№ 318
гр. Кърджали, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Грета Денчева
при участието на секретаря Илман Хидает
като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело №
20235140100736 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК за признаване за установено
спрямо ответника И. М. М. съществуването на вземания на ищеца, произтичащи от Договор
за потребителски паричен кредит №: 51241/19.12.2021 г., съгласно издадена Заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. 20235140100155 по описа на Районен съд-Кърджали,
както следва: изискуема главница в размер на 1 000,00 лева; изискуема възнаградителна
лихва в размер на 28,02 лв. дължима за периода от 19.12.2021 г. до 09.03.2022 г.; изискуема
лихва за забава в размер на 71,85 лева дължима за периода от 18.01.2022г. до 23.01.2023г.;
такса за разглеждане съгласно Договор за потребителски паричен кредит № 51241 от
19.12.2021 г. в размер на 168 лева, дължима считано от 19.12.2021 г., която се дължи в деня
на подписване на индивидуалния договор за кредит, като същата бива възстановена от
клиента с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план; такса съгласно чл.5.5. от
Общите условия на ЮтеКредит България ЕООД към Договора за потребителски паричен
кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, в сила от 21.06.2021 г., в
размер на 226 лева, уговорена в действащата Тарифа на ЮтеКредит, представляваща
административна такса начислена за уведомления за просрочени задължения. Моли за
присъждане на разноски в заповедното и исковото производство. Вземането се претендира
поради настъпил краен срок на договора на дата 18.12.2022 г.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му
особен представител, с който изразява становище за неоснователност на иска. Сочи, че
Договор за потребителски кредит № 51241/19.12.2021год. е недействителен, тъй като не са
спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1,т.7-9 от този
закон, поради което ответникът следва да бъде осъден да върне само чистата стойност на
кредита, в случай, че се установи, че сумата е получена, както и че същата не е върната. На
основание чл.21, ал.1 и ал.4 от ЗЗД, прави възражение за нищожност на следните клаузи от
Договора за потребителски кредит, а именно: чл.3.1. от Договора по отношение на
претендираната възнаградителна лихва за периода от 19.12.2021год. до 09.03.2022 год. в
размер на 28.02, при лихвен процент от 12,27%; както и по отношение претендираната
законна лихва в размер на 71,85 лв., за периода 18.01.2022 год.- 23.01.2023 год., при
1
произволно избрана крайна дата- 23.01.2023год.; по отношение таксата за разглеждане в
размер на 168лв., уговорена в чл.6.т1. от Договора; по отношение на уговореният в чл.6,т.2
от Договора ГПР в размер на 49,95%, както и по отношение на сумата в размер на 226 лв.,
претендирана на основание чл.5.5 от Общите условия на ищеца. Сочи, че тази такса не
отговаря на реално извършените разходи за административно обслужване. Моли за
отхвърляне на иска, като прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените писмени доказателства и заключението на изготвената ССЕ, което
съда кредитита като обосновано и компетентно изготвено, се установява, че между страните
е сключен Договор за потребителски паричен кредит № 51241 от 19.12.2021 г., като е
предоставен кредит на ответника в размер на 1 000,00 лева, усвоен на дата 19.12.2021 г. чрез
система "Изи Пей", с краен срок на погасяване 18.12.2022 г. и ГПР 49.95 %. Съгласно
заключението на приетата ССЕ по договора за потребителски паричен кредит
№51241/19.12.2021г. не са постъпили суми за погасяване на кредита, като вещото лице сочи,
че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 09.02.2023 г.
по договора за кредит са налице просрочени задължения, които са общо в размер на 1 493,87
лв.: главница - 1 000,00 лв.; редовна лихва - 28.02 лв.; наказателна лихва за забава - 71,85 лв.;
такса за разглеждане - 168,00 лв.; такса съгласно чл.5.5 от Общите условия - 226,00 лв.
Сключеният между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ответника договор е такъв за
паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в
която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план , възнаградителна лихва, както
и постигнато между страните съгласие за начисляване на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Договорът съдържа
минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва
страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може
да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/. Установява се по делото, че
задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя,
доколкото не са извършвани никакви плащания. Тези факти се доказват от приетото
заключение, вещото лице по което е изследвало въпроса проверявайки счетоводните
записвания по кредита в дружеството кредитодател.Установено е също, че към датата на
депозиране на заявлението, съответно към датата на подаване на исковата молба, носител на
вземанията по договора е ищеца. Сключеният договор за заем по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Настоящият съдебен състав намира, че клаузите предвиждащи заплащане на такса за
разглеждане в размер на 168 лева и такса съгласно чл.5.5. от Общите условия на ЮтеКредит
България ЕООД към Договора за потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и
комисионните на физически лица, в сила от 21.06.2021 г., в размер на 226 лева, за
уведомления за просрочени задължения, очевидно заобикалят закона и накърняват правата
на другата страна по облигационното отношение. В чл.6.1 от договора е записано, че
кредитополучателят дължи еднократна такса за разглеждане, дължима в деня на подписване
на договора. Тази такса е във фиксиран размер от 168 лева или около 1/6 от размера на
получения заем, като именно в тази връзка липсва каквато и да е еквивалентност между
таксата и извършената услуга от заемодателя. Тя води единствено до неоснователно
обогатяване за кредитора, чрез увеличаване на размера на дълга за потребителя, което пък
води до нарушаване принципа за добросъвестност при сключване на договорите, като е и в
нарушение на добрите нрави.
2
Нормата на чл. 10а ал. 2 от ЗПК предоставя възможността за събиране на такси и
комисионни, но не и такива, които са свързани с усвояване или управление на кредита.
Въпросната такса за разглеждане представлява услуга, която по естеството си е свързана с
усвояването на кредита. Разглеждането и изплащането на кредита по своята същност е
дейност на финансовата институция, свързана с усвояване на кредита, изразяваща се в
разглеждане на искането за кредита, отпускане на исканата сума, оформяне на съответните
документи и т. н., но това са все действия, които са част от дейността по кредитиране и
разходите за тях следва да са включени в цената на услугата. В този смисъл въпросната
услуга представлява действия, които са присъщи при отпускането на всеки един кредит-
разглеждане на искането и изплащане на съответната сума. По този начин потребителят
плаща реално за права, които той има, което пък е недопустимо от гледна точка на
принципите на добросъвестност и справедливост.
Съгласно чл. 144, т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 от
ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва индивидуално уговаряне на клаузата
за заплащане на такса за разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук-
така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер
по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, поради което е недължима.
Съгласно императивната разпоредба на чл.33, ал.1 и 2 от ЗПК, при забава кредиторът
има право само на лихва върху неплатената сума, но не допълнителни плащания, които по
съществото си представляват скрити неустойки. В договора за потребителски кредит не е
уговорена претендираната такса за уведомления за просрочени задължения, както клаузата
на чл.5.5. от Общите условия към договора е обща и бланкетна, не отговаря на изискванията
на чл.10, ал.2 и чл.10а от ЗПК- разходите да са предвидени в сключения договор за
потребителски кредит, както и да са ясно и точно определени по съдържание, при което
същите са и неравноправни по арг. от чл.147, ал.2 от ЗЗП и чл. 4, § 2 от Директива
93/13/ЕИО/ относно неравноправните клаузи в потребителските договори, когато макар и
акцесорни, попадат в обхвата на потребителската защита. Клаузите не са индивидуално
уговорена, не са ясни и разбираеми, защото съдържанието им не дава възможност на
потребителя да станат ясни икономическите последици от тях и връзките, които могат да
съществуват между тях/чл.143, ал.2 т.19 от ЗЗП/, в който смисъл е постановено решение на
СЕС по дело С- 26/2013 от 30.04.2014г. В този смисъл се явява неоснователна претенцията за
заплащане на такса за уведомления за просрочени задължения. Нищожността на отделни
клаузи не влече нищожност на целия договор.
Следователно длъжникът– ответник по делото, дължи връщане на получените от
него суми за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договора
за кредит без таксата за разглеждане и таксата за уведомления за просрочени задълкжения,
доколкото съдът прие същите за нищожни.
Ето защо, предявените искове за съществуване на вземанания по процесния договор
за главница, възнаградителна лихва и лихва за забава се явяват основателни, а в останалата
част претенцията подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни делото. Ищецът има
право на разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска в
размер 821.02 лв. от общо направени разноски в размер 1115.12 лв., от които 220.12 лв. за
дължима държавна такса, 45 лв. - такса за възпроизвеждане на препис от исковата молба;
450 лв. депозит за особен представител; 300 лв. депозит за ССЕ и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заповедното производство на ищеца са дължими по съразмерност
3
разноски в размер на 58.82 лв.от общо направени 79.88 лв., от които 29.88 лв. за внесена д.т.
и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът също има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска,
но такива не са доказани, поради което не подлежат на присъждане.
Мотивиран от изложеното, Районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на И. М. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. К., кв.**********, съществуването на вземания на „ЮтеКредит България“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Черковна № 38,
офис 4 представлявано от управителя Ирина Харалампиева Крайчева, действащ чрез
пълномощника си юрисконсулт Л. Ч. Х., произтичащи от Договор за потребителски паричен
кредит № 51241 от 19.12.2021 г., както следва:
1./ главница в размер на 1 000,00 лева /хиляда лева/;
2./ възнаградителна /договорна / лихва в размер на 28,02 лева /двадесет и осем
лева и две стотинки/ дължима за периода от 19.12.2021 г. до 09.03.2022 г.;
3./ лихва за забава в размер на 71,85 лева /седемдесет и един лева и осемдесет и
пет стотинки/ дължима за периода от 18.01.2022г. до 23.01.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
09.02.2023. до окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №
63/10.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №
155/2023г. на РС-Кърджали, като ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване на установено
съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за такса за разглеждане съгласно
Договор за потребителски паричен кредит № 51241 от 19.12.2021 г. в размер на 168 лева и
такса съгласно чл.5.5. от Общите условия на ЮтеКредит България ЕООД към Договора за
потребителски паричен кредит и Тарифа за таксите и комисионните на физически лица, в
сила от 21.06.2021 г., в размер на 226 лева, като неоснователни.
ОСЪЖДА И. М. М., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. К., кв.В., ******, да
заплати на „ЮтеКредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Черковна № 38, офис 4 представлявано от управителя Ирина
Харалампиева Крайчева, действащ чрез пълномощника си юрисконсулт Л. Ч. Х., сумата от
821.02 лв. разноски в исковото производство и сумата от 58.82 лв., разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 155/2023г. на РС-Кърджали.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Кърджалийския окръжен съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4