О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1064/7.5.2020г.
Шуменският районен съд,
единадесети състав
На
седми май през две хиляди и двадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдията-докладчик
ГД
№65 по описа за 2020 год.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по искова молба от В.Р.Н., с ЕГН**********,***, чрез адв.Саня Петрова от ШАК срещу М.-К.Н., роден на *** год., гражданин на Румъния, с постоянен адрес: Румъния, гр.Бистрица-Насауд, ул.“Сучавей“ №12, вх.А, ет.1, ап.1, с която се предявяват обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Андрей М.-К.Н., с ЕГН**********, определяне режим на лични контакти на детето с ответника, определяне местоживеене на детето и дължимата му издръжка, предявени от съпругата В.Р.Н. срещу съпруга М.-К.Н..
В срока за отговор на исковата молба от страна на ответника е направено възражение за компетентността на българския съд да разгледа предявените искове, позовавайки се на Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС от 27.11.2003 год. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и дела, свързани с родителската отговорност, тъй като както ответникът по делото, така и роденото от брака дете на страните имат обичайно местопребиваване на територията на Румъния, както към момента на завеждане на иска, така и към настоящия момент, като ответникът е гражданин на Румъния, които факти изключват компетентността на българския съд. В същото време ответникът твърди, че между страните е налице висящ спор по същите искове пред Съд Бистрица – дело №10436/190/2019 год., по което двамата съпрузи изрично са приели компетентността на румънския съд да разгледа и реши иска за развод и относно упражняването на родителските права над роденото от брака на страните дете.
Съдът, като съобрази депозираната молба и материалите по делото и направеното с отговора на исковата молба възражение, намира така предявените искове за недопустими, поради следните правни съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003
година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения
по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя
Регламент (ЕО) №1347/2000 компетентни да разглеждат дела, свързани с развод,
законна раздяла на съпрузите и унищожаване на брака, са съдилищата на
държавата-членка, на чиято територия: съпрузите имат обичайно местопребиваване,
или съпрузите са имали последното обичайно местопребиваване, ако един от тях
все още живее там, или ответникът има обичайно местопребиваване, или в случай
на обща искова молба и единият от съпрузите има обичайно местопребиваване, или ищецът
има обичайно местопребиваване, ако той е живял там поне една година
непосредствено преди предявяването на иска, или ищецът има обичайно
местопребиваване, ако е живял там поне шест месеца непосредствено преди
предявяването на иска и е гражданин на въпросната държава-членка или, ако се
отнася до Обединеното кралство или Ирландия, има „domicile" там; чиито
граждани са двамата съпрузи, или ако се отнася до Обединеното кралство или
Ирландия, където те имат „domicile", като за целите на регламента терминът
„domicile" има значението, с което се използва в правните системи на
Обединеното кралство и Ирландия.
Страните не
спорят, а и от писмените доказателства по делото се установява, че ищцата е
гражданин на Република България, а ответникът е румънски гражданин. Роденото от
брака на страните дете е родено в България, като към настоящия момент и към
момента на завеждане на иска има „обичайно местопребиваване“ на територията на
Румъния. При така установените факти приложение по отношение на предявените иск
за развод и иск за упражняване на родителската отговорност следва да намери
Регламент /ЕО/ №2201/2003 на Съвета на ЕС, в съответствие с очертания в чл.1 и
2 от същия негов предметен обхват и съгласно разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България.
С оглед на
изложеното и съгласно посочения по-горе текст от Регламент /ЕО/ №2201/2003 с
оглед на различното гражданство на съпрузите, българският съд би бил компетентен
да разгледа иска за развод на съпрузите, в случай, че ищцата има обичайно
местопребиваване на територията на Република България, което съгласно
регламента означава да е живяла в страната поне шест месеца непосредствено
преди предявяване на иска и да e гражданин на
съответната държава - членка на ЕС.
В настоящата
хипотеза ищцата е български гражданин, но не е установила че има обичайно
местопребиваване на територията на Република България поне шест месеца преди
предявяване на исковете, съгласно изискването на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент
/ЕО/ №2201/2003. В този смисъл от твърденията на ищцата, изложени в исковата
молба се установява, че се е разделила с ответника два месеца преди датата на
завеждане на исковата молба – 16.01.2020 год., както и че преди този момент е
живяла обичайно в гр.Бистрица, Румъния. Единствено при наличие на
предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 би била налице
компетентност на българския съд за разглеждане на иска за развод. За да има обичайно местопребиваване на
територията на РБ, според вложения от чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/
№2201/2003 смисъл, ищцата следва да е живяла на тази територия поне 6 месеца
преди предявяване на иска, което означава през по - голямата част от времевия
период да е установена в РБ като местоживеене, месторабота, социални контакти и
др. трайно установени факти от личен или професионален характер. Единственото
установено по делото обстоятелство е че ищцата има регистрирани постоянен и
настоящ адреси на територията на Република България. Това обстоятелство е
относимо към правния термин "обичайно местопребиваване", но не е
достатъчно за установяването му в пълния обем на неговото съдържание. От
наличието на регистрирани постоянен и настоящ адреси в страната и то от преди
много години, през които очевидно ищцата не се е намира на територията на
Република България, а в други държави – съответно Румъния и Великобритания, не
може да бъде направен категоричен извод, че ищцата трайно живее в Република България.
В същото време не се спори межда страните по делото, че детето, както към
датата на завеждане на исковата молба, а така също и към настоящия момент има
„обичайно местопребиваване“ на територията на Румъния.
Съобразно
гореизложените факти, ищцата, носеща тежестта за доказване при изрично
направеното от ответника възражение за некомпетентност на българския съд, не е
установила, че има обичайно местопребиваване на територията на Република България
за най - малко 6 месеца преди 13.02.2019 год., поради което хипотезата на чл.3,
ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 не е осъществена и поради това не е
налице компетентност на българския съд да разгледа предявения иск за развод.
Независимо от
изложеното по - горе относно компетентността за разглеждане на иска за развод,
следва да се има предвид, че съединен с него е и иск за предоставяне
упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете, по
който също са приложими нормите на Регламент /ЕО/ №2201/2003. Определящо в
настоящия случай, съгласно нормата на чл.8 от Регламента е „обичайното
местопребиваване“ на детето. Съгласно практиката на СЕС понятието „обичайно
местопребиваване“ по смисъла на чл.8, параграф 1 от Регламент /ЕО/ №2201/2003 трябва
да се тълкува в смисъл, че това местопребиваване съответства на мястото, което
изразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда. За
тази цел трябва по-специално да се вземат предвид продължителността,
редовността, условията и причините за престоя на територията на
държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази
държава, гражданството на детето, мястото и условията за обучение, медицинско
обслужване, лингвистичните познания, както и семейните и социални отношения,
поддържани от детето в посочената държава. Националната юрисдикция следва да
установи обичайното местопребиваване на детето, като държи сметка за
съвкупността от фактически обстоятелства, специфични за всеки конкретен случай.
В този смисъл е Решение С-523/2007 на СЕС. В настоящия случай, съдът
преценявайки изложените по-горе обстоятелства намира, че общата подсъдност по иска за родителската
отговорност съгласно Регламент /ЕО/ № 2201/2003 не е дерогирана по никое от
предвидените в регламента изключения - чл.9, 10, 12, 13, 14 и 15, именно поради
изричното неприемане на подсъдността на българския съд от страна на ответника,
въпреки притежаваното от детето и българско гражданство /чл.12, ал.3 от
Регламент /ЕО/ №2201/2003/. При това положение дори ищцата да беше установила
предпоставките на чл.3, ал.1, пр.6 от Регламент /ЕО/ №2201/2003, т.е. че искът
й за развод е подсъден на българския съд, то поради изключителната подсъдност
на иска за упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на
страните на румънския съд, последният би бил компетентен да разгледа цялото
дело поради наличието на връзка между съединените искове, налагаща общото им
разглеждане.
В този смисъл е
и константната съдебна практика и по-конкретно Определение №53 от 31.01.2018
год. на ВКС по ч.гр.д. №3801/2017 год., IV
г.о., ГК, постановено след отправено преюдициално заключение, по което е налице
произнасяне на Съда на Европейския съюз /шести състав/ с Определение от
16.01.2018 год. по дело С-604/17.
Компетентността
за разглеждане на предявените искове е на румънския съд, съгласно нормите на
чл.3, ал.1, пр.6 и чл.8 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003, поради което
производството по делото следва да бъде прекратено поради неподсъдността на
предявените искове на българските съдилища, съгласно чл.17 от Регламент /ЕО/
№2201/2003.
В същото време
съдът съобрази и обстоятелството, че видно от представеното като писмено
доказателство по делото заключение от заседание от 11.12.2019 год. на Съд
Бистрица по дело №10436/190/2019 год. в румънски съд има заведено дело между
същите страни по същите искове /което към настоящия момент е било спряно с
оглед въведеното в Румъния извънредно положение/. В същото време от
представеното доказателство се установява, че по същото страните изрично са
приели компетентността на румънския съд, както по въпросите на прекратяване на
брака, така също и по въпросите, свързани с родителската отговорност,
местоживеенето и личните контакти на детето. С оглед на изложеното и доколко
заведеното в румънския съд дело е по-рано заведено от настоящото съдебно
производство, доколкото оглед изявленията на страните направени пред румънския
съд се налага извода, че компетентността му е изрично установена по смисъла,
вложен в разпоредбите на чл.19, ал.1 и 2 от Регламент /ЕО/ № 2201/2003, са
налице условията, визирани в разпоредбата на чл.19, ал.3 от Регламент /ЕО/ №
2201/2003, независимо от всичко гореизложено, българският съд да се откаже от
компетентността си в полза на румънския съд.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание разпоредбата на чл.17 и чл.19, ал.3 от РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, че българският съд не е компетентен да се произнесе по предявените от В.Р.Н., с ЕГН**********,***, чрез адв.Саня Петрова от ШАК срещу М.-К.Н., роден на *** год., гражданин на Румъния, с постоянен адрес: Румъния, гр.Бистрица-Насауд, ул.“Сучавей“ №12, вх.А, ет.1, ап.1, обективно кумулативно съединени иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпруга и искове за предоставяне упражняването на родителските права спрямо роденото от брака малолетно дете Андрей М.-К.Н., с ЕГН**********, определяне режим на лични контакти на детето с ответника, определяне местоживеене на детето и дължимата му издръжка, поради подсъдността им на съда на Румъния.
ПРЕКРАТЯВА производството по ГД №65/2020 год. по описа на Районен съд – Шумен.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ШОС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Да се извърши превод на настоящото определение от български на румънски език, след което същото да бъде изпратено на ответника по делото.
Препис от
определението, ведно с препис от депозираните от ответната страна отговор,
насрещен иск и приложения към тях да се изпрати на ищцата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: