№ 6106
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана В.
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана В. Въззивно гражданско дело №
20221100506874 по описа за 2022 година
В. гр. д. № 6874/2022 г. по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на
"Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК ******* срещу решение №8260 от 27.01.2022г.
по гр. дело № 59462/2019 г на СРС, 90 състав, с което въззивникът е осъден да заплати
на основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС и чл. 86 ЗЗД на М. М. И., ЕГН ********** сумата от
общо 2800 лева – стойност на неразрешени платежни операции, извършени чрез
теглене от банковата сметка на И. от терминално устройство - АТМ посредством
дебитната й карта Visa electron Pay Wave за периода 22.03.2018 г – 02.07.2018 г, ведно
със законната лихва от 16.10.2019 г. до окончателното заплащане на сумата; сумата от
213, 34 лева лихви за забава върху сумата от 2400 лева за периода 20.12.2018 г. до
15.10.2019 г., както и сумата от 658, 36 лева разноски пред СРС.
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС. Изтъква,
че е оспорено заключението по СТЕ, тъй като липсва отговор на поставените въпроси
и по-конкретно дали е четен чипът или магнитната лента на дебитната карта, чрез
какви механизми е потвърдено тегленето на процесните суми и АТМ устройството
отговаряло ли е на изискванията за сертифициране и експлоатация. Излага, че ищецът
не е положил минимална грижа за опазване на предоставената му платежна карта,
както и на ПИН кода си, като ги е оставил без наддзор и в достъп на трето лице.
Оспорва изводът на първоинстанционния съд, че „ПИБ“ АД не е доказала твърденията
си. Изтъква, че лицето, осъществило трансакциите е знаело ПИН кода на дебитната
1
карта, от което следва извод, че ищецът не е положил дължимата грижа за опазване на
персонализираните защитни характертистики на платежния инструмент. Счита за
необоснован изводът на СРС, че ищецът не е наредил процесните платежни операции,
като е кредитирал единствено твърденията на ищеца в тази насока. Иска отмяна на
първоинстанционното решенние и постановяване на друго, с което предявените искове
да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна е подала писмен отговор, в който оспорва въззивната
жалба. Според вещото лице по СТЕ е технологично възможно данните на дебитната
карта на ищцата да бъдат копирани при поставено в банкомата скимиращо устройство,
като при това в банката не постъпва информация за скимирането. Ответникът не е
предоставил видеозапис от камери за наблюдение на съответния банкомат, от който са
извършени тегленията и не е положил усилия да установи каква е причината за
нерегламентираните тегления. Останало недоказано твърдението на ответника, че И.
не е опазила ПИН кода и платежната си карта поради груба небрежност.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
За да уважи исковете СРС е приел, че страните не спорят, че между тях е
сключен договор за откриване на разплащателна сметка, във връзка с която е издадена
и безконтактна дебитна карта Visa electron Pay Wave с № ******************. След
изтичане валидността на картата на името на ищцата е издадена нова карта Visa
electron Pay Wave с № **********6438, получена лично от нея на 08.02.2018г.
Ответникът е банка по смисъла на ЗКИ и като такъв е доставчик на платежни услуги
по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУПС. Не се спори, че са извършени от терминалнто
устройство на банка „ДСК“ АД, находящо се в гр. София, ж.к. Илинден, ул. „*******
визираните 15 броя картови трансакции и са изтеглени в брой общо 2800 лв. в периода
от 22.03.2018 г. - 26.06.2018 г..
2
Ответникът твърди, че ищцата го е уведомила късно за процесните
платежните операции, за които се твърди, че са неразрешени.
Не се спори, че процесните картови трансакции са осчетоводени от „ПИБ“
АД и не се установява операциите да са засегнати от техническа повреда, както и че
ищцата е предявила рекламация срещу тях пред банката на 02.07.2018 г. Ищцата
посочва, че е узнала за извършването на процесните платежни операции на 02.07.2018
г. и веднага е отишла в банката. Тя не е получавала текстови съобщения от банката за
трансакците на телефонния си номер. Липсват твърдения и доказателства за друго
уведомяване на И. преди 02.07.2018 г. за процесните платежни операции.
