П. и у
И.Ф.Т., че е собственик на поземлени имоти с трайно предназначение на
територията- Земеделска и с начин на трайно ползване- нива, находяща се в
землището на ***, ***, съответно: - у И.К.П. за поземлен имот с
идентификатор 83106.2.2 /номер по предходен план 002002/ с площ от 2922
кв.м. в местност „Паметника“ и за поземлен имот с идентификатор 83106.4.12
/ номер по предходен план 004012/ с площ от 1452 кв.м. в местност „Цв.
Воденица“, които му е продала с нотариален акт за покупко- продажба №74,
по нотариално дело №263/21.06.2011 г., като с това му е причинила имотна
вреда общо в размер на 650 лв., и -у И.Ф.Т. за поземлен имот с
идентификатор 83106.50.628 / със стар планоснимачен №628/ с площ от 0.479
декара, в местността „Хаджиевец“ който му е продала с нотариален акт за
покупко-продажба №26, по нотариално дело №162/02.08.2012 г., като с това
му е причинила имотна вреда общо в размер на 100 лв., като общата сума на
причинената имотната вреда възлиза на 750 лв., поради което и на основание
чл.209, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр.с чл.58а, ал.4 вр. с ал.1 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от
НК вр. с чл.373, ал.2 от НПК е осъдена на „шест месеца лишаване от
свобода“, като наказанието е отложено за изтърпяване на основание чл.66,
ал.1 от НК за срок от три години, и В.В.А. е осъдена да заплати на И.К.П.
сумата от 650 лв., представляваща обезщетение за причинените с деянието
имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането
21.06.2011 г. до окончателното изплащане по предявения граждански иск по
чл.45 от ЗЗД.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че от закупуването на процесните имоти през 1997г. до
2011г.. ищците са ги владели, а след сключването на договор за покупко-
продажба на 21.06.2011г. ответниците упражняват фактическа власт върху
тях. Безспорно е и обстоятелството, че през 2014г. ответниците са узнали, че
закупените от тях имоти са били продадени на ищците през 1997г.
При така установената фактическа обстановка, по която страните не
7
спорят, Казанлъшкия районен съд е направил следните правни изводи:
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на
ревандикационния иск се определя от кумулативното наличие на трите
релевантни предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, последната да се
намира във владение или държане на ответника и фактическата власт върху
вещта да се осъществява от ответника без правно основание. По този иск в
тежест на ищеца е да докаже, че е собственик на процесния недвижим имот и
че последният се владее от ответника, а в тежест на ответника е да докаже, че
владее спорния имот на годно да го направи собственик правно основание,
респ. да докаже възражението си за придобиване на собствеността въз основа
на изтекла в негова полза придобивна давност по отношение на имота.
Съдът е приел, че в настоящия случай ищците са придобили процесните
земеделски земи в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на
чл.21, ал.1 от СК, на основание възмездна сделка- договор за покупко-
продажба от 19.12.1997 г., сключен между ищеца Г.Д.С. като купувач и
продавача В.В.А., обективиран в нотариален акт №3, том 19, н.д.№5756/1997
г. на нотариус при PC-Казанлък. Договорът е породил присъщия му
транслативен ефект и правото на собственост върху имотите е прехвърлено в
патримониума на ищците, тъй като е сключен в изискуемата се в чл. 18 от
ЗЗД нотариална форма.
Ответниците И.К.П. и Ж. Н. П. основават правото си на договор за
продажба от 21.06.2011 г., сключен с нотариален акт №74, том 2, рег.№3011,
д.№263 от 21.06.2011 г. на Нотариус П.П., рег.№443 на НК със същия
продавач В.В.А. и ответника И.К.П. по време на брака му с ответницата.
Съдът е приел, за безспорно, че ответниците упражняват фактическа
власт върху спорните недвижими имоти от 21.06.2011г. Спорът се свежда до
това, дали владението им е добросъвестно или недобросъвестно.
Продажбата е деривативен придобивен способ и за да настъпи вещно-
прехвърлителния ефект по нея, е необходимо продавачът да е титуляр на
прехвърляемото субективно право на собственост, предмет на сделката. В
случая, праводателят на ответниците не е бил собственик на процесиите
недвижими имоти към датата на сключване на продажбената сделка
8
/21.06.2011г./, тъй като вече се е разпоредила с правата си на 19.12.1997 г.,
когато е продала същите имоти на ищците с нотариален акт №3, том 19, н.д.
№5756/1997 г. на нотариус при РС-Казанлък. Продажбата на чужда вещ не е
нищожна, но няма вещен прехвърлителен ефект, тъй като не могат да се
прехвърлят права, каквито праводателят не притежава, поради което
ответниците не могат да се легитимират като собственици на процесиите
земеделски земи.
Според районния съд, давността е оригинерен способ за придобиване
право на собственост. Нормата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия
състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно
владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период
от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 от ЗС в хипотезата на чл.79,
ал.1 от ЗС и допълнително - добросъвестност и юридическо основание в
хипотезата на чл.79, ал.2 от ЗС. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е
добросъвестен и може да придобие собствеността върху недвижим имот с
кратката петгодишна давност, когато владее вещта на правно основание,
годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е
собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена, като е
достатъчно добросъвестността да е съществувала към момента на възникване
на правното основание. Съгласно нормата на чл.70, ал.2 от ЗС
добросъвестността се предполага до доказване на противното. Районният съд
е приел, че съгласно т.9 на ППВС №6/1974 г., правно основание за
добросъвестно владение по чл.70, ал.1 ЗС могат да бъдат всички
прехвърлителни /транслативни/ двустранни или едностранни сделки, като
продажба, замяна, дарение, завет, както и административни актове с
вещноправни последици, като общото между тези основания е, че те са
деривативни и чрез тях се прехвърля право на собственост на лице, което не е
собственик. В настоящия случай ответниците са установили фактическа власт
върху процесиите имоти на правно основание - действителна
прехвърлителната сделка по чл.200 от ЗЗД, обективирана в нотариален №74,
том 2, рег.№3011, д.№263 от 21.06.2011 г. на Нотариус П.П., рег.№443 на НК.
По делото не са наведени доводи и не са представени доказателства, че към
21.06.2011 г. ответникът купувач е знаел, че праводателят му не е бил
собственик, тъй като вече е продал същите земеделски земи на друго лице -
9
ищеца. Затова съдът е приел, че при сключване на договора за продажба,
ответникът И.К.П. е бил добросъвестен купувач. Промяна във владението от
добросъвестно в недобросъвестно е възможна при настъпването на
определени последващи обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.71 от ЗС.
Според съдебната практика релевантно към характера на владението, е
предявяването на иск за собственост от действителния собственик за връщане
на имота, от който момент владелецът престава да се счита за добросъвестен
и се превръща в недобросъвестен. Според Казанлъшкия районен съд в случая
предявеният от ответника И.П. гражданският иск, в наказателното
производство е за заплащане на обезщетение за вреди от продавача-
несобственик, а не за връщане на процесните имоти. С научаването, че
продавачът му не е бил собственик не отпада добросъвестността, защото
разпоредбата на чл.70, ал.2, изр.второ от ЗС придава правно значение само на
добросъвестността към момента на реализиране на правното основание.
Предвид това съдът е намерил доводът на ищците, че от 2013 г. ответниците
са престанали да бъдат добросъвестни владелци с предявяване на
гражданския иск срещу праводателя си за неоснователен. Съдът е приел, че
презумпцията на чл.70, ал.2 от ЗС е необорена, поради което, считано от
21.06.2011 г. ответниците са добросъвестни владелци на имотите. За
придобиване по давност е достатъчно упражняваното на владението като
фактическо състояние върху недвижимите имоти да е явно, необезпокоявано
и непрекъснато в предвидения от закона /чл.79 от ЗС/ срок. В случая
ответниците са демонстрирали владение чрез отдаване под наем на
„купените“ земеделски земи, а наемателят като държател е упражнявал
фактическата власт върху нивите за наемодателя /ответник/. По делото не се
твърди, а и от доказателствата не се установява владението да е било смутено
чрез някакви действия от страна на действителните собственици- ищците, а
подаването на жалба в прокуратурата не оказва влияние на упражняваното
владение и не го прекъсва. Съдът се е позовал на мотивите на Тълкувателно
решение №5/05.04.2006 г. по тълк.д.№ 5/2005 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно
което за спирането на давността е необходимо да има съдебен процес относно
вземането, чрез предявяване на иск по реда на ГПК, или на граждански иск в
наказателния процес. Според съда, давността се прекъсва само в изрично
посочените в закона основания, сред които: предявяване на иск за
собственост в хипотеза на чл.116, б.“б“ от ЗЗД; признание от упражняващия
10
фактическата власт върху вещта, че не е имал намерение за своене - в
хипотезата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Според съда, ищците нямат твърдения
давността да е спирала или да е прекъсвана, в случаи на чл. 115 от ЗЗД или на
чл.116 от ЗЗД, към които разпоредби препраща чл.84 от ЗС. Тъй като по
делото не се установи нито, че владението е било прекъсвано от ответниците
в срока по чл.81 от ЗС, нито че придобивната давност е прекъсната по друг
начин след обективираната в нотариален №74, том 2, рег.№3011, д.№263 от
21.06.2011 г. на Нотариус П.П., рег.№443 на НК покупко-продажба, то съдът е
приел, че към 21.02.2020 г. -датата на предявяване на ревандикационния иск в
полза на ответниците е изтекъл придобивният петгодишен давностен срок по
чл.79, ал.2 от ЗС и възражението им е основателно. Ответниците владеят
спорните недвижими имоти на правно основание, поради което съдът е
намерил, че не са налице кумулативните представки на чл.108 от ГПК.
Предявеният иск е неоснователен и съдът го е отхвърлил.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на Казанлъшкия
районен съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко
лице, което я владее или държи без да има основание за това.
Основателността на ревандикационния иск се определя от кумулативното
наличие на три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да е
във владение или държане на ответника и фактическата власт върху вещта да
се осъществява от ответника без правно основание. В тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на процесния недвижим имот и че ответникът владее
недвижимия имот. В тежест на ответника е да докаже, че владее имота на
правно основание и че е придобил собствеността въз основа на изтекла в
негова полза придобивна давност по отношение на имота.
Не спори по делото, че ищците са придобили процесните земеделски
земи в режим на съпружеска имуществена общност по смисъла на чл.21, ал.1
от СК, на основание възмездна сделка- договор за покупко-продажба от
19.12.1997 г., сключен между ищеца Г.Д.С. - купувач и В.В.А., обективиран в
нотариален акт №3, том 19, н.д.№5756/1997 г. на нотариус при PC-Казанлък.
Ответниците И.К.П. и Ж. Н. П. основават правото си на сключен между
продавача В.В.А. и И.К.П. договор за продажба от 21.06.2011 г., обективиран
11
в нотариален акт №74, том 2, рег.№3011, д.№263 от 21.06.2011 г. на Нотариус
П.П., рег.№443 на НК по време на брака му с ответницата П.. Безспорно е по
делото, че ответниците упражняват фактическа власт върху процесните
недвижими имоти от 21.06.2011г. Спорният въпрос е дали владението им е
добросъвестно или недобросъвестно.
Продажбата е деривативен придобивен способ, при който, за да настъпи
вещно- прехвърлителният ефект по нея, е необходимо продавачът да е
титуляр на прехвърляемото субективно право на собственост, предмет на
сделката. Безспорно е по делото, че праводателят на ответниците не е бил
собственик на процесиите недвижими имоти към датата на сключване на
договора - 21.06.2011г. Към тази дата, собственикът вече се е разпоредил с
правата си на 19.12.1997 г., когато е продал същите недвижими имоти на
ищците, с договор, отразен в нотариален акт №3, том 19, н.д.№5756/1997 г. на
нотариус при РС-Казанлък. Продажбата на чужда вещ не е нищожна, но няма
вещно - прехвърлителен ефект, тъй като не могат да се прехвърлят права,
каквито праводателят не притежава, поради което ответниците не могат да се
легитимират като собственици на процесните земеделски земи, по силата на
договора за покупко - продажба.
Давността е оригинерен способ за придобиване право на собственост.
Разпоредбата на чл.79 от ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение.
Елементите на фактическия състав на института на давността, са изтичането
на определен в закона период от време владение, в хипотезата на чл.79, ал.1
ЗС. Допълнителен елемент в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС е изискването за
добросъвестност на владението. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗС
владелецът е добросъвестен и може да придобие собствеността върху
недвижим имот с кратката петгодишна давност, когато владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била
опорочена. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала към момента
на възникване на правното основание. Добросъвестността се предполага до
доказване на противното /чл.70, ал.2 ЗС/. Правно основание за добросъвестно
владение по чл.70, ал.1 ЗС са всички прехвърлителни /транслативни/
двустранни или едностранни сделки, като продажба, замяна, дарение, завет,
12
както и административни актове с вещноправни последици, като общото
между тези основания е, че те са деривативни и чрез тях се прехвърля право
на собственост на лице, което не е собственик. В настоящия случай
ответниците са установили фактическа власт върху процесните имоти на
правно основание - действителна прехвърлителната сделка, съгласно чл.200
от ЗЗД, обективирана в нотариален №74, том 2, рег.№3011, д.№263 от
21.06.2011 г. на Нотариус П.П., рег.№443 на НК. Не се сочи, а и не се
представят доказателства, че към датата на сделката - 21.06.2011 г.,
ответникът - купувач е знаел, че праводателят му не е бил собственик, тъй
като вече е продал същите земеделски земи на друго лице /ищеца/. Въззивната
инстанция приема, че при сключване на договора за продажба, ответникът
И.К.П. е бил добросъвестен купувач. Промяна във владението от
добросъвестно в недобросъвестно е възможна при настъпването на
определени последващи обстоятелства - чл.71 от ЗС. Релевантно към
характера на владението, е предявяването на иск за собственост от
действителния собственик за връщане на имота, от който момент владелецът
престава да се счита за добросъвестен и се превръща в недобросъвестен.
Оплакването на въззивниците в жалбата им, че добросъвестността на
ответниците е отпаднала, а законовата презумпция – оборена, след узнаването
от тях, че праводателят им не е собственик на продадените недвижими имоти,
по повод на образуваното НОХД е неоснователно. Действително
презумпцията за добросъвестност на владението може да бъде оборена. С
научаването от ответниците, обаче, по образуваното НОХД, че праводателят
им не е бил собственик не отпада добросъвестността им. Това е така, защото
разпоредбата на чл.70, ал.1 ЗС предвижда, че е достатъчно добросъвестността
да е съществувала към момента на възникване на правното основание.
Последващото узнаване на обстоятелството, че праводателят не е бил
собственик не рефлектира върху добросъвестния характер на владението.
Последващото, след сделката, която представлява правно основание, годно да
направи владелеца собственик, узнаване от приобретателя на факта, че
неговият праводател не е бил собственик не е основание да бъде отречено
правото на този приобретател да придобие владения имот по кратката
придобивна давност като добросъвестен владелец. Знанието като основание за
изключване на презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС следва да съществува към
13
момента на сключване на договора. Добросъвестността на приобретателя не
отпада от последващото узнаване, че праводателят му не е бил собственик,
защото чл. 70, ал.1, изр.2 ЗС изрично е посочено, че е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
В този смисъл е налице трайна съдебна практика на ВКС – Решение № 178 от
09.07.2014г. по гр.д.№ 7749/2013г., І ГО и Решение № 52 от 23.07.2018г. по
гр.д.№ 1455/2017г. , І ГО и др.
Решението на ВКС, на което въззивниците се позовават в жалбата си -
№ 284 от 17.01.2014г., по гр.д.№ 2415/2013г. на І ГО не е в обратния на
изложените по – горе съображения смисъл, тъй като разглежда хипотеза,
която е различна от настоящата. Особеното в този случай е, че към момента
на придобиването на собствеността чрез възлагателно постановление,
приобретателят е знаел, че за имота е налице висящ спор, първоначално по
чл. 336 ГПК, а в последствие по чл. 108 ЗС. Това означава, че приобретателят
е бил недобросъвестен още към момента на възникване на правното
основание, т.е. оборена е презумпцията за добросъвестност на владението,
поради знанието на купувача, че правото на собственост на праводателят му
се оспорва.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че установяването
на липсата на един от специфичните елементи на добросъвестното владение
след момента на възникване на правното основание, трансформира
добросъвестното владение в недобросъвестно. Неоснователно е и
твърдението, че първоинстанционният съд е приел обратното, както и че това
означавало да се отрече възможността да се вземат предвид настъпилите
последващи обстоятелства, релевантни за характера на владението.
Действията на ответниците по повод на образуваното НОХД – признание в
прокурорска преписка, предявен граждански иск, постановена присъда по
НОХД от съда, не са такива действия, които съгласно чл. чл. 115 и чл. 116
ЗЗД спират или прекъсват давността. Тези действия и настъпили след
възникването на правното основание на ответниците обстоятелства са
обсъдени от районния съд в мотивите на решението. Съдът правилно е приел,
че те не се отразяват на добросъвестното владение на ответниците.
Неоснователно е твърдението на въззивниците, че на 13.02.2014г. по повод на
ДП № 1889/2013г., ответникът И.К. признал, че имотите са обект на
14
разследване и са продадени на ищците през 1996г., т.е. налице било
признание, че имотите не са собственост на ответника. Приложеният по ДП
протокол за разпит на свидетел на И.К.П. от 13.02.2014г. установява
единствено знанието на ответника, че праводателят му преди да сключи
договор с него, е продал същите недвижими имоти – зем. земи на друго лице
и имотите са обект на разследване. В показанията му не е налице такова
признание, че имотите са собствени на друго лице, каквото е необходимо по
смисъл на чл. 116, б.“а“ ЗЗД, за да прекъсне давността.
На следващо място предявеният от ответника И.П. граждански иск в
наказателното производство за заплащане на обезщетение за вреди от
продавача- несобственик, също не представлява признание на ответника за
правото на собственост на друго лице върху процесните недвижими имоти,
нито за отпаднало намерение за своене на имотите. Още по – малко
предявяването на граждански иск от ответника в наказателното производство
би могло да е основание за прекъсване на давността съгласно чл. 116, б.“б“
ЗЗД. За да прекъсне давността на това основание, искът за собственост трябва
да е предявен от ищеца срещу владеещия ответник.
Предвид изложените по – горе съображения, въззивната инстанция
намира, че презумпцията на чл.70, ал.2 ЗС не е оборена от ищците, поради
което ответниците като добросъвестни владелци на имотите са придобили
собствеността върху тях след изтичане на кратката пет годишна давност,
считано от 21.06.2011г. За придобиване по давност е достатъчно
упражняваното на владението като фактическо състояние върху недвижимите
имоти да е явно, необезпокоявано и непрекъснато в предвидения в
разпоредбата на чл.79 от ЗС срок. В случая ответниците са осъществявали
владение чрез отдаване под наем на процесните земеделски земи, а
наемателят като държател е упражнявал фактическата власт върху тях за
наемодателя - ответник. По делото не се установи владението да е било
смутено чрез някакви действия от страна на действителните собственици-
ищците. Подаването на жалба в прокуратурата не оказва влияние на
упражняваното владение и не го прекъсва. За спирането на давността е
необходимо да има съдебен процес относно вземането чрез предявяване на
иск по реда на ГПК, или на граждански иск в наказателния процес. Давността
се прекъсва само в изрично посочените в закона основания, сред които:
15
предявяване на иск за собственост в хипотеза на чл.116, б.“б“ от ЗЗД;
признание от упражняващия фактическата власт върху вещта, че не е имал
намерение за своене - в хипотезата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. От друга страна, в
подадената исковата си молба ищците не са навели твърдения за прекъсване
или спиране на давността. За пръв път те навеждат такива твърдвения едва
пред въззивната инстанция, във въззивната си жалба поради което тези им
твърдения са преклудирани.
Въззивната инстанция намира за установено по категоричен начин по
делото, че към 21.02.2020 г. - датата на предявяване на ревандикационния иск,
в полза на ответниците е изтекъл петгодишен давностен срок, съгласно чл.79,
ал.2 ЗС и възражението им за придобиване на процесните недвижи имоти по
давност е основателно. Ответниците владеят спорните недвижими имоти на
правно основание, което обуславя липсата на един от необходимите елементи
на фактическия състав на ревандикацията по чл.108 от ЗС. Ето защо
предявеният от ищците иск е неоснователен и правивлно е отхвърлен.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение на РС – Казанлък като правилно, следва да бъде
потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се
уважава.
С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, съдът намира,
че направените от въззиваемите разноски за един адвокат в размер на 1000 лв.
следва да се заплатят от въззивниците.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260011 от 12.01.2021г., постановено по
гр.дело № 508/2020г. по описа на Казанлъшкия районен съд.
ОСЪЖДА Г.Д.С., ЕГН ********** и М.И. С., ЕГН **********,
двамата от *** да заплатят на И.К.П., ЕГН ********** и Ж. Н. П., ЕГН
**********, двамата от ***, *** сумата 1000 / хиляда/ лв., представляващи
направените по делото разноски за адвокатска защита във въззивното
16
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС с касационна жалба при
условията на чл. 280, ал.1 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17