Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………/10.05.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на десети април две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на
секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм.д. № 322/2022 г. по описа на АдмС
–Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по подадена чрез пълномощник жалба от П.Б.Х., с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-1717-000049/06.06.2022
г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ, с която на
основание чл. 171, т. 1, б. “б“ от
ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца. В жалбата и в хода на съдебното производство се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния
закон. Оспорва се наличието на извършено административно нарушение по чл. 174,
ал. 3 от ЗДвП. Твърди се, че
фактическата обстановка в заповедта не отговаря на обективната истина.
Основните възражения на жалбоподателя са, че не е отказвал да даде проба за алкохол с дрегер, както и че е искал да изпълни предписанието за
медицинско изследване и да даде кръв, но е бил възпрепятстван от полицейските
служители. Сочи се,
че по време на проверката водачът духнал няколко пъти в уреда, дрегерът подал звуков сигнал, но
полицейският служител го дръпнал и не му дал възможност да види резултата от пробата. Излагат се съображения за опорочаване на процедурата по връчване на АУАН. Твърди се, че неправилно
жалбоподателят не е
получил препис от АУАН и
талона за медицинско изследване, независимо че е отказал да ги подпише. Правят се оплаквания и за дописване на акта след момента на съставянето му, като в
него е добавен изразът, че е издаден талон за изследване. Иска се отмяна на обжалваната заповед и
присъждане на сторените разноски по делото.
Ответникът по жалбата – началник сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ – Добрич, не изразява становище по нея.
Добричкият административен съд, като взе предвид
становищата на страните и след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, срещу
годен за обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Със заповед за прилагане на ПАМ №
22-1717-000049/06.06.2022г. началникът на сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо
РУ – Р.П.П., е наложил на П.Б.Х. принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Като правно основание за издаване на заповедта е
посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП, а като фактическо
основание - обстоятелствата, отразени в акт за установяване на административно
нарушение № AД215338/06.06.2022 г., съставен от младши инспектор към ОД на МВР
– Добрич, Първо РУ – Добрич. Актосъставителят е установил, че на 06.06.2022г.,
около 22:15 часа, в гр.Добрич, на околовръстен
път Добротица, на около сто метра преди
бензиностанция “МТТ”, в посока магазин “Технополис”, П.Б.Х. управлява
собствения си лек автомобил марка Ситроен Ц 8, с рег. № ТХ8117АР, като при
проверка отказва да бъде тестван за употребата на
алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с инвентарен № ARPL-0259. В
акта е посочено, че водачът лъха на алкохол, във видимо нетрезво състояние е и
се държи арогантно. Издаден е талон за медицинско изследване №
101604/06.06.2022 г. Актосъставителят е квалифицирал деянието като нарушение на
чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят е отказал да подпише акта, което
е удостоверено чрез подписа на свидетеля С.Х.М., обективиран на гърба на акта.
Отказал е да подпише и талона за медицинско изследване, което е удостоверено с подписа на свидетеля М.Л.Ц..
Заповедта
за прилагане на принудителна административна мярка е връчена на жалбоподателя на
09.06.2022 г., видно от
приложената към нея разписка.
В хода на производството по делото са разпитани полицейските
служители от двата патрулни наряда, една част от които са участвали в
извършването на проверката, а друга част от тях са свидетелствали при отказа на
водача да подпише акта и талона за изследване – актосъставителят Д.Ж. и
свидетелите М. Ц., Г.Г. и С.М..
Първите трима свидетели сочат категорично, че във
въпросната нощ жалбоподателят карал своя автомобил бавно, криволичейки по околовръстния път. След като бил спрян за проверка, полицейските служители го
приканили да даде проба за алкохол с алкотест дрегер. Първоначално Х. се
съгласил, но при самото
извършване на проверката осуетил възможността дрегерът да отчете резултат, тъй като не подавал достатъчно въздух в уреда. След няколко неуспешни опита отказал да даде проба за алкохол. При съставянето на АУАН лицето отказало да го подпише, което станало причина да бъде извикан друг дежурен
наряд. За удостоверяването на отказа се
разписал свидетелят от втория патрулен автомобил – С.М..
По време на
проверката бил издаден и талон за медицинско изследване, който жалбоподателят също отказал да подпише. Наложило се удостоверяването на отказа чрез подписа и имената на
свидетеля М. Ц.. Свидетелите посочват, че АУАН и талонът не били връчени на водача, тъй като той
отказал да ги подпише. Посочват също, че лицето лъхало на алхокол и било във видимо нетрезво
състояние, като проявило арогантно и нагло поведение спрямо тях. Проверката
продължила повече от половин час, като по някое време Х. се обадил на
приятелката си, за да дойде да прибере автомобила.
По делото е разпитана и свидетелката Е. М.(приятелка на
жалбоподателя), но от нейните показания не се установяват релевантни за спора
факти и обстоятелства, защото тя пристигнала на мястото на проверката, след
като актосъставителят започнал да пише АУАН. Свидетелката сочи, че когато
дошла, разбрала, че има спор дали жалбоподателят е дал проба с дрегер или е
отказал. Тя няма преки наблюдения върху изследваните обстоятелства, поради
което показанията ѝ са неотносими към спора и не подлежат на обсъждане и
преценка от страна на съда.
От представения в хода на производството списък с рег. №
3286р-13920 от 23.03.2022 г. на ГД „НП“ при МВР (л.33-л.34) се установява, че
дрегерът, с който е извършена проверката на водача, е преминал успешно
последваща проверка и е съставлявал годно техническо средство за установяване на
употребата на алкохол.
Според приложените по делото разпечатки от паметта на
уреда за 06.06.2022 г. няма отчетени резултати от извършени измервания във
времевия отрязък, в който е проведена проверката на жалбоподателя.
В съдебно заседание е извършен оглед на видеозаписите от
камерата на патрулния
автомобил и от боди камерата на един от проверяващите инспектори,
при който не са установени
по-различни обстоятелства от тези, установени от свидетелските показания на полицейските служители.
При прегледа на файловете от камерата на служебния автомобил се вижда, че в 22:11 часа полицаите спират за проверка автомобила на
жалбоподателя. От полицейската кола слизат трима полицаи, като един от тях се
приближава до мястото на шофьора и извършва проверка на документите на водача.
В 22:14 часа
жалбоподателят излиза от колата с несигурна походка и отваря задния капак на
колата за проверка. Записите приключват в
22:49 часа, когато
един от полицаите започва да сваля регистрационните номера на колата.
При прегледа на файловете
от боди камерата се проследява цялата проверка на място – предоставянето на чисто нова опаковка с мундщук на водача и няколкото му последователни опита за духане в апарата, които се оказват неуспешни,
като само веднъж се чува кратък звук от апарата. След всяка негодна проба полицаите
обясняват ясно и
точно на лицето, че трябва
да духа по-продължително, за да се
покаже резултат. В 22:17 часа, след поредния неуспешен опит, полицаите приканват
жалбоподателя да духа отново, но по-силно, при което последният влиза в
пререкания с полицаите и отказва да духа повече в апарата. След около 3-4
минути в спорове водачът ясно заявява, че отказва да даде
проба за алкохол с апарата. Непосредствено след това един от полицаите започва да
пише АУАН. Докато се пише актът, идва приятелката на водача, която се опитва да
го успокои и прибере в колата. През това време водачът продължава да влиза в препирни с полицаите, да ги псува и да се държи арогантно.
Прави впечатление, че говори заваляно. В 22:56 часа актосъставителят чете
и предявява акта на водача. В 22:58 часа водачът отказва да подпише акта, а малко след това
пита дали може да даде кръвна проба. Един от полицаите му отвръща, че вече е
късно с оглед на изминалото време. В 22:59 часа полицаите викат друг патрулен наряд, за да
свидетелства при отказа за подписването на акта. Записът приключва с думите на приятелката на водача, която отново го пита
дали отказва да подпише акта.
Съгласно приложеното по делото писмо от ДВС при МВР
предоставените видеофайлове са проекция чрез компютър № 68-DS на видеозаписи от видеорегистратор и ППК, използвани
само за служебен автомобил с рег. № СВ4970НР. По време на копирането им
файловете са записани без прекъсване и паузи в цял времеви период, следвайки
логическа и последователна времева константа с цел недопускане на основание
и/или съмнение относно въздействие върху тях по непозволен начин от служители
на ДВС – МВР. При това положение съдът намира, че предоставените записи не са
манипулирани, поради което следва да ги кредитира като годни веществени
доказателства.
Като годни гласни доказателства следва да се кредитират и
показанията на полицейските
служители. От събраните видеофайлове се потвърждава по категоричен
начин описаната от свидетелите фактическа обстановка. Показанията на полицейските
служители са логични,
последователни и непротиворечиви и съответстват на останалите писмени и веществени доказателства
по делото, поради което не са
налице основания за отхвърлянето им като недостоверни.
С оглед на изложеното и съпоставяйки данните в административната преписка със събраните по делото
доказателства, съдът приема за
безспорно установено, че жалбоподателят е отказал да
даде проба с дрегер за установяване на употребата на алкохол.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи :
Обжалваната
заповед е издадена от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно заповед №
357з-924/07.04.2022г. на директора на ОД на МВР - Добрич, с която началникът на
сектор при ОД на МВР – Добрич, Първо РУ, е оправомощен да издава заповеди за
налагане на ПАМ по ЗДвП. Заповедта е фактически и правно мотивирана и отговаря
на изискванията за форма и съдържание. В нея е посочено, че се издава въз
основа на съставения срещу жалбоподателя акт за установяване на административно
нарушение, като са описани и установените с акта фактически обстоятелства.
Изрично са цитирани и приложимите законови разпоредби, регламентиращи условията
за налагане на ПАМ - чл. 171, т. 1, б.”б” от ЗДвП във вр. чл. 22 от ЗАНН, във
вр. чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
При издаване на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон.
Предпоставка за издаването на заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се
установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Актът, въз основа
на който е издадена процесната заповед, е съставен и предявен в съответствие с
изискванията на чл. 40, чл. 42 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, като отказът на водача
да го подпише е надлежно удостоверен при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН. Без правно значение са възраженията на жалбоподателя за последващо допълване на АУАН, защото те касаят вписването
относно талона за медицинско изследване и нямат никакво отношение към
констатациите относно отказа за проверка с техническо средство. Без правно
значение са и възраженията на жалбоподателя, че не му бил връчен препис от АУАН
в нарушение на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, защото това е последващо съставянето на
акта действие, което не рефлектира върху обосноваността и законосъобразността му.
С оглед на това и с оглед на липсата на съществени недостатъци в съдържанието на
акта следва да се приеме, че доказателствената
тежест за опровергаването му лежи върху оспорващия. В производството пред съда
не са представени годни доказателства, които да оборят при условията на пълно обратно доказване истинността на удостоверените с
него факти и обстоятелства. Напротив, от свидетелските показания и от видеозаписите от полицейските камери се потвърждават констатациите на проверяващите
органи, че П.Х. е отказал
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Категорична индиция в тази насока са и
разпечатките от паметта на дрегера, поради което отразеното в акта следва да се счита за вярно по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
С разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. “б” от ЗДвП е предвидена възможност да се наложи принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелството за управление на
водач на МПС, който отказва да бъде проверен с техническо средство, изследван с доказателствен
анализатор или да даде
биологични проби за лабораторно изследване за установяване на употребата на алкохол. В случая издадената спрямо жалбоподателя заповед се
основава на наличието на първата хипотеза на нормата – отказ на водача на МПС
да бъде проверен с техническо средство за установяване употребата на алкохол,
който съставлява нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и е
достатъчно условие за
законосъобразното упражняване на административното правомощие. С проявлението
на този юридически факт е възникнало публичното право на органа да наложи ПАМ,
като отнеме временно свидетелството за управление на МПС на водача.
Ирелевантни са оплакванията на
жалбоподателя, че той се е съгласил да даде кръвни проби, но полицейските
служители са го възпрепятствали да го направи, тъй като не са му предоставили
талона за изследване, защото ПАМ е приложена заради отказа му да бъде проверен
с техническо средство, който е безспорно установен. Предвидените в чл. 171, т. 1, б. „б“
от ЗДвП хипотези са дадени алтернативно, а не кумулативно. Отказът на водача да бъде проверен по който и да е от посочените в текста
способи е самостоятелно фактическо основание за налагане на ПАМ, което е видно от граматическото и телеологическото тълкуване на нормата.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателя, че не е извършил вмененото му административно нарушение, тъй
като е дал проба с дрегер, като при един от опитите му техническото средство е
подало звуков сигнал. Съгласно Методически указания относно реда за работа и
установяване на употребата на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 пробата се осъществява при спазването на предварително установени условия,
в т.ч. подаването на достатъчно количество въздух под налягане, като потокът от
въздух трябва да е непрекъснат за определен минимален период. В т. 2.8. от
указанията е записано, че при недостатъчен обем на вдишания в уреда въздух се
чува къс звуков сигнал и светва червения светодиод, като за да се повтори
опита, трябва да се натисне бутона и да се изчака достигане на готовност за
нова проба от 4 до 20 секунди. Именно такъв къс звуков сигнал се чува на видеозаписите
при една от пробите на жалбоподателя. Това означава, че опитът му е бил
неуспешен, което е видно както от показанията на полицейските служители, така и
от разпечатките на паметта на уреда, в които липсва отчетен резултат от
изследването на лицето. От събраните по делото доказателства се установява
безспорно, че и останалите опити на жалбоподателя са били неуспешни, тъй като
не е изпълнил указанията на проверяващите органи да издиша необходимия минимум
въздух, след което категорично е отказал да дава други проби. Съгласно
представените от ответника данни дрегерът, с който е извършена проверката, е
бил в изправност към релевантния момент. С оглед на това следва да се приеме,
че липсата на отчетени резултати от изследването се дължи единствено и само на неправомерното
поведение на водача, а не на някакъв недостатък или дефект на уреда. Няма спор,
че некачествените проби са приравнени по правни последици на отказ за тестване. Така например в чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози е предвидено, че при
извършване на проверка за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават
неговите или на други лица живот или здраве, като съгласно втората алинея на
същия член неизпълнението на задължението по ал. 1, с
което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето
да му бъде извършена такава. Следователно неуспешните опити на жалбоподателя да подаде въздух не
изключват наличието на отказ да му бъде извършена проверка с дрегер за
употребата на алкохол, което е и единственият релевантен факт за приложението
на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП.
От редакцията на цитираната норма се налага изводът, че в тези случаи органът действа при условията на
обвързана компетентност, което означава, че при установяване на фактическите
основания, визирани в хипотезиса на правната норма, той няма право на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание. След като презумпцията за истинност на АУАН не
е оборена по надлежния ред, правилно административният орган се е съобразил с
отразените в него факти и обстоятелства, издавайки оспорената заповед.
Процесната ПАМ е наложена и в съответствие с целта на
закона. Административната
принуда е държавновластническа принуда, която се реализира като крайно средство
за обезпечаване изпълнението на правните норми, които техният адресат не желае
да изпълни доброволно. Приложената мярка
има превантивен и преустановителен характер
– да прекрати продължаването и довършването на
конкретното закононарушение и да предотврати
извършването на друго с възможни по-сериозни последици. С временното отнемане на СУМПС на лицето се изпълнява непосредствената
цел на закона да се преустанови управлението на МПС от водач, който отказва да
бъде проверен с техническо средство за установяване на употребата на
алкохол, а оттам и
да се осигури безопасността на движението по
пътищата.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
счита, че обжалваният административен акт е правилен и законосъобразен. Не са налице основания за
отмяната му по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на
разноски по делото. Ответникът не е претендирал разноски по делото, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от изложеното,
както и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Б.Х., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу заповед за прилагане на ПАМ № 22-1717-000049/06.06.2022 г.,
издадена от началник сектор към ОД на МВР – Добрич, Първо РУ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
Административен съдия: