РЕШЕНИЕ
№ 384
гр. Пловдив, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Георги В. Чамбов
Членове:Нестор Сп. Спасов
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело №
20225001000139 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „К. К.“ ЕООД,
против решение № 49 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. № 15 по описа за
2021 г. на Смолянския окръжен съд, с което „К. К.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Е П Л“ В., с фирмен № ***********, представлявано от
управителя ССС сумата 51492.44 лева, представляваща обезщетение за
имуществените вреди, вследствие на пълното повреждане на превозваната
стока – плодове, по фактура № 177 от 13.06.2020 год., собственост на ищеца
„Е П Л“ В., която стока е предадена за превоз на ответника с влекач с рег. №
**** с хладилно ремарке с рег. № С 0***Е, по договор за международен
превоз на товари СМR от 13.У1.2020 год. с изпращач „ЕП“ ЕООД, ведно със
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда - 27.10.2020 г. до окончателното и изплащане, както и 4160 лева
съдебни разноски по делото в настоящата съдебна инстанция.
В подкрепа на въззивната си жалба, „К. К.“ ЕООД чрез процесуалния си
представител изразява становище, че обжалваното решение е неправилно,
поради което моли това решение да се отмени и вместо това се постанови
друго, с което да се отхвърли предявения иск, както и да се присъдят
1
направените деловодни разноски за двете инстанции.
Въззиваемият „Е П Л“ чрез процесуалния си представител оспорва
въззивната жалба и изразява становище, че обжалваното решение е правилно.
Въззиваемият моли да се потвърди обжалваното решение като му се присъдят
направените деловодни разноски за въззивното производство.
Третото лице помагач на страната на ответника – „Д. З.“ АД не е изразил
становище по въззивната жалба.
Трето лице помагач на страната на ответника – „ЕП“ ЕООД не е изразил
становище по въззивната жалба.
Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на
страните, приема за установено следното:
Производството пред Смолянския окръжен съд е образувано по
предявен от „Е П Л“ /Е Р Л/ против „К. К.“ ЕООД осъдителен иск за сумата
от 51492.44 лева, представляваща обезщетение за имуществените вреди,
понесени от ищеца вследствие на пълното повреждане на превозваната стока
– плодове, по фактура № 177/13.06.2020 г., собственост на ищеца „Е П Л“,
съизмеримо с придобивната цена, която стока е предадена за превоз на
ответника с влекач с рег. МС 6 А с хладилно ремарке с рег. № С 0***Е, по
договор за международен превоз на товари СМR от 13.06.2020 год., с
изпращач „К П“ ЕООД, ведно със законните лихви върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда - 27.10.2020 г. до
окончателното и изплащане.
Искът се основава на следните установени по делото факти:
Ищецът „Е П Л“ - еднолично дружество с ограничена отговорност,
регистрирано в Обединеното Кралство В., е в трайни търговски отношения с
„ЕП“ ЕООД с. К. от което закупува и внася във В. произвежданата от това
дружество продукция: плодове - ягоди, къпини, малини, боровинки и др.,
както и разсад, отглеждани в стопанството край с. К. община С., а също - и
дървен материал.
Във връзка с превоза на закупената стока от производствената база и
складовете на „ЕП“ ЕООД в с. К. ищецът установил трайни търговски
отношения и с ответното дружество „К. К.“ ЕООД, което извършва
международни превози на товари, включително с хладилни ремаркета.
Безспорно е, че след изпратен формуляр за заявка и допълнителни
уточнения от служители на двете дружества, направени чрез съобщения по
интернет приложението Viber, на 13.06.2020 г. ищецът „Е П Л“ е възложил на
„К. К.“ ЕООД да извърши международен превоз на закупените от „ЕП“
ЕООД плодове - 1366 кг ягоди, 628.500 кг малини, 591 кг къпини и 1067 кг
боровинки, на обща стойност 51 492.44 лв. от базата на продавача в с. К. до
склад на ищеца във В., на адрес: М. Ф. Ф..
2
За този превоз била съставена международна товарителница /СМR/ от
13.06.2020 г. /л.16 и л.17 от т.д. 15/2021 г. на СмОС/, в която са били посочени
изпращача, получателя и превозвача на стоката; товарен и разтоварен пункт;
вид и количество на стоката – дървен материал 14 палета и плодове – 14
палета, както и регистрационния номер на автомобила, с който се извършва
превоза.
В изпълнение на заявката, на 13.06.2020 г. ответникът изпратил в базата
на „ЕП“ ЕООД в с. К. товарен автомобил-влекач с рег. № С 6 А с хладилно
ремарке с рег. № С 0***Е. Тъй като част от стоката за превоз включвала
пресни меки плодове - ягоди, къпини, малини и боровинки, превозът на които
изисквал стоката да бъде охладена до определена температура – в случая до
+4 градуса С, по указания на представителя на товародателя бил включен
агрегата на хладилното ремарке, в което трябвало да се натовари и превози
стоката. Тъй като изпращачът не бил заявил предварително изискване за
определен температурен режим и хладилното ремарке е пристигнало в базата
в с. К. неохладено, а освен това част от товара е включвал дървен материал,
който е бил с по-висока температура от тази, при която е трябвало да се
превозват плодовете, и е бил натоварен първи, това е удължило времето за
охлаждане на ремаркето и товаренето на стоката е продължило по-дълго от
необходимото – до 21.30 часа.
Установено е също, че след потегляне на автомобила по маршрута, по
искане на товародателя част от стоката да бъде разтоварена на 17.06.2020 г. на
адрес: В., У.Б. Ч. и с., О. Ф. Л. Р. М. ** ***, превозвачът съставил нова
международна товарителница - СМR /л.18 и л.19/, в която освен посочените
по-горе реквизити, в графата „Указания за изпращача“ шофьорът на товарния
автомобил, който извършвал уговорения превоз, е отбелязал „температура +4
градуса“.
Заради продължителна митническа проверка на товара, на митницата в
гр.К., включваща разтоварване на плодовете, контрол на рентген и повторно
натоварване на стоката, превозът се забавил и стоката е пристигнала на
първия адрес във В. – У.Б. Ч. и с., на 19.06.2020 г. сутринта. При отваряне на
хладилното ремарке е било констатирано, че същото не е достатъчно
охладено, а при разтоварването и при прегледа на палетите, се установило, че
плодовете са повредени – с високи температури в сърцевината им, висока
влажност и конденз в кутиите, както и единично до клъстерно наличие на
мухъл и загниване.
Заради констатираните дефекти, стоката не била приета, както на
първия посочен адрес, така и на втория адрес във В.. За състоянието на
превозената стока представителят на ищеца незабавно уведомил превозвача,
като по искане на негов представител, бил изготвен доклад от експертиза на
независимия комисар от Д. М. – директор на *********** Limited –
независимо дружество от инспектори, специализирани при инспектиране на
пресни плодове, зеленчуци и салати, след извършена проверка на товара и в
3
присъствието на шофьора на автомобила М. П., на представителя на
ответника - П. И. и на управителя на ищцовото дружество - С. С. /л.29 – л.67 /.
В заключението от доклада /л. 35/ е отбелязано, че доставката е пътувала при
изключително висока температура, което се установява от високите
температури на вътрешната част от плодовете – от +16 до +23 градуса по
Целзий /л.30/, както и от разпечатка от охлаждащото устройство, на която са
отчетени температури от +4 до +16 градуса по Целзий, със средна стойност от
+6.28 градуса по Целзий.
Безспорно е, че на поканите на получателя на стоката „Е П Л“ да
възстанови щетите от повредения товар в размер на 51492.44 лева, равняваща
се на общата стойност на натоварените плодове, ответното дружество е
отказало да стори това, както е безспорно, че застрахователят на превозвача
„Д. З.“ също е отказал да заплати застрахователно обезщетение за
настъпилите във връзка с превоза имуществени щети, което обусловило
правния интерес за ищеца от предявяването на този иск.
Основните спорни въпроси са свързани с причините за повреждането на
превозваната стока и отговорността на страните по договора за международен
превоз за настъпването на вредите.
За да уважи предявения иск, Смолянският окръжен съд, въз основа на
обстоятелствен и задълбочен анализ на установените по делото и относими
към спорното правоотношение факти, е приел в обобщение, че развалянето на
плодовете се дължало на температурните условия, при които е превозвана
стоката, като вместо оптималната температура за превоз на пресни плодове -
ягоди, малини, къпини и боровинки, на дълги разстояния - плюс 3-4 градуса
по Целзий, през по-голямата част от времето на натоварването и превоза – от
11 часа на 13.06.2020 год. до 15.00 часа на 19.06.2020 г., температурата в
хладилното ремарке е била променлива и в повечето случаи - по-висока от
оптималната.
Пловдивският апелативен съд споделя напълно решаващите изводи на
първоинстанционния съд, като във връзка с съдържащите се във въззивната
жалба оплаквания и възражения, се налагат следните допълнителни
съображения относно релевантните за спора факти:
И от доклада на *********** Limited, и от приетите по делото
заключения на САТЕ, съдебно-лесовъдната експертиза и съдебно –
агрономическата експертиза, може да се обобщи, че основната причина за
повреждането на част от превозваната стока – плодовете, е поддържането на
по-висока от оптималната/подходяща температура в хладилното ремарке,
което е довело до ферментация, конденз, загниване и появата на мухъл –
единично и клъстерно.
Според заключението на САТЕ, поддържането на средна постоянна
температура от +6 до +7 градуса по Целзий при настроен агрегат на +4С
градуса се дължи на неизправна климатична система, като най-вероятни
причини за това са недостатъчно количество на фреон в системата, нарушена
4
цялост на въздуховодите, монтиране на температурния датчик на
неподходящо място /върху охладителното тяло/, нарушена херметизация.
Следователно, макар хладилното ремарке, с което е превозвана стоката да е
разполагало с валиден сертификат АТР за периода на извършване на
процесния превоз, заради лоша или неправилна поддръжка, то е било
технически неизправно, поради което хладилният агрегат не е могъл да
осигури и поддържа зададената подходяща за превозваната стока
температура.
Доводите и възраженията на ответника, поддържани и във въззивното
производство във връзка с твърдяната неизправност на другата страна по
договора за превод – изпращача на стоката, не променят изводите относно
главната причина за настъпването на вредите и отговорността на превозвача.
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че в заявка-договор за
процесния превоз, като вид на товара е посочено „малинови растения“ при
това изписано на латиница, не е посочен вида на транспорта, както и не са
описани и други съдържащи се в бланката особености на конкретната заявка.
Няма данни същата да е подписана саморъчно или с електронен подпис. В
края на заявката изрично е посочено, че договора се признава за сключен при
потвърждаване на заявката по факс или e-mail. Факт е, че в първата
международна товарителница, не са отбелязани специални или допълнителни
изисквания в т.ч. и за конкретен температурен режим за превоза. Такова
отбелязване се съдържа във втората товарителница, с която се включва
допълнителен адрес за доставка на част от стоката.
Тези факти обаче не променят изводите относно причините за
настъпването на процесните вреди, тъй като не липсващите в заявката и
първата товарителница данни са оказали влияние върху условията, при които
реално и извършен превоза.
Заявките-договори представляват само част от фактическия състав на
договора за превоз, който е реална сделка и за да настъпи неговото действие,
освен съгласието е необходимо и предаване на товара. Следователно в случая
е важно при какви условия и в какъв вид е предаден товара, и при какви
условия реално е извършен превоза.
Дори да се приеме, че изпращачът не е направил изрична заявка за
комплектен и хладилен транспорт, нито чрез заявката-договор, нито чрез
допълнителни уточнения, безспорно установено е, че превозвачът е изпратил
хладилно ремарке с валиден сертификат, че преди натоварване на стоката,
датчикът на хладилният агрегат е бил настроен на необходимата с оглед вида
на част от превозваната стока температура +4 градуса С; че превозвачът чрез
неговите представители в т.ч. и шофьорът са били уведомени, че трябва да се
поддържа тази температура по време на превоза и че зададеният преди
натоварването на стоката и транспортирането й температурният режим не е
бил променян. Изводът е, че липсата на предварителна заявка за специалния
режим на превоза и отбелязването му в една от международните
5
товарителници фактически не са довели до извършването на превоза с
неподходящ транспорт и при неблагоприятни за транспортирането на стоката
условия.
Изложените аргументи са валидни и по отношение на възражението, че
изпращачът е натоварил ремаркето с два различни по своя характер товари,
изискващи двутемпературно ремарке, с което превозвачът не разполагал. В
тази насока се поддържан доводи, че поради липса на преграда, единият товар
/дървеният материал/ е увредил другия.
Установено е в тази насока, че първоначално натовареният дървен
материал действително е бил с по-висока температура – тази на околната
среда, тъй като е бил сушен в оранжерия. Установено е също, че поради по-
високата температура, този товар е бил натоварен първи и тъй като ремаркето
преди натоварването на стоката не е било предварително охладено, се е
наложило продължителното му охлаждане до зададената температура,
включително и след натоварване на дървения материал, което е забавило
процеса на натоварване с другата част от товара – плодовете и вместо за
обичайните час и половина, същите били натоварени пет часа по-късно.
Забавянето обаче е единствената последица от по-високата първоначална
температура на дървения материал.
Неоснователно е и твърдението, че различният характер на част от товара
и по-високата му температура са довели до нарушаване на температурния
режим. От доклада на *********** Limited, от заключението на САТЕ, и
преди всичко - от разпечатката от записите за обслужване на охлаждащото
устройство /л.64/ в деня на товаренето на стоката – 13.06.2020 г. към 12 ч.
температурата е била +12 градуса С, към 16 ч. е достигнала до +20 градуса С,
към 18 ч. + 6 градуса С, достигайки в първите часове на 14.06.2020 г. +4
градуса С.
От изложеното следва, че макар натоварването на дървения материал след
11 ч. на 13 юни и преди натоварването на плодовете, да е довело до
повишаване на температурата в ремаркето, след това температурата и на
дървения материал, и в ремаркето е била понижена, а няколко часа след
натоварването на целия товар, в ремаркето макар и за кратко е постигната
зададената температура от +4 градуса С.
Според приетото заключение на лесотехническата експертиза – т. 3 и т. 4
/л.321/, в закрито ремарке, каквото е било и хладилното, няма пречка да се
превозва сух дървен материал. За да не повлияе по-високата температура на
материала на вътрешната в хладилното ремарке, материалът следва
предварително да се охлади. В случая дървеният материал е бил охладен
вътре в ремаркето, което за кратко е затруднило работата на хладилния
агрегат и е повишило температурата. Както бе отбелязано, това е забавило
натоварването на плодовете заради необходимостта след натоварване на
дървения материал температурата в ремаркето да се понижи отново. Рискът
от появата на конденз, заради температурните разлики и овлажняването на
6
дървения материал, за което се отбелязва в същото заключение, в случая е
неотносимо към спора, доколкото евентуално причинени вреди на този товар
не са предмет на предявения иск.
Неоснователно е в тази връзка позоваването на ответника на чл.14,
параграф 4, б.В от Конвенция за договора за международен автомобилен
превоз на стоки (CMR), тъй като с оглед установените по делото
обстоятелства, причините довели до повреждането на товара не са свързани с
визираните в хипотезата на посочената разпоредба – „когато липсата или
повредата произтичат от особените рискове, дължащи се на един или няколко
от следните факти: пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на
стоката от изпращача или получателя или от лица, действуващи за сметка на
изпращача или получателя“.
Предвид изложеното по-горе, не се установиха твърденията на ответника
за допуснати грешки или нареждания на правоимащия/изпращач, свързани
със заявения превоз, които да са в причинно-следствена връзка с процесните
вреди и които да обуславят освобождаването на превозвача от отговорността
по чл. 17, параграф 1 от Конвенцията /CMR/, на предвиденото в параграф 2 от
същата разпоредба основание.
Съгласно с чл. 17 параграф 1 от Конвенцията, превозвачът е отговорен за
цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на
приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при
доставянето й.
В следващите разпоредби на параграф 2 и параграф 4 са посочени
хипотезите, в които превозвачът се освобождава от тази отговорност, когато
липсата, повредата или забавата се дължат на:
- грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат
на грешка на превозвача;
- на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които
превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да
преодолее.
- когато липсата или повредата произтичат от особените рискове,
дължащи се на един или няколко от следните факти:
а) ползуване на отворени, непокрити с брезент превозни средства, когато
това е било изрично уговорено и вписано в товарителницата;
б) липса или дефект на опаковката, при стоки, които поради самото си
естество са изложени на разваляне или повреда, когато не са опаковани или са
лошо опаковани;
в) пакетиране, натоварване, подреждане или разтоварване на стоката от
изпращача или получателя или от лица, действащи за сметка на изпращача
или получателя;
г) естеството на някои стоки, застрашени било от цялостна или частична
7
загуба, било от повреда, като счупване, ръжда, вътрешно увреждане,
изсушаване, изтичане, нормално разпадане или от действията на червеи или
гризачи;
д) недостатъчност или неточност на маркировката или на номерата на
колетите;
е) превоз на живи животни.
Предвид другите, поддържани от ответника възражения по предявения
иск, че преди товаренето плодовете не са били охладени до твърдяната от
ищеца температура +3 градуса С, очевидно се визират предпоставките за
освобождаване от отговорност, предвидени в хипотезата на чл. 17, параграф
4, б. „г“ от Конвенцията. В тази хипотеза обаче, когато произхода на вредите
произтича от особени рискове, освобождаването от отговорност се обуславя
от условията на чл. 18, параграф 2 – 5 от Конвенцията. Това означава първо,
че доказването, че липсата, повредата или забавата са причинени от един от
фактите, предвидени в чл. 17, параграф 2 е в тежест на превозвача.
В конкретния случай, ответникът не установява преди всичко дали
наличието или липсата на предварително охлаждане на плодовете, преди
натоварването е свързано с последващото им увреждане по време на
транспорта. От приетото по делото заключение на съдебно-агрономическата
експертиза такава връзка не се установява. От това експертно заключение се
установява, че превозваните в прясно състояние плодове – ягоди, малини,
къпини и боровинки, могат да издържат превозване на такова разстояние
само при стриктно спазване на температурния режим, макар да имат различен
период на съхранение. Според експерта, няма изискване при товарене да се
документира дата и часа на брането на плодовете по видове, нито
температурата им при товаренето, но че е задължително да се посочи
температурния режим, при който трябва да се извърши превозването на
пресните плодове.
На следващо място, когато превозът се извършва с превозно средство,
оборудвано да предпази стоката от влиянието на топлината, студа,
температурните промени или от влажността на въздуха, превозвачът не може
да обосновава отпадането на отговорността му за увреждане на превозваната
стока, произтичащи от естеството на тази стока, освен ако докаже, че всички
мерки, които е бил длъжен да вземе според обстоятелствата, са били взети,
относно избора, поддържането и употребата на тези оборудвания, и че той е
спазил дадените му специални нареждания – чл. 18, параграф 4 от
Конвенцията.
Явно е в случая, че превозвачът не е предприел необходимите мерки за
поддръжката на инак уместно подбраното с оглед вида и особеностите на
стоката превозно средство и оборудването, което е довело до техническата му
неизправност и до невъзможността да поддържа необходимата за съхраняване
на превозваната стока температура. Изводът е, че превозвачът не установява
8
наличието и на предвидените в хипотезата на чл. 17, параграф 2 и параграф 4
от Конвенцията предпоставки за освобождаването му от отговорността по чл.
17 параграф 1.
Това означава, че предявеният иск е основателен и постановеното в този
смисъл решение на Смолянския окръжен съд представлява законосъобразен
отговор на повдигнатия правен спор, поради което следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора в настоящата инстанция и с оглед разпоредбата
на чл.78, ал.1 ЗЗД, в полза на ищеца „Е П Л“ ще следва да се присъдят
сторените във въззивното производство деловодни разноски, възлизащи на
3000 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49 от 06.12.2021 г., постановено по т.д. №
15 по описа за 2021 г. на Смолянския окръжен съд.
ОСЪЖДА „К. К.“ ЕООД, ЕИК ******* да заплати на „Е П Л“ /Е Р Л/,
регистрирано в О. К. В. на 01.07.2004 год., с фирмен № *******, сумата 3 000
лева деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производство по в.т.д. № 139 по описа за 2022 г. на Пловдивския апелативен
съд.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач „Д. З.“
АД ЕИК ******** и трето лице помагач „************ на страната на
ответника „К. К.“ ЕООД, ЕИК *******.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страните при условията на чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9