№ 16124
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110110006 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба на Н. И. А. с ЕГН **********, с адрес гр.
София, ж.к. „Младост 3“, бл. 314, вх. А, ет. 9, ап. 23 против К. М. А. с ЕГН
********** с адрес, гр. София „Младост 3“, бл. 336, вх. 2, ет. 1, ап. 34 за
прекратяване на сключения между страните граждански брак на основание чл.
49, ал. 1 СК и поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака и
предоставяне за ползване на семейното жилище на ищеца на основание чл. 56,
ал. 1 СК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който
оспорва исковата молба. Депозирана е и насрещна искова молба с предявени
искове с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. ал. 3 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство по вина на ответника по НИ, на брака, възстановяване на
основание чл. 53 СК на пребрачното й фамилно име и на основание чл. 145,
ал. 1 СК за осъждане на ответника по НИ да заплаща месечна издръжка в
размер на 300 лв.
В съдебно заседание страните поддържат твърденията и отправените
искания.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
1
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото възниква
при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и непоправимо
разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при което
напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство,
взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно
отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС №
1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
Не спорно и от разпитите на свидетелите се установява, че съпрузите са
във фактическа най-късно от 2018 г. Не се установява да комуникират
помежду си, нямат и желание за съвместно съжителство.
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. При това положение съдът счита, че предявените искове за развод са
основателни.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда.
Известно е още, че искането от едната страна за произнасяне по вината,
поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете страни. Това е
така, тъй като искането за произнасянето по вината не е субективно право на
една от страните по спора да получи съдебно постановление само относно
2
вината на другата страна. Повдигайки този въпрос, страната единствено
инициира произнасяне на съда относно вината въз основа на събраните по
делото доказателства, но не може да ограничи това произнасяне само до
вината на противната страна /Решение № 189 от 7.10.2015 г. на ВКС по гр. д.
№ 7400/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 1129 от 30.04.1969 г. по гр. д. №
690/1969 г. на II Г. О. на ВС, Решение № 379 от 18.02.1969 г. по гр. д. №
3361/1968 г. на II Г. О. на ВС и т. 5 и т. 6 от ППВС № 10 от 3.ХI.1971 г. по гр. д.
№ 5/1971 г., Л. Н., „Семейно право“, изд. 1977 г., стр. 252/.
В случая съпругата релевира искането чрез уточнителна молба.
От доказателствата съдът намира, че брачната връзка е дълбоко и
непоправимо разстроена по вина на двамата съпрузи. За да достигне до този
извод в цялост кредитира показанията показанията на разпитаните свидетели.
В тях липсват съществени противоречия, като в двете групи (на свид. Томов и
Георгиев от едната страна и на свид. Владимирова и Айдарова) липсва
взаимно изключващи се твърдения.
Така от показанията на свидетелите Иван Томов, Георгиев и
Владимирова се установява, че ищецът Н. Атанасов е вложил много личен
труд (под формата на извършени ремонти, поставяне на дограма, усвояване на
тераси, изкопаване на септична яма) в жилището, в което съпрузите живеели
до 2018 г. От показанията на свидетелите Владимирова и Айдарова се
установява, че напрежение между съпрузите възникнало, тъй като
ответницата и ищца по НИМ К. Атанасова през продължителни периоди
влагала множество собствени средства в жилището, находящо се в гр. София,
вилна зона „Малинова долина – II – Б“, местност „Дупките“, за разлика от
съпруга.
От показанията на свидетелите Томов и Георгиев се установява, че във
връзка с действия, предприето от ищеца Атанасов за разпореждане с част от
имота, в който е построено горепосоченото жилище, в полза на брат си, между
съпрузите често са възниквали конфликти (в този смисъл са и показанията на
свид. Владимирова), като в периоди от брака преди настъпване на
фактическата таздяла ответницата не позволявала на ищеца да спят заедно.
От показанията на свид. Томов и Георгиев се установява, че заради
професията на съпругата, тя много често отсъствала денем, а понякога и за по-
дълги периоди от дома, както и че той, за разлика от нея, полагал много грижи
3
за домакинството и общото им дете. Съдът кредитира тези им твърдения, тъй
като свид. Владимирова и Айдарова също излагат колко е ангажирана с
работата си е била съпругата, участвала е в турнета, командировки, за да
издържа семейството си. Ето защо и доколкото не се доказва друг да е полагал
грижи за дома и детето на страните в тези периоди, следва да се кредитира
изложеното от свид. Томов и Георгиев, че съпругът е полагал грижи за
домакинството и детето на страните.
Установява се от показанията на свид. Владимирова и Айдарова, че след
фактическата раздяла на съпрузите, ответницата и ищца по НИМ е заболяла
от рак, като част от лечението е претърпяла химиотерапия (което се подкрепя
от приложените медицински документи), като в този период не е получила
подкрепа от своя съпруг.
Не могат да бъдат приети за доказани твърденията на свидетелите, че
всеки от съпрузите е имал извънбрачна връзка, тъй като в тази част са
производни и пресъздават твърдения на всяка от страните за изгодни за нея
факти.
Не се доказват твърденията, че ищецът и отв. по НИМ не е работел за
дълги периоди от време. Напротив, от показанията на свид. Томов и Георгиев,
както и частично от показанията на свид. Айдарова се установява, че той е бил
постоянно трудово ангажиран. Друг въпрос е дали е реализирал достатъчни
доходи от тази си трудова дейност. В случая от посочените по-горе
доказателствени източници се установява, че съпругата е влагала финансови
средства в общото им жилище, но това не може да бъде еднозначно тълкувано
в смисъл на липса на грижи за семейнството по смисъла на чл. 17 СК, защото
се установява, че по време на брака съпругът е вложил много личен труд за
същия този имот.
Не се доказва по несъмнен начин, че ответницата развила психоза, която
довела до разстройство на брака. Действително свид. Томов и Георгиев
излагат за параноични прояви на съпругата, но не ги обвързват по никакъв
начин със състоянието на брачната връзка.
Останалите твърденията в исковата молба, отговора на исковата молба,
насрещната искова молба, отговора на насрещната искова молба и
уточнителната молба за брачни провинения са недоказани.
Установеното дава основание да се направи извод, че всеки от двамата
4
съпрузи има вина за разстройството на брачната връзка. Страните са
нарушили задлженията си по чл. 14 СК за общи грижи за семейството,
взаимно уважение и разбирателство, като всеки е поддържал само
собственото си разбиране за правота без да отчита действията в полза на
семейството на другия. Така от една страна съпругата е проявявала без
видима причина негативно отношение към съпруга си във връзка с правни
действия спрямо брат му, не го е допускала до спалнята си и е отсъствала за
продължителни периоди от дома поради професионалната си ангажираност.
От друга страна съпругът не е влагал финансови средства в жилището им, а
само личен труд, макар да е имал възможност да работи и да го направи, а
след напускането на семейното жилище не е указал никаква подкрепа на
съпругата си във връзка с раковото й заболяване. При това положение не може
да се направи извод, че вината за състоянието на брачната връзка
изключително на единия съпруг.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно право на всяко физическо лице.
Веднъж получено по законния ред, името на физическото лице се ползва със
стабилитет - то може да бъде променяно само по реда и на основанията,
предвидени в закона. Законът позволява при сключването на брака всеки от
встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме фамилното име
на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към своето, както и
да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен в
обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на
съпруга, променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си
фамилно име - чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще
възстанови предбрачното си фамилно име, или ще запази фамилното име,
което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право на всяко
физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при развод, чрез възстановяване
на предходното фамилно име, е конститутивният иск по чл. 53 СК.
Като взе предвид, че при сключването на брака съпругата е променила
фамилното си име от „Стойкова“ на „Атанасова“ и процесуално надлежно е
инвокирала желанието си, намира, че искането е основателно и следва да бъде
уважено, като бъде възстановено предбрачното й фамилно име Стойкова.
5
По иска с правно основание чл. 56 СК:
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от
развода между страните - елемент от имуществените последици на
прекратяването на брака. Когато страните нямат ненавършили пълнолетие
деца, съдът се произнася относно ползването на семейното жилище, ако някой
от съпрузите е поискал това и има жилищна нужда.
Съгласно §1 СК семейно жилище съставлява жилището, което е
обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца.
Според чл. 56, ал. 1 СК, при допускане на развода, когато от брака има
ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на
семейното жилище, а когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца,
съдът се произнася по въпроса за ползването на семейното жилище само по
искане на страната. Съгласно чл. 322, ал. 2 ГПК искането за ползване на
семейното жилище се съединява с брачния иск, поради което то следва да бъде
въведено от ищеца с исковата молба, но може да бъде въведено и от ответника
с отговора на исковата молба или с насрещен иск. След въвеждането му като
предмет на делото от една от страните, изразеното от насрещната страна
становище относно начина на разпределяне на семейното жилище или на кого
от съпрузите да бъде предоставено ползването му, съставлява правен довод,
който може да бъде заявен в хода на делото до приключване на устните
състезания (Определение № 1243 от 11.12.2013 г. на ВКС по гр. д. №
6188/2013 г., III г. о., ГК и Решение № 511/16.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1364/2011 г., IV г. о.).
По делото съпругът с иск претендира да му бъде предоставено
ползването на семейното жилище в находящо се в гр. София, вилна зона
„Малинова долина – II – Б“, местност „Дупките“. В съдебно заседание (л. 331)
насрещната страна (съпругата) чрез процесуалния си представител заявява
довод за разпределяне на ползването му, поради което съдът приема, че след
предявяване на иска по чл. 56, ал. 1 СК всяка от страните заявява желание за
ползването му.
От Нотариален акт за покупко-продажба № 5, том № XI, дело № 1952/97
г. от 07.02.1997 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан под № 1 в рег.
на нот.камара и Акт за узаконяване № 089 от 27.08.1999 г., се установява, че е
придобито по време на брака.
6
Съдът приема, че всяка от страните има жилищна нужда, доколкото не
разполага със собствено жилище, съпругът живее под наем, а съпругата в
жилището на своята майка. По отношение на съпругът това се установява от
приложения договор за наем и от показанията на свид. Томов и Георгиев. По
отношение на съпругата се установява от показанията на свид. Владимирова и
Айдарова, от които следва, че тя живее в жилището на последната (нейна
майка). Изводът е основан на тълкуването, дадено в т. 6 от раздел II на ППВС
№ 12/28.11.1971 г., където е посочено, че не е налице друго жилище, когато
при раздялата се ползва временно жилище на свободен наем или съпругът е
приютен при своите близки при условията на самосгъстяване (вж. още в този
смисъл Определение № 603 от 02.07.2018. г. на ВКС по гр. д. № 3939/2017 г.,
IV г. о., ГК).
Установява се от показанията на свид. Томов и Георгиев, че по време на
съвместното си съжителство съпругът е ползвал първият етаж на жилището, а
съпругата вторият.
От приложените медицински документи следва извод, че ответницата и
ищца по НИМ е с влошено здравословно състояние и е със 100% намалена
работоспособност поради онкологично заболяване.
В т. 10 от Постановление № 12/1971 г. Пленумът на ВС се е произнесъл
в кои случаи семейното жилище може да се ползва поотделно от двамата
съпрузи: ако жилищните и сервизните помещения могат да се обособят в
отделни жилища като разпределянето на жилищните помещения между
бивши съпрузи при общо ползване на сервизите е допустимо по изключение
само ако отношенията са търпими. Търпими са отношенията между бивши
съпрузи, когато са основани на взаимна поносимост и толерантност, когато
липсва не само физическа, но и вербална агресия, а поведението им е
насочено към избягване на конфликти и решаване на възникнали проблеми
чрез взаимни отстъпки. Така установени отношения на търпимост, въпреки
дълбокото и непоправимо разстройство на брака, позволяват съжителството в
семейното жилище при общо ползване на сервизните помещения. При
действието на СК/1985 г./ ползването на семейното жилище може да бъде
предоставено на единия от съпрузите само ако то не може да бъде
разпределено за отделно ползване от двамата. Без да е изследвана и изключена
възможността ползването да бъде разпределено между двамата съпрузи, то не
7
може да бъде предоставено на един от тях. Когато е възможно да бъдат
обособени части за отделно ползване без помещения за общо ползване,
търпимостта в отношенията между съпрузите е правно ирелевантна, а когато е
възможно да бъдат обособени части за отделно ползване при общо ползване
на едно или повече помещения, отношенията трябва да са търпими в степен,
която отговаря на вида на помещенията за общо ползване/напр. кухня, хол,
тоалетна и антре или само входно антре/ (вж. Решение № 306 от 06.10.2011
година по к.гр.д. № 1365 по описа за 2010 год. на ВКС).
По настоящото дело съдът кредитира в цялост заключението на СТЕ
досежно фактическото положение в жилището. Не кредитира заключението
относно възможността за самостоятелното му ползване, тъй като същият е
правен, видно от чл. 56 СК и критериите изложени в предходния абзац.
В конкретния случай не е установено отношенията между съпрузите да
са нетърпими, напротив те нямат съвместна комуникация, но липсват каквито
и да били данни установяващи наличие както на физическо или вербално
насилие помежду им. Касае се за хора в пенсионна и предпенсионна възраст,
единият от тях с влошено здравословно състояние, които макар и да не
съжителстват като съпрузи, могат да живеят поотделно в процесното жилище
и да проявяват търпимост един към друг, тъй като същото има отделни етажи,
поради което и малко помещения за общо ползване. Семейното жилище
следва да бъде разпределено по следния начин – съпругът следва да ползва
първия етаж, съпругата втория и таванския етаж, при общо ползване на
стълбищната клетка.
По иска с правно основание чл. 145, ал. 1 СК:
Съгласно чл. 145, ал. 1 СК невиновният за развода съпруг има право на
издръжка.
Съгласно чл. 145, ал. 2 СК издръжката се дължи най-много до три
години от прекратяването на брака, ако страните не са уговорили по-дълъг
срок.
По делото не е уговорорен по-дълъг срок, посочено е, че искът е
предявен за срок до настъпване на законово прекратително основание, затова
съдът приема, че е сезиран с иск за максималната продължителност от три
години, предвидена в закона.
8
Искът в частта за присъждане на издръжка за периода от предявяване на
иска от 20.06.2023 г. до прекратяване на брака е недопустим с оглед
разпоредбата на чл. 145, ал. 2 СК, съгласно която такава се дължи от
прекратяване на брака. Ето защо на основание чл. 130 ГПК исковата молба
следва да бъде върната и производството прекратено в тази част.
В останалата част е неоснователен.
В случая съпругата, претендираща издръжка, не е невиновна за
разстройството на брачната връзка, поради което няма право да претендира
такава, т.е. искът е неоснователен.
По разноските:
Въпреки претенцията на страните за присъждане на разноски по делото,
такива не им се следват, именно предвид вината на двете страни за брачното
разстройство (чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК).
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 40 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД брака, сключен на 21.02.1987 г. в гр. София,
район „Кирковски“, между Н. И. А., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
„Младост 3“, бл. 314, вх. А, ет. 9, ап. 23 и К. М. А., ЕГН ********** с адрес,
гр. София „Младост 3“, бл. 336, вх. 2, ет. 1, ап. 34, като дълбоко и
непоправимо разстроен по ВИНА НА ДВАМАТА съпрузи на основание чл.
49, ал. 1 вр. ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода К. М. А., ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име - СТОЙКОВА.
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на семейното жилище, представляващо гр.
София, вилна зона „Малинова долина – II – Б“, местност „Дупките“, между
двамата съпрузи Н. И. А., ЕГН ********** и К. М. А., ЕГН ********** както
следва: съпругът да ползва първия етаж, съпругата втория етаж и таванския
етаж, при общо ползване на стълбищната клетка.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. М. А., ЕГН ********** на основание чл.
9
145, ал. 1 СК Н. И. А., ЕГН ********** да бъде осъден да й заплаща месечна
издръжка в размер на 300 лв. за срок от три години, считано от прекратяване
на брака.
ВРЪЩА искова молба, депозирана от К. М. А., ЕГН ********** на
основание чл. 145, ал. 1 СК Н. И. А., ЕГН ********** да бъде осъден да й
заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв. за периода от иска от
20.06.2023 г. до прекратяване на брака.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 10006/2023 г. по описа на
СРС в посочената част.
ОСЪЖДА Н. И. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв. –
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
ОСЪЖДА К. М. А., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 20 лв. –
разноски в производството по сметка на Софийския районен съд.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10