№ 9489
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря Г.А ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110152066 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Н С“ ООД срещу С С М“ ЕАД.
Ищецът твърди, че между страните имало сключен договор за удължена гаранция №
9/100073-73963002 от 13.05.2020г. за гаранционно обслужване на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „S-350d”, с рама № ...... и номер на двигател 65692980007743, със срок на
действие от 13.05.2020 г. до 13.05.2021 г., но за не повече от 150000 км. Сочи, че в срока на
действие на договора за допълнителна гаранция - на 11.02.2021 г., на АМ „Тракия“, на около
60-65 км. от София, автомобилът загубил мощност, при което водачът на автомобила спрял
и незабавно уведомил представител на гаранционния сервиз, представител на ответника С С
М“ ЕАД и застрахователя „К Г“. Заявява, че автомобилът бил откаран за ремонт в
оторизиран сервиз, който е и официален представител на марката „Мерцедес“ за България –
„С С Р ЕАД. За извършения ремонт заплатил сума в размер на 15346,67 лв. с ДДС, която
поддържа, че следвало да бъде възстановена от ответника съгласно договора за гаранция.
Твърди, че на 18.02.2021 г. получил отказ от страна на ответника да заплати сумите по
ремонта, тъй като според последния бил налице изключен риск по гаранционното
споразумение, обоснован с това, че турбокомпресорът е част от ауспуховата система на
автомобила, по отношение на която не се прилагала удължената гаранция. Намира отказа на
ответника за неоснователен, поради което моли последният да бъде осъден да му заплати
сумата от 15346,67 лв., представляваща разходи за труд, части и преглед на процесния
автомобил, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 07.09.2021 г. – до окончателно изплащане на задължението.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
оспорва предявения иск като неоснователен. Признава наличието на валидно облигационно
отношение по договор за удължена гаранция, като уточнявава, че С С М“ ЕАД се е съгласил
1
да предостави удължена гаранция на процесния лек автомобил, като гаранцията била
застрахована в „КГ К Г Застрахователно акционерно дружество“, регистрирано в Германия.
Признава и това, че на 11.02.2021 г. процесният автомобил бил откаран в сервиз на „С С Р
ЕАД в с. Радиново, обл. Пловдив, където били отстранени вредите. Признава още и че
ищецът е заплатил претендираната сума в размер на 15346,67 лв., както и това, че
ответникът е отказал да я възстанови. В същото време, изтъква, че вредите са били
причинени поради пропуск на отработени газове между турбокомпресора и колектора,
вследствие на което били увредени турбокомпресор, изпускателен колектор, тръбопроводи,
гумено гофре и дебитомер. Счита, че повредата е настъпила в детайл, който е част от
ауспуховата система на автомобила, а последната изрично е изключена от гаранционното
покритие по договора. Аргументира, че съгласно договора, ответникът не покрива
увреждания, причинени от повреда в част, непокрита от гаранцията. В частност по
отношение на турбокомпресора и изпускателния колектор счита, че били увредени
частично, поради което смяната им е била само препоръчителна. Позовава се и на чл. 1, т. 3
от гаранционното споразумение, според което гаранцията не обхваща разходи за работни
вещества като гориво, смазочни масла, охладителна течност и антифриз, хладилни агенти,
филтри и пр. Моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Предявеният осъдителен иск е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответната страна е възникнало твърдяното
облигационно отношение, по което ответникът следва да предоставя гаранционно
обслужване на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S-350d”, с рама № ......, със срок на
действие от 13.05.2020 г. до 13.05.2021 г., но за не повече от 150000 км., както и че в срока и
предмета на гаранционно покритие са настъпили твърдените от него увреждания по
автомобила, за чието отстраняване ищецът е заплатил сума в претендирания от него размер.
При установяване на горните обстоятелства е в тежест на ответника да докаже
обстоятелствата, на които основава възраженията си, в т.ч. възражението си, че
уврежданията са настъпили в резултат на дефектирало уплътнение на изпускателния
колектор (което като част от ауспуховата система е било изключено от гаранционното
покритие съгласно чл. 2, т. 1 от гаранционното споразумение).
С изрично определение на съда от 06.02.2022г. са обявени за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства, че: 1/ между страните е имало сключен договор за
удължена гаранция № 9/100073-73963002 за гаранционно обслужване на процесния лек
автомобил, със срок на действие от 13.05.2020 г. до 13.05.2021 г.; 2/ на 11.02.2021 г. в гр.
Пловдив автомобилът е бил закаран в гаранционен сервиз „С С Р ЕАД в с. Радиново, обл.
Пловдив; 3/ ищецът е извършил разходи за поправка на автомобила в размер на 15346,67 лв.
Основният спор между страните се свежда до това дали уврежданията, чиято стойност е
заплатил ищецът, са били включени в предмета на гаранционното обслужване на
2
автомобила, по който въпрос съдът намира следното:
Съгласно чл. 1, т. 1 от договора ответникът гарантира на ищеца функционирането на
частите, изброени в чл. 2 ал. 1 през договорения гаранционен срок.
Съгласно чл. 2, т. 1 от договора гаранцията покрива всички части на описания в
гаранционния договор автомобил с изключение на допълнителното оборудване и опции,
които не се предоставят от производителя, допълване и пълнене, както и преоборудване на
климатични инсталации, замърсявания в горивната уредба, отстраняване на шумове при
вятър, скърцане и тракане, напасване и приспособяване на елементи от каросерията и
броните, течове на вода или нехерметичности по каросерията, като например нехерметични
уплътнения на врати, люк, прозорци или сгъваеми покриви, ръжда или повреди по
боята/лака, както и части, подложени на високо естествено износване, като ауспухова
система (освен ламбда-сондата и катализатора), притискателните накладки на
съединителя, спирачните накладки, спирачните дискове, спирачните барабани, гуми,
джанти, амортисьори (гарантирани само до 80000 км пробег), осветление, подгряващи и
запалителни свещи, акумулаторни батерии, хибридни батерии, батерии за
електрозадвижване, акумулатори, кондензатори, маркучи; пера за чистачки, тапицерия и
всички задвижващи ремъци (с изключение на ангренажния ремък). Маркучи, необходими и
конкретно назовани дребни материали, запалителни и подгревни свещи са регулирани,
доколкото загубят работоспособността си вследствие на гаранционна щета на детайл,
упоменат в точка 1.
Съгласно чл. 1, т. 3 от договора гаранцията не обхваща каквито и да било разходи за работни
вещества като например гориво, смазочни масла, охладителна течност и антифриз,
хладилни агенти, масла за климатични компресори, хидравлична течност, други масла,
почистващи вещества, както и всякакви филтри и филтърни вложки/комплекти.
Съгласно чл. 1, т. 2 от договора в случай, че дадена част, покрита от гаранцията, изгуби
способността си да функционира през гаранционния срок, като това настъпи
непосредствено, т.е. не в резултат от дефект в непокрита от гаранцията част, то
купувачът има право на необходимата поправка, извършена от специалист, чрез подмяна
или чрез ремонт на покритата от гаранцията част.
От употребените изрази в споразумението („всички части“, „с изключение“ – чл. 2, т. 1, „не
в резултат от дефект в непокрита от гаранцията част“ – чл. 1, т. 2 и пр.) съдът намира, че
действителният смисъл, вложен от страните при сключване на договора е бил да се
предостави пълна гаранция на ищеца за функционирането на всички части на процесния
автомобил, независимо от механизма по който съответната част загуби способността си да
функционира. В такъв случай няма основание предвидените в договора изключения, при
които предоставената гаранция не осигурява покритие, да бъдат тълкувани разширително
без последното да е наложително с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвесността (чл. 20 ЗЗД).
От анализа на цитираните по-горе договорни клаузи може да се направи извод, че страните
3
са уговорили ограничение в гаранционното покритие в две посоки, както следва:
На първо място, предвидено е ограничение по отношение на отделни части, които поначало
са изключени от предмета на предоставената гаранция като не е предвидено да е от значение
начинът (механизмът), по който е увредено функционирането им. Тези части са изброени в
чл. 2, т. 1 (допълнителното оборудване и опции, които не се предоставят от
производителя, допълване и пълнене, както и преоборудване на климатични инсталации,
замърсявания в горивната уредба, отстраняване на шумове при вятър, скърцане и тракане,
напасване и приспособяване на елементи от каросерията и броните, течове на вода или
нехерметичности по каросерията, като например нехерметични уплътнения на врати,
люк, прозорци или сгъваеми покриви, ръжда или повреди по боята/лака, както и части,
подложени на високо естествено износване, като ауспухова система (освен ламбда-
сондата и катализатора), притискателните накладки на съединителя, спирачните
накладки, спирачните дискове, спирачните барабани, гуми, джанти, амортисьори
(гарантирани само до 80000 км пробег), осветление, подгряващи и запалителни свещи,
акумулаторни батерии, хибридни батерии, батерии за електрозадвижване, акумулатори,
кондензатори, маркучи; пера за чистачки, тапицерия и всички задвижващи ремъци (с
изключение на ангренажния ремък) и чл. 1, т. 3 (работни вещества като например гориво,
смазочни масла, охладителна течност и антифриз, хладилни агенти, масла за климатични
компресори, хидравлична течност, други масла, почистващи вещества, както и всякакви
филтри и филтърни вложки/комплекти). При внимателен анализ на описаните части, съдът
намира, че се касае за детайли, чието функциониране логично и закономерно се изчерпва
след изтичането на определен от производителя срок и/или пробег на експлоатация.
Следователно, извън обхвата на гаранцията са останали т.нар. консумативи, чиято
периодична подмяна е наложителна за правилната и безопасна експлоатация на автомобила
съобразно предписаните от производителя сервизни обслужвания, прегледи и работи по
поддръжката. Аргумент в тази посока е и уговорката, според която своевременното
извършване на сервизно обслужване е предвидено като предпоставка за възникването на
гаранционни права за ищеца (чл. 4, б. а) от договора). По тази причина, тези части са
отнапред изключени от гаранционното покритие, като обслужването им е условие за
запазване на правата по гаранцията (известна особеност е предвидена единствено по
отношение на маркучите, запалителните и подгревните свещи, когато неработоспособността
е вследствие на увреждане на детайл, покрит от гаранцията - чл. 2, т. 1, пар. 3).
Второто изключение от общото правило, че гаранцията покрива всички части на автомобила
касае механизма, по който е засегната функционалността на съответната част.
Ограниченията в тази посока са предвидени в чл. 1, т. 2 (на който се позовава ответникът) и
чл. 3 (неотносим към настоящия случай, доколкото няма позоваване на предвидените там
обстоятелства – чл. 6, ал. 2 ГПК). Съгласно чл. 1, т. 2, независимо, че дадена част от
автомобила е покрита от предоставената гаранция, ако същата изгуби способността си да
функционира поради дефект в непокрита от гаранцията част, то гаранционната отговорност
се смята за изключена и по отношение на покритата от гаранцията част. С други думи,
4
гаранционната отговорност на ответника отпада в случаите, когато непокрита от гаранцията
част причини увреждането на друга част, която е в обхвата на гаранционното покритие.
Изхождайки от изложеното по-горе тълкуване, може се обобщи, че ответникът отговаря за
функционирането на всички части на автомобила, освен ако докаже, че съответната част е
сред изключените от гаранционното покритие или че причината за настъпване на
гаранционното събитие е дефект в част, която не се покрива от гаранцията. Съотнесено към
конкретните възражения на ответника в настоящия случай, това означава, че следва да
прецени дали в случая повредите по автомобила са настъпили поради дефект в детайл,
който е част от ауспуховата система (доколкото последната е изключена от гаранционното
покритие съгласно чл. 2, т. 1). При положителен отговор, гаранционната отговорност на
ответника би се оказала изключена по отношение на всички ремонтни дейности (с оглед
обсъденото по-горе второ изключение, касаещо механизма на увреждането), а при
отрицателен – следва да се прецени дали някоя от подменените части не съставлява
консуматив, който е изначално изключен от обхвата на гаранцията (с оглед обсъденото по-
горе първо изключение, касаещо частите, предмет на гаранцията).
Въпросите, свързани с характера на уврежданията, техническата причина за настъпването им
и необходимите ремонтни дейности за отстраняването им, несъмнено налагат специални
знания, поради което за установяването им е допусната и изслушана съдебна автотехническа
експертиза, приета от съда без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК.
От същата става ясно, че повредите по автомобила се изразяват в увреждане на
турбокомресора, изпускателния колектор, тръбопроводи, гумен гофриран маркуч и
дебитомер. Според вещото лице уврежданията са предизвикани от пропуск на изгорели
газове в зоната на съединяване на изпускателния колектор и турбокомпресора, като е
установено, че уплътнението между двата детайла е с нарушена цялост. Разяснено е, че
увреждането на уплътнението (гарнитурата) може да бъде причинено, както от неправилен
монтаж на свързващата скоба, така и поради дефект на самата гарнитура. В същото време,
от отговора на задача 9, б. б), както и от разясненията на в.л. в открито съдебно заседание,
става ясно, че с оглед краткия срок на експлоатация на автомобила и изминатия пробег,
увреждането на уплътнението при правилен монтаж и липса на производствен дефект е
необичайно, но не е невъзможно.
Вещото лице е обосновало категорично и това, че детайлите, при които е настъпило
първичното увреждане (уплътнение между изпускателния колектор и турбокомпресора) не
са част от ауспуховата система на автомобила. Този извод е аргументиран убедително на
база функциите на турбокомпресора (сгъстява нужния за горивната дейност на двигателя
въздух, подава допълнително количество сгъстен въздух, като по този начин позволява
изгарянето на повече гориво за работен цикъл) и изпускателния колектор (отвежда
изгорелите газове от двигателя). В отговора на първата поставена задача вещото лице е
изтъкнало, че турбокомпресорът, макар да е част от системата за отвеждане на отработените
газове от автомобила, използва тяхната енергия за задвижване, при което участва директно в
захранващата система на автомобила и спомага за подобряване на неговата мощност,
5
коефициент на полезно действие и въртящ момент на двигателя. От друга страна, вещото
лице е посочило, че ауспуховата система се състои от три гърнета, които участват в
отвеждането на отработените газове от автомобила, но последните не изчерпват системата
за отработени газове, към която принадлежат и други детайли. Съдът намира становището
на вещото лице за обективно, достоверно и убедително, поради което счита, че същото
следва да се кредитира изцяло. Неоснователно е в такъв случай поддържаното от ответника
становище в обратен смисъл, че турбокомпресорът и увреденото уплътнение били част от
ауспуховата система на автомобила. Подобен извод не може да се обоснове и въз основа
показанията на изслушаните свидетели, от които само се установява, че е имало увредено
уплътнение (установено и от вещото лице), но не и дали същото се числи към ауспуховата
система на автомобила.
В допълнение на горното, съдът намира, че няма основание да се смята, че посоченото в
договора понятие „ауспухова система“ е употребено в по-широк смисъл от поддържаната от
вещото лице техническа интерпретация на понятията „ауспухова система“ и „система за
отработени газове“. Подобно разширително тълкуване противоречи на общия смисъл на
договора, обсъден по-горе, според който ответникът предоставя пълна гаранция, освен в
изброените в договора изключения. Прилагането на обсъжданото изключение и по
отношение на всички останали части и механизми, участващи в системата за отработени
газове не е обосновано от ответника и с оглед целта на договора, обичаите в практика и
добросъвесността. Напротив, от извършения по-горе анализ на обсъжданите клаузи е видно,
че изключените от обхвата на гаранцията части са основно такива, чиято подмяна е
предписана от производителя като необходима за правилната и безопасна експлоатация на
автомобила, а в договора – като условие за запазване правата на ищеца по гаранцията. В
случая характерът на увреждането, описано от вещото лице, сочи, че констатираната
нарушена цялост на гарнитурата не съставлява закономерна последица от експлоатацията на
автомобила, съотв. не може да се причисли към рутинната поддръжка на автомобила (т.е. не
е налице увреждане в някой от т.нар. консумативи, за чиято подмяна не отговаря
ответникът).
Ето защо следва да се приеме за неоснователно становището на ответника, че е налице
изключение от гаранционното покритие поради настъпване на уврежданията в резултат на
дефект в част, която е извън гаранционното покритие.
От приетата САТЕ се установява, че всички ремонтни дейности и резервни части, заплатени
от ищеца са били необходими, за да се възстанови функционирането на процесния
автомобил, в т.ч. подмяната на турбокомпресора и изпускателния колектор. След като
всички заплатени от ищеца ремонтни дейности и резервни части са били необходими,
следва да се прецени дали някой от сменените артикули не е сред изрично изключените в чл.
2, т. 1 и чл. 1, т. 3 (т.е. дали някоя от описаните във фактурите резервни части не попада в
обсъдената по-горе първа група ограничения от гаранционното покритие).
От приложената фактура е видно, че ищецът е заплатил сума в размер на 66,53 лв. с ДДС
(55,44+11,09) за охладителна течност (поз. 15), 294,62 лв. с ДДС (245,52+49,10) за филтър за
6
твърди частици (поз. 17), 40,36 лв. с ДДС (33,63 + 6,73) за антифриз (поз. 57), 52,01 лв. с
ДДС (43,34 + 8,67) за вложка маслен филтър (поз. 58), 327,18 лв. (272,65+54,53) за моторно
масло (поз. 60), 85,54 лв. с ДДС (71,28 + 14,26) за допълнителна акумулаторна батерия (поз.
62), 295,76 лв. с ДДС (246,47+49,29) за подпомагаща батерия (поз. 63). Предвид това, че
посочените продукти са изрично изключени от предмета на предоставената гаранция, следва
да се приеме, че ответникът не дължи възстановяването на платената за тях сума от 1162 лв.
В частност по отношение на описаните във фактурите суми за подмяна на маркучи, съдът
намира, че макар същите да са предвидени като консуматив по чл. 2, т. 1, пар. 1, подмяната
им попада в гаранционния обхват, когато е вследствие на подмяна на гаранционна щета,
какъвто е настоящият случай (чл. 2, т. 1, пар. 2).
Неоснователно е възражението на ответника за изключване от гаранционната отговорност и
на сумата за подмяна на турбокомпресора, тъй като от заключението на вещото лице е
видно, че в случая подмяната му е била наложителна, доколкото в противен случай не може
да се гарантира качественото уплътняване на турбокомпресора и изпускателния колектор.
След като подмяната на турбокомпресора и изпускателния колектор е била технически
оправдана, то няма основание да се ограничи гаранционната отговорност на ответника,
обезпечаваща функционирането на автомобила (чл. 1, т. 1), а последното не може да се
смята гарантирано при съществуващ риск от възпламеняването му в двигателния отсек.
По изложените съображения предявеният иск следва да се уважи като основателен за сумата
от 14184,67 лв., като за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 15346,67 лв.
(т.е. за сумата от 1162 лв., платена за описаните по-горе масла, охладителна течност и
антифриз, филтри по чл. 1, т. 3, пар. 2 и батерии по чл. 2, пар. 1) искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от
предявените искове, а ответникът – съобразно отхвърлената. Следователно в полза на ищеца
следва да се присъдят следните разноски: 567,37 лв. – държавна такса, 277,27 лв. – разноски
за експертизи и 924,25 лв. – адвокатско възнаграждение. Ищецът е противопоставил
възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за основателно до сумата от 1920 лв. с ДДС (1600 лв. без ДДС),
доколкото фактическата и правна сложност на делото не обосновават претендирания размер
на адвокатско възнаграждение, който значително надхвърля предвидения в приложимата
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. (ред. ДВ, бр. 68 от 2020 г.)
минимум в размер на 1188,48 лв. с ДДС. Следователно в полза на ищеца следва да се
присъдят следните разноски: 22,72 лв. – разноски за експертизи и 145,42 лв. – адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
7
ОСЪЖДА С С М“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София,
район Кремиковци, ул. „......... ДА ЗАПЛАТИ на „Н С“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление в гр. Панагюрище, ул. .... сумата от 14184,67 ЛЕВА – стойност на извършени
от ищеца разходи за поправка на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S-350d”, с рама
№ ......, чието гаранционно обслужване е поето от ответника по сключен между страните
договор за удължена гаранция № 9/100073-73963002 от 13.05.2020г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 07.09.2021г. до окончателното плащане, както и
сторените по делото разноски, а именно: 567,37 ЛЕВА – държавна такса, 277,27 ЛЕВА –
разноски за експертизи и 924,25 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение, КАТО ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за разликата над уважения размер от 14184,67 лв. до пълния предявен размер
от 15346,67 лв.
ОСЪЖДА „Н С“ ООД, с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр.
Панагюрище, ул. .... ДА ЗАПЛАТИ на С С М“ ЕАД, с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление в гр. София, район Кремиковци, ул. „......... сторените по делото разноски, а
именно: 22,72 ЛЕВА – разноски за експертизи и 145,42 ЛЕВА - адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8