Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.05.2025
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-во гражданско отделение, 13-ти
състав, в публично заседание на тридесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Красимира Б. Г., като разгледа докладваното от
съдия Димитров гражданско дело № 15612 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД предявен от Е.Т.Г., ЕГН: **********, чрез пълномощника й адв. В.О. срещу З. „О.“ АД, ЕИК:
*********, за заплащане на сумата от 200 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди под формата на понесени болки и
страдания вследствие на ПТП от 16.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума считано от 27.11.2019 г. до окончателно й изплащане на сумата.
Ищцата по делото твърди, че на 16.06.2019 г., около 18.50
часа в гр. София, е пострадала при ПТП по вина на водача Й.П. за установена с
присъда от 11.03.2024 г. по НОХД № 5953 по описа за 2020 г. на СРС, 101 състав.
Твърди, че са й били причинени множество телесни увреждания в следствие на които
ищцата е претърпяла и търпи болки и страдания, които следва да бъдат обезщетени
от ответното дружество. Твърди също, че към настоящия момент продължава да
изпитва силна болезненост и не се наблюдава пълно възстановяване на
здравословното, емоционалното и психологичното състояние.
Посочва, че
във връзка с описаното събитие се е обърнала към ответника З. „О.“ АД със молба
с вх. № 99-4727/25.10.2019г. за изплащане на обезщетение за претърпените от
ищцата вреди, но твърди, че към настоящия момент не е извършено плащане от
страна на застрахователя.
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и
претендира присъждане на разноски.
Ответникът З. „О.“ АД оспорва иска по основание и размер.
Възразява относно изложените в исковата молба твърдения относно механизма на
настъпване на ПТП, както и твърденията за изключителната вина на водача на лек
автомобил „Тойота“ с рег.№ СА****РХ Й.Т.П..
В условията на евентуалност прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, изразяващо се в неспазване на
установеното от Закона за движение по пътищата задължение за използване на
защитна каска и защитно облекло.
Оспорва вида и размера на твърдените увреждания, като в
условията на евентуалност оспорва иска по размер с твърдението, че е завишен.
Оспорва и претенцията за лихва по чл. 86 ЗЗД.
Моли съдът да отхвърли иска.Претендира
разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
От представените по делото констативен протокол № К-346/16.06.2019
г, съставен на местопроизшествието и Присъда от 09.02.2023г. по НОХД №
5953/2020 г. се установява, че на 16.06.2019 г. около 18:50 часа в гр. София при
управление на лек автомобил „Тойота“ с
рег.№ СА****РХ, движейки се по бул. „България“ с посока на движение от бул.
„Акад. Иван Евстатиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“ и в района на ул. „Нишава“,
Й.Т.П. е нарушил чл.25, ал.1 от Закона за движение по пътищата, като при
извършване на маневра завиване надясно за навлизане по друг път – ул.“Нишава“
не съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на попътно
движещия се, отдясно на него, в крайна „БУС“ лента, мотоциклет „Кавазаки“, модел
„ЗХ 10 Р“ и рег.№ ****, управляван от П.К.,станал е причина за катастрофа и с
това е причинил на возещата се на мотоциклета пътничка – ищцата Е.Т. телесни
увреждания.
Обявено е за безспорно, че за лекия автомобил е имало валидна
застраховка за Гражданска отговорност по полица № ВG/23/ 119000915189,
действаща от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г.
Видно от представения амбулаторен лист № 087924 от 16.06.2019г.,
пострадалата първоначално е постъпила в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и е била
настанена в Противошокова зала на болницата, където са установени данни за
пациент със съчетана травма. След преглед в спешен кабинет по неврохирургия е
получила диагноза: дифузна травма на главния мозък.
По делото са представени епикризи КП 217.1 от „I-ва к-ка по
ортопедия и травматология“ с ИЗ № 22638/2019, описваща извършените оперативни
процедури на лявата глезенна става, дясната
колянна става, петия пръст на лявата ръка, както и третирането на
кръвонасяданията по носа, описани и в
Оперативен протокол № 2085/16413 от 20.06.2019 г. Представена е също епикриза
КП 219 с ИЗ №27771/2019, описваща извършеното последващо оперативно
отстраняване на външното фиксиращо устройство от дисталната лява подбедрица –
описано в Оперативен протокол № 2342/19346 от 23.07.2019 г.
Налице са амбулаторни листове № 001169 от 02.10.2019г. и №
001251 от 30.10.2019г., потвърждаващи затрудненото следоперативно състояние на ищцата,
и включващи разрешение на СЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност
на ищцата с 30 дни, считано от 29.10.2019г.
Приобщено към доказателствения материал са и заявления до З.
„О.“ АД от 26.08.2019г. и 25.07.2019г. и 22.11.2019г. за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди "Гражданска
отговорност" на основание чл. 380, ал.1 КЗ.
От мотивите на присъдата и от приетата по делото автотехническа
експертиза от съставения протокол за ПТП се установява следния механизъм на
настъпване на инцидента: на 16.06.2019г. около 18:50 часа в гр. София, при
управление на лек автомобил „Тойота“ с
рег.№ СА****РХ, движейки се по бул. „България“ с посока от бул. „Акад. Иван
Евстатиев Гешов“ към бул. „Гоце Делчев“ и в района на ул. „Нишава“, Й.П.
нарушил правилата за движение като следва: чл.25, ал.1 от Закона за движение по
пътищата, реализирал пътнотранспортно произшествие, като при извършване на
маневра завиване надясно за навлизане по друг път – ул.“Нишава“, извършил
маневрата, като не съобразил с положението, посоката и скоростта на движение на
попътно движещия се, отдясно на него, в крайна „БУС“ лента, мотоциклет
„Кавазаки“, модел „ЗХ 10 Р“ и рег.№ ****, управляван от П.К.и возещата се на
мотоциклета пътничка – ищцата Е.Т.,
и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на повече от едно лице. Споре експерта по АТЕ ударът е бил непредотвратим
посредством аварийно спиране от страна на водача на мотоциклетиста предвид
установената скорост на движение и отстоянието от автомобила при предприемане
на маневрата от последния. По отношение на механизма на удара и получените увреждания
на ищцата вещото лице заключва, че, ако ищцата е била без каска и предпазно
облекло, за нея биха настъпил много по-тежки,дори фатални увреди.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза
ищцата е получила следните травматични увреждания: Травматичен шок и контузия
на мозъка в двата слепоочни дяла базално с травматичен субарахноидален
кръвоизлив двустранно теменно и тилно и малки количества кръв в страничните
мозъчни стомахчета. Ищцата е получила и пареза на десния нервус окуломоториус,
без трайни последици, както и контузия и кръвонасядане на носа. Получила е
закрито вътреставно счупване с изкълчване на дисталната част на тибията и
фибулата в ляво с проведено оперативно лечение, която увреда е довела до трайно
затруднение на движенията на левия долен крайник за срок повече от 30 дни. В
следствие на инцидента ищцата е имала разкъсано-контузна рана на дясното коляно
с руптура на сухожилието на десния мускул квадрицепс феморис, без данни за
оперативно лечение, също и разкъсано-контузна рана на лявото коляно. Ищцата е
получила травматична луксация на проксималната интерфалагеална става на 5-ти
пръст на лявата ръка, което се характеризира като трайно затруднение на
движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Получила е малък
двустранен хемоторакс, без провеждане на оперативно лечение.
Предприето е активно реанимационно лечение по отношение на
контузията на мозъка и вътрешномозъчния кръвоизлив, поставянето на ищцата на
изкуствена белодробна вентилация, проведеното триетапно оперативно лечение на счупената
лява подбедрица, наместването на изкълчения пръст, проведеното консервативно
медикаментозно лечение и рехабилитация, както и хирургичното обработване на
раните в областта на коленните стави.
Вещото лице посочва, че при прегледа, извършен на
21.08.2024г. се е установило наличието на оперативни белези в областта на лява
глезенна става, ограничен обем на движение в същата при повдигане на ходилото
от 15 градуса, при норма 20 градуса и спускане на ходилото надолу от 40
градуса, при норма 50 градуса. Според вещото лице това ограничение в движението
в лява глезенна става има траен характер и не би могло да се възстанови. Налице
са били белези от рани над капачките на двете коленни стави отпред. Въз основа
на извършения личен преглед на ищцата се установява, че същата продължава да
изпитва болки в областта на лява глезенна става при физическо натоварване.
По делото е разпитан като свидетел водачът на процесния
автомобил - Й.П., който потвърждава механизма на настъпване на ПТП-то, като
уточнява, че след удара с мотора водачът на мотоциклета се е претърколил през
горната част на колата, през капака и е паднал на два метра отпред. Ищцата
падснала почти на 10 метра от мястото на удара в посоката на движението на
мотора, на пътното платно, където от ул.“Нишава“ се излиза от бул. „България“. Свидетелят
изобщо не е забелязал мотора и установява, че ищцата е била единствено със
защитна каска, но не и със защитно облекло.
Разпитана като свидетел е и майката на ищцата – С.Г.. Тя установява,
че е видяла дъщеря си 5 дни след катастрофата,била е с натрошен глезен и в
медицинска кома за 4 дена поради два хематома, които е имала в главата. Твърди,
че ищцата е била оперирана с 20 пирона и 4 импланта и с външен фиксатор,
прикрепен към костта. Ищцата не е била на себе си 4-5 дни под влияние на
медикаментите, които са ѝ били
вливани.
След прибирането ѝ у
дома
ищцата
не
е
можела
да
се
обслужва сама
в продължение на 3 месеца. Твърди, че в началото е била на памперси известно
време, след което се е обслужвала с подлога. Могла е да се храни сама, но
храната ѝ е
била
носена
до
леглото.
Наложило се е да си вземе неплатен отпуск, за да се грижи за Е., след което са
наели жена, която да им помага. Поради хематомите от дясната страна ищцата не е
можела да отвори дясното си око в продължение на около два месеца. След около
4-5 месеца, прекарани на легло, е започнала да се раздвижва. Първоначално е
била с проходилка – за около 6 месеца, тъй като с патерици ѝ е
било
трудно.
След шестия месец е можела да се обслужва сама и да се движи. Твърди, че ищцата
е ходела често на рехабилитация, което продължава и към настоящия момент, тъй
като в следствие на инцидента е със скъсено сухожилие и не е могла да кляка
напълно. Ищцата е била спортист от 10-годишна и е изпитала страхотен шок, че не
може повече да се занимава с вдигане на тежести. Единствено ездата е останала
като възможност за спортуване. Според показанията на свидетелката белезите на
ищцата от вътрешната и външната страна на левия глезен са останали и до
момента, като тя се притеснява от тях.
При така
установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432,ал.1 КЗ увреденият може да
иска обезщетение за претърпените от деликта вреди от застрахователя на
делинквента при наличието на няколко кумулативни предпоставки: валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и
застрахователя и настъпването на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД.
По делото не се спори за наличието на валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между делинквента и ответника.
За да ангажира отговорността на водача на автомобила,
респективно на застрахователя, следва да се установи наличието на всички
елементи на фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно - противоправно деяние,
вредоносен резултат, причинна връзка между тях и вина поради което съдът счита,
че така предявения иск е основателен.
Произшествието е настъпило по вина на водача на лекия
автомобил, Й.Т.П., установена с Присъда от 09.02.2023г. по НОХД № 5953/2020 г.,
потвърдена с Решение № 160/11.03.2024г., постановено по ВНОХД № 42/2024г., 9
състав, по описа на СГС. По силата на разпоредбата на чл.300 ГПК съдът приема
за установени противоправното деяние и вината на Й.Т.П. за настъпване на
катастрофата.
Безспорно е установена и причинно-следствената връзка между
неправомерното деяние и вредоносните на ищцата последици-тежките телесни
увреждания.
Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата поради неизползване на защитна каска и/или защитно облекло. От
заключението на вещото лице по СМЕ и САТЕ се установява, че ако ищцата не е
била със защитна каска, то за нея изходът от произшествието би бил много
по-тежък. Делинквентът установява в показанията си ,че пострадалата е била с
каска. По отношение на защитното облекло – няма сведения ищцата да е ползвала
такова, но от естеството на травмите и механизма на настъпване на ПТП-то са от
такъв характер, че биха настъпили и при ползването на такова.От друга страна
няма и нормативно изискване за носене на такова.
Воден от горното съдът установи, че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД, както и валидно сключен договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, поради което намира иска за основателен.
Размерът на неимуществените следва да бъде преценено
съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. За да
определи размера на справедливото обезщетение, съдът взема предвид характера на
травматичните увреждания , периодът на възстановяване, който според
вещото лице е бил 6 месеца, като първите два месеца болките са били с голям
интензитет.
Според даденото заключение при ищцата възстановителния
процес не е завършил напълно, като с оглед на травмата, проведеното лечение и
давността на увреждането, ограниченият обем движение в лявата глезенна става
има траен характер. Налице са и оплаквания от главоболие с непостоянен
характер. Съобразени са активната възраст на ищцата към момента на настъпване
на увреждането – 23 г., силните болки и страдания, които пострадалата е търпяла
най-интензивно през първите месеци, както и обстоятелството, че за период от
около месец не е могла да се обслужва сама и се е наложило майка й да се грижи
за нея. Съдът съобрази и обстоятелството, че ищцата е била хоспитализирана,
била е с временна опасност за живота и е била подложена на няколко оперативни интервенции.
Взети са предвид и претърпените чувство на неудобство и дискомфорт в областта
на лява глезенна става, които продължават да се проявяват при физическо
натоварване, както и обстоятелството, че ищцата е претърпяла негативни
емоционални и психически преживявания, които всеки пострадал от ПТП търпи –
стрес, тревога, уплаха за здравето. Това е потвърдено и от показанията на
свидетелката С.Г. – майка на ищцата, според която много дълго време след
инцидента ищцата не е можела да се движи, а обстоятелството, че вече не би
могла да се занимава активно със спорт е бил за ищцата страхотен шок.
На основание изложеното, съдът намира,
че справедливо обезщетение на търпените от ищцата неимуществени вреди е в
размер на 90 000 лв., в който размер следва да бъде уважен ведно със
законната лихва по правилото на чл.497,ал.1,т.2
КЗ от 27.11.2019 год. до окончателното й изплащане.
Съдът намира
този размер за справедлив и обоснован с оглед търпените от ищцата болки,
мъки и страдания и отговаря на принципа
на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 200 000 лв. искът като неоснователен следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото при уважен/отхвърлен иск 45% към 55 % на ищеца
следва да се присъдят 800 лв. разноски за държавна такса и 9 лв. за свидетел ,
а на ответника общо 589 лв. за експертизи и един свидетел.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат В.О. следва да се присъди
възнаграждение в размер на 9420 лв. с ДДС.
На основание чл.78,ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС и
и 2800 лв. за държавна такса, от която ищецът е бил освободен.
Воден от горното съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати на Е.Т.Г., ЕГН: ********** чрез адв. В.В.О.
от САК, с адрес ***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 90
000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, настъпило
при ПТП на 16.06.2019 г. ведно със законната лихва върху горната сума от 27.11.2019 г. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за неимуществените вреди над уважения размер до предявения от
200 000 лв. като неоснователен.
Присъдената на ищеца
сума може да бъде заплатена по банкова сметка ***: ***: Е.Т.Г..
ОСЪЖДА ЗАД “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* да заплати на адв. В.В.О. от
САК, сумата от 9420 лв. с ДДС,а по сметка на СГС-държавна такса от 2800 лв.
ОСЪЖДА Е.Т.Г., ЕГН: ********** да заплати на
ЗАД “ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК ********* разноски по делото в общ размер от
589 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: