№ 3263
гр. Варна , 16.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502144 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на “Ха Бе България“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Езерово, местност Тепетарла складова база Ха –Бе“, представлявано
от Г. Н. К. – управител, срещу Определение No 1605 / 13.05.2021г., постановено по гр.д.
4968 / 2021г. по описа на ВРС, 26 състав, с което е прекратено производството по делото В
ЧАСТТА по предявените от „Ха Бе България“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Езерово, местност „Тепертарла“, складова база „Ха-Бе“ искове за солидарно
осъждане на ответниците „Гинкови 2017“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Балчик, ул. „Александър Стамболийски“ 21 и С. Т. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. Балчик, вилна зона „Сборно място“, ул.16, да заплатят сумата от 504 лева за
осъществена услуга съставяне на протоколи за текущ контрол, обективирана във Фактура №
**********/19.08.2020г. на стойност 504 лева и сумата от 98 лева, представляваща
неустойка за забава върху главницата от 504 лева за периода от 19.09.2020г. до 05.04.2021г.,
на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Жалбоподателят счита определението за неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че
ВРС не бил взел под внимание уточняващата молба от 21.04.2021г., която възпроизвежда в
частната си жалба. Сочи, че с рамковия договор е уговорена само продажба на стоки с
кредитен лимит до сумата от 10000лв., а за услугата изпитване на бетон и други услуги е
сключен устен договор, но само с „Гинкови 2017“ ЕООД, по който физическото лице не е
солидарен длъжник. Направено е оттегляне на исковете по отношение на суми за неустойка.
Посочени са кои са страните по договорите от 30.06.2020г. и 23.12.2020г. Пояснява и какво
1
представлява услугата по изпитване и че е с оглед на нуждата на изпълнителя с цел спазване
на ЗУТ. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Препис от частната жалба на този етап от производството не се връчва на насрещната
страна.
За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:
По депозираната пред ВРС искова молба, подадена от “Ха Бе България“ ООД, ЕИК
*********, срещу Гинкови 2017“ ЕООД, ЕИК ********* и С. Т. Г., с която се иска
солидарното осъждане на ответниците за посочените в исковата молба суми.
С разпореждане No 2225 / 07.04.2021г. ВРС е оставил без движение производството
по делото, като е указал на ищеца да уточни дали твърди, че между „Ха Бе България“ ООД
и „ Гинкови 2017“ ЕООД е сключен един договор за покупко-продажба от 05.05.2020г., в
изпълнение на който са извършени посочените в исковата молба доставки или твърди, че
между същите страни са сключени отделни договори за покупко-продажба от датите на
посочените в исковата молба заявки, както и да обоснове откъде произтича солидарността
между ответниците.
С молба с вх. No 5446/ 12.04.2021г., ищецът сочи, че доставките са осъществени по
Рамков договор от 05.05.2020г. и няма друг писмен договор между страните, както и че с
подписването на рамковия договор С.Г. е поела задълженията като поръчител.
С разпореждане No 2511 / 13.04.2021г., ВРС отново е оставил без движение
производството по делото, като е дал следните указания на ищеца: да заяви ясно дали
твърди, че с договора от 05.05.2020г., освен продажба на стоки е уговорено и извършване на
услуги по изпитване на бетон и съставяне на протоколи за текущ контрол, като
предоставените такива услуги са извършени в изпълнение на същия договор. В случай, че
услугите по изпитване на бетон и съставяне на протоколи за текущ контрол не са извършени
в изпълнение на договора от 05.05.2020г., да се посочи дали са извършени в изпълнение на
друг договор/други договори между страните с посочване на дата на сключване на същите и
конкретизиране на съдържанието им, включително в частта за неустойката, както и да
конкретизира в какво се изразява предоставената услуга по съставяне на протоколи за текущ
контрол.
В изпълнение на дадените указания, с молба вх. No 6961 / 22.04.2021г., ищецът сочи,
че с рамковият договор за продажба от 05.05.2020г. е уговорена само продажбата на стоки с
кредитен лимит от 10000 лева, а за услугата изпитване на бетон е сключен устен договор с
възложител „Гинкови 2017“ ЕООД /без поръчителство/. Твърди, че два са договорите за
изпитване – с дати 30.06.2020г. и 23.12.2020г., като по тях възложител е „Гинкови 2017“
ЕООД и изпълнител – ищецът, а услугата по издаване на протокол за изпитване
2
представлявала изпитване на закупените стоки, с цел издаване на съответния протокол за
нуждите на изпълнителя с цел спазване на ЗУТ по влагане на материали в строителния
обект. Оттеглени са исковете за неустойка.
С трето разпореждане на ВРС с No 3292 / 23.04.2021г., съдът отново е оставил без
движение производството с указания, както следва: ищецът да заяви ясно дали твърди, че
извършената на 19.08.2020г. услуга по съставяне на протоколи за текущ контрол е в
изпълнение на рамковия договор за покупкопродажба на стоки от 05.05.2020г. или на друг
договор между страните, в който случай следва да се посочат ясно дата на сключване на
същия, между кои от страните по делото е сключен и да се конкретизира съдържанието му,
включително в частта за неустойката. И да формулира петитум на исковата молба съобразно
уточненията, че ответницата С. Т. Г. не е солидарен длъжник по част от заявените с исковата
молба претенции.
С молба вх. No 8946 / 12.05.2021г., ищецът сочи, че извършените услуги по съставяне
на протоколи не са предмет на рамковия договор от 05.05.2020г., а на отделно
правоотношение. Страни по устните договори за възлагане на изпитване от 30.06.2020г. и
23.12.2020г. са ищецът като изпълнител и „Гинкови 2017“ ЕООД като възложител. Ищецът
е формулирал и надлежен петитум.
С определение No 1605 / 13.05.2021г., постановено от ВРС, съдът частично е
прекратил производството по делото по следните мотиви: с исковата молба са заявени
множество претенции, включително за осъждане на ответниците солидарно да заплатят
сумата от 504 лева за осъществена услуга съставяне на протоколи за текущ контрол,
обективирана във Фактура № **********/19.08.2020г. на стойност 504 лева и сумата от 98
лева, представляваща неустойка за забава върху главницата от 504 лева за периода от
19.09.2020г. до 05.04.2021г. По отношение на посочената услуга съдът многократно е давал
указания на ищеца да отстрани констатирани нередовности, включително да заяви ясно дали
твърди, че извършената на 19.08.2020г. услуга по съставяне на протоколи за текущ контрол
е в изпълнение на рамковия договор за покупко-продажба на стоки от 05.05.2020г. или на
друг договор между страните, в който случай следва да се посочат ясно дата на сключване
на същия, между кои от страните по делото е сключен и да се конкретизира съдържанието
му, включително в частта за неустойката. След всички уточняващи молби тези въпроси са
останали неизяснени. Още в исковата молба ищецът е посочил, че услугата е предоставена в
полза на „Гинкови 2017“ ЕООД, но сумата се претендира солидарно и от физическото лице
С. Т. Г., без да е ясно дали същата е страна по договора във връзка с тази услуга. Изрично в
последната уточняваща молба ищецът е посочил, че услугата по съставяне на протоколи не
е предмет на рамковия договор за покупко-продажба от 05.05.2020г., а на отделно
правоотношение, но не е изпълнил указанията във връзка с индивидуализиране на това
правоотношение. Същевременно претендираната неустойка за забава върху сумата от 504
лева е по чл.4.1 от договора от 05.05.2020г. В този смисъл съдът намира, че исковата молба в
посочените части е останала нередовна, като съдът е дал вече достатъчно възможности на
3
ищеца да отстрани нередовностите, предвид което производството по делото за посочените
искове следва да бъде прекратено.
От ищеца е подадена частна жалба срещу така постановеното прекратително
определение.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима.
По същество частната жалба е неоснователна, поради следните съображения:
Ищецът е сезирал съда с искова молба, с която е претендирал за заплащане суми,
позовавайки се на различни основания, които не са били достатъчно уточнени.
Впоследствие ищецът в изпълнение на издадените разпореждания на ВРС е направил
уточнения, като обаче, въпреки многократните указания на съда не ги е изпълнил в частта за
претендираната сума от 504 лв. като сума дължима за предоставени стоки, закупени на
19.08. и неустойката от 98 лв. за периода от 19.09.2020г. до 05.04.2021г. върху сумата от 504
лв., съгласно чл. 4.1. от сключения Договор.
Ищецът е уточнил, че претендира сумите, дължими за доставка на стоки по рамков
договор, сключен между страните в писмена форма, по който физическото лице – ответник е
поръчител. Отделно е уточнено, че под формата на устни договори от 30.06.2020г. и
23.12.2020г. само ответникът „Гинкови 2017“ ЕООД е възложил на „Ха Бе България“ ООД
изпитването на закупени стоки с цел издаване на съответния протокол за нуждите на
изпълнителя с цел спазване на ЗУТ по влагане на материали в строителния обект.
В последната си уточнителна молба от 12.05.2021г. ищецът отново преповтаря вече
изложеното от него в предходните уточнителни молби, което е сторено и с частната жалба
по делото. От фактическа страна твърди, че извършените услуги по съставяне на протоколи
не са предмет на рамковия договор от 05.05.2021г., а на отделни правоотношения – от
30.06.2020г. и 23.12.2020г., като и ответниците не са солидарни длъжници по тях. В
исковата молба също е посочено, че е издадена фактура с номер **********/ 19.08.2020г. на
обща стойност 504 лв. за осъществената услуга „ съставяне на протоколи за текущ контрол“.
От друга страна, в исковата молба и в уточнителните молби /в частта, в която е формулиран
петитум към съда/ продължава да се претендира заплащане от двамата длъжници в
условията на солидарност на тази сума и то като цена за предоставени стоки, а не както е
посочено при изложението на фактическите обстоятелства – за услугата по съставяне на
протоколи. Очевидно, че е налице разминаване между твърденията на ищеца и отправеното
до съда искане, като на страната е била предоставена неколкократно възможност да направи
необходимите уточнения. В тази връзка е налице и разминаване между фактите и
отправеното искане и по отношение на акцесорната претенция за заплащане на неустойка за
забава за изпълнението за заплащане на задължението от 504 лв. Твърди се, че задължението
не е по рамковия договор и в същото време се претендира заплащане на неустойка именно
4
уговорена по този рамков договор, като отново в условията на солидарност от двамата
ответници.
В този смисъл и съдът основателно е приложил санкцията по чл. 129 ал.3 от ГПК,
налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1605 / 13.05.2021 г., постановено по гр. д. №
4968/ 2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 274 ал.3 и
ал.4 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
5