РЕШЕНИЕ
№ 796
гр. Пловдив, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20245300502794 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от В. С. С., ЕГН ********** от ***,
чрез пълномощника по делото адвокат Т., против решение №3231/18.07.2024 г.
постановено по гр.д.№ 3666/2023 г. по описа на РС-Пловдив, с което е отхвърлен
предявения от жалбоподателя иск с правна квалификация по чл. 30 ЗН срещу Ж. А. М.,
ЕГН ********** от ***, за възстановяване в натура на запазената част на В. С. С. от
наследството на Ж. А. К., ЕГН **********, поч. на *** г., в размер на 1/3 идеална част,
като се намали до размера необходим за възстановяването на запазената й част
извършеното от наследодателя Ж. А. К., поч. на *** г., дарение в полза на ответника
Ж. А. М., ЕГН **********, обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № ***, том ***, per. № ***, дело № ***от *** г. на нотариус Р.В. с per. № *** на
НК, вписан в CB-*** при Агенция по вписванията под акт № ***, том ***, дело №
***/*** г., дв. вх. per. № ***от *** г .
Във въззивната жалба са релевирани оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение решение. Искането към въззивния
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на правния спор, с
което исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
1
въззиваемата Ж. А. М., чрез пълномощника й по делото адвокат Б., с който се взема
становище за нейната неоснователност и се настоява за потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендира разноски.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД- VII-ми възз.гр.с-в, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Пред Районен съд – Пловдив ищцата В. С. С. е предявила срещу Ж. А. М. иск с
правна квалификация по чл. 30 ЗН за възстановяване в натура на запазената част на
ищцата от наследството на Ж. А. К., ЕГН **********, поч. на *** г., в размер на 1/3
идеална част, като се намали извършеното от наследодателя Ж. А. К. дарение на
ответника и нейна внучка Ж. А. М., обективирано в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. на нотариус Р.В. с peг.
№ ***на НК, вписан в CB-*** при АВ с акт № ***, том ***, дело № ***/*** г., дв. вх.
per. № ***от *** г., на следните недвижими имоти - ПИ № *** и УПИ ***-*** и двата
от квартал *** по плана на гр. ***, находящ се в гр. ***, обл. ***. Ищцата твърди, че е
наследник със запазена част от наследството на покойната си баба Ж. А. К., поч. на
*** г., на основание чл. 28, ал. 1 ЗН като низходящ и на основание чл. 29, ал. 1 вр. чл.
10, ал. 1 и 3 ЗН и ППВС № 7/28.11.1973 г. по силата на заместване на своя баща С.Г.С.,
поч. на *** г. В тази насока се поддържа, че запазената част на В. С. от наследството
на нейната баба по бащина линия е 1/3 предвид, че наследодателката имала двама
сина, които ако биха били живи към момента на откриване на наследството също щели
да имат по 1/3 запазена част. Разполагаемата част от наследството била 1/3. Сочи се, че
запазената част на ищцата е накърнена с извършеното дарение от Ж. А. К. в полза на
Ж. А. М., обективирано в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том
***, peг. № ***, дело № ***от *** г. по описа на нотариус Р.В., с което се дарявали на
ответницата двата недвижими имота - ПИ № *** и УПИ ***-*** и двата от квартал
*** по плана на гр. ***, находящи се в гр. ***, обл. ***, със запазено право на
ползване за дарителя. Понастоящем имотите били в патримониума на ответницата.
Твърди се, че Ж. К. не е завещавала или дарявала на ищцата каквото и да било
имущество, което да се прихване при изчисляването на запазената част.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата Ж. А. М. е подала писмен отговор, с
който оспорва иска. Не оспорва извършването на разпоредителната сделката между Ж.
А. К. и Ж. А. М., обективирана в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
2
том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. по описа на нотариус Р.В.. Твърди, че на *** г.
страните по тази дарствена сделка са подписали документ, озаглавен „обратно писмо“,
като подписите им са нотариално заверени. От съдържанието на посочения документ
се установявала различна воля на страните при сключването на сделката, а именно
прехвърлянето на правото на собственост върху двата имота да не е по силата на
дарение, а срещу поето задължение от Ж. М. да гледа и издържа баба си, при обем на
издръжка от 200 лв. на месец и обем на грижата – посещение един път месечно в дома
на Ж. К. от Ж. М. с цел поддръжка на добра хигиена и подпомагане в домакинството.
На *** г. било сключено споразумение между Ж. К. и Ж. М., подписано от двете със
заверка от ***а на Община ***, с което се удостоверявало коректното изпълнение на
поетите задължения за гледане и издръжка. В тази насока се развиват съображения, че
договорът за дарение е привиден и съответно нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4
ЗЗД, а действителната сделка между страните е договорът за гледане и издръжка,
който намира приложение в отношенията помежду им на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
Поддържа се, че доколкото този договор е възмезден, то той не се засяга от
приложното поле на чл. 28 и чл. 30 ЗН.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната
част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е
длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС. Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съдебен акт.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани с въззивната жалба, твърденията и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от ЗН – за
възстановяване на запазената част на ищцата от наследството на баба й Ж. А. К. чрез
намаляване на извършеното от наследодателя й дарение в полза на ответницата Ж. А.
М. до размера, необходим за допълване на запазената й част, а именно 1/3. По така
предявената с исковата молба претенция се е произнесъл районният съд с обжалваното
решение.
3
Правото на възстановяване на запазена част е имуществено право – призната
от закона възможност на наследника със запазена част да поиска от съда да бъдат
намалени завещателните и дарствени разпореждания на наследодателя в полза на
други лица до размер, с който напълно се удовлетворява неговата запазена част от
наследството. Право да искат намаляване на тези безвъзмездни разпореждания и
възстановяване на запазената част имат наследниците със запазена част - низходящи,
родители и съпруг, призовани към наследяване, които са приели наследството. Когато
някой от наследниците със запазена част е починал преди наследодателя, правото да
иска възстановяване на запазената част преминава върху неговите низходящи, които го
наследяват по право на заместване. Това право не може да бъде упражнявано от други
приобретатели на наследствени права, освен ако изрично им е прехвърлено. В случая
искът е предявен от ищца в качеството й на наследник на прехвърлителя по
процесното дарствено разпореждане Ж. А. К., по заместване на починалия преди
наследодателя негов низходящ С.Г.С., поради което ищцата е активно легитимиран да
води този иск. Наследникът по заместване наследява по свое лично право, а не по
право на възходящия, когото замества.
Искът е предявен срещу надлежния ответник – ответницата Ж. М., в чиято
полза е извършено процесното разпореждане, с което се твърди, че е накърнена
запазената част на ищцата.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № *** от *** г. издадено от
Община ***, Ж. А. К. е починала на *** г., като е оставила наследници по закон
децата на двамата си починали преди нея сина- С.С. и А.С., които я наследяват на
основание чл. 10, ал. 1 ЗН. Това са ищцата В. С. – дъщеря на С.С., поч. на *** г. и
децата на А.С., поч. на *** г., а именно ответницата Ж. М. и нейният брат Х.С.. От тук
следва извода, че на основание чл. 28, ал. 1 ЗН ищцата, като низходящ, се явява
наследник със запазена частна на своята баба по бащина линия Ж. К., поч. на *** г.
Доколкото искът се предявява срещу друг наследник по закон, то не е необходимо
наследството да е било прието от ищцата по опис, по арг. от чл. 30, ал. 2 ЗН. Правилно
районният съд е приел, че на основание чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на В. С. от
наследството на Ж. К. е 1/3, доколкото наследодателката е оставила две колена
низходящи. На ищцата се полага половината от общата запазена част от 2/3 от
наследството, предвид че тя е единствен наследник от коляното на баща си С.С., и по
заместване наследява общия наследодател Ж. К.. Размерът на разполагаемата част
също е 1/3 по арг. от чл. 28, ал. 2 ЗН.
Представен е нотариален акт № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. на
нотариус Р.В. с peг. № ***на НК, вписан в CB-*** при АВ с акт № ***, том ***, дело
№ ***/*** г., дв. вх. per. № ***от *** г., с който Ж. А. К. даря на внучката си Ж. А. М.
следните недвижими имоти - ПИ № *** и УПИ ***-*** и двата от квартал *** по
4
плана на гр. ***.
Ответницата е направила възражение, че договорът, обективиран в
горепосочения нотариален акт, е привиден и прикрива договор за прехвърляне на имот
срещу задължение за гледане и издръжка, т. е. твърди се относителна симулативност
на процесния договор, с който според ищцата е накърнена запазената й част от
наследството.
По делото като писмени доказателства са приети обратно писмо с нотариална
заверка на подписите от *** г., с което подписалите го Ж. К. и Ж. М. заявяват, че
сключеният помежду им договор, обективиран в Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № ***, том ***, peг. № ***, дело № ***от ***г. по описа на нотариус
Р.В., не представлява дарствена сделка и страните по него никога не са имали воля за
дарение на прехвърлените имоти. Прикритото им желание било имотите да се
прехвърлят на Ж. М. срещу поето от нея задължение да гледа и издържа баба си Ж. К.
докато е жива, в това число ежемесечно да й заплаща сумата от 200 лв. за издръжка,
както и поне веднъж месечно да я посещава и подпомага в домакинството и при
поддръжката на хигиената в дома й. Представено е още и споразумение между
посочените по-горе две страни/ Ж. К. и Ж. М./ със заверка от ***а на Община *** на
техните подписи от дата *** г., с което Ж. К. и Ж. М. потвърждават изложеното от тях
в обратното писмо, като допълнително наследодателката К. сочи, че е получавала
уговорената издръжка и грижи, дори и повече от договореното, както и че Ж. М. била
извършвала множество подобрения и необходими разноски за имота в ***, в който
наследодателката живее.
Преди да се произнесе по параметрите на очертания между страните спор,
настоящия съдебен състав намира, че първо следва да се даде отговор на въпросите за
валидността на договора за дарение и на представеното по делото обратно писмо
(контралетер) и споразумение, тъй като по този начин ще се установи какви са
действителните отношения между наследодателката на ответника и самата ответница,
т. е. налице ли е валидно извършено от Ж. К. в полза на ответницата дарение, което да
може да бъде намалено по реда на чл. 30, ал. 1 от ЗН, за да се възстанови запазената
част на ищцата, какъвто е предмета на предявения иск.
Привидни са договорите, при които страните нямат воля да бъдат обвързани,
както постановява договорът. Когато волята на страните по сключеното съглашение е
само да се придадат привидни правни последици на обвързаност, които те не желаят,
симулацията е абсолютна, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин
различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията е относителна. И в
двата случая привидната сделка е нищожна – чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Прикритото
съглашение поражда действие, само ако отговаря на изискванията за неговата
действителност – чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
5
В тежест на ответницата е да докаже възражението си относителна
симулативност на представения договор за дарение, а именно - че волята на страните
по него е била за сключване на за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка. Ако това възражение бъде доказано, с оглед разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от
ЗЗД за прилагане на правилата за прикритото съглашение, ще следва да се приеме, че
сключеният между наследодателя на страните и ответницата договор е за прехвърляне
на имот срещу задължение за гледане и издръжка, което изключва правото на ищеца
по чл. 30 от ЗН.
В срока по чл. 193, ал. 1 ГПК ищцата е оспорила автентичността/ авторството
на обратното писмо от *** г. и споразумение от *** г. Макар обратното писмо и
споразумението да са частни свидетелстващи документи, който не носят подписа на
страната, която ги оспорва, не може да бъде пренебрегнато в случая обстоятелството,
че върху същите материални носители е инкорпорирана нотариална заверка на подписа
при обратното писмо и заверка на споразумението от заместник- кмет, който е
удостоверил подписа на частния документ по реда на чл. 83, ал. 1 ЗННД като е
извършил нотариални функции на лице, което не е нотариус. Ето защо оспорването
автентичността на обратното писмо и споразумението имплицитно съдържа и
оспорване верността на нотариалното удостоверяване, обективирано в нотариалната
заверка на подписа на Ж. К.. Последните от своята страна имат характера на
официални свидетелстващи документи, респ. притежават материална доказателствена
сила, поради което тежестта на доказване тяхната неистинност съгласно чл. 193, ал. 3,
изр. 1 ГПК е върху страната, която я оспорва - в случая върху ищцата. В
първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-графологична
експертиза, от което се установява, че подписите върху обратното писмо от *** г. и
споразумението от *** г. са изпълнени от Ж. К.. Според вещото лице С.С. ръкописното
изписване на имената „Ж. А. К.“, са изпълнени именно от наследодателката Ж. К..
Пред първостепенният съд са разпитани нотариус Ц.Б. – заверила подписите
върху обратното писмо, и М.Б. – *** на Община *** към 2020 г., съгласно представен
от Общината трудов договор на същата, която на основание чл. 83, ал. 1 ЗННД е
заверила подписите на Ж. К. и Ж. М. върху споразумението от *** г. От свидетелките
показания се установява, че разпитаните свидетели са извърши въпросните
нотариални дейности по удостоверяване на положените подписи върху съответните
документи.
С оглед изводът на вещото лице по съдебно- графологична експертиза и
събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите- Ц.Б. и М.Б., следва, че
ищцата не е доказала при условията на главно и пълно доказване неистинността на
нотариалната заверка на подписите, респ. не е доказала, че обратното писмо от ***г. и
споразумение от *** г. са неистински документи.
6
От доказателствената съвкупност по делото, настоящият съдебен състав
намира, че приетото по делото обратно писмо (контралетер) е истински официален
свидетелстващ документ, подписан от прехвърлителя на ответницата Ж. К. и от самата
ответница, а повдигнатото от ищцата оспорване на автентичността на подписите и
ръкописния текст в този документ се опровергава от приетото по делото заключение
на допуснатата съдебно-графологична експертиза, съгласно което подписът и
ръкописния текст са изпълнени от съответното лице – Ж. А. К.. Като официален,
подписан от Ж. К. и Ж. М. документ, на основание чл. 179, ал. 1 от ГПК, приетото
обратно писмо съставлява доказателство, че изявленията, съдържащи се в него, са
направени от Ж. К. и Ж. М., последните се изразяват в това, че прехвърлителя Ж. К.,
чрез сключената помежду им сделка, обективирана в нотариален акт № ***, том ***,
рег. № ***, дело № ***от ***г. на нотариус Р.В. прикриват сключената между тях
сделка за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
т. е. касае се за привидна сделка между тях.
В приетото споразумение сключено между Ж. К. и Ж. М., заверено от *** на
Община *** на техните подписи от дата *** г. , Ж. К. удостоверява, че тя е получавала
и продължава да получава, необходимите грижи и издръжка от внучето си Ж. М..
Последната покрива и разходи за болнично лечение, електроенергия, водоснабдяване.
За доказване на изпълнението на поетите от ответницата задължения по
прикритата сделка - договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка, ответницата е представила общо 107 брой разписки, подписани от
наследодателката, за това, че за периода от м. октомври 2013 г. до м. август 2022 г.
ежемесечно е заплащала издръжка в размер на 200 лв. и е осигурявала необходимата
грижа на своята баба по бащина линия. Освен това по делото са приети многобройни
приходни квитанции за платени данъци за имота в ***, разписки за заплатени
комунални услуги към електроснабдителното и ВиК дружества, мобилни оператори,
обслужващи обекта, касови бонове за закупени хранителни продукти за период от
няколко години, предхождащи смъртта на Ж. К. през *** г. Приети са също така и
медицински документи за изследвания на Ж. К. и касови бонове за закупени
лекарства.
От свидетелките показания на Р.Я. и А.М., които съдът кредитира изцяло, като
ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи на останалия
доказателствен материал, се установява, че Ж. М. ежеседмично е посещавала дома на
баба си Ж., полагала е непосредствени грижи за нея, поддържала е дома й подреден и
в добро състояние, носела й е покупки или е оставяла пари.
Според свидетеля Т.П., която е майка на В. С. Ж. К. се издържала от пари,
получени от продажба на друг имот. Твърди, че по думи на Ж. К., последната била
заплашвана и обиждана от Ж. М., която не полагала никаква грижа за баба си. Също
7
твърди, че й било споделено от К. за грешка, която тя допуснала, като дарила имота.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката Т.П., тъй като от една страна
същата се явява заинтересована от изхода на спора предвид близката си родствена
връзка с ищцата, от друга нейните показания противоречат на другите доказателства –
писмени и гласни.
Обратното писмо за разкриване на симулативността му е съставено от всички
страни по оспорената сделка и установява в цялост действителните им отношения.
Посочена е привидността на договора за дарение, вида на прикрития договор – такъв
за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка. Не се изисква
обратното писмо да бъде издадено непременно на датата, на която е сключен
привидният договор. Това може да стане преди, след или заедно с него. При тези
доказателства, съдът намира, че обратното писмо (за "обратното писмо" като пълно
доказателство за симулативност на договора постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
Решение № 55 от 18.03.2010 г. по гр. д. № 214/2009 г., III г. о., ГК, ВКС) от *** г., в
синхрон с показанията на разпитаните по делото свидетели (и в частност: тези на
свидетелите Р.Я. и А.М.) и писменото спорезумение от *** г., сключено със заверка на
подсписте от *** на страните по него –Ж. К. и Ж., са достатъчно убедителни
даказателства в подкрепа на възражението на ответницата, че договорът за дарение,
сключено между нея и прехвърлителя Ж. К. на *** г. е нищожен като относително
симулативен, като със сключването му е прикрит договор за дарение на същите имоти
срещу поето от приобретателя задължение за издръжка и гладена на прехвърлителя.
Обратното писмо, подписано в случая по време, следващо сключването на договора за
дарение, ясно и недвусмислено установява, че волята и на страните по сключения
договор за дарение е била не да се дари и да се приеме дарение, а правото на
собственост върху описаните недвижими имоти, притежавани от прехвърлителя, да се
прехвърли на ответницата срещу поемане от нея на насрещно задължение за гледане и
издръжка на прехвърлителя. Ясна е волята на надарения за поемане на задължение за
издръжка и гледане, което се подкрепя и от останалия събран по делото
доказателствен материал, установяващ, че същия е изпълнявал това свое задължение.
Последното пък обяснява волята на прехвърлителя и желанието му да прехвърли
недвижимите имоти в полза на ответницата срещу задължението за полагане на
необходимата грижа и издръжка от последната.
Каузалните сделки имат различно основание, тъй като преследват различна
типична непосредствена цел. Така, дарението на един имот има за цел дарителят да
надари дарения без да очаква нищо в отплата, докато прехвърлянето на един имот
срещу издръжка и гледане има за цел прехвърлителя да получи насрещна облага-
издръжка и гледане.
Когато се касае до относително симулативна сделка, страните съзнателно не
8
желаят резултата на явно изповяданата от тях сделка, а действието на прикритата от
нея сделка, тъй че последната не е лишена от присъщото й с оглед нейното
съдържание основание само и единствено заради наличието на явната изповядана от
страните сделка, тъй като последната по силата на закона е нищожна. Затова
прехвърлянето на собствеността, за което страните са се съгласили, има своето
основание, но то не е в случая дарствено, а съгласно изричната тяхна воля, изявена с
обратното писмо, е осъществено срещу задължение за представяне на насрещна
престация на прехвърлителя, а именно: издръжка и гледане.
Всичко изложено по-горе показва по един безспорен начин, че ответницата
при условията на пълно и главно доказване, е установила възражението си за
нищожност на договора за дарение, сключен между нея и праводателя й, като
симулативен и прикриващ договор за дарение на имотите, описани в нотариалния акт
за дарение, със запазено вещно право на ползване, срещу поето от приобретателя към
прехвърлителя задължение за издръжка и гледане до края на живота й. Последните
съждения съдът намира за необходими, доколкото правото е основно наука на морала и
справедливостта и съобразявайки се с тия основни принципи съдът достигна до
крайния си извод.
С оглед изложените до тук мотиви, въззивната инстанция намира, че иска на
ищцата за намаляване на извършеното от наследодателката Ж. К. в полза на
ответницата дарение и за възстановяване на запазената й от закона част по право на
заметсване по реда на чл. 10 ЗН от наследството на своята баба Ж. А. К., следва да се
отхвърли като неоснователен, тъй като предвидената от нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗН
възможност за извършване на намаление в полза на наследника с право на запазена
част за нейното допълване е свързана от закона само със случаите, в които
наследникът не може да получи пълния размер на своята запазена част, поради
извършени от наследодателя му завещания или дарения, но не и при извършена в
полза на други лица възмездна сделка, каквато несъмнено се явява договора за
прехвърляне на имоти срещу задължение за издръжка и гледане.
Като е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор, въззиваемата страна има право на разноски в
размер на 1200 лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3231 от 18.07.2024 г., постановено по гр. д. №
9
3666/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив- VI гр. състав.
ОСЪЖДА В. С. С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на Ж. А. М., ЕГН
**********, с адрес ***, сумата от 1200 лева (хиляда и двеста лева) –разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10