Р Е Ш Е Н И Е
№ 260000
Гр.Бяла, 14.01.2021г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански
състав в публичното съдебно заседание, проведено
на шестнадесети декември, две
хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Ивелина Бонева
при секретаря Валентина Великова, като разгледа
докладваното от съдия Бонева гражданско дело
№ 105 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е искова молба от В.Т.Ц., чрез
адв.Й.Д.,*** против Т.В.Ц. и Г.А.Ц., с която моли съда да постанови решение, по
силата на което да бъдат осъдени ответниците да му заплатят солидарно сумата от
20500, 00 лв. за обогатяването им от стойността на увеличението на стойността
на имота, находящ се в гр.Две могили, ул.„Стара планина“ № 2, ведно със законна
лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, и
разноските по делото. С допълнителна молба – уточнение, след неколкократно
оставяне без движение на исковата молба ищецът конкретизирал по вид, стойност и
време извършените строително ремонтни дейности, а именно:
І.Ремонт на баня, който включва следните
ремонтни дейности:
1.Подмяна на ВиК инсталация и ел.
инсталация;
2.Изграждане на стени и тавани от
гипсокартон;
3.Лепене на плочки, поставяне на структура
за вграждане и тоалетна чиния, монтаж на сифони;
4.Боядисване на таван;
5.Монтаж на нова врата.
Обща сума 4800 лева.
Време за изпълнение през 2016 година.
ІІ.Ремонт на антре, който включва следните
ремонтни дейности:
1.Изграждане на нова ел. инсталация;
2.Изграждане на преградна стена от
гипсокартон за скрито плъзгане на врата за баня;
3.Изграждане на стени и тавани от гипсокартон;
4.Боядисване на таван и облепяне на стени
с гранитогрес;
5.Освежаване на входна врата;
Обща сума 2300 лева.
Време за изпълнение - през 2016 година.
ІІІ.Ремонт на спалня (1), която включва
следните ремонтни дейности:
1.Изграждане на нова ел. инсталация;
2.Изграждане на стени и тавани от
гипсокартон;
3.Боядисване и лакиране на таван, грундиране
на стени;
4.Монтаж на подпрозоречна дъска;
5.Изолация на две стена - едната към
вътрешно стълбище на блока и другата - с прозорец.
Обща сума 1400 лева.
Време за изпълнение - през 2017 година.
ІV.Ремонт на спалня (2), която включва
следните ремонтни дейности:
1.Изграждане на нова ел. инсталация;
2.Изграждане на стени и тавани от
гипсокартон;
3.Събаряне на преградна стена към закрита
тераса;
4.Боядисване на таван и лакиране, грундиране
на стени и облепяне с тапети;
5.Замазка на под на закрита тераса;
6.Облепяне с плочки на стена под прозореца
на закритата тераса;
7.Изолация на две стени - една външна и
една с прозорец;
Обща сума 4000.00 лева.
V.Ремонт на хол и кухня в едно помещения, която
включва следните ремонтни дейности:
1.Изграждане на нова ел. и ВиК инсталация;
2.Изграждане на вентилация с торбина и
въздуховоди;
3.Избиване на стена между хол и кухня;
4.Изграждане на преградна стена от
гипсокартон;
5.Изграждане на стени и тавани от
гипсокартон;
6.Боядисване на таван и стени, които са и
лакирани ;
7.Замазка на под в хол;
8.Изграждане на модули с гипсокартон и
облепяне с плочки на една от стените в хола,
9.Облепяне на колона с плочки;
10.Изолация на две стени - две сте стени с
прозорци;
Обща сума 8000.00 лева.
Време за изпълнение - през 2016 година.
В исковата молба ищеца твърди, че през
2007 година ответниците - негови родители му предоставили за ползване собствения си недвижим имот -
апартамент в груб строеж, находящ се в гр. Две могили на ул. „Стара планина“ №
2. Към този момент жилището не било годно за живеене и се нуждаело от СМР, довършителни
и ремонтни дейности, които изцяло поел, защото вярвал, че ще ползва имота за в
бъдеще.През 2016 година за своя сметка
направил основен ремонт на целия апартамент, за да заживее с приятелката си.
През месец декември 2018 година, след като бил инвестирал лични средства в
размер на около 20500, 00 лева за извършените довършителни, ремонтни дейности и
подобрения в апартамента, родителите му се настроили срещу него и заедно с приятелката му ги изгонили
от имота, като считано от 25.12.2018г.
били лишени от възможността да ползват имота. Поддържа, че със съдействие на
РУП - Две могили взели част от вещите си, но по-голямата част, както и документи
останали в апартамента.
Твърди, че всички ремонтни работи в
апартамента са били извършвани със знанието, съгласието и одобрението на
ответниците /собствениците на апартамента/ и без тяхното противопоставяне.Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят
претендираната с ИМ сума, както и разноските по делото.
С исковата молба се ангажира събирането на
писмени и гласни доказателства. Моли да бъде допуснато изслушването на съдебно
– техническа експертиза.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е
депозиран отговор от ответниците, с който същите заемат становище за
неоснователност на исковата претенция. Не оспорват факта, че са собственици на апартамент, находящ се в гр.
Две могили, ул. „Стара планина" № 2, ет. 2, както и, че са предоставили на ищеца и на бившата му съпруга жилищния си имот през 2007 г. за
ползване. Оспорват твърдението в
исковата молба, че към него момент жилището не е било годно за живеене и е било
на ниво „груб" строеж. Поддържат, че към момента, когато апартамента бил
предоставен за ползване на ишеца, същият имал масивна дървена входна врата, в
Г-образния коридор е имало подова настилка от плочки теракот, всички помещения
били с интериорни врати от фазер, жилището имало дървена дограма в идеално
състояние, стените в стаите са били замазани с варова замазка, банята е била
напълно завършена: подът бил с теракот, а стените с фаянсови плочки до тавана, имало
е тоалетно клекало с казанче, мивка с шкафче под нея, смесителна батерия за
мивка, бойлер 80 л., душ-батерия, вентилатор на отдушника. В кухнята подът бил
с плочки от теракот, продължение на коридора. В нея е била излята мивка по
цялата дължина стената, обща с банята. На същата стена, както и на стената, обща
със съседите, е имало фаянсови плочки. Мивката е разполагала с батерия за топла
и студена вода. Апартаментът е имал напълно изградена нова ВиК и електрическа
инсталация. Под теракотените плочките в кухнята, коридора и банята е било
направено подово отопление. Във всички помещения е имало лампи и контакти. Били
са монтирани алуминиеви отоплителни панелни радиатори в детската стая и
спалнята. Мазата също е била годна за използване, стените били измазани, имало
е чешма с питейна вода и мивка.
Подържа се още, че през 2006 г. ответницата
Г.Ц. е изтеглила заем в размер на 8000 лв., от които 7000 лв. е предала на
ищеца В.Ц. за частични довършителни работи по жилището и за обзавеждането му.
Уговорката била парите да бъдат използвани за апартамента, а заемът да се връща
от сина. Но ищецът не е погасил никаква част от него, а парите били връщани по
погасителен план от ответниците. С предоставените му средства ищецът сменил
дървената дограма с PVC дограма на прозорците на кухнята, всекидневната и детската стая. Боядисал жилището. Закупил
и поставил ламинат за детската стая, спалнята и всекидневната. С една част от
предоставените му пари закупил нова кухня на два реда с дължина 4, 5м. Закупил
е кожена холна гарнитура - триместен диван, два фотьойла, две табуретки, стъклена
холна маса за кафе и холна секция. С част от средствата закупил обзавеждане за
спалня - спалня, двукрилен гардероб с чекмеджета, ъглов гардероб, два
еднокрилни гардероба, ракла и скрин с четири чекмеджета. С друга част от парите
обзавел детската стая със секция и бюро.
С отговора ангажират писмени и гласни
доказателства. Не се противопоставят на изслушването на експертиза, като
допълнително поставят въпроси изложени в отговора на исковата молба. В
условията на евентуалност, и ако съдът приеме, че част от претенцията на ищеца
е основателна, правят възражение за прихващането й с дължимите от ищеца на
ответниците суми за:
-
ползваната от него електроенергия за периода от 03.11.2018г. - 03.01.2019г. в
общ размер на 432, 96 лева с ДДС (244, 80 лв. за периода 03.11.2018г. -
03.12.2018г. и 188, 16 лв. за 03.12.2018г. - 03.01.2019г.);
-
необходимите средства, за да бъде възстановен апартаментът във вида, в който е
бил предаден на ищеца през 2007г. - 10531, 53 лв. с ДДС;
-
закупеното от ищеца обзавеждане за жилището (кожена холна гарнитура - триместен
диван, два фотьойла, две табуретки, стъклена холна маса за кафе, холна секция, спалня,
двукрилен гардероб с чекмеджета, ъглов гардероб, два еднокрилни гардероба, ракла
и скрин с четири чекмеджета, секция и бюро за детската стая) с част от
предоставените му от родителите му средства, което В.Ц. е унищожил без
съгласието на ответниците и за което той не ги е компенсирал - в общ размер на
5100 лв. с ДДС, или възражението възлиза на общата дължима от 16064, 49 лева с
ДДС.
С определение на съда от 14.07.2020г. е
прието за съвместно разглеждане в настоящото производство, направеното с
отговора при условията на евентуалност възражение за прихващане, за сумата в
общ размер на 16064.49 лева с ДДС.
След като обсъди доводите на страните, събраните
по делото доказателства и ги прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че през 2007г. ответниците
са предоставили на ищеца недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 20184.1.2143.4.4. с административен адрес:
гр.Две Могили, ул."Стара Планина" № 2, със застроена площ 73, 58 кв.м.,
състоящ се от две спални, дневна, кухня, коридор, баня с тоалетна, находящ се в
сграда №4, разположена в поземлен имот с идентификатор 201 84.1.2143, с
прилежащи части: Мазе със застроена площ 21, 73 кв.м., Таван със застроена площ
25, 38 кв.м. по данни от КККР на гр.Две могили, одобрени със Заповед № РД-1
8-5/1 9.01.2010 год. на ИД на АГКК.
По делото не се спори, че от 2007 г. до
началото 2015 г., когато се е развел, ищеца е живял заедно със съпругата и
децата си в този имот, а след това В.Ц. заживял там със своята приятелка до края на 2018г.
От събраните по делото гласни
доказателства се установява, че след развода му отношенията между ответниците и
ищеца са се влошили.
От приложеното по делото Постановление от
21.02.2019г. на Районен прокурор при БРС, постановено по преписка № 132/2019 г. по описа на
прокуратурата е видно, че е отказано да се образува досъдебно производство и
преписката е прекратена. От мотивите на прокурорския акт се установява, че от 2007 г. ищеца живеел в апартамент, собственост
на родителите му. Извършил ремонти в него за собствена сметка, а през 2016г. г.
предприел голям ремонт, поради съжителството си с А.Д.. В края на 2018 г, отношенията
между Ц. и родителите му се влошили. На 25.12, 2018 г. Д. установила, че
патрона на бравата е сменен. Наложило се да поиска съдействие от РУ-Две могили,
за да вземе личните си документи и част от вещите си. Но в апартамента останало
голямо количество вещи, собственост на тъжителите, до които достъпът бил
невъзможен. Подали жалба в РУ-Две могили, като приложили опис на вещите, тяхна
собственост. В обяснението си бащата на тъжителя - Т.Ц. заявил, че през 2007 г.
предоставил апартамента на сина си. Изтеглил кредит, който му дал за
обзавеждане. През 2016 г. синът му изнесъл всичко от жилището, което преди това
било закупено с парите от кредита. Преустроил жилището, като съборил стени без
съгласието на баща си. Т.Ц. сменил патрона на бравата, тъй като в жилището
живеела А.Д.. С нея нямал родствена връзка и не желаел да живее там. За това
лично я предупредил. Допълнил, че не е отказвал на сина си да върне вещите му и
тези на Д., но тъй като последният отсъствал дълго време от страната, предвид
местоработата му, решил да предприеме тази мярка. Заявил, че ще предаде всички
вещи в присъствието на адвокат.Посочено е също, че в обяснение от 09.02.2019 г.
ищецът заявил, че на същата дата им бил предоставен достъп до жилището. До
11.02.2019 г. той и Д. изнесли всички движими вещи, тяхна собственост/декларация
л.63-66 от делото/. Останали претенциите им за извършените ремонти и подобрения,
за което щели да предявят иск в съда.
По делото са допуснати и събрани гласни
доказателства, касаещи твърденията на страните в ИМ и отговора на ИМ.
Свидетелката Д.Й. установява, че ищеца е правил ремонт на жилището през 2016г. Твърди,
че не е посещавала имота преди това и не знае как е изглеждал.Твърди, че
отношенията между ищеца и неговите родители не били добри.
Свидетелят Е.Й., приятел на ищеца заявява,
че е посещавал процесния апартамент и преди 2016г. Твърди следното : “ Преди това живееше с П. до 2016
година, може би. Почти съм сигурен. Ходих да му помагам. Знам, че извършваха
ремонт. С него започнахме да правим ремонт. След като се бяха развели 2016
година започнахме ремонта. Извика ме като приятел да му помогна. Износен
ламинат имаше. Изнасяхме мебелите. Носихме ги навън в едно помещение. Всичко
изнасяхме. До тогава беше живял там със старата си съпруга. След като се
разведе, реши да прави ремонт и изнесе мебелите, които бяха вътре. Маса, столове,
печка и много работи. Беше опушено от печката. …. По стените имаше опушено, мухъл.
Нуждаеше се от ремонт.“ Свидетелят установява също, че по време на брака между В. и Павлина много
пъти влизал в апартамента. Можело да се живее там, бил завършен апартамент и нормален за живеене. След
ремонта и като изнесъл старите мебели, В. си закупил нови.
Свидетелят Г.З., приятел на ответниците
установява, че Г. и Т. предоставили апартамента на сина си, когато се
оженил.Доколкото си спомнял жилището не било завършено. Ответника му споменал, че
теглил 7-8 хиляди лева, за да ги даде на семейството за обзавеждане.Заема щял
да се връща от В.-сина на Т.. Свидетелят не може да каже ищеца върнал ли е
заема.Установява още, че отношенията на В. и родителите му се влошили, и той
напуснал апартамента 2018 или 2019 година. Изнесъл всичкия багаж и отишъл да живее при втората си
съпруга. Твърди, че преди ищеца да напусне апартамента, същият бил много добре
обзаведен.След това свидетелят твърди:“След като си взе всичкия багаж влизах
само един път и се уплаших. Няма контакти, няма ключове, кабелите висят.
Никакво обзавеждане, дори вратите извадени от стената. Вътрешните врати. „
Свидетелката Павлина Симеонова, бивша
съпруга на ищеца установява: „ От 2007 година заживяхме там /процесния
апартамент/- април месец. Жилището като се нанесохме му направихме ремонт, иначе
имаше теракотени плочки в коридора и кухнята. Правихме ремонт със средства от
бившата ми свекърва, които трябваше след това да връщаме. Бяха ни дали 7 или 8
хиляди лева. По устна договорка трябваше да ги връщаме ние, защото беше на
нейно име заема. Тогава бях по майчинство и сме върнали три пъти по 50 лева, а
остатъка не е връщан. Тя си внасяше вноските.Имаше теракот, дограма, врати на
помещенията, в банята теракот, контакти, осветление, крушки, подово отопление в
кухнята и коридора. Това беше 2007 година. Ние сменихме дограмата с ПВЦ, закупихме
обзавеждане за кухнята, детска стая, спалня, хол, радиатори и обзаведохме
жилището с тези пари. Някои от уредите взехме от мое жилище. Чистихме железа и
хартии, и с част от парите купихме бойлера, ширма, хладилника и печката. Инсталациите
си работеха. Преди нас никой не беше живял в апартамента…... Апартамента има
маза. Като се нанесохме беше на мазилка с циментов под и изведени ток, питейна
вода и мръсен канал. В апартамента имаше смесителни батерии в банята и кухнята.“
Съдът кредитира изцяло показания на допуснатите
свидетели, като ги намира са последователни, житейски логични и непротиворечащи
на останалия доказателствен материал.
От приложената по делото декларация-л.63
от делото, която не е оспорена от ищеца се установява, че през периода
09.02.2019г. до 11.02.2019г. ответниците са предоставили достъп на ищеца до
имота, който е получил подробно изброените в декларацията движими вещи.
По делото са приети, заверени преписи от 12 броя касови бележки от дати – 05.05.2016г.,
25.01.2016г.; 27.05.2016г.; 22.09.2016г.; 10.12.2016г.; 26.08.2017г.;
05.05.2016г.; 22.09.2016г.; 29.04.2017г.; 16.01.2017г.; 17.05.2016г.;
25.11.2016г.; стокова разписка № *********/25.01.2016г.; стокова разписка №
**********/07.10.2016г.; стокова разписка № *********/24.10.2016г.; стокова
разписка от 27.05.2016г.; фактура № **********/13.05.2016г.; фактура №
**********/17.05.2016г.; стокова разписка от 07.12.2016г.;Фактура №
**********/05.05.2016г.; складово нареждане № **********/16.11.2016г.; складово
нареждане № **********/13.09.2016г.; складово нареждане №
**********/16.09.2016г.; стокова разписка № **********/03.05.2016г., видно от
които ищеца през периода 2016г.-2018г. е вложил средства и материали за
извършените СМР в процесния апартамент.
При направения оглед ВЛ е установило, че
направените от ищеца подобрения, описани в писмена молба вх.№ 2483/2020 г. са
налични, с изключение на топлоизолация
по стени вътрешно в спалня 1 (детска) и изолация на две стени с прозорци в хол
и кухня.
Според експерта извършените подобрения към
момента на огледа са на стойност 9966.91 лева. а към момента на извършването-9207.88 лева.
Пазарната стойността па процесния имот с
извършените в него подобрения е 59 000 лева.
Пазарната стойност па процесния имот без
извършените подобрения е 51500 лева.
Извършените от ищеца подобрения са довели
до увеличаваме стойността на имота с 7500 лева.
На въпроса каква е стойността на
строително-монтажните работи които са необходими да бъдат предприети, за да може
апартаментът от състоянието в което го е предал ищецът на ответниците да бъде
приведен във вид годен за ползване като жилище, ВЛ е отговорило, че те са на стойност 9149.13 лева, а стойността на унищоженото
от ищеца обзавеждане, закупено със
средства на ответниците е определено от експерта на 3540 лева.
От правна гледна точка съдът приема
следното:
Ищецът не е бил владелец на процесния имот.
Той е ползвал същия като държател и е извършил описаните от него видове работи
като държател. Извършил е различни видове работи в имота с ясното съзнание, че
този имот е на родителите му – т.е. със съзнанието, че без да е натоварен от
собственика е предприел работи в чужд, но и в негов интерес, тъй като той е
ползвал имота и подобренията. Следва да се приеме, че в случая сме изправени
пред хипотезата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД. Подобренията са извършени от ищеца, като няма данни по делото
същите да са извършени въпреки волята на ответниците.
За да е налице водене на чужда работа без
пълномощие, съобразно разпоредбите на чл.60 - чл.62 от ЗЗД е необходимо да е
предприета чужда работа /правни или материални действия в чужд интерес/, да
съществува намерение да се управлява чужда работа, това да е извършено
доброволно и да не е задължение по закон.
В чл.61 от ЗЗД, законодателят е определил отговорността на
заинтересования до необходимите и полезни разноски в хипотезата на чл.61, ал.1 ЗЗД, до обогатяването в хипотезата на чл.61, ал.2 ЗЗД и чрез препращане към
правилата на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД в хипотезата на чл.61, ал.3 ЗЗД.
Съдът приема, че предявеният от ищеца иск
намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД като по
делото са установени предпоставките за уважаване на този иск.
Що се отнася до размера на предявения иск, с
оглед разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗЗД отговорността на собственика на
имота е съобразно това, с колко той се е обогатил във връзка с извършената
работа, или в случая каква би била
разликата между пазарната стойност на имота сега с подобрения и без извършените
подобрения.
Настоящият състав приема, че по делото е
доказано, че ищецът в рамките на релевантния период е доказал, че е извършил описаните
в молба вх.№2483/2020г.подобрения, на обща стойност 9207.88 лв. към момента на
извършването им.Това се установява безспорно от приетата и неоспорена по делото
СТЕ.
Когато ликвидацията на отношенията по повод
извършени подобрения в съсобствен имот става по реда на чл.61, ал.2 от ЗЗД, заинтересованите
отговарят само до размера на обогатяването – т.е. прилага се принципът на
неоснователното обогатяване и се присъжда по-малката сума измежду направените
от подобрителя разноски и увеличената стойност на имота. В този смисъл изрично
и решение №487 от 30.11.11г. по гр.д.№1503/10г. на ВКС, І ГО. В настоящото
производство вещото лице е посочило, че пазарната стойността на процесния имот
с извършените в него подобрения е 59 000 лева, а без извършените подобрения е
51500 лева. Според експерта извършените от ищеца подобрения са довели до
увеличаваме стойността на имота с 7500 лева, поради което съдът на база на
заключението на вещото лице и с оглед възможността сам да извърши преценка
съгласно чл. 162 от ГПК, приема, че предявеният иск е основателен в размер на
7500лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 20500 лв.следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
основателността на иска, съдът дължи произнасяне и по направеното от ответника
възражение за прихващане, което принципно е направено при условията на
евентуалност. Възражението за прихващане може да се изразява в
материално-правно изявление за прихващане на две насрещни, изискуеми и ликвидни
вземания съгласно чл.103, вр. с чл.104, ал.1 ЗЗД. С него се твърди, че вече са
настъпили последиците на прихващането като насрещните вземания са се погасили
до размера на по-малкото от деня, в който са били налице условията на чл.103 ЗЗД. Ако насрещното вземане, с което се прихваща е спорно, т.е. неликвидно, с
процесуалното възражение за прихващане се установява компенсируемостта на
насрещните вземания след установяване на тяхното съществуване (изискуемост и
ликвидност), като ефектът на прихващането ще се прояви след влизане на решението
в сила. Или най-съществената разлика между материалното и процесуалното
възражение за прихващане е, че първото предпоставя ликвидност на насрещните
вземания, а процесуалното възражение за прихващане е допустимо и основателно, даже
когато тези вземания или едното от тях са неликвидни, като особеното е, че
ефектът от него настъпва занапред – на основание чл.298, ал.4 ГПК по него
занапред се формира сила на присъдено нещо (вж. т.6 от ТР №1/04.01.2001г. по
т.гр.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС).
Възражението за
прихващане черпи своето основание от твърденията в отговора, че ищецът дължи на
ответниците сума в общ размер 16064, 49 лева с ДДС, която сума представлява:
-ползваната от
ищеца електроенергия за периода от 03.11.2018г. - 03.01.2019г. в общ размер на
432, 96 лева с ДДС (244, 80 лв. за периода 03.11.2018г. - 03.12.2018г. и 188, 16
лв. за 03.12.2018г. - 03.01.2019г.);
- необходимите
средства, за да бъде възстановен апартаментът във вида, в който е бил предаден
на ищеца през 2007г. - 10531, 53 лв. с ДДС;
- закупеното от
ищеца обзавеждане за жилището (кожена холна гарнитура - триместен диван, два
фотьойла, две табуретки, стъклена холна маса за кафе, холна секция, спалня, двукрилен
гардероб с чекмеджета, ъглов гардероб, два еднокрилни гардероба, ракла и скрин
с четири чекмеджета, секция и бюро за детската стая) с част от предоставените
му от родителите му средства, което В.Ц. е унищожил без съгласието на
ответниците и за което той не ги е компенсирал - в общ размер на 5100 лв. с
ДДС.
Съгласно чл. 154,
ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение
относно осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. В настоящия казус ответниците установиха по безспорен начин с
приложените по делото писмени доказателства л.61-л.62 от делото заплатената от
тях и ползвана от ищеца електроенергия за периода от 03.11.2018г. -
03.01.2019г. в общ размер на 432, 96 лева. Тези доказателства не са оспорени от
ищеца, с оглед на което съдът приема, че не е оборена тяхната доказателствена
стойност.
Относно възражението за заплащане на сумата от 10531, 53 лв., представлялаща
необходимите средства, за да бъде възстановен апартаментът във вида, в който е
бил предаден на ищеца, ответниците са ангажирали гласни
доказателства-показанията на св. Г.З., който
установява, че след като ищеца се е изнесъл свидетелят констатирал, че нямало
контакти, нямало ключове, кабелите висели, дори вратите били извадени.
От назначената
по делото експертиза се установява, че стойността на строително-монтажните
работи, които следва да бъдат предприети, за да може апартаментът от
състоянието в което го е предал ищецът на ответниците да бъде приведен във вид
годен за ползване като жилище, са на
стойност 9149.13 лева, като ВЛ е изготвило подробна КСС. В съдебно заседание експерта е
допълнил също, че имота не може да бъде обитаван без допълнителни ремонтни
дейности.С оглед ангажираните доказателства и доказателствени средства, съдът
приема, че направеното от ответниците възражение за прихващане по това перо е
основателно до посочената в експертизата сума от 9149.13 лв.
Що се касае до
претенцията в общ размер на 5100 лв. и представляваща закупено от ищеца
обзавеждане за жилището (кожена холна гарнитура - триместен диван, два фотьойла,
две табуретки, стъклена холна маса за кафе, холна секция, спалня, двукрилен
гардероб с чекмеджета, ъглов гардероб, два еднокрилни гардероба, ракла и скрин
с четири чекмеджета, секция и бюро за детската стая) с част от предоставените
от родителите му средства, което ищецът е унищожил без съгласието на
ответниците, и за което той не ги е компенсирал, същата се преценява от съда за
неоснователна и недоказана, т.к. по делото не са представени доказателства за
изтеглен заем от ответниците и предоставена от него на ищеца сума в размер на
7000 лв., като свидетелските показания в тази насока са недопустими.
С тези мотиви, като
основателно и доказано направеното възражение за прихващане следва да бъде уважено
до размера на 9 582.09 лв., като вследствие на извършеното прихващане
между задълженията за репарация и претенцията на ищеца в посочения от съда
размер от 7 500 лв., искът се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Относно
разноските - дължат се по съразмерност, с оглед на което следва да бъде
обсъдено направеното от процесуалния представител на ищеца възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на пълномощника на
ответниците, което се преценява от съда за неоснователно.Минималното
възнаграждение по чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. е в размер на 1145 лв. В
случая заплатеното от ответниците на
пълномощника им адвокатско възнаграждение е в размер на 1150 лв., респективно с
5 лв. над установеня минимум, което не предпоставя намалянето му.
Предвид изложеното и при неоснователност на
възражението по чл.78, ал.5 от ГПК на ищеца се дължат разноски в размер на
658.53 лв, съобразно уважената част от иска, а на ответника разноски в размер
на 792.68 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Т.Ц., ЕГН **********, чрез адв.Й.Д.,*** против Т.В.Ц., ЕГН **********
и Г.А.Ц., ЕГН ********** иск за заплащане солидарно на сумата над 7500 лв. /седем
хиляди и петстотин лева/ до пълния предявен размер 20500, 00 лв., представляваща
увеличената стойност на имот, находящ се в гр.Две могили, ул.„Стара планина“ №
2, в следствие на извършени в същия подобрения за периода 2007г. до 2018г., ведно
със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно изплащане на
сумата, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от В.Т.Ц., ЕГН **********, чрез адв.Й.Д.,*** против Т.В.Ц., ЕГН **********
и Г.А.Ц., ЕГН ********** за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 7 500
лв. за обогатяването им от стойността на увеличението на стойността на имота, находящ
се в гр.Две могили, ул.„Стара планина“ № 2, ведно със законна лихва от датата
на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, като погасен ЧРЕЗ
ПРИХВАЩАНЕ с насрещно вземане, заявено по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, от Т.В.Ц.,
ЕГН ********** и Г.А.Ц., ЕГН **********, за сума в размер на 9 582.09 лв., представляваща
ползваната от ищеца електроенергия за периода от 03.11.2018г. - 03.01.2019г., както
и необходимите средства, за да бъде
възстановен апартаментът във вида, в който е бил предаден на ищеца.
ОТХВЪРЛЯ
възражението за прихващане, предявено от Т.В.Ц., ЕГН ********** и Г.А.Ц., ЕГН **********,
по реда на чл.298, ал.4 от ГПК, за разликата от 9 582.09 лв. до пълния предявен
размер от 16064, 49 лева.
ОСЪЖДА Т.В.Ц., ЕГН
********** и Г.А.Ц., ЕГН ********** да заплатят на В.Т.Ц., ЕГН **********
сумата в размер на 658, 53 лв./шестстотин петдесет и осем лева и 53 стотинки/, представляваща
направените от него деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА В.Т.Ц., ЕГН ********** да заплати на Т.В.Ц.,
ЕГН ********** и Г.А.Ц., ЕГН ********** сумата в размер на 792.68 лв. /седемстотин
деветдесет и два лева и 68 стотинки/, представляваща направени деловодни
разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд
Русе.
СЪДИЯ:
/п/