М О
Т И В
И П О
Н О Х
Д №201/2010 г П
О О П
И С А Н
А Д Р С
Военноокръжна
прокуратура гр.София е повдигнала и предявила обвинение срещу подсъдимият Д.Г.Б.
- роден на *** ***, българин, с българско гражданство, с висше образование, женен, безработен, не осъждан,
с ЕГН - **********,за това,че на 09.03.2007
година в гр. С., в качеството си на
длъжностно лице - младши дознател в РПУ – гр. С. и разследващ орган по досъдебно производство № *** *** г. по
описа на районното управление, в кръга на службата си съставил официален
документ – протокол за разпит на свидетеля А.А.М. от 09.03.2007 година, в
който удостоверил невярно изявление на М.,
а именно „Не желая да се води наказателно производство.”, с цел протоколът да
бъде използван като доказателство за това изявление
- престъпление по чл.311, ал.1
от НК.
И за това, че
на 09.03.2007 година в гр. С., в качеството си на лице от състава на Министерство на вътрешните работи - младши
дознател в РПУ - С. и
разследващ орган по досъдебно
производство № *** *** година по описа на районното управление, допълнил
в протокола за разпит на свидетеля А.А.М., от същата дата изречението „Не желая
да се води наказателно производство.”, с което
спомогнал на Ю. Л.Б. – извършил престъпление по чл.343, ал.1,
б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, във връзка с което било образувано досъдебното
производство, да бъде осуетено спрямо него
наказателното преследване, без да
се е споразумял с Б. преди
да е извършил самото престъпление
- престъпление по чл.294, ал.4, предл.4, вр. ал.1, предл.2 от НК.
Така е поддържано обвиненията
срещу подсъдимия Б. от представителя на
РП-Дупница,според който обвиненията са доказани по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства.В предвид на това е молил подсъдимият да бъде признат
за виновен по така повдигнатите му обвинения и да му бъдат наложени справедливи
наказания, като по отношение на същия бъде приложена и разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК.
Защитника на подсъдимия адвокат Ч. е молил да бъде постановена
оправдателна присъда по повдигнатите и така поддържани обвинения,излага
подробни съображения в тази насока,като според него подсъдимия не е осъществил
съставите на престъпленията за които са му повдигнати обвинения.
Подсъдимият Д.Г.Б. не се признава за виновен по повдигнатите му и предявени обвинения, ,
дава обяснения по случая,моли да бъде оправдан.
Районният съд след преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства ,преценени в
тяхната съвкупност и поотделно, ведно с доводите на страните, прие за установено
следното:
По фактическата обстановка:
Д.Г.Б. - роден на ***
***, българин, с българско гражданство, с висше образование, женен, безработен, не осъждан,
с ЕГН – **********
Подсъдимият Д.Г.Б. бил назначен
на служба в МВР, със Заповед № К-1948 от 16.08.2006г,в РУП С. при ОДП
Благоевград, на длъжност „младши дознател”,категория „Г”,ІІІ-та степен.Със
заповед №К-1948 от 29.09.2006г,бил преназначен
в ОДП Благоевград,на същата длъжност.На 05.03.2009г, служебните му
правоотношения с ОДП Благоевград били прекратени по негова молба.На
09.03.2007г,около 04.00 часа,подсъдимия Б.-***,при условията на
неотложност,посетил в качеството си на дежурен дознател пътно транспортно
произшествие,станало в района на бензиностанция”Карелия”,община Струмяни,на
ПП-1,Е-79,София-Кулата.Със започване на огледа подсъдимият Б. образувал
досъдебно производство № *** ***г, по описа на РПУ-С.,срещу неизвестен
извършител,за престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” във вр. с чл.342 ал.1 от НК,за
това, че на горепосочената дата при управление на лек автомобил марка „Роувър”
с ДК№Е 8933ВВ, собственост на ЕТ”Стоян Костадинов”,не контролирал ППС,избирайки
скорост на движение,несъобразена с атмосферните условия,релефа на
местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с характера и
интензивността на движението,и с всички обстоятелства, имащи значение за
безопасността на движението, и съответно не направил всичко възможно да намали
скоростта или да спре ППС във всички случаи,когато възникне опасност за
движението-нарушение по чл.20 ал.1 и ал.2 от ЗДвП,като по непредпазливост
допуснал причиняването на следна телесна повреда /счупване на глезена/ на А.А.М.
***.Оглед бил извършен от подсъдимия за времето от 05.20 часа до 06.30 часа на
09.03.2007.След огледа на местопроизшествие, от страна на подсъдимия били
извършени и други,неотложни следствени действия, а именно- разпити на свидетеля
Юлиан Л.Б.- водач на л.а. марка „Роувър”,като разпита бил проведен от 07.20
часа до 07.45 часа,като след това били разпитани и свидетелите
Попстоилов,Чакърова,които пътували в посочения по горе лек автомобил.След което
подсъдимият отишъл в болница „Свети Врач”-С.,където бил настанен след станалото
ПТП-св.А.М.. В 09.30 часа подсъдимия започнал разпит на св.А.М.,който накратко
обяснил версията си за станалото ПТП, а подсъдимият ръкописно записвал
показанията на св.М..До този момент на разследването от страна на подсъдимия,
било установено, че другият участващ в станалото ПТП, лек автомобил, е бил
управляван от св.А.М., който е неправоспособен водач, както и обстоятелството,
че освен пострадалия св.М. е имало пострадал и от другия автомобил, а именно
св.Попстоилов.Тъй като по време на разпита на св.А.М.,подсъдимият видял,че
започват процедури по лечението на пострадалия М.,прекъснал водения от него
разпит като обяснил, че след приключване на медицинските манипулации, същия
следва да се яви в РПУ С.,за да бъде продължен разпита му.При този разпит както
бе установено по време на съдебното следствие не е присъствал бащата на
пострадалия, а именно св.А.М..По късно въпросния ден пострадалия А.М. отива в
РПУ С. в кабинета на подсъдимия Б., където след проведен разговор и прочетане
на протокола, било установено, че пострадалия няма какво да допълни освен,това,
че заявил, че не желае да се води наказателно производство , и е посочил
телефони за връзка/тъй като пострадалия е от с.Торос, а още повече, че работи в
Гърция,което прави призоваването му много трудно/ и е подписал протокола за разпит.По
време на съдебното следствие при разпита на бащата на пострадалия, бе
установено, че същия не е присъствал при оформяне на протокола за разпит в кабинета
на подсъдимия. Същия се е качил по късно в края на разпита и е чул само, че се
води разговор между сина му и подсъдимия при който неговия син е заявил, че
желае да му бъдат възстановени щетите по лекия му автомобил.Това се е случило
на 09.03.2007г,веднага след станалото ПТП, когато делото е било започнато срещу
Неизвестен извършител,тъй като към този момент,не е било изяснено кои от
водачите на двата автомобила е бил виновен за станалото ПТП.По второто
повдигнато обвинение, че с изречението „Не желая да се води наказателно
производство”, от същата дата,подсъдимия е спомогнал на Ю.Л.Б.-извършил
престъпление по чл.343 ал.1б.”б” във вр. с чл.342 ал.1 от НК, срещу когото е
имало образувано досъдебно производство,да бъде осуетено спрямо него
наказателно преследване,съдът счита,че по време на съдебното следствие не се
събраха доказателства, че подсъдимия е осъществил от обективна и субективна
страна състава и на това престъпление.На 09.03.2007г, от която дата е и
протокола за разпит на пострадалия, а това е и първия ден от разследването а
разпита на пострадалия едно от неотложните следствени действия, делото е било
образувано срещу неизвестен извършител, тъй като не е било установено по чия
точно вина е настъпило въпросното ПТП,а и пострадалите са били двама освен св.А.М.
от станалото ПТП е имало и друг пострадал.Не и имало изготвени съдебно-
медицински експертизи ,нито съдебно- авто-техническа експертиза.Още повече, че
текста на чл.343 ал.2 от НК гласи:”За престъпление по ал.1б.”а” и
„б”наказателното производство се прекратява ако пострадалия поиска това.
Изложената
фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото
свидетели-А.М.А.М.,Ю. Божилов от дадените обяснения от подсъдимия,
свидетелството за съдимост на подсъдимия а и от другите писмени доказателства
по делото,като съдът не изцяло дава вяра на показанията на св.А.М./баща на св.А.М.,
тъй като част същите не се подкрепят от събраните по делото доказателства, а и на
св.А.М. тъй като и част от неговите показания не се подкрепят от събраните по
делото доказателства.И двамата свидетели
по време на разпита си заявяват, че единственото важно нещо което ги е
интересувало са били кой ще възстанови щетите по автомобила на А.М..Съдът
кредитира дадените от подсъдимия обяснения, тъй като същите са логични, и се
подкрепят от събраните по делото доказателства.Същия при разпита си заявява, че
това което му е казано от свидетеля М. това е и записано в протокола.Същия го е
прочел и го е подписал саморъчно.Съдът намира, че обвинението по чл.311 ал.1 от НК, освен, че не е доказано е и несъставомерно както от обективна така и от
субективна страна.Престъплението по чл.311 ал.1 от НК е умишлено и с него се
преследва определена цел, поради което осъществяването му е възможно единствено
при наличието на пряк умисъл.За субективната съставомерност на престъплението
по чл.311 ал.1 от НК е необходимо в съзнанието на дееца да са налице конкретни представи
че при съставянето на документа в него са внесени неверни обстоятелства,каквито
не са налице в конкретния случай.Прекият умисъл е налице,когато деецът е
съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е неговите
обществено опасни последици и е искал тяхното настъпване.По второто обвинение
съдът също счита, че същото не е осъществено от подсъдимия нето от обективна
нито от субективна страна.Така записано волеизявление в протокола за разпит на
св.М.,не поражда правни последици,тъй като към този момент по делото е било
установено, че има и друг пострадал от станалото ПТП, а още повече, че не е
било изяснено към този момент кои от двамата водачи на участвалите в ПТП
автомобили е бил виновен за случилото се.Волеизявлението „не желая да се води
наказателно производство” според мнението
на настоящия състав обективно не е годно да спомогне на лице, извършило
престъпление, да избегне наказателно преследване
Според
състава на чл. 294, ал. 1 от НК, който спомогне на лице, извършило
престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно
преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди
да е извършило самото престъпление, се наказва за лично укривателство с
лишаване от свобода до пет години, но не с по-тежко наказание от предвиденото
за укривания, а ал. 4 от с.т. предвижда, че ако деецът е съдия, прокурор,
следовател или лице от състава на Министерството на вътрешните работи,
наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.
Престъплението по чл. 294 от НК, лично укривателство, е систематизирано
в гл. VІІІ, раздел ІІІ от НК и засяга законосъобразното осъществяване на
обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдната
система и в частност правосъдието по наказателни дела по смисъла на чл. 1 и чл. 2 от НПК.
Престъпната деятелност по чл. 294 от НК, въпреки че е самостоятелна като
вид, се явява последваща /от типа на т.нар.”вторични” престъпления/,
тъй като за осъществяването й е необходима предхождаща проява на друго
/различно от укривателя/ лице, покриваща от обективна страна състав на престъпление от Особената част на
НК.
С оглед на изложената фактическа
обстановка, съдът счита, че подсъдимият Д.Г.Б. не е осъществил състава на
престъпленията по чл.311 ал.1 от НК и чл.294 ал.4 предл.4 във вр. ал.1 предл.2
от НК,за които му е повдигнато обвинение.По делото не се събраха ,каквито и да
е доказателства, от които по несъмнен и
категоричен начин да бъде направен извода, че подсъдимият Д.Г.Б. е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на престъпленията за които са му
повдигнати обвинения.
И понеже разпоредбата на чл.304 от НПК, не
позволява присъдата да почива само на предположения, а от събрания
доказателствен материал, съдът не можа да
се направи обоснован извод относно това, че именно подсъдимия е
осъществила съставите на престъпленията по чл.деянието по чл. 311 ал.1 от НК и
чл.294 ал.4 предл.4 във вр. ал.1 предл.2 от НК,съдът счете за единствено
законосъобразно и правилно, да го признае за не виновен и да го оправдае по
така повдигнатите му обвинения.
На основание чл.190 ал.1 от НПК,
сторените по делото разноски за вещи лица, остават в полза на държавата.
По горните съображения, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: