Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 16.02. 2016 г.

     В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание, проведено на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ

               ВАНЯ ИВАНОВА

 

при секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 792 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

            С решение № 61 от 08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 93/2014 г., Костинбродският районен съд е отхвърлил предявения от И.П.А. срещу И.Н.С., Р.М.К. и К.М.К. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на него на договор за дарение, сключен с нотариален акт № 35, т. І, дело № 35/2009 г. на нотариус Орлин Керемидски с район на действие РС-Костинброд, с който И.Н.К. е дарила на децата си Р.М.К. и К.М.К. недвижим имот – поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч., С.област – строителен полигон на м. „К.”, с начин на трайно ползване ниско застрояване, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път, имот № 133, дере и имот № 131, ведно  построената в имота вилна сграда.

            Решението е обжалвано от ищеца И.П.А. с доводи за неговата неправилност и искане за отмяната му и постановяване на друго от въззивния съд, с което предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен.

            Ответниците по жалбата Р.М.К., К.М.К. и И.Н.С., оспорват жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.

            За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

            В исковата молба ищецът И.П.А. твърди, че с влязло в сила на 16.09.2009 г. решение на СГС по гр.д. № 3069/2007 г. ответницата И.Н.К. е осъдена да му предаде владението върху описани в исковата молба два недвижими имота, находящи се в гр. С., ж.к. „Л.” – апартамент № 49 в бл. № 810 и апартамент № 70 в бл. № 432. Ищецът твърди, че след приключване на производството по иска му по чл. 108 от ЗС ищецът е предявил иск срещу тази ответница за обезщетение за ползването, от което е бил лишен през целия период на водене на съдебния процес, като с решение от 31.10.2012 г. по гр.д. № 31203/2011 г. на Софийски РС същата е осъдена да му заплати сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за ползване на апартамент № 70 за периода от 15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., и сумата 20944 лв., представляваща обезщетение за ползване на апартамент № 49 за същия период. Твърди се, че в хода на съдебното производство на 19.02.2009 г. ответницата И.С. е дарила на другите двама ответници  /нейни деца/ собственият й недвижим имот, съставляващ поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч., С.област – строителен полигон на м. „К.”, с начин на трайно ползване ниско застрояване, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път, имот № 133, дере и имот № 131, ведно  построената в имота вилна сграда. Въз основана тези твърдения ищецът сочи, че към момента на сключване на договора за дарение е бил кредитор на ответницата И.С., като вземането му срещу нея е възникнало на 15.07.2006 г., че тази сделка е била насочена да го увреди, като знанието за увреждането се предполагало с оглед обстоятелството, че е извършена в полза на нейни низходящи. Отправено е искане за признаване за недействителна по отношение на ищеца на сделката за дарение, сключена между ответниците с нот. акт № 35, т. І, дело № 35/2009 г. на нотариус О. Керемидски с район на действие РС-Костинброд.

            С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска с довод, че сключеният между тях разпоредителна сделка не попада в хипотезата на чл. 135 от ЗЗД, тъй като към момента на сключването й ищецът не е бил кредитор на първата ответница поради това, че към този момент процесът по предявения от ищеца иск по чл. 108 от ЗС не е бил приключил, а исковете по чл. 59 от ЗЗД са предявени повече от 2 години след сключването на този договор. Ответниците излагат и довод, че прехвърлителката по договора не е знаела за увреждането, нито е имала намерение да увреди кредитора, тъй като към момента на изповядване на сделката не е могла да знае какъв ще бъде изхода от иска по чл. 108 от ЗС, нито че ищецът ще предяви срещу нея искове по чл. 59 от ЗЗД и дали ще придобие качеството на кредитор спрямо нея. Сочи се също, че сделката не е увреждаща, тъй като първата ответница притежава и достатъчно налично друго имущество, от което ищецът може да се удовлетвори.

            Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

            С нотариален акт № 35, т. І, рег. № 286, дело № 35/10.02.2009 г. на нотариус О. Керемидски, с район на действие РС-Костонброд, И.Н.С. е дарила на дъщеря си Р.М.К. и на сина си К.М.К. недвижим имот, находящ се в с. Ч., обл. С., а именно: поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч., С. област – строителен полигон на м. „К.”, с начин на трайно ползване ниско застрояване, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път, имот № 133, дере и имот № 131, ведно  построената в имота вилна сграда.

            С решение от 31.10.2012 г. по гр.д. № 31203/2011 г. на Софийски РС, влязло в сила на 28.11.2014 г., И.Н.С. е осъдена, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на И.П.А. сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствен недвижим имот – апартамент № 70, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, ул. 406, бл. 432, вх. Б, ет. 14, за периода от 15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., както и сумата 20944 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползване на собствен недвижим имот – апартамент № 49, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. 810, вх. В, ет. 2, за същия период.

            По делото не се спори , че с влязло в сила на 16.09.2009 г. решение на СГС по гр.д. № 3069/2007 г.  е признато за установено, че И.П.А. е собственик на апартамент № 70, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, ул. 406, бл. 432, вх. Б, ет. 14, както и на апартамент № 49, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. 810, вх. В, ет. 2, и И.Н.С. е осъдена да предаде на И.П.А. владението върху тези имоти.

            При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

            Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

            Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е кредитор на първата ответница по конкретно негово неудовлетворено вземане, и че същата е извършила действие, с което го уврежда – сключване на договор за дарение в полза на останалите двама ответници.

Според чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Това право възниква при наличието на определен фактически състав с установени от законодателя елементи, а именно: 1. наличието на действително вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието, чието обявяване на недействителност се иска, което вземане не е необходимо да е изискуемо и ликвидно; 2. извършването на действие от страна на длъжника, което уврежда кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за атакуване от кредитора на увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването на вземането му, но при наличие на специална субективна предпоставка – увреждащото го действие да  е било предназначено от  длъжника и лицето, с което последният е договарял, да увреди кредитора, т. е. в тази хипотеза е необходима увреждаща цел на страните по действието. Р азграничението между двата състава по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е относно съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора и времето на извършване на увреждащото действие на длъжника.

В тежест на ищеца и в двете хипотези е да докаже основанието и размера на вземането и времето на неговото възникване. В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от неоснователно обогатяване в резултат на ползването без основание от първата ответница на собствени му недвижими имоти и лишаването му от възможността да ползва  тези имоти, като за качеството си на кредитор същият се позовава на влязло в сила съдебно решение, с което тази ответница е осъдена на основание чл. 59 от ЗЗД,  да му заплати обезщетение за лишаване от ползване за период, предхождащ извършването от нея на разпоредителната сделка в полза на останалите двама ответници.  В случаите, когато вземането е установено с влязло в сила съдебно решение, вземането се доказва с представяне на съдебното решение, без да е необходимо ищецът да провежда доказването му с други доказателствени средства, тъй като същото е установено спрямо длъжника със сила на пресъдено нещо. Обстоятелството, че вземането не е безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие, е ирелевантно за момента на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 от ЗЗД, тъй като вземането на кредитора по чл. 135 от ЗЗД не е обусловено от неговата ликвидност. В случая е установено е, че с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 31203/2011 г. на Софийски РС, И.Н.С. е осъдена, на основание чл. 59 от ЗЗД,  да заплати на И.П.А. обезщетение за лишаването му от ползване на собствените му недвижими имоти за периода от 15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., а договорът за дарение е сключен между ответниците на 10.02.2009 г. Поради това следва да се приеме, че към момента на сключването на този договор в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо първата ответница – прехвърлителка по този договор, за обезщетение за лишаването му от ползване на собствените му недвижими имоти. С оглед на това е налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.

С оглед безвъзмездния характер на атакуваната сделка /дарение/,  същата има увреждащ характер за ищеца, доколкото с нея е намален активът на имуществото на длъжника поради неполучаване на насрещна престация. Възражението на ответниците за наличие у прехвърлителката на достатъчно налично друго имущество, от което ищецът може да се удовлетвори, е неотносимо към преценката за наличие на увреждане на кредитира, доколкото обявяването на относителната недействителност има за цел да възстанови в отношенията между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по правилото на чл. 133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворяване на кредитора. Изследването на състоянието на длъжниковото имущество би имало значение в хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като разпоредителното действие в тази хипотеза е извършено преди възникване на вземането и длъжникът и лицето, с което той е договарял, с извършването му са целяли да увредят кредитора, т.е. да намалят или затруднят общото обезпечение на кредитора. В този случай състоянието на длъжниковото имущество бе представлявало факт от значение за доказване на намерението за увреждане. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото вземането на ищеца-кредитор е възникнало преди разпоредителното действие, извършено от ответниците.

Налице е и субективната предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – знание на длъжника, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В тази хипотеза намерението за увреждане е без значение, а е достатъчно в момента на извършване на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието го уврежда. С оглед безвъзмездния характер на увреждащата сделка /дарение/, е без значение знанието на лицата, с които той е договарял – в случая втория и третия ответник. Според теорията /А. Калайджиев, А. Кожухаров/, презумпцията за знание за увреждането, установена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, се отнася както за третите лица, намиращи се в посочените родствени връзки с длъжника в случаите на възмездна сделка, така и за длъжника във всички случаи без оглед характера на сделката. В случая с оглед безспорното обстоятелство, че приобретателите по атакуваната сделка са низходящи на прехвърлителя - длъжник, за последния важи презумпцията за знание, че извършената сделка уврежда кредитора, която презумпция не е оборена по делото. Дори и да се приеме, че презумпцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД не важи за длъжника, в случая с оглед извършването на увреждащата сделка в хода на процеса, воден от ищеца срещу длъжника по чл. 108 от ЗС, изходът на който е обуславящ за вземането му по чл. 59 от ЗЗД, следва да се приеме, че ответницата към този момент е знаела, че има кредитор, а с оглед безвъзмездния характер на разпореждането – и че същото го уврежда.

С оглед на горното настоящият състав намира, че са налице предпоставките за възникване на правото на ищеца по чл. 135 от ЗЗД, поради което предявеният от него иск е основателен.

Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен.

            С оглед изхода на делото и направеното искане за разноски, ответниците по жалбата да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя сумата 1580,80 лв. за направените от него разноски в двете съдебни инстанции - за държавни такси и адвокатско възнаграждение.

            Воден от горното, Софийският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  решение № 61 от 08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 93/2014 г. по описа на Костинбродски районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на И.П.А., договор за дарение на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 35, т. І, рег. № 286, дело № 35/2009 г. на нотариус Орлин Керемидски, с район на действие РС-Костинброд, с който И.Н.К. е дарила на Р.М.К. и К.М.К.  недвижим имот – поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч., С.област – строителен полигон на м. „К.”, с начин на трайно ползване ниско застрояване, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед № ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път, имот № 133, дере и имот № 131, ведно  построената в имота вилна сграда.

ОСЪЖДА И.Н.С., Р.М.К. и К.М.К. да заплатят на И.П.А. сумата 1580,80 лв. за разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.