Р
Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 20.12.2021 г.
Административен
съд – Кърджали, в публично съдебно заседание на двадесет и
девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана Кадиева
като разгледа докладваното от съдия Божкова
административно дело № 268/ 2021 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.118 от КСО.
Образувано е по жалба
на Е.Ф.И. с постоянен адрес ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 2153-08-211/
09.09.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № О-08-000-00-01483042/ 22.07.2021
г. на действащ за ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди, че оспореното решение е
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на
административно-производствените правила, в противоречие с материалния закон и
неговата цел. Твърди се, че не е спазено императивното изискване на чл. 35 от АПК да са разгледани всички факти и обстоятелства от значение за правилното
произнасяне. Цитира се нормата на чл. 48а от КСО, съгласно която осигурените
лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за
бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца
осигурителен стаж за този риск. Жалбоподателката сочи,
че отговаря на условията на цитираната разпоредба, тъй като към датата на
настъпване на осигурителното събитие е била осигурена за съответния
осигурителен риск, както и че е имала близо 10 години осигурителен стаж като
осигурено лице за общо заболяване и майчинство. Регистрацията й като земеделски
стопанин е била извършена съобразно изискванията на Наредба № 3 от 29.01.1999
г. и към момента не била прекратена. Приема за неправилен изводa на административния
орган, че не е упражнявала трудова дейност като земеделски стопанин, понеже
била засяла „пасища и мери“, които били предназначени за паша
на селскостопански животни, но не и за производство на продукция с цел
продажба. Горното аргументира с това, че „пасища и мери“ са посочени като
култура за засаждане в анкетния формуляр на ОД „Земеделие“ и същите се ползват
за храна на животни. Искането е да се отмени оспореното решение на директора на
ТП на НОИ – Кърджали и Разпореждане на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали. В съдебно заседание, редовно
призована, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът – Директор
на ТП на НОИ – Кърджали, оспорва жалбата по съображения, изложени в оспореното
решението.
АС – Кърджали приема,
че жалбата е допустима, като подадена от лице, в правната сфера на което
въздейства по неблагоприятен начин и в срока по чл. 118, ал.1 от КСО.
След проверка на
събраните доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което е постановено решението на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
е започнало с представянето в ТП на НОИ – Кърджали на данни за БЛ № *** за
периода от 04.07.2021 г. до 05.07.2021 г., общо 2 календарни дни. Този БЛ е
продължение на БЛ № ***, за времето от 20.05.2021 г. до 03.07.2021 г., представляващи
45 календарни дни преди раждане. Въз основа на този документ е поискано
изплащане на обезщетение за бременност, като е представено удостоверение, вх. №
***/ *** г. от Осигурителна каса „***“, ***, в която е член Е.И.
С Разпореждане №
О-08-000-00-01483042/ 22.07.2021 г. на ръководител по изплащането на
обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали е отказано отпускане на
поисканото обезщетение с мотив, че няма доказателства Е. И. да е произвела и
реализирала земеделска продукция, поради което е прието, че лицето не отговаря
на изискването по §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
С оспореното в
настоящото производство решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е
потвърдено разпореждането за отказ за изплащане на парично обезщетение за
бременност. Фактическите основания в обжалвания административен акт на горестоящия административен орган потвърждават
констатациите на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП
на НОИ – Кърджали. Анализирани са събраните доказателства в административното
производство и е направен извод, че регистрацията като земеделски производител
е фиктивна. Прието е, че не е установено Е.И. да е произвела растителна
продукция, предназначена за продажба.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Относимата разпоредба на чл.48а от КСО предвижда, че осигурените
за общо заболяване и майчинство лица имат
право на парично обезщетение за бременност и раждане, вместо трудово
възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този
риск.
Съгласно мотивите на
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали основание за отказ да
се изплати парично обезщетение за временна нерабоспособност
поради бременност е приетият за доказан факт, че Е.Ф.И. не е осигурено лице,
тъй като не е осъществява дейност като земеделски производител, така както е
декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.
Следователно, спорният
въпрос е: било ли е лицето осигурено по смисъла на §1, ал.1, т.3, във връзка с § 1, ал.1, т.5 от ДР на КСО.
Осигурено е това
лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването възниква
от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое от
основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая, основанието
за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски производител. Ето
защо, за възникване на осигуряването и произтичащите от него права, за жалбоподателката е необходимо да е възникнало
правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. При наличие на
посочените предпоставки, при настъпване на осигурителния случай бременност и
раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение за
бременност и раждане, за срока по чл.50 от КСО – 410 календарни дни, от които
45 дни преди раждането.
В решението на
директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че независимо от наличието на
регистрация като земеделски производител, не съществува второто кумулативно
изискване в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, а именно – лицето да произвежда
растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
В настоящия случай е
безспорно, че Е. И. се е регистрирала като земеделски стопанин на 05.05.2021 г. Според справка за декларираната от земеделския
стопанин дейност, издадена от ОД „Земеделие“ – Кърджали на основание чл. 5, ал.
2 от Наредба № 3 от 29.01.1991 г., жалбоподателката е
засадила площ от 0.3700 ха с културата „пасища и мери“, находящи
се в землищата на ***.
При тези
доказателства, правилно в оспореното решение е прието, че жалбоподателката
не е произвела растителна продукция, предназначена за продажба.
В §1, т.9 от ДР КСО
се съдържа определение за "Непреработена растителна и животинска
продукция" – всеки първичен продукт, получен от растенията и животните,
който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка
и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в
състава.
От своя страна, в §1,
т.22 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители е дадено
определение на понятието "Постоянно пасище", като земя, използвана за
отглеждане на трева или други тревни фуражни култури по естествен начин (самозасяване) или чрез култивиране (засяване), която не е
била включена в сеитбооборота на стопанството в
продължение на 5 или повече години, и може да се използва за пасище или да се
коси, с изключение на земите, оставени под угар. Трева и други тревисти фуражни
култури са всички тревисти растения, които се срещат традиционно на
естествените пасища или обикновено са включени в смесите от семена за пасища
или ливади, независимо дали се използват, или не се използват за паша на животните.
По делото няма данни жалбоподателката да е заявила промяна на отглежданите
земеделски култури и ползваната земя. При наличните доказателства правилно
административният орган е приел, че не е доказано, че е произвеждана растителна
продукция от заявените на 05.05.2021 г. „пасища и
мери“. Това от своя страна обосновава и извода, че липсва упражняване на
трудова дейност като земеделски стопанин по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на
КСО.
Поради изложеното
оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена
жалбата на Е.И. срещу разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, съдържащо отказ за изплащане на обезщетение за
бременност и раждане по представен БЛ № *** за периода от 04.07.2021 г. до 05.07.2021
г. вкл., е законосъобразно. Жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал.2, предл.5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на Е.Ф.И.
срещу Решение № 2153-08-211/ 09.09.2021 г. на директора
на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане №
О-08-000-00-01483040/ 22.07.2021 г. на действащ за ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Кърджали.
Решението е
окончателно – чл.119 от КСО.
Съдия: