Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Ловеч, .................2010
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми
състав, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди и
десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря.....П.М................................и
в присъствието на прокурора....................................................,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1323 по описа за 2008
г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
с правно основание чл. 34 от ЗС - втора фаза на делбата.
С
влязло в сила решение № 297/28.07.2009 г., постановено по горепосоченото гр.дело
по описа на Ловешкия районен съд, е допуснато да се извърши съдебна делба между
В.Д.Д., ЕГН **********,***, адв. К.С. – САК, и Т.Б.Т., ЕГН **********,***, на
следния съсобствен недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ
№ 17 /седемнадесет/, вх. “Г”, на VI /шести/ етаж, с
идентификатор № 43952.506.910.5.17 /четиридесет и три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и
шест, точка, деветстотин
и десет, точка, пет, точка, седемнадесет/, находящ се в гр. Ловеч, ул.
„България” № 48, вх.”Г”, в жилищна сграда – жилищен блок в кв. 37, вх. “Г”, с
идентификатор 43952.506.910.5 /четиридесет
и три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и шест, точка, деветстотин и десет, точка,
пет/, на VI /шести/ етаж, състоящ се от: две
спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер, коридор и тераси, с изложение
изток, запад, застроен на 113.15 кв. м. /сто и тринадесет кв.метра и петнадесет
кв.см./ с 40 % терасите и 118,27 кв. м. /сто и осемнадесет кв.метра и двадесет
и седем кв.см./ със 100 % терасите, при граници: на изток-УПИ
XIV, на запад-ул. "България”; на север-секция "В" , на
юг-стълбище и апартамент
№ 16 на Красимир И. Маринов, отдолу-апартамент № 13 на Еленка и Ангел Иванови,
отгоре-апартамент № 21 на Тони Кочев Кочев и
при съседи: на същия етаж №43952.506.910.5.16, под
обекта: №43952.506.910.5.13, над обекта: 43952.506.910.5.21, заедно с принадлежащите: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 17 /седемнадесет/ със светла площ 9,66
кв.м. /девет кв.м. и шестдесет и шест кв.см./, при граници: на изток-коридор,
на запад-улица, на север-избено помещение № 1 на Красимир И. Маринов, на юг-избено помещение № 18 на
Елка Кирилова Кирова, ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 17 /седемнадесет/ със светла площ 4,06 кв.м. /четири кв.м. и шест кв.см./,
при граници: на изток-избено помещение № 18 на Елка Кирилова Кирова, на
запад-улица, на север-коридор
и таванско помещение №16 на Красимир И. Маринов, на юг-таванско помещение № 20 на Кольо
Райков Дачев, заедно с припадащите се 2,4208% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот 43952.506.910 /четиридесет и
три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и шест, точка, деветстотин и десет/, стар
идентификатор УПИ XIV /четиринадесети/ в квартал 37 /тридесет и седем/ по подробния устройствен
план на гр. Ловеч, като от така описания
делбен имот са образувани 100 946 /сто хиляди деветстотин четиридесет и
шест/ равни дяла, от които: за В.Д.Д. – 57 062 /петдесет и седем хиляди
шестдесет и два/ дяла, и за Т.Б.Т. – 43 884 /четиридесет и три хиляди
осемстотин осемдесет и четири/ дяла.
В
първото по делото съдебно заседание след допускане на делбата и двете страни са
предявили претенции по чл. 349 ал. 1 от ГПК за поставяне в дял на процесния имот,
в случай, че е неподеляем.
Ищецът
В.Д.Д. е предявил и претенция за сметки против ответницата Т.Б.Т., на основание
чл. 346 от ГПК, за сумата общо 6 800.00 лева, представляваща обезщетение
за лишаване от ползване върху собствените му идеални части от делбения имот за
периода от 21.05.2008 г. до м.октомври 2009 г. /17 месеца по 400 лева на
месец/.
Ответницата Т.Б.Т. също е предявила претенция за сметки против
ищеца, на основание чл. 346 от ГПК, за
сумата общо 3293.00 лева, представляваща направени подобрения в имота, с които
се е увеличила стойността му, както следва: направа и поставяне на блиндирана
входна врата – на стойност 1700.00 лева, заплатен труд за поставяне и монтиране
на вратата – 208.00 лева, поставяне и монтаж на PVC дограма на прозорец и врата към терасата в спалнята
– 715.00 лева, заплатен труд за обръщане на прозорец и вратата и поставяне на
лайсни, както и шпакловка около тях – 180.00 лева, закупуване на материал: МДФ,
кант, и червено дърво на стойност 270.00 лева, материал за изработка на вграден
гардероб в коридора, заплащане на труд за изработката му и монтажа му в размер
на 220.00 лева.
В съдебно заседание по съществото на
делото, ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответницата – лично и с процесуалния си
предсавител адв.М.В., поддържа претенцията си за сметки и моли да бъде уважена,
а претенцията за сметки на ищеца – отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
По отношение на претенцията за възлагане в дял на имота, счита, че не са налице
предпоставките на чл. 349 от ГПК и единствената законосъобразна правна
възможност, е да се приложи разпоредбата на чл. 348 от ГПК.
Съдът, като разгледа събраните по
делото доказателства във втората фаза: стокова разписка за продажба на стоки №
**********/13.06.2007 г.; квитанция към ПКО № 7/0275 от 04.10.2007 г.;
квитанция към ПКО № 58/20.09.2007 г.; заключението на съдебно-техническата
експертиза относно стойността на имота; становище на изпълняващия длъжността
Главен архитект на Община-Ловеч; показанията на разпитаните свидетели: Г.И.Б., М.Б.Б.
и Д.В.Д., както и като съобрази доводите
на страните, приема за установено следното:
По
претенциите за поставяне в дял с правно основание чл. 349 ал. 1 от ГПК.
За
да се уважи тази претенция, разпоредбата на чл. 349 ал. 1 от ГПК, изисква
наличието на пет кумулативно свързани предпоставки, а именно: 1/ делбеният имот
да е неподеляем, 2/ да е жилище, 3/ това жилище да е било съпружеска
имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, 4/ на
претендиращия възлагане съпруг, да е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на децата от брака, и 5/ същият да не притежава друго
жилище. Липсата на която и да е от тези
предпоставки обуславя отхвърляне на претенцията. В случая е безспорно, че
процесният имот - апартамент № 17 на VI /шести/
етаж в жилищна сграда - жилищен блок в кв. 37, вх. “Г”, находящ се в гр. Ловеч,
е жилище. От становището на изпълняващия длъжността Главен архитект на
Община-Ловеч се установява, че от съществуващото жилище в този вид не могат да
се обособят две самостоятелни жилища без значителни преустройства при спазване
на строителните правила и нормативи, т.е., касае се за "неподеляем
имот". Следователно, налице са първите две предпоставки.
По
отношение на третата предпоставка, в първата фаза на делбата се установи, че
ищецът през време на брака си с ответницата е придобил самостоятелен дял
от процесния имот по наследство от баща си, който дял съответства на
определената сума по Заповедта за обезщетяване № 165/31.03.1994 г. в размер на
6589 лева, или самостоятелният му дял представлява 13% от целия имот според
заключението на вещото лице. За останалата част от имота, представляваща 87 %,
т.е. за разликата между определената цена
- 6589 лева и общата стойност на процесния имот по цитираната заповед –
50473 лева, която е 43884 лева, се е формирала СИО по смисъла на чл. 19 от СК
/отм./. Тази
имуществена общност, на основание чл. 26 ал. 1, предл.второ от СК /отм./, вече
е прекратена по силата на решение на Ловешкия районен съд № 81/27.02.2007 г. по
гр.дело № 539/2006 г., влязло в сила на 21.05.2007 година, с което е прекратен
брака между страните чрез развод.
Следователно,
само част от имота, съответстваща на 87 %, представлява СИО, а останалата част
от 13% е самостоятелен дял на ищеца, придобит по наследяване, поради което е
налице комбинирана /смесена/ съсобственост, която изключва възможността делбата
да се извърши чрез поставяне в дял на имота на една от страните /аргумент от ТР
№ 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС, т. 8/.
Наред
с това, не се доказа наличието и на четвъртата и петата предпоставка.
От
бракоразводното решение, цитирано по-горе, е видно, че процесното семейно
жилище е било предоставено за ползване на ответницата Т.Б.Т., като още тогава е
установено, че децата на страните са пълнолетни. Никоя от страните не представи
доказателства, че няма друго собствено жилище.
С
оглед на изложеното, тъй като не се установи кумулативното наличие на всички
необходими материално-правни предпоставки по чл. 349 ал. 1 от ГПК, претенциите
на страните за поставяне в дял на процесния имот, следва да бъдат отхвърлени,
като неоснователни и недоказани.
По
извършването на делбата:
Предвид
установените по-горе обстоятелства, че имотът е неподеляем и не може да бъде
поставен в един от дяловете, съдът счита, че единственият законосъобразен
способ за извършване на делбата, е изнасяне на имота на публична продан по реда
на чл. 348 от ГПК. По този ред интересите на съделителите ще бъдат защитени с
възможността всеки от тях да участва при наддаването и да изкупи делбения имот
или да получи паричната равностойност на своя дял.
Според
заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. Е.Г.,
което съдът преценява като обективно и неоспорено от страните, пазарната оценка
на процесния имот се определя на 77 400 лева, а действителната
/строителната/ му стойност – на 72 000 лева. Съгласно чл. 349 ал. 4 от ГПК, имотът се оценява по действителната му стойност, поради което съдът съобразява
именно тази стойност по експертното заключение, която е в размер на 72 000
лева и същата следва да се посочи като първоначална цена при изнасянето на имота
на публична продан.
По претенцията за сметки на ищеца:
Ищецът
е предявил искането си за сметки против ответницата в писмен вид, получено по
факса на 16.10.2009 г., за сумата общо 6 800.00 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползване върху собствените му идеални части от
делбения имот за периода от 21.05.2008 г. до настоящия момент /17 месеца по 400
лева на месец/. Тъй като не е фиксиран точно крайния момент на претенцията,
съдът приема като такъв датата на получаване на искането – 16.10.2009 г.
Безспорен
е фактът, че процесният имот, който е бил семейно жилище на страните, се ползва
от ответницата Т.Б.Т., като същото е било предоставено за ползване на нея с
бракоразводното решение № 81/27.02.2007 г. по гр.дело № 539/2006 г. на ЛРС,
влязло в сила на 21.05.2007 г.
Претенцията е с основание чл. 31 ал. 2 ЗС, съгласно който, когато общата вещ се ползва лично, само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. Следователно, за да възникне задължението за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното си ползване, лишава другия съсобственик от възможността да ползва и той общата вещ, законът поставя едно условие – писмено поискване. Това писмено поискване е равнозначно на поканата по чл. 84 ал. 2 от ЗЗД и след получаването му съсобственикът изпада в забава, от който момент той дължи заплащането на обезщетение. Доказването на това условие, а именно, че е отправено писмено поискване до ползващия съсобствения имот, е в тежест на ищеца /в т.см. Решение № 504/08.07.2005 г. на ВКС по гр.д.№ 204/2005 г., I.г.о./. В конкретния случай, ищецът, въпреки указаната му доказателствена тежест във връзка с претенцията му, не представи никакви доказателства за отправено до ответницата писмено поискване за претендираното обезщетение.
От друга страна, от
показанията на свидетелката Д.Д. /дъщеря на страните/, които съдът преценява с
оглед всички други данни по делото, предвид възможната им заинтересованост и ги
намира за обективни и достоверни, се установи, че след развода на родителите й,
в процесния апартамент останали да живеят брат й Калоян Д. и майка й. Баща й
/ищецът/ пребивавал в Гърция от 2000 г., като в България си идвал по един път в
годината, за около 10-12 дни. Когато си идвал, се обаждал предварително на
дъщеря си – св.Д., която му предоставяла ключ за процесния апартамент, тъй като
нямал негов. Свидетелката заяви, че през м.август 2008 г., баща й си дошъл в
България за десетина дни, но по време на престоя си пребивавал в собствения си
имот в с. Казачево и не е предявявал претенции да му даде ключ за апартамента.
Тогава в апартамента не живеел никой, тъй като брат й заминал за Англия, а
майка й – за Гърция. През 2009 г., ищецът пак си дошъл по същото време за
толкова дни, майка й освободила жилището, за да има той достъп, но той не
пожелал да го посети.
При тези
данни, съдът счита, че не е налице “лишаване” по смисъла на чл. 31 ал. 2 от ЗС,
след като единият съсобственик не е
създавал пречки на другия съсобственик да ползва общата вещ. Без значение е,
дали вещта е ползвана реално, след като съсобственикът е имал възможност да
упражни това си право /Решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр. дело № 622/2001
г., І г.о./. По делото не се установиха никакви данни ищецът да е имал
намерение изобщо да ползва имота, както и за действия на ответницата, с които
тя да възпрепятства това ползване.
С оглед
гореизложеното, претенцията за сметки на ищеца против ответницата за сумата общо 6 800.00 лева, представляваща
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за лишаване от ползване върху собствените му
идеални части от делбения имот за периода от 21.05.2008 г. до 16.10.2009 г. /17
месеца по 400 лева на месец/, следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
Предвид отхвърлянето на претенцията, не следва да се обсъжда заключението
на вещото лице в частта относно средната пазарна цена на наема, съответстваща
на дяловете на ищеца от имота.
По претенцията за сметки на ответницата:
Претенцията е за сумата общо 3293.00
лева, представляваща направени подобрения в имота, с които се е увеличила
стойността му, както следва: направа и поставяне на блиндирана входна врата –
на стойност 1700.00 лева, заплатен труд за поставяне и монтиране на вратата –
208.00 лева, поставяне и монтаж на PVC
дограма на прозорец и врата към терасата в спалнята – 715.00 лева, заплатен
труд за обръщане на прозорец и вратата и поставяне на лайсни, както и шпакловка
около тях – 180.00 лева, закупуване на материал: МДФ, кант, и червено дърво на
стойност 270.00 лева, материал за изработка на вграден гардероб в коридора,
заплащане на труд за изработката му и монтажа му в размер на 220.00 лева.
От събраните по делото доказателства се установява, че описаните по-горе подобрения действително са били извършени в процесния имот. В тази връзка са представените от страна на ответницата, неоспорени по съответния ред от ищеца, писмени доказателства: стокова разписка за продажба на стоки № **********/13.06.2007 г. на “Кедър” ООД-Ловеч, в която са описани следните стоки: МДФ 0402 махагон 3мм, кант PVC 22/0.8 10066 червено дърво, 0775 ES червено дърво 2.45/1.83/18, всички на обща стойност: 270.00 лева; квитанция към ПКО № 7/0275 от 04.10.2007 г. на “Алекса” ООД-Ловеч на името на Т.Т. за PVC дограма за сумата 715.00 лева; квитанция към ПКО № 58/20.09.2007 г. на “Интердор” ЕООД-Плевен на името на Т.Б.Т. за входна врата за сумата 1700.00 лева. От показанията на разпитаните свидетели Г.Б. и М.Б., които съдът съобразява като обективни и достоверни, преценявайки показанията на св.Б. /брат на ответницата/, с оглед на всички други данни по делото, предвид възможната им заинтересованост, се установиха и останалите претендирани подобрения, които са били извършени от св. Г.Б., на когото ответницата е заплатила стойността на труда му, а именно: 208.00 лева за поставяне /по-точно преместване/ и монтиране на блиндираната врата, 180.00 лева - за обръщане на прозорец в спалнята /не се спори, че в тази сума се включва и обръщане на вратата към терасата в спалнята, поставяне на лайсни и шпакловка около тях/, 220.00 лева – изработка, сглобяване и монтиране на гардероб в коридора.
Съдът счита, че извършените подобрения са полезни разноски, с които безспорно се е увеличила стойността на имота. В случая, съделителката Т.Т. е извършила подобренията в качеството си на владелец на своята част от имота, и държател на частта на другия съделител /ищеца/, като не се доказа същият да е знаел и да е дал съгласие за тези подобрения, но и не се е противопоставил. Ето защо, съдът приема, че подобренията са извършени без знанието и съгласието на ищеца, при което ответницата не разполага с правата по чл. 74 ал. 2 във връзка с чл. 72 от ЗС, а отношенията й с ищеца следва да се уредят по правилата на водене на чужда работа без пълномощие – чл. 60 и сл. от ЗЗД /в т.см. Решение № 612/25.10.1995 г. по гр.д.№ 375/95 г. на ВС, I г.о./. По-конкрето, следва да се приложи разпоредбата на чл. 61 ал. 2 от ЗЗД, тъй като “работата” във връзка с направените подобрения, безспорно е била предприета и в собствен интерес. Това означава, че съсобственикът, който не е държал имота, дължи на този, който е извършил подобренията в имота, необходимите и полезни разноски, но само до размера на обогатяването си, т.е. до размера на стойността на подобренията, съответстваща на неговите дялове в съсобствеността. В конкретния случай, дяловете на ищеца в съсобствеността са 57 062 дяла, съответна на които е сумата 1861.44 лева от общата стойност на претендираните подобрения - 3293.00 лева.
По изложените съображения, претенцията за
сметки на ответницата за направени в имота подобрения, се явява частично
основателна и доказана и следва да бъде уважена в размер на сумата 1861.44
лева, като в останалата част, до пълния претендиран размер от 3293.00 лева,
следва бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.
При
този изход на процеса и съгласно чл. 8, предл. първо от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на Ловешкия районен съд държавна такса от 4 % върху
стойността на дяловете си, а именно: В.Д.Д. - 1627.98 лева, а Т.Б.Т. - 1252.02
лева.
Страните
не са претендирали разноски по делото, поради което такива не се присъждат.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОСТАНОВЯВА ИЗНАСЯНЕ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН, на основание чл. 348 от ГПК, на следния недвижим имот, допуснат до делба:
АПАРТАМЕНТ
№ 17 /седемнадесет/, вх. “Г”, на VI /шести/ етаж, с идентификатор № 43952.506.910.5.17 /четиридесет и три хиляди деветстотин
петдесет и две, точка, петстотин и шест, точка, деветстотин и десет, точка, пет, точка,
седемнадесет/, находящ се в гр. Ловеч, ул. „България” № 48, вх.”Г”, в
жилищна сграда – жилищен блок в кв. 37, вх. “Г”, с идентификатор
43952.506.910.5 /четиридесет и
три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и шест, точка, деветстотин и десет, точка,
пет/, на VI /шести/ етаж, състоящ се от: две
спални, дневна, кухня, баня, тоалетна, килер, коридор и тераси, с изложение
изток, запад, застроен на 113.15 кв. м. /сто и тринадесет кв.метра и петнадесет
кв.см./ с 40 % терасите и 118,27 кв. м. /сто и осемнадесет кв.метра и двадесет
и седем кв.см./ със 100 % терасите, при граници: на изток-УПИ
XIV, на запад-ул. "България”; на север-секция "В" , на
юг-стълбище и апартамент
№ 16 на Красимир И. Маринов, отдолу-апартамент № 13 на Еленка и Ангел Иванови,
отгоре-апартамент № 21 на Тони Кочев Кочев и
при съседи: на същия етаж №43952.506.910.5.16, под
обекта: №43952.506.910.5.13, над обекта: 43952.506.910.5.21, заедно с принадлежащите: ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 17 /седемнадесет/ със светла площ 9,66
кв.м. /девет кв.м. и шестдесет и шест кв.см./, при граници: на изток-коридор,
на запад-улица, на север-избено помещение № 1 на Красимир И. Маринов, на юг-избено помещение № 18 на
Елка Кирилова Кирова, ТАВАНСКО
ПОМЕЩЕНИЕ № 17 /седемнадесет/ със светла площ 4,06 кв.м. /четири кв.м. и шест кв.см./,
при граници: на изток-избено помещение № 18 на Елка Кирилова Кирова, на
запад-улица, на север-коридор
и таванско помещение №16 на Красимир И. Маринов, на юг-таванско помещение № 20 на Кольо
Райков Дачев, заедно с припадащите се 2,4208% идеални части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху поземлен имот 43952.506.910 /четиридесет и
три хиляди деветстотин петдесет и две, точка, петстотин и шест, точка, деветстотин и десет/, стар
идентификатор УПИ XIV /четиринадесети/ в квартал 37 /тридесет и седем/ по подробния устройствен
план на гр. Ловеч, при първоначална
цена: 72 000.00 лв. /седемдесет
и две хиляди лева/, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, като
от така описания делбен имот са образувани 100 946 /сто хиляди деветстотин
четиридесет и шест/ равни дяла, от които: за В.Д.Д. – 57 062 /петдесет и
седем хиляди шестдесет и два/ дяла, и за Т.Б.Т. – 43 884 /четиридесет и
три хиляди осемстотин осемдесет и четири/ дяла.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на В.Д.Д., ЕГН **********,***,
адв. К. Гергинова – САК, за поставяне в негов дял на горепосочения имот по
реда на чл. 349 ал. 1 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на Т.Б.Т., ЕГН **********,***, за поставяне в неин дял на
горепосочения имот по реда на чл. 349 ал. 1 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОТХВЪРЛЯ претенцията за сметки на В.Д.Д., ЕГН
**********,***, адв. К. Гергинова – САК, против Т.Б.Т., ЕГН **********,***, за
сумата общо 6 800.00 лв. /шест хиляди и осемстотин лева/, представляваща
обезщетение по чл. 31 ал. 2 от ЗС за лишаване от ползване върху собствените му
идеални части от описания по-горе недвижим имот за периода от 21.05.2008 г. до
16.10.2009 г. /17 месеца по 400 лева на месец/, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА В.Д.Д., ЕГН **********,***,
адв. К. Гергинова – САК, да заплати на Т.Б.Т., ЕГН **********,***, по реда на чл. 346 от ГПК, сумата 1861.44 лв. /хиляда осемстотин
шестдесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща стойността на направени подобрения в
описания по-горе недвижим имот, изразяващи се в направа и поставяне на
блиндирана входна врата, заплатен труд за поставяне и монтиране на вратата,
поставяне и монтаж на PVC дограма на
прозорец и врата към терасата в спалнята, заплатен труд за обръщане на прозорец
и вратата и поставяне на лайсни, както и шпакловка около тях, закупуване на
материал: МДФ, кант, и червено дърво за изработка на вграден гардероб в
коридора, заплащане на труд за изработката му и монтажа му, която сума
съответства на дяловете на В.Д. в съсобствеността на имота /57 062 дяла/, като в останалата част, до пълния претендиран размер
от 3293.00 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията
за сметки на Т.Б.Т. във връзка с направените подобрения, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА В.Д.Д., с горните данни, да
заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 1627.98 лв. /хиляда шестстотин двадесет и седем лева и деветдесет
и осем стотинки/, представляваща държавна такса върху стойността на дела му.
ОСЪЖДА
Т.Б.Т., с горните данни, да заплати по сметка на Ловешкия районен съд сумата 1252.02 лв. /хиляда двеста
петдесет и два лева и две стотинки/, представляваща държавна такса върху
стойността на дела й.
Решението
подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Службата по Геодезия,
картография и кадастър – гр. Ловеч, на основание чл. 52 ал. 1 от ЗКИР, за
сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: