№ 1395
гр. София, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000501434 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260600 от 28.01.2021 год., постановено по гр.д.№ 9733/2014 год. по описа на
Софийски градски съд, ГО, 11-ти състав, Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи” е осъдено на правно основание чл.284, ал.1, т.1, вр. с ал. 2, т.1
от КЗ /отм./ да заплати на Н. Р. Д. сумата от 18 000 лева, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, станало на
06.05.2013 год., като са разпределени и разноските между страните, а искът е отхърлен до
пълния размер от 30 000 лева.
Решението е обжалвано от третото лице помагач „Конкордия Ферзихерунгсгезел шафт ауф
Гегензайтихкайт” в осъдителната част, като се излагат доводи за неправилност. Съдът
неправилно е въприел виновно поведение във водача на лекия автомобил, който се движел
правомерно и предприел преминаване на кръстовището на разрешен сигнал на свитофарната
уредба. Напротив, пострадалия велосипедист преминал на червено, без да спре. Отделно от
това оспорва изводите на съда по приложението на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер е силно завишен с оглед получените телесни увреди. Молят съда да отмени
решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за причинените
неимуществени вреди бъде отхвърлен изцяло. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи”
намира жалбата за основателна и моли за нейното уважаване.
1
Въззиваемият Н. Р. Д. оспорва жалбата, като твърди неоснователност и моли за
потвърждаване на решенито.
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт от страна в производството, имаща право на жалба, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените
от жалбоподателя оплаквания, касаещи предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника и размерът на присъденото от първоинстанционният съд обезщетение.
Ищеца Н. Р. Д. е пострадал в резултат на пътно-транспортно произшествие, станало на
06.05.2013 год. в гр.Кьолн, Германи и причинено от водача Й. П., която е управлявала лек
автомобил „Опел” с рег.№ *******. Ответникът е компенсаторен орган и на основание
чл.284, ал.1, т.1, вр. с ал. 2, т.1 от КЗ /отм./ дължи обезвреда за вредите по настъпило
застрахователно събитие на делинквент, застрахован със сключен договор със
застраховател, установен в държава членка, различна от Република България. Механизмът
на произшествието, телесните увреждания на пострадалия ищец и причинната им връзка с
произшествието са установени от събраните пред първата инстанция доказателства и са
безспорни пред настоящата.
Относно противоправността на поведението на водача на автомобила, даващо основание за
ангажиране на отговорстта на ответника, съдът приема следното:
Приложимото материално право по отношение на процесния деликт с международен
елемент се определя от чл. 4 на Регламент (ЕО) № 864/2007 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 юли 2007 година относно приложимото право към извъндоговорни задължения
(Рим II ). Съгласно посочената разпоредба освен ако не е предвидено друго в настоящия
регламент, приложимото право към извъндоговорни задължения, произтичащи от
непозволено увреждане, е правото на държавата, в която е настъпила вредата, независимо в
коя държава е настъпил вредоносният факт и независимо в коя държава или държави
настъпват непреките последици от този факт. По отношение правилата на отговорността на
застрахователя, с оглед правилото на чл. чл. 7, т.3 от Регламент /ЕО/ 593/2008 г., според
което по отношение на договори за застраховка, за които не е предвидено приложимо право,
се прилага правото на държавата, в която е разположен рискът, а с оглед чл. 2, б. „г“ от
Втора директива 88/357/ЕИО – това е правото на държавата, в която е регистрирано МПС,
т.е. също немското право.
Според общото правило на § 1, ал.1 от Правилника за движение по пътищата всеки участник
в движението по пътищата трябва да се държи така, че да не застрашава и да не вреди на
другите участници и да не им пречи и не ги смущава повече от колкото е необходимо
съобразно обстоятелствата. Според правилото на § 7 от Закона за движение по пътищата,
уреждащ отговорност на притежателя на МПС ако при използването на МПС бъде убит
човек или му бъдат причинени наранявания на тялото или здравето му собственика е
задължен да обезщети пострадалия за причинените вреди, като задължението за
2
обезщетяване се изключва само в случаите на непреодолима сила. §11 от ЗДП урежда
обхвата на задължените за обезвреда при телесна повреда, в който се включват разходите за
лечение, както и пропуснатите ползи, а за вредите от неимуществен характер може да се
иска справедливо парично обезщетение. В § 18 от ЗДвП е предвидена отговорността на
водача на МПС, като в ал. 1 е предвидено, че водачът на МПС е длъжен да заплати
обезщетение за вреди съгласно § 8 до 15, като задължението му се изключва, когато вредите
не са причинени по негова вина, като отговорността на собственика и водача се разпределя
по правилото на § 17. Според § 115 от Закона за застрахователните договори третите лица
имат пряк иск срещу застрахователя по застраховка гражданска отговорност, като
отговорността на застрахователя и задълженото лице е солидарна. Според посоченото в
становището на компетентния орган на замолената държава обезщетението на пострадалия
за неимуществени вреди трябва да бъде негово удовлетворение за вредата, която му е
причинена, да му създаде възможност да си създаде улеснения и удобства. Размерът следва
да се определи при детайлно изследване на всички обстоятелства и да бъде пропорционален
на продължителността и вида на нараняванията, също така следва да се вземат предвид
следните обстоятелства: вид и продължителност на причинената болка, престой в болница,
оздравителен процес, необходимост от лекарско лечение, престой в болница и
физиотерапия, получени трайни увреждания на професионалния и личния живот, хронични
увреждания, белези, обезобразяване. Посочено е, че за измерване на обезщетението за
неимуществени вреди следва да се вземе предвид и степента на участие на пострадалия.
В настоящия случай пред първоинстанционният съд е прието заклюение на автотехническа
експертиза, изготвена въз основа на събраните доказателства, включително свидетелски
показания, която съдът кредитира и от която се установява, че несъмнено пострадалия ицещ,
управлявайки велосипед не се е движел по предназначената за движение на велосипедистите
велоалея, а по тротоарната алея, намираща се в ляво на велоалеята по посока на движението
му. Установяв се също така, че движението на кръстовището, на което е настъпило
произшествието е регулирано със светофарна уредба, като лекият автомобил е потеглил от
стоп линията при включване на зеления за него сигнал и ако велосипедистът е бил на
велоалеята за него светофарът е щял да свети червено. Ако се възприеме, че е бил на
междинната ивица, там няма светофарна уредба, не е разрешено движението на
велосипедисти и тяхното навлизане в кръстовището по този начин като преминаването на
кръстовището от велосипедиста се е реализирало диагонално. Мястото на удара е в дясната
пътна лента за движение на ул. Вайнсбергщасе в зоната на кръстовището, където е
траекторията на велоалеята. Според изчисленията на вещото лице лекият автомобил е
потеглил на зелен светофар почти по едно и също време, когато велосипедът се е установил
на пътното платно, като водачът на автомобила е възприел велосипеда около 3,5 секунди
след потеглянето си, реагирал е за спиране, но не е имал възможност към този момент да
спре преди мястото на удара, като е настъпил удар между предно колело на велосипеда и
предна дясна крайна част на автомобила. Вещото лице сочи, че ако водачът се е огледал в
посоката на движение на велосипеда е имал възможност да види вече движещия се
велосипедист, да спре и да предотврати удара до 2.5 секунди след потеглянето си и до
3
изминаване на първите 4.5 метра, предотвратяването на произшествието при тези
обстоятелства от страна на водача на лекия автомобил е било възможно.
Изложеното дава основание да се приеме, че процесното пътно-транспортно произшествие е
настъпило в следствие противоправното поведение, както на ищеца като водач на
велосипед, така и на водача на лекия автомобил Й. П., която с поведението си не е спазила
общото правило за поведение на § 1, ал.1 от Правилника за движение по пътищата и при
наличие на възможност да предотврати произшествието не е сторила това. При преценка
приноса на ищеца съдът взема предвид обстоятелството, че той е преминал през натоварено
кръстовище, на място непредназначено за пресичане и диагонално през него и с висока
скорост, като именно неговото поведение е поставило началото на причинния процес,
поради което и настоящия състав определя 40 % съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия.
Досежно размерът на обезщетението съдът приема следното:
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, като характер на
увреждането, начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите
болки и страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н.. На тази база следва да се прецени
обезщетението за неимуществени вреди за претърпените болки и страдания.
От приетата пред първоинстанционният съд съдебно-медицинска експертиза се установява,
че ищеца вследствие на произшествието е получил контузия в областта на главата, мозъчно
сътресение и нарезместено счупване на лява ацетабуларна ямка на таза. При извършените
му преглед и изследвания непосредствено след произшествието е установено, че няма загуба
на съзнание, гадене, повръщане, амнезия или неврологични изменения, като е насочен за
домашно лечение /поради липса на здравно-осигурителни права/, с режим да не натоварва
увредения ляв долен крайник и медикаментозно лечение с антикоагуланти и обезболяващи.
Установява се, че срокът за възстановяване от контузията на главата е 2-3 седмици, а на
счупването на лявата ацетабуларна ямка общият оздравителен период е 4 месеца, като през
първите два е необходимо ненатоварване на крайника, а след това раздвижване и
рехабилитация. През първите 30 дни след произшествието и по време на рехабилитацията
болките в увредения крайник са били интензивни. Установява се също така, че
възстановителния период е приключил, като са възможни спорадични болки от ревматоиден
характер при промяна на времето, които бързо се повлияват при употреба на алагетици.
Експертът сочи, че при такъв вид счупвания се наблюдават след 8-10 години различни по
вид и големина артрозни изменения, които причиняват прогресиращо нарастващи болки в
ставата при продължително натоварване на болния крак.
4
От разпитания пред първоинстанционният съд свидетел П. С., познат на ищеца се
установява, че след като видял пострадалия около година след произшествието, той се
оплаквал от болки в крака и далака, както и накуцвал. Ищецът му споделил, че сигурно
никога повече няма да може да кара кола. След това за последно видял ищеца през лятото на
2016 г. /годината преди депозиране на показанията/ на пазара в гр. Самоков, където ищецът
идвал да продава.
Въззивният съд след като съобрази всички тези изложени обстоятелства, възрастта на
пострадалия, както и съдебната практика за подобни случаи, намира, че сумата от 30 000
лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди. От тази следва да
бъде приспаднато приетото съпричиняване в размер на 40 % и следователно исковата
претенция е основателна за сумата от 18 000 лева и като такава следва да бъде уважена.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С оглед изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция тритото лице помагач дължи
на основание чл.78, ал.10 от ГПК на ответника разноски в размер на 1 284 лева, съгласно
представен списък. Тъй като безспорно адвоката е оказал безплатна правна помощ на
ищеца, то на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв следва да му бъде присъдено възнаграждение в
размер на 1 070 лева, определено съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/2004 г за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260600 от 28.01.2021 год., постановено по гр.д.№ 9733/2014
год. по описа на Софийски градски съд, ГО, 11-ти състав.
ОСЪЖДА „Конкордия Ферзихерунгсгезел шафт ауф Гегензайтихкайт” да заплати на
Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи” на правно
основание чл.78, ал.10 от ГПК разноски в размер на 1 284 лева, а на адвокат Й. Д. да заплати
на правно основание чл.38, ал.2 от ЗАдв сумата от 1 070 лева.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6