РЕШЕНИЕ
№ 473
гр. София, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря М. Г. Паскова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000500404 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца- В. И. К., срещу
решение № 5573 от 16.10.2024 г. по гр.д.№ 1593 по описа за 2024 г. на СГС,
ГО, І-14 състав, с което е отхвърлен, предявеният от ищеца/въззивник срещу
Столична община, иск с правно основание чл.49, ал.1 вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86,
ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 26 000 лв., представляваща
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, възникнали по повод
настъпило на 14.05.2022 г. увреждане, в резултат на падане, предизвикано от
необезопасена неравност на тротоар в гр.София, ведно със законната лихва от
14.05.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, като неоснователни.
В тежест на ищеца са възложени разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
Излага се доводи за неправилност и необоснованост на така
постановеното решение. Същото противоречало на формалната логика. Сочи,
1
че по делото се било установило, че ищеца бил получил травматично
увреждане – счупване на костите на лява подбедрица, закрито. Механизмът
на настъпване на увреждането кореспондирал с този, описан в исковата молба.
Сочи, че СГС бил приел тези изводи като кредитирал медицинските
документи и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
Противоправното поведение на ответника било доказано и се изразявало в
неизпълнение на задължението по пар.1,т.14 от ДР на ЗП. Не ясно защо не
били обсъдени гласните доказателства като СГС бил приел, че е налице
хипотезата на чл.172 ГПК, както и, че същите противоречат на медицинските
документи. СГС бил изложил в тази връзка мотиви, че нямало как инцидентът
да е настъпил на 14.05.2022 г. около 19:30 ч.-20:30 ч., а в медицинската
документация да било посочено като час на приемане в болницата 10:36 ч.
Съдът дори разгледал дали е налице техническа грешка в документите, но
отхвърлил наличието на такава. Сочи, че в случая действително била налице
техническа грешка, но тя се изразявала в датата на събитието, а не в часа.
Инцидентът се бил случил не на 14.05.2022 г., а на 13.05.2022 г. Действително,
в исковата молба била посочена като дата на инцидента 14.05.2022 г., но
същата била предявена над година и половина след инцидента и било напълно
логично ищецът да не си спомня точната дата на инцидента. Разликата във
времето обяснявало и съдържанието на показанията на разпитаната по делото,
свидетелка. Счита, че датата на която се е състоял инцидента не е определяща
за носенето на отговорност от страна на ответника. Налагал се извод, че
предявеният иск по чл.49 вр. с чл.45 ЗЗД бил доказан и като такъв
основателен. Неправилно бил отхвърлен от първоинстанционния съд.
Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и
вместо това да постанови друго, с което претенцията на ищеца да бъде
уважена. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СГС-
Столична община, в който се излагат доводи за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че не са
допуснати сочените от въззивника нарушения на материалния и процесуален
закон при постановяването му. Счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява основателност на ищцовата претенция.
От събраните по делото доказателства не се установил механизмът на този
описан в исковата молба по начин, време и място. Не било доказано
2
наличието на кумулативнодадените предпоставки на чл.49 ЗЗД. Сочи, че
датата 14.05.2022 г. като дата на инцидента освен в исковата молба била
посочена и в допълнителната такава. Счита, че при вече събраните
доказателства по делото е недопустимо изменение на иска; това не можело да
се прави едва с въззивната жалба. За несъстоятелно намира твърдението на
въззивника, че е без значение за изхода на спора на коя дата се е състоял
инцидента. От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установило ищецът да е претърпял инцидента на датата описана в исковата
молба – 14.05.2022 г. и във времето от 19:30 ч. до 20.30 ч. Изрично в
медицинската документация било посочено, че ищецът е приет в болничното
заведение на 14.05.2022 г. в 10:36 ч. Следвало да се вземе предвид и, че датата
14.05.2022 г. е посочено в документите за информирано съгласие на пациента
/ищец/ като там също били отбелязави часовете, които несъответствали на
посочения от ищеца, времеви интервал “вечер”. Всички медицински
документи били с дата 14.05.2022 г. и часове “преди обед”. СГС бил изследвал
възможността да е налице техническа грешка и при преценка на отбелязаното
в медицинските документи правилно бил достигнал до извода, че такава не е
налице. Делото било решено от СГС по едниственият правилен възможен
начин, а именно: като искът бил отхвърлен. Освен, че иска бил недоказан,
неговият размер бил и завишен, тъй като не отговарял на твърдените болки и
страдания и съответно на критериите по чл.52 ЗЗД. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника
–“Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД не изразява становище по
жалбата.
Въззивната жалба е допустима:
Решението е връчено на въззивника на 08.11.2024 г и е обжалвано в
срока по чл.259, ал.1 ГПК- на 22.11.2022 г./по пощата/.
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
3
обжалваното решение е постановено във валиден процес, както и е
допустимо.
По доводите във въззивната жалба:
За да отхвърли така предявения иск, СГС е приел, че спорно по делото е
механизмът по който е настъпил конкретния деликт. В конкретния случай
били налице факти и обстоятелства, които опровергавали изложения в
исковата молба механизъм на увреждане. В исковата молба се сочело, че на
14.05.2022 г. в гр. София, ищецът вървейки по десния тротоар на бул.
"Академик Стефан Младенов", с посока на движение от ул. "Йордан Йосифов"
към ул. "Осми декември" срещу входа на паркинга на Студентска
поликлиника, между 19, 30 часа и 20, 30 часа стъпил в необезопасена дупка в
пътната настилка с дълбочина над 50 см. и паднал, вследствие на което
травмирал левия си крак. Събитието се твърдяло да е настъпило в светлата
част на денонощието, при ясно и сухо време.
Не било спорно, че за ищеца е налице увреждане посредством фрактура
на долен ляв крайник, установено както от заключението на изслушаната
съдебномедицинска експертиза, така и от приложената медицинска
документация.
За падането на ищеца в процесния участък поради дупка в тротоарната
настилка съобщавала свидетелката К.. Въпреки това показанията не следвало
да бъдат кредитирани, тъй като противоречали на медицинската
документация. Следвало да бъде съобразено, че ищецът посочва увреждането
да е настъпило на 14, 05, 2022 г. между 19:30 и 20:30 часа в гр. София.
Показания, че увреждането е привечер давала и свидетелката К.. В същото
време, в представената по делото медицинска документация бил отбелязан час
за приемане на пострадалия в болнично заведение - "10:36 часа" на 14, 05,
2022 г. В подписаното от лицето информирано съгласие за провеждане на
рентгеново изследване също бил отбелязан час 10, 26 часа на 14, 05, 2022 г. В
информирано съгласие за хирургически процедури-/74стр./ бил посочен час
10, 26 ч. отбелязан и в направление за хоспитализация /л. 76/. В посочения
документ "Декурзуси" към ИЗ № 2660/2022 /л. 64/ било отбелязано, че е
назначено рентгеново изследване на 14, 05, 2022 г. в 10, 40часа. Резултатите от
проведени лабораторни изследвания от 14, 05, 2022 г. за ищеца било видно да
са отпечатани в 12, 05часа. Т.е. всички медицински документи сочели ищецът
4
да е постъпил за лечение в болнично заведение преди обед на 14, 05, 2022 г.
или преди момента на настъпване на инцидента. Дори да се обосновял извод,
че се касае за техническа грешка при отбелязване на приемането на пациента в
болницата в гр. Гоце Делчев, а именно час на приемане - 22:26часа, то с оглед
отбелязване в направлението за хоспитализация/76стр./, относно тежестта на
състоянието на пациента било посочено"постъпване в лечебното заведение от
6 до 24часа от началото на заболяването", отново не се обосновавал извод
увреждането да е настъпило при твърдения механизъм в исковата молба
между 19, 30часа и 20, 30часа.
С оглед изложеното, СГС е счел,че не се установява увреждането да е
настъпило при твърдения механизъм в исковата молба по начин, време и
място. Възможното настъпване на вредите по друго време било ирелевантно,
с оглед въведените твърдения, включително уточнение заявено с молба от 13,
05, 2024 г. В този смисъл с оглед заявените твърдения в исковата молба не
можело да се приеме, че е налице противоправно поведение на ответника,
както и че настъпилите при ищеца телесни увреждания са във връзка с него.
По тази причина, исковата претенция следвало да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция приема
следното:
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-
обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която
има обективен характер, защото не произтича от вината на възложителя на
работата, а от тази на нейния изпълнител.
За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: правоотношение по
възлагане на работа; осъществен фактически състав от изпълнителя на
работата по чл. 45 ЗЗД, който включва елементите: поведение,
противоправност на поведението, вина, настъпили вреди при или по повод
извършването на възложената му работа, причинна връзка между вредите и
противоправното, виновно поведение на непосредствения изпълнител.
Обективните елементи от състава следва да се докажат от ищеца, по
5
аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. Субективният елемент от състава - вината, се
презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като ответникът носи доказателствена
тежест за нейното оборване.
Спорно по делото /и пред двете инстанции/ е механизма на настъпване на
инцидента, при който ищецът е търпял болки и страдания, за овъзмездяването
на които претендира от ответника, обезщетение в размер на 26 000 лв.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд с
доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение № 6775 от 30.04.2024 г. е
разпределил доказателствената тежест между страните, виж л.28 по делото
пред СГС/.
Противно на соченото от въззивника, по делото не е установен
механизма на инцидента, претърпян от него, по начина, датата и времевия
интервал, конкретизиран в обстоятелствената част на исковата молба и
потвърден с допълнителна молба от 13.05.2024 г. И в двата документа като
дата на инцидента е посочено 14.05.2022 г. В течение на цялото производство
пред СГС от ищцовата страна се е твърдяло инцидента да е настъпил на
14.05.2022 г. във времевия период от 19:30 ч. до 20:30 ч. В цялата медицинска
документация като дата на постъпване, обследване и претърпени медицински
изследвания и процедури е посочено 14.05.2022 г. в сутрешния времеви
интервал от 10:26 до 12:05 ч. Това е видно и от историята на заболяването,
л.61 от делото пред СГС; от диагностично-лечебния план, л.63 там. При
хронологичното проследяване на медицинската документация, вкл. и
документа „Декурзиси“, където е отразено медицинското състояние на ищеца
по дати и часове и съответно назначеното му лечение, л.64 от делото пред
СГС, не се установява да е налице техническа грешка в отразената като дата –
14.05.2022 г.
Дори да кредитираме показанията на свидетелката К., то от тях не се
установява точната дата на инцидента- „средата на май“, но свидетелката
говори за „привечер, в светлата част на деня“, виж л.56 от делото пред СГС.
При положение, че не се установи ищецът да е претърпял инцидент на
датата визирана от него в исковата молба, поддържана в молбата от 13.05.2024
г./л.32 от делото пред СГС/ и през цялото първоинстанционно производство,
то ирелевантно по спора се явава дали са налице останалите предпоствки на
чл.49 ЗЗД.
6
Дори ищецът да е претърпял деликт на 13.05.2022 г., при което да са му
причинени травматичните увреждания, изложени в исковата молба и
медицинските документи, то съдът не може да се произнесе по нещо различно
от това, с което е сезиран. В този смисъл неоснователен е довода на
въззивника, че без значение за изхода на спора е на коя дата е претърпял
деликт.
Следователно изводът на СГС за неоснователност на ищцовата
претенция се явява правилен.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното
решение следва да се потвърди.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора разноските са правилно определени.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски и такива са направени за
процесуално представителство поради което съдът му определя на основание
чл.78, ал.8 ГПК юриск. възнаграждение в размер на 100 лв., които разноски му
се присъждат.
Водим от горното, Апелативен съд-София,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5573 от 16.10.2024 г. по гр.д.№ 1593 по описа за
2024 г. на СГС, ГО, І-14 състав, изцяло.
ОСЪЖДА В. И. К., ЕГН **********, постоянен адрес: с.***, обл.***,
ул.“***“ № 2, сэъдебен адрес: гр.София, ул.“Дунав“ №1, ет.2, ап.3- адв.М. Д.,
САК, да заплати на Столична община, гр.София, ул.“Московска“ № 33, на
основание чл.78, ал.8 ГПК, сумата в размер на 100 лв., представляваща
юриск.възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
7
Решението е постановено при участието на “Електроразпределителни
мрежи Запад” ЕАД като трето лице помагач на страната на ответника.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
получаването му, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8