Р
Е Ш Е Н И Е
гр. С., 16.02.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в публичното заседание,
проведено на седми декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО
ГЕОРГИЕВ
ВАНЯ ИВАНОВА
при
секретаря Ц. Павлова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр. дело № 792
по описа за
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 61 от 08.04.2015 г., постановено по гр. д. №
93/2014 г., Костинбродският районен съд е отхвърлил предявения от И.П.А. срещу И.Н.С.,
Р.М.К. и К.М.К. иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за обявяване за
недействителен по отношение на него на договор за дарение, сключен с нотариален
акт № 35, т. І, дело № 35/2009 г. на нотариус Орлин Керемидски с район на
действие РС-Костинброд, с който И.Н.К. е дарила на децата си Р.М.К. и К.М.К. недвижим
имот – поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч.,
С.област – строителен полигон на м. „К.”, с начин на трайно
ползване ниско застрояване, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на
селото, одобрена със Заповед № ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път,
имот № 133, дере и имот № 131, ведно
построената в имота вилна сграда.
Решението е обжалвано от ищеца И.П.А. с доводи за
неговата неправилност и искане за отмяната му и постановяване на друго от
въззивния съд, с което предявеният иск по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен.
Ответниците по жалбата Р.М.К., К.М.К. и И.Н.С., оспорват
жалбата и настояват за потвърждаване на обжалваното решение.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
В исковата молба ищецът И.П.А. твърди, че с влязло в сила
на 16.09.2009 г. решение на СГС по гр.д. № 3069/2007 г. ответницата И.Н.К. е
осъдена да му предаде владението върху описани в исковата молба два недвижими
имота, находящи се в гр. С., ж.к. „Л.” – апартамент № 49 в бл. № 810 и
апартамент № 70 в бл. № 432. Ищецът твърди, че след приключване на
производството по иска му по чл. 108 от ЗС ищецът е предявил иск срещу тази
ответница за обезщетение за ползването, от което е бил лишен през целия период
на водене на съдебния процес, като с решение от 31.10.2012 г. по гр.д. № 31203/2011
г. на Софийски РС същата е осъдена да му заплати сумата 25000 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на апартамент № 70 за периода от
15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., и сумата 20944 лв., представляваща обезщетение
за ползване на апартамент № 49 за същия период. Твърди се, че в хода на
съдебното производство на 19.02.2009 г. ответницата И.С. е дарила на другите
двама ответници /нейни деца/ собственият
й недвижим имот, съставляващ поземлен имот с площ 847 кв.м., попадащ с
строителните граници на с. Ч., С.област – строителен
полигон на м. „К.”, с начин на трайно ползване ниско застрояване,
съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед №
ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път, имот № 133, дере и имот № 131,
ведно построената в имота вилна сграда.
Въз основана тези твърдения ищецът сочи, че към момента на сключване на
договора за дарение е бил кредитор на ответницата И.С., като вземането му срещу
нея е възникнало на 15.07.2006 г., че тази сделка е била насочена да го увреди,
като знанието за увреждането се предполагало с оглед обстоятелството, че е
извършена в полза на нейни низходящи. Отправено е искане за признаване за
недействителна по отношение на ищеца на сделката за дарение, сключена между
ответниците с нот. акт № 35, т. І, дело № 35/2009 г. на нотариус О. Керемидски
с район на действие РС-Костинброд.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват иска с
довод, че сключеният между тях разпоредителна сделка не попада в хипотезата на
чл. 135 от ЗЗД, тъй като към момента на сключването й ищецът не е бил кредитор
на първата ответница поради това, че към този момент процесът по предявения от
ищеца иск по чл. 108 от ЗС не е бил приключил, а исковете по чл. 59 от ЗЗД са
предявени повече от 2 години след сключването на този договор. Ответниците
излагат и довод, че прехвърлителката по договора не е знаела за увреждането,
нито е имала намерение да увреди кредитора, тъй като към момента на изповядване
на сделката не е могла да знае какъв ще бъде изхода от иска по чл. 108 от ЗС,
нито че ищецът ще предяви срещу нея искове по чл. 59 от ЗЗД и дали ще придобие
качеството на кредитор спрямо нея. Сочи се също, че сделката не е увреждаща,
тъй като първата ответница притежава и достатъчно налично друго имущество, от
което ищецът може да се удовлетвори.
Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С нотариален акт № 35,
т. І, рег. № 286, дело № 35/10.02.2009 г. на нотариус О. Керемидски, с район на
действие РС-Костонброд, И.Н.С. е дарила на дъщеря си Р.М.К. и на сина си К.М.К.
недвижим имот, находящ се в с. Ч., обл. С., а именно: поземлен
имот с площ 847 кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч., С.
област – строителен полигон на м. „К.”, с начин на трайно
ползване ниско застрояване, съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на
селото, одобрена със Заповед № ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път,
имот № 133, дере и имот № 131, ведно
построената в имота вилна сграда.
С решение от 31.10.2012 г. по гр.д. № 31203/2011 г. на
Софийски РС, влязло в сила на 28.11.2014 г., И.Н.С. е осъдена, на основание чл.
59 от ЗЗД, да заплати на И.П.А. сумата 25000 лв., представляваща обезщетение за
лишаването му от ползване на собствен недвижим имот – апартамент № 70, находящ
се в гр. С., ж.к. „Л.”, ул. 406, бл. 432, вх. Б, ет. 14, за периода от
15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., както и сумата 20944 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползване на собствен недвижим имот – апартамент
№ 49, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. 810, вх. В, ет. 2, за същия период.
По делото не се спори , че с влязло в сила на 16.09.2009
г. решение на СГС по гр.д. № 3069/2007 г.
е признато за установено, че И.П.А. е собственик на апартамент № 70,
находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, ул. 406, бл. 432, вх. Б, ет. 14, както и на апартамент
№ 49, находящ се в гр. С., ж.к. „Л.”, бл. 810, вх. В, ет. 2, и И.Н.С. е осъдена
да предаде на И.П.А. владението върху тези имоти.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед твърденията на ищеца, че е
кредитор на първата ответница по конкретно негово неудовлетворено вземане, и че
същата е извършила действие, с което го уврежда – сключване на договор за
дарение в полза на останалите двама ответници.
Според чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е
знаел за увреждането. Това право възниква при наличието на определен фактически
състав с установени от законодателя елементи, а именно: 1. наличието на
действително вземане на ищеца, възникнало преди извършването на действието,
чието обявяване на недействителност се иска, което вземане не е необходимо да е
изискуемо и ликвидно; 2. извършването на действие от страна на длъжника, което уврежда
кредитора; 3. субективен елемент - знание на длъжника /респ. и на лицето, с
което е договарял при възмездно действие/, че извършеното от него действие
уврежда кредитора. В чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е предвидена възможност за атакуване
от кредитора на увреждащите действия, извършени от длъжника преди възникването
на вземането му, но при наличие на специална субективна предпоставка –
увреждащото го действие да е било
предназначено от длъжника и лицето, с
което последният е договарял, да увреди кредитора, т. е. в тази хипотеза е необходима
увреждаща цел на страните по действието. Р азграничението
между двата състава по чл. 135, ал. 1 и чл. 135, ал. 3 от ЗЗД е относно
съотношението между времето на възникване на вземането на кредитора и времето
на извършване на увреждащото действие на длъжника.
В тежест на ищеца и в
двете хипотези е да докаже основанието и размера на вземането и времето на
неговото възникване. В случая ищецът твърди, че вземането му произтича от
неоснователно обогатяване в резултат на ползването без основание от първата
ответница на собствени му недвижими имоти и лишаването му от възможността да ползва тези имоти, като за качеството си на кредитор
същият се позовава на влязло в сила съдебно решение, с което тази ответница е
осъдена на основание чл. 59 от ЗЗД, да
му заплати обезщетение за лишаване от ползване за период, предхождащ
извършването от нея на разпоредителната сделка в полза на останалите двама
ответници. В случаите, когато вземането
е установено с влязло в сила съдебно решение, вземането се доказва с
представяне на съдебното решение, без да е необходимо ищецът да провежда
доказването му с други доказателствени средства, тъй като същото е установено
спрямо длъжника със сила на пресъдено нещо. Обстоятелството, че вземането не е
безспорно и че спорът е разрешен след увреждащото действие, е ирелевантно за
момента на възникване на вземането и за приложимата хипотеза на чл. 135 от ЗЗД,
тъй като вземането на кредитора по чл. 135 от ЗЗД не е обусловено от неговата
ликвидност. В случая е установено е, че с влязло в сила съдебно решение по
гр.д. № 31203/2011 г. на Софийски РС, И.Н.С. е осъдена, на основание чл. 59 от ЗЗД, да заплати на И.П.А. обезщетение за
лишаването му от ползване на собствените му недвижими имоти за периода от
15.07.2006 г. до 15.07.2011 г., а договорът за дарение е сключен между
ответниците на 10.02.2009 г. Поради това следва да се приеме, че към момента на
сключването на този договор в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо
първата ответница – прехвърлителка по този договор, за обезщетение за
лишаването му от ползване на собствените му недвижими имоти. С оглед на това е
налице хипотезата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед безвъзмездния
характер на атакуваната сделка /дарение/,
същата има увреждащ характер за ищеца, доколкото с нея е намален активът
на имуществото на длъжника поради неполучаване на насрещна престация.
Възражението на ответниците за наличие у прехвърлителката на достатъчно налично
друго имущество, от което ищецът може да се удовлетвори, е неотносимо към
преценката за наличие на увреждане на кредитира, доколкото обявяването на относителната
недействителност има за цел да възстанови в отношенията между кредитора и длъжника
имущественото състояние на длъжника по времето на възникване на задължението,
когато имуществото, предмет на разпореждането, е притежавано от длъжника и по
правилото на чл. 133 от ЗЗД е служело за общо удовлетворяване на кредитора. Изследването
на състоянието на длъжниковото имущество би имало значение в хипотезата на чл.
135, ал. 3 от ЗЗД, тъй като разпоредителното действие в тази хипотеза е
извършено преди възникване на вземането и длъжникът и лицето, с което той е
договарял, с извършването му са целяли да увредят кредитора, т.е. да намалят
или затруднят общото обезпечение на кредитора. В този случай състоянието на
длъжниковото имущество бе представлявало факт от значение за доказване на
намерението за увреждане. Настоящият случай обаче не е такъв, доколкото
вземането на ищеца-кредитор е възникнало преди разпоредителното действие,
извършено от ответниците.
Налице е и субективната
предпоставка на фактическия състав на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД – знание на
длъжника, че извършеното от него действие уврежда кредитора. В тази хипотеза
намерението за увреждане е без значение, а е достатъчно в момента на извършване
на действието длъжникът да е знаел, че има кредитор и действието го уврежда. С
оглед безвъзмездния характер на увреждащата сделка /дарение/, е без значение
знанието на лицата, с които той е договарял – в случая втория и третия
ответник. Според теорията /А. Калайджиев, А. Кожухаров/, презумпцията за знание
за увреждането, установена в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, се отнася както за третите
лица, намиращи се в посочените родствени връзки с длъжника в случаите на
възмездна сделка, така и за длъжника във всички случаи без оглед характера на
сделката. В случая с оглед безспорното обстоятелство, че приобретателите по
атакуваната сделка са низходящи на прехвърлителя - длъжник, за последния важи
презумпцията за знание, че извършената сделка уврежда кредитора, която
презумпция не е оборена по делото. Дори и да се приеме, че презумпцията по чл.
135, ал. 1 от ЗЗД не важи за длъжника, в случая с оглед извършването на
увреждащата сделка в хода на процеса, воден от ищеца срещу длъжника по чл. 108
от ЗС, изходът на който е обуславящ за вземането му по чл. 59 от ЗЗД, следва да
се приеме, че ответницата към този момент е знаела, че има кредитор, а с оглед
безвъзмездния характер на разпореждането – и че същото го уврежда.
С оглед на горното
настоящият състав намира, че са налице предпоставките за възникване на правото
на ищеца по чл. 135 от ЗЗД, поради което предявеният от него иск е основателен.
Поради несъвпадане на
извода на настоящата инстанция с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният
иск по чл. 135 от ЗЗД бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното искане за
разноски, ответниците по жалбата да бъдат осъдени да заплатят на жалбоподателя
сумата 1580,80 лв. за направените от него разноски в двете съдебни инстанции -
за държавни такси и адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 61 от 08.04.2015 г., постановено по гр. д. № 93/2014 г. по описа на Костинбродски
районен съд И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН,
на основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, по отношение на И.П.А., договор за дарение
на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 35, т. І, рег. № 286, дело №
35/2009 г. на нотариус Орлин Керемидски, с район на действие РС-Костинброд, с
който И.Н.К. е дарила на Р.М.К. и К.М.К. недвижим имот – поземлен имот с площ 847
кв.м., попадащ с строителните граници на с. Ч., С.област – строителен
полигон на м. „К.”, с начин на трайно ползване ниско застрояване,
съставляващ имот № 132 по кадастралната карта на селото, одобрена със Заповед №
ОА – 52/26.02.2005 г., при съседи по скица: път, имот № 133, дере и имот № 131,
ведно построената в имота вилна сграда.
ОСЪЖДА И.Н.С., Р.М.К. и К.М.К. да заплатят на И.П.А.
сумата 1580,80 лв. за разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.