№ 175
гр. Бургас, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Илияна Т. Балтова
Десислава Д. Щерева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Десислава Д. Щерева Въззивно гражданско
дело № 20222000500302 по описа за 2022 година
Производството е образувано по въззивни жалби на ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ АД, представлявано от адв.Т., и П. Х. В., представляван от
адв.М., против решение № 81 от 05.04.2022 г. по гр.д №404/2021 г. на СлОС,
с което ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на П. Х. В. сумата
от 54 000 лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки и страдания от непозволено увреждане и сумата от 1 395 лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, в резултат
на ПТП от 18.08.2019 год., ведно със законната лихва за забава върху сумите,
считано от 07.07.2020 година до окончателното им изплащане и са
отхвърлени претенциите за заплащане на обезщетение за неимуществените
вреди за разликата над 54 000 лв. до 75 000 лв. и за имуществените – за
разликата над 1 395 лв. до 1550 лв., както и са присъдени разноски.
Въззивникът-ответник ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД обжалва
решението в частта, в която претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди е уважена над 27 000 лв. до 54 000 лв., като
неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и несъобразено с доказателствата.
Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел принос
1
от страна на пострадалия едва в размер на 10%, при предприето пътуване без
поставен предпазен колан. Позовава се на заключението от съдебно-
медицинската експертиза, според което В. е получил черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в наличие на разкъсно-контузна рана на меките
черепни обвивки в дясната половина на главата, фисура на вътрешната
пластинка на дясната половина на челната кост на черепа, епидурален
хематом в дясно, контузия на мозъка в дясната голямо мозъчна хемисфера с
данни за краткотрайна загуба на съзнание. Вещите лица и по двете
експертизи били категорични, че при правилно поставен предпазен колан,
ищецът не би претърпял тази травма. Според въззивника- ответник, съдът не
взел предвид в достатъчна степен доказания факт за възможността да бъде
избегната тази сериозна травма на главата и дългите последици от нея, при
спазване на законоустановеното задължение за грижа към собственото здраве
и предприемане на пътуване с правилно поставен предпазен колан.
Въззивникът-ответник поддържа искане за определяне на процент
съпричиняване не по-малък от 50%.
Твърди се, че претенцията за присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди е уважена в изключително завишен размер. Сочи се,
че решението е постановено в противоречие с принципа на справедливостта и
със съдебната практика. Поддържа се правилност на извода за пълно
възстановяване на ищеца, който не се е явил за преглед при вещото лице, но
се заявява, че пълното възстановяване не е взето предвид при определяне
размера на обезщетението. Заявява се недоказаност на твърдението за
претърпяна психическа травма като резултат от процесното ПТП и липса на
медицинска документация, от която да се установи потърсена помощ в тази
посока.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част и да се
присъдят разноски.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран отговор от П. Х. В.,
представляван от адв.М., с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба на застрахователното дружество и за правилност на
обжалваната част на решението. Поддържа се, че от приетите заключения не е
установено по категоричен и несъмнен начин, че непоставянето на предпазен
колан се намира в причинна връзка с получените от ищеца увреждания.
2
Позовава се на обясненията на доктор Ст., според които при фиксиране на
тялото с колан, предвид деформациите на тази част на купето, пострадалият
би получил много по-тежки наранявания от лявата страна и по-нависоко - на
лявата ръка, както и на лявата половина на главата. Поддържа се, че предвид
подвижността на главата, дори и с поставен предпазен колан и при
настъпилите деформации на автомобила следствие на посоката и силата на
удара, ищецът пак би получил травматични увреждания на главата, но вместо
отдясно, те щяха да са отляво. Оспорва се довода на жалбоподателя, въз
основа на който се претендира съпричиняване в размер на 50%. Моли се за
присъждане на разноски за защита по въззивната жалба на застрахователното
дружество.
Въззивникът-ищец П. В. обжалва решението в частта, в която са
отхвърлени претенциите му над уважените размери от 54 000 лв. за
обезщетението за неимуществени вреди и от 1 395 лв. за обезщетението за
имуществени вреди, до пълните претендирани размери от 75 000 лв. по
първия иск и 1 550 лв. по втория.
Твърди, че решението е необосновано, тъй като направения от съда
извод за наличие на съпричиняване на вредите от пострадалия не се подкрепя
от събрания доказателствен материал. Поддържа се, че възражението на
ответника за принос на пострадалия е останало изцяло недоказано. От
приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза не било
установено, че непоставянето на предпазен колан от пострадалия се намира в
причинна връзка с получените от него увреждания. Поддържа се, че съдът
неточно е възприел заключението на съдебно-медицинската експертиза и
обясненията на вещото лице д-р Ст., в резултат на което приел за частично
доказано, до размера от 10%, възражението за съпричиняване. Сочи се от
въззивника-ищец, че според заключението и обясненията на двете вещи лица,
фрактурите на левия крак със сигурност не могат да бъдат избегнати, дори с
поставен колан, защото те са получени от директния удар вляво, където е
пътувал пострадалият. Позовава се на обясненията на вещото лице У., според
който може да има съмнение дали травмата на главата би могла да бъде
избегната, тъй като при този механизъм на ПТП главата на ищеца ще се
удари в части от автомобила, дори и с поставен предпазен колан. В
обясненията си д-р Ст. посочвал, че ако тялото на пострадалия е било
фиксирано с колан, предвид тежките деформации в тази част на купето,
3
нараняванията, които би получил, биха били дори по-тежки от лявата страна.
Това дава основание на въззивника-ищец да твърди, че дори и с поставен
предпазен колан, би получил същите увреждания, дори и по-тежки, както и
би получил травматични увреждания в областта на главата, но вместо
отдясно, те щяха да са отляво. Оспорва се като необоснован изводът на съда
за съпричиняване на уврежданията от пострадалия.
Според въззивника ищец, съдът е определил нисък размер на
обезщетението, който не съответства на действително претърпените болки и
страдания и по тази причина обезщетението не може да репарира нанесените
му вреди от морално естество. Поддържа се, че съдът омаловажил
претърпените от ищеца вреди, като не взел предвид в достатъчна степен
характера и тежестта на всяко от уврежданията, както и интензитета и
продължителността на понесените болки, проявени във времето,
продължителността на възстановителния период, промените в социалния
живот и психологическите последици, които са в причинна връзка с ПТП,
необходимостта и ползването на чужда помощ за ежедневните потребности и
нужди. Твърди се, че съдът не е обсъдил и социално-икономическите
критерии, като застрахователните лимити на отговорност, както и
икономическата обстановка в страната към датата на настъпване на
събитието. Сочи се, че при постановяване на решението не е преценено
едновременното получаване на няколко травми от пострадалия в различни
части на тялото - контузии и счупвания на левия крак и таза, контузия на
главата със спукване на челната кост и кръвоизлив под черепната обвивка с
данни за изпадане в безсъзнателно състояние, обща съчетана травма, изразена
като травматичен шок. Не били преценени свидетелските показания, от които
се установявало състоянието на пострадалия и продължителния период на
лечение и неудобства.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части и вместо
него да се постанови ново, с което претенциите да бъдат уважени в пълен
размер с присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.
Депозиран е отговор от ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД, с който се
изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Поддържа се, че е налице много по-голям принос на пострадалия за
настъпване на вредите, от приетия от СлОС в обжалваното решение. Настоява
4
се, че при поставен предпазен колан пострадалият би могъл да избегне
причинената сериозна травма на главата, чиито последици продължават
месеци след инцидента. Заявява се, че дори да настъпят травми главата, при
поставен колан те всякога са значително по-леки от тези, които настъпват при
свободно движение на тялото в купето при удар. Сочи се, че пострадалият не
е положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и живот,
след като не е предприел необходимите мерки за своята безопасност.
Настоява се, че следва да бъде определен значително по-висок размер на
съпричиняване, а именно една втора. Във връзка с оплакванията за размера на
присъденото обезщетение в полза на въззивника-ищец, застрахователят
заявява, че продължителността и интензитета на получените травми са силно
хиперболизирани и остават недоказани. Сочи се недоказаност на твърдението
за липса на пълно възстановяване от получените травми след инцидента.
Поддържа се възражението срещу твърденията на ищеца за психически
травми в резултат на процесното произшествие. Сочи се, че твърденията за
получени такива травми са изцяло недоказани, тъй като в делото липсват
приложени доказателства от медицински специалист тази област. Заявява се,
че действително въззивникът-ищец е претърпял болки и страдания, но при
определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид младата
му възраст, която спомага значително за по-бързото му възстановяване.
Моли се насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение и
да се присъдят направените разноски.
Бургаският апелативен съд, за да се произнесе по жалбата, с която е
сезиран, взе предвид следното:
Предявеният иск пред Окръжен съд Сливен е с правно основание чл.
432 ал.1 КЗ. Производството е образувано по искова молба от П. Х. В.,
действащ към онзи момент със съгласието на баща си Х. В., против
ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД, за присъждане на обезщетение в размер на
75 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания в резултат на ПТП от 18.08.2018 год., обезщетение за
имуществени вреди в размер на 1 550 лв. от същото събитие, представляващи
направени разходи за лечение и възстановяване, ведно със законната лихва
върху главниците от 07.07.2020 год. – датата на изтичане на тримесечния срок
да произнасяне на застрахователя по претенцията, до окончателното
5
изплащане. Твърди, че в резултат на произшествието, допуснато от водача на
застрахован при ответника лек автомобил, са му били причинени телесни
увреждания – травматичен шок, контузия на главата с фрактура на
вътрешната табула на фронталната кост в дясно, епидурален хематом,
фрактура на лява бедрена и пубисна кост, които наложили оперативни
интервенции за реимплантация на скалп и кръвна репозиция на лява бедрена
кост с поставяне на метална остеосинтеза със заключваща диафизарна плака с
10 отвора. Ищецът е поддържал, че отправил извънсъдебна претенция за
изплащане на обезщетение от застрахователя, по която ЗАД“ОЗК-
Застраховане“ АД постановил отказ. Поддържал е, че реалния размер на
дължимото му обезщетение за неимуществените вреди от деликта възлиза на
75 000 лв., а обезщетението за имуществени вреди – на 1550 лв.
В отговора си ЗАД“ОЗК-Застраховане“ АД е поддържал, че
пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите, тъй като е пътувал без
поставен предпазен колан.
С обжалваното решение е присъдено обезщетение в размер на 54 000
лв. за неимуществените вреди и обезщетение в размер на 1 395 лв. за
имуществените, ведно със законната лихва от 07.07.2020 год., след редукция
поради съпричиняване. СлОС е счел, че справедливото обезщетение за
неимуществените вреди е в размер на 60 000 лв., а претенцията за присъждане
на обезщетение за имуществените вреди (разходи за лечение) в размер на
1550 лв. е доказана със събраните доказателства. Приел е, че пострадалият е
пътувал без колан, като това е допринесло за получаване на травмата на
главата, но не и на травмите на крака и таза, след което е определил принос в
размер на 10% и е намалил обезщетенията до 54 000 лв. за неимуществените
вреди и 1 395 лв. за имуществените.
Решението е влязло в сила поради необжалването му в частта, в която е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 27 000 лв. и в
частта, присъждаща обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 395 лв.
Така, пред настоящата инстанция спорни са само справедливия размер на
дължимото обезщетение и наличието на основание за намаляването му
поради принос от страна на пострадалия на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
С акта на наказателния съд е установено, че на въззивника-ищец са
били причинени средни телесни повреди. Не се спори и от медицинската
6
документация и експертизата се установява, че тези телесни повреди се
изразяват в съчетана травма със засягане на главата, таза и десния крак с
клинично изявена картина на леко изразен травматичен шок; черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в наличие на разкъсно-контузна рана на меките
черепни обвивки за дясната половина на главата, фисура на вътрешната
пластинка на дясната половина на челната кост на черепа, епидурален
хематом в дясно, контузия на мозъка в дясна голямо мозъчна хемисфера с
данни за краткотрайна загуба на съзнание; контузия в областта на таза с
клинични и от образните изследвания данни за счупване на пубисната кост в
лявата половина на тазовия пръстен; контузия на левия крак с клинични и от
образните изследвания данни за счупване на тялото на бедрената кост,
наложило извършване на оперативно лечение с прилагане на метална
остеосинтезираща техника със заключваща диафизарна плака. От
заключението и от медицинската документация е видно, че въззиваемият е
бил приет на 19.08.2019 год. в ОАРИЛ Сливен в състояние на травматичен
шок. Пренасочен е в ортопедично отделение на МБАЛ Сливен за оперативно
лечение, където е направена кръвна репозиция на фрактурата на крака с
поставяне на метална остеосинтеза. От заключението се установява, че
уврежданията са причинили интензивни болки, особено в областта на
счупената пубисна и бедрена кости, като такива болки, макар и с по-малък
интензитет, пострадалият е търпял и в началния период на раздвижване.
Според вещото лице, счупването на бедрената кост е довело до затруднение
движението на крака не по-малко от 4-5 месеца. Тъй като въззивникът-ищец
не се е явил за преглед, експертизата не може да отговори дали се е
възстановил напълно, още повече, че липсва медицинска документация за
проведени възстановителни процедури. В съдебно заседание в.л.д-р Ст. е
посочил, че възрастта на ищеца е била благоприятен фактор за срока на
възстановяване.
Със свидетелски показания е установено, че въззивникът-ищец е
претърпял болки, страдания и неудобства от проведеното продължително
лечение, нуждаел се изцяло от помощта на своите близки, тежко понесъл
изолацията от средата и приятелите си, пропуснал учебната година заради
обездвижването си.
Неимуществените вреди се обезщетяват от съда по справедливост,
като в случая решението не е обжалвано от въззивника-ищец и е влязло в сила
7
за присъдения размер от 27 000 лв. При определяне размера на
обезщетението, съдът следва да отчете характера, вида и тежестта на
нанесените телесни увреждания, продължителността на проведеното лечение,
болките и неудобствата по време на лечението и възстановяването,
психическата и емоционална травма от внезапното преживяване, възрастта на
пострадалия и икономическите условия към момента на настъпване на
деликта. Въззивникът е получил няколко телесни повреди, от които
оперативно е лекувано само счупването на бедрената кост, а раната на главата
е била обработена хирургично. Както черепно-мозъчната травма, така и
счупването на тазовите кости, са лекувани консервативно. Ниската възраст на
въззивника към момента на произшествието предполага по-трудно справяне с
болката и неудобствата, но същевременно се явява благоприятен фактор при
възстановяването. Той е преживял силни болки непосредствено след
счупването на костите, търпял ги е продължително време, включително и при
раздвижването, което според свидетелските показания се случило бавно и
постепенно, с чужда помощ. От друга страна, при определяне на
обезщетението съдът отчете, че липсват данни за трайно засягане на органите
и системите и тъй като пострадалият не се е явил за преглед при вещото лице-
лекар, приема, че той е възстановен. Съобразявайки горните обстоятелства и
лимита на застрахователното покритие, индициращ икономическите условия
към 2019 г., съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на
въззивника е справедлива и достатъчна сума в размер на 70 000 лв.
Възражението на въззиваемия за съпричиняване на вредите от
пострадалия е основателно и доказано със събраните доказателства.
Писмените доказателства установяват, че въззивникът-ищец е пътувал на
задната седалка на автомобила, зад водача. Във въззивната жалба на В. не се
оспорва извода на първоинстанционния съд, че е предприел пътуване без
поставен предпазен колан, но се оспорва изводът за съпричиняване на вредите
от това поведение и се поддържа, че липсата на колан не е в причинна връзка
с вредите. От протокола за оглед на произшествието и снимковия материал,
съдържащи се в приложеното НАХД №13/21 год. на Районен съд Котел, се
установява, че най-големите деформации на купето на автомобила са отзад в
ляво, където е седял въззивникът-ищец. Тези поражения са получени от удара
на лекия автомобил в бетонния стълб след загубата на контрол от водача. От
заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че
8
счупванията на бедрената кост и на пубисната кост са получени в резултат на
удара в бетонния стълб и значителните деформации на купето, което е дало
основание на вещото лице да заключи, че травмите биха настъпили дори и
при поставен колан. По отношение на травмата на главата, в.л.д-р Ст. е
уточнил в съдебното заседание, че най-вероятно тя се е получила от удара на
главата в някой от вътрешните елементи на купето, поради непоставянето на
обезопасителен колан, който има за цел да задържи максимално неподвижно
тялото на пътника в автомобилния салон. По отношение на генезата на
травмата на главата двете експертизи се различават, тъй като според в.л.У. по
САТЕ травмата на главата би настъпила и при поставен колан. Съдът
кредитира заключението на в.л.д-р Ст., доколкото неговите познания за
генезата на телесните повреди са резултат от професионалната му
квалификация. Както е посочил той в СМЕ, дори и при удар със странично
направление тялото запазва известна, макар и малка възможност за
придвижване; в случая произшествието е настъпило от удар с неподвижен
вертикален обект край пътя в задната лява част на автомобила и в случай на
поставен колан най-вероятно увреждането на главата не би настъпило.
Изводите на съда се формират не само въз основа на събраните доказателства,
но също така и посредством опитните правила и тези на формалната логика.
Напълно в противоречие с логичните и опитните правила е да се твърди, че
системата за обезопасяване чрез колан, чиято цел е именно да задържи тялото
към седалката и да предотврати преместване в купето, не би предпазила
главата от удара във вътрешното обзавеждане на автомобила. Приносът на
пострадалия, съпоставен с този на виновния водач, е значително по-малък,
при това само за едно от уврежданията, ето защо приносът на въззивника се
определя в размер на 10% и след редукция обезщетението за неимуществени
вреди придобива размер от 63 000 лв., а обезщетението за имуществените
вреди - 1395 лв.
Крайните изводи на двете инстанции не съвпадат напълно и това
налага решението на Сливенския окръжен съд да бъде отменено в частта, в
която претенцията е отхвърлена над размера от 54 000 лв. до размера от
63 000 лв. и да се постанови друго, с което в полза на въззивника се присъди
допълнително обезщетение от 9 000 лв., ведно със законната лихва от
07.07.2020 год. (датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне на
застрахователя по претенцията), в какъвто смисъл е искането на страната. В
9
останалата част решението следва да се потвърди.
Въззивникът-ищец е поискал да му се присъдят разноски за
представителство по чл.38 ал.2 от ЗА. Съобразно изхода от настоящото
производство, в полза на адв.М. следва да се присъди възнаграждение по
чл.38 ал.2 от ЗА в размер на минимума по Наредба №1/2004 год. на ВАС от
780 лв., като се отчете, че осъществената помощ по делото се изразява в
изготвяне на въззивна жалба и отговор на въззивната жалба на насрещната
страна, без явяване в открито съдебно заседание и събиране на нови
доказателства, както и неусложняването на спора от фактическа и правна
страна.
Върху присъдения допълнителен размер на обезщетението следва да
се определи държавна такса в размер на 360 лв.
Водим от изложеното Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №81 от 05.04.2022 г. по гр.д №404/2021 г. на
СлОС в частта, в която е отхвърлена претенцията на П. Х. В. против
ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД за присъждане на обезщетение неимуществени
вреди, настъпили от ПТП на 18.08.2019 год., над размера от 54 000 лв. до
размера от 63 000 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление София, ул.****, да заплати на П. Х. В. с ЕГН
**********, с адрес в с.М., общ.Котел, допълнително обезщетение за
неимуществените вреди, настъпили от ПТП на 18.08.2019 год., в размер на
9 000 (девет хиляди) лева, ведно със законната лихва от 07.07.2020 год. до
окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение №81 от 05.04.2022 г. по гр.д №404/2021
г. на Сливенски окръжен съд в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление София, ул.****, да заплати на адвокат А. М. от САК
възнаграждение за осъществено процесуално представителство на П. Х. В.
във въззивното производство при условията на чл.38 ал.3 от ЗА, в размер на
10
780 (седемстотин и осемдесет) лева.
ОСЪЖДА ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД с ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление София, ул.**** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Апелативен съд Бургас държавна такса в размер
на 360 (триста и шестдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчване на препис от него на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11