Според СРС със съдебно-техническата експертиза е изяснено, че всяка
банкова карта може да бъде предмет на копиране чрез скимиращо устройство, чрез
което се копира информацията от магнитната лента, но не и от чипа на картата и ПИН
кода. Информацията от чипа на картата не може да се копира, но ПИН кодът може да
бъде разкрит от други лица чрез монтиране на видеотехника върху даден банкомат.
Информация за ПИН кода не се съдържа в чипа на картата. Повечето банкомати в
България са настроени така, че изискват идентификация на картата чрез прочитането
на чипа й, но съществуват и такива, които допускат четене чрез магнитната лента.
Идентификацията на картата може да бъде осъществена и без четена на чипа, а само
чрез прочитане на магнитната лента и въвеждане на верен ПИН. В процесния случай
трансакциите са били авторизирани от ответната банка, което означава, че е било на
лице идентифициране на картата чрез прочитане на чипа или магнитната й лента и
въвждане на верен ПИН код. В производството по делото липсват доказателства дали
процесният банкомат е прочел чипа или магнитната лента на картата. АТМ
устройството находящо се в град София, ж.к Илинден, ул. „******* в периода от
22.03.2018 до 02.07.2018 е посещаван само веднъж от обслужващата фирма на
18.05.2018 във връзка с попаднала хартия в банкнотно раздаващия механизъм. Не са
били регистрирани други неизправности на АТМ устройството. След технически оглед
на картата, вещото лице е установило, че тя е оригинална, а след прочитане на
магнитната лента и чипа, че информацията в тях отговаря на записаната на лицевата
страна на картата, но в чипа липсва информация за последните му прочитания.
Вещото лице сочи, че чиповете на картите в зависимост от моделите си, съхраняват
информацията за последните между 5 и 10 ползвания на картата, когато е бил
прочетен чипа, а в чипа на тази карта няма подобна информация.
Пред СГС е допусната и приета повторна съдебна компютърна-техническа
експертиза. Тя дава заключение, че скимиращите уствойства, служещи за
неправомерно прочитане на данните от картата, в това число и защитният механизъм
EMV чип може да бъде клониран, но значително по-трудно. Необходимо е поставяне
на устройство, което да бъде интегрирано в поемащия механизъм на банкомата, чрез
3
така наречените „челюсти“. В конкретния случай не се установява процесната карта да
е скимирана, но такъв процес би бил трудно уловим дори от самите банки, а при
наличие на такова компроментиране не е в интерес, на която и да е банка да известява
това.
По делото е прието и приложено постановление за спиране на досъдебното
производство, от което е видно, че за процесния случай е образувано досъдебно
производство за престъпление по чл. 249 ал.1, връзка чл. 26 ал.1 от НК, което е спряно
поради неразкриване извършителя на престъплението.
Според вещото лице технологично е възможно данните от безконтактна
дебитна карта да бъдат копирани при използването й на банкомат, ако то бъде
компрометирано чрез т. нар. скимиращо устройство, поставено на поемащия
механизъм и друго устройство, заснемащо процеса по въвеждане на ПИН кода на
картата върху клавиатурата. След успешно извършване на тези процедури по
присвояване на копираните данни могат да бъдат възпроизведени на фалшива
платежна карта /картадубликат/, която е неразличима и може да бъде използвана за
осъществяване на процесните картови операции.
Според СРС по силата на чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на
платежна услуга твърди, че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или
че е налице неточно изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга
носи доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги. В случая ищцата в качеството си на
платец /респ. ползвател на платежна услуга/ твърди изрично, че не е разрешавала
извършване на процесните 15 бр. платежни операции, а тежестта на доказване, че те са
разрешени и точно извършени е върху ответника.
В чл. 78, ал. 3 ЗПУПС е посочено какво означава установяване на
автентичността – процедура, която позволява на доставчика на платежна услуга да
провери правомерното използване на конкретен платежен инструмент, включително
неговите персонализирани средства за сигурност. В чл. 78, ал. 4 ЗПУПС е предвидено,
че когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна
операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от
доставчика на услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използване на
платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била
разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или
при груба небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Тълкуването
на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ЗПУПС недвусмислено сочи, че рискът от изпълнение на
неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения
4
платежен инструмент, е възложен в тежест на доставчика на платежната услуга.
Неблагоприятните последици от изпълнението на неразрешената платежна операция,
която е наредена чрез приетия от страните платежен инструмент, ще останат в
правната сфера на платеца само при доказване от страна на ответника, че е налице
измама или при умишлено или при груба небрежност от страна на платеца
неизпълнение на съществените задължения, вменени му във връзка с използване на
платежния инструмент. В този смисъл е и изричната разпоредба на чл. 80, ал. 3
ЗПУПС, която предвижда платецът да понася всички загуби, свързани с неразрешени
платежни операции, когато ги е причинил чрез измама или с неизпълнението на едно
или повече от задълженията си по чл. 75 умишлено или поради груба небрежност.
Според СРС в случая ответникът не е представил доказателства, че
процесните платежни операции, осъществени чрез използвания от ищцата платежен
инструмент, представляващ дебитна карта, са автентични и разрешени от платеца,
както и че не са засегнати от недостатъци. Неблагоприятните последици от
неангажиране на достатъчно доказателства са за ответника, поради което трябва да се
приеме, че платежните операции са неразрешени по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2
ЗПУПС и изпълнението им от банката е основание за ангажиране на отговорността й
по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС като субект, имащ качеството на доставчик на платежни
услуги.
Решението на СРС е правилно, при следните уточнения и изрични мотиви по
доводите във въззивната жалба.
Според настоящия съд водеща за уважаване на иска е уредбата на чл. 78, ал. 1
ЗПУПС, според който когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е
разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно изпълнена
платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи доказателствената тежест
при установяване автентичността на платежната операция, нейното точно
регистриране, осчетоводяването, както и за това, че операцията не е засегната от
техническа повреда или друг недостатък в услугата, предоставена от доставчика на
платежни услуги. В случая ищцата е релевирала твърдения, че не е разрешавала
извършване на процесните 15 бр. платежни операции, а тежестта на доказване, че те са
разрешени и точно извършени е върху ответника. Според чл. 78, ал. 4 ЗПУПС когато
ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция,
регистрираното от доставчика на платежни услуги /включително от доставчика на
услуги по иницииране на плащане, когато е приложимо/ използването на платежен
инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена
от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба
небрежност не е изпълнил някое от задълженията си по чл. 75. Рискът от изпълнение
на неразрешена от платеца платежна операция, макар и наредена чрез договорения
5
платежен инструмент, е възложен в тежест на ответника-доставчик на платежната
услуга. Само при умисъл или груба небрежност съгласно чл. 80, ал. 2 ЗПУПС ищецът-
платец ще понесе съответните загуби свързани с неразрешени платежни операции.
В случая доводите във въззивната жалба - в противоречие с чл. 78, ал. 1
ЗПУПС – представляват опит на въззивника-ответник да прехвърли доказателствената
тежест на ищеца - последният да доказва, че не е разрешил процесните платежни
услуги. Според приетата пред СРС СТЕ и обясненията на вещото лице пред СРС -
съществуват и са налични в цял свят противоправни действия по "скимиране" на
дебитни и кредитни карти, при което е възможно да бъде "открадната" цялата налична
информация за картата, включително и ПИН-кода й. По очевидни причини от фирмен
интерес банките не оповестяват броя и количеството на тези измами, недостатъците на
АТМ устройствата си, установените "пробиви" и недостатъци на създадените от тях
системи за сигурност и пр.
При тези данни не може да изисква от ищеца да доказва самото скимиране,
дали дебитната му карта е била дублирана или че е имало неправомерен достъп до нея.
Подобно доказване трябва да се осъществи от ответника, като по този начин би се
доказал умисъл или груба небрежност на ищеца. