Определение по дело №198/2013 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 825
Дата: 4 март 2013 г.
Съдия: Емилия Дончева
Дело: 20131200500198
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 февруари 2013 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 196

Номер

196

Година

10.6.2011 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

05.16

Година

2011

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Маруся Кънева

дело

номер

20114100500413

по описа за

2011

година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК

С решение №175 от 23.02.2011 г постановено по гр. д. №1427/010 г ,ВТРС е допуснал да се извърши съдебна делба между Ц. А. А. с ЕГН-* от с. Г. С. община П. и И. А. А. ,с ЕГН-* от гр. В. Т., ж.к."Б." ул."Г. Ж." №3, вх.А .6 на следните недвижими имоти: АПАРТАМЕНТ №16, находящ се в гр. В. Т. описан подробно в нот. акт № ....., т.7, н. д. №981/01 г и дворно място с построени в него жилищна сграда и стопански постройки находящи се в с. К., община П. описан подробно в нот. акт № ....., т.5, н. д. №497/02 г. при права на страните :1/6 ид. част за Ц. А. и 5/6 идеални части за И. А..

Против така постановеното решение е подадена възивна жалба от адвокат А. Ч., ВТАК, в качеството му на пълномощник на Ц. А. А.. С жалбата са направени оплаквания за неправилно и постановено в нарушение на закона решение на ВТРС. Изложени са доводи относно неправилно определените квоти и по приложението на чл.10 а от ЗН, тъй като по беспорен начин не е определен часа на смъртта на двамата наследодатели, което от своя страна предопределя правата на страните в производствмото по делбата на наследствените имоти.Молят съда да постанови решение, с което да бъде отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно и се уважи изцяло предявения иск.

Жалбата е подадена в срока по закон. В срока за отговор на жалбата е постъпил такъв отадвокат Х. Д., ВТАК като пълномощтик на И. А. А.. Изложени са съображения по неоснователността на подадената възивна жалба

Жалбата е подадена в срока по закон. Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършена служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК възивния съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

В производството пред настоящата инстанция не са събирани нови или новонастъпили доказателства. Жалбоподателката чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и развива доводи във връзка настъпване часа на смъртта на двамата наследодатели на страните и в тази връзка спори квотите определени от първостепенния съд.

Ответник жалба поддържа заявеното с отговора си.

По същество обжалваното решение е правилно и законосъобразно.Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първостепенния съд, като същия е съобразил и анализирал всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно какви факти се установяват с тях. По тези съображения възивния съд възприема изцяло фактическата обстановка по делото и не смята за нужно да я пресъздава.

Правните изводи на районния съд по основателността на иска за делба въз основа на установената фактическа обстановка по делото са правилни и възивния съд възприема изцяло мотивите на районния съд.

В този смисъл и на основание чл.272 от ГПК възивния съд препраща към мотивите на районния съд относно основателността на предявения иск.

По направените оплаквания със жалбата, съдът приема следното:

Несъстоятелно е направеното оплакване в жалбата за неправилност на решението. Несъстоятелен е довода в подкрепа на това оплакване, че делбата следва да се извърши при равни квоти между страните по делото.

Съделителите по делото черпят правата си от техните наследодатели, А. И. А., починал на ........... г. по акт за смърт № ...... от с. дата, баща на двамата съделители и М. И. А., починала на .............. г. по акт за смърт № ...... от с. дата, майка на ответника съделител, И. А. А. От приложените по делото доказателства е видно, че датата и часа на смъртта на двамата наследодатели А. И. А., и М. И. А. е посочена като една и съща, а именно 03.30 минути на 27.07.2004 г. Този факт е констатиран по приложените по делото съдебно медицински експертизи, въз основа на огледа на местопроизшествието видно от протокола за оглед на местопроизшествие извършен на 27.07.2004 г.,започнал в 05.40 минути от следовател при Окръжна следствена склужба гр.Р., разпита на участниците в ПТП - свидетелите Т. и Б. Б. и останалите приложени по сл. д. № 523/04 г. ОСС гр. Р. писмени доказателства.

Несъстоятелно е оплакването на адвокат Ч., че съдът не е допуснал до разпит свители, които ще установят точния час и последователността на смъртта на покойните А. и М. А. Определянето на последователността на смъртта на починалите при събраните вече доказателства и при положение, че разпитаните свидетели Т. Г. Б. и Б. Й. Б. по време на инцидента са спали в колата и са възприели случилото се след инцидента и когато на местопроизшествието е имало КАТ, дежурен следовател, поемни лица е невъзможно. От доказателствата по делото не може да се установи точния час и поредността на настъпването на смъртта на двамата наследодатели, тъй като огледа е започнал в 05.40 часа и към този час смъртта е била вече настъпила на А. и М. А. Именно тогава е констатирано и настъпилата вече смърт на наследодателите на съделителите, която експертите определят да е настъпила около 03.30 часа на 27.07.2004 г. Събирането на каквито и да е било доказателства за установяване на часа на смъртта както и на поредността и биха били само предположения, съждения и вероятности. Несериозно е съдът да изгражда правните си изводи по предположения. Инцидента както е установено е настъпил на 27.07.2004 г и към тази дата са събирани доказателствата приложени по сл. д. №523/04 г. по описа на ОСС гр. Р. Искът за делба е заведен на 01.04.2010 г., почти шест години след фаталното събитие.Така че какви свидетели и каква експертиза след като наследодателите на страните са починали на 27.07.2004 г. може да се произнесе по въпрос касаещ поредността на настъпването на смъртта на мъжа и жената. Единствените свидетели са разпитани по сл. дело и са заявили това което са възприели и знаят към момента на събитието. В този смисъл е учудващо недоумението, че съдът не е уважил доказателствените искания направени за установяването на вече установените през 2004 г. факти за часа на смъртта настъпила при двамата участници в ПТП.Освен горното за установяването на тези факти е настъпила и приклузията въведена с разпоредбата на чл.266 от ГПК. Освен това да се докаже поредността на настъпването на смъртта на покойните А. при тези доказателства, при положение, че първите свидетели на инцидента са извършилите огледа на местопроизшествието в 05.40 часа и те са дали предварителни сведения за евентуалния час на смъртта, а в последствие лекарите експерти при извършването на аутопсията на труповете са потвърдили този час в приложената по сл. дело съдебно медицинска експертиза. Това са фактите по делото. Затова и законодателят е въвел и фикцията с разпоредбата на чл.10 а от ЗН, съгласно която се счита, че по възрастния е починал преди по младия. В конкретния казус при имущество придобито при режим на СИО правилно първостепенния съд е определил и наследствените квоти на двамата съделители. В този смисъл решението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Ето защо въз основа на гореизложеното решението на районния съд като обосновано правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Водим от горното съдът,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № №175 от 23.02.2011 г постановено по гр. д. №1427/010 г, на В. районен съд по описа за 2011 г.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :

Решение

2

79EE99DF50ABBE93C22578AB00397A00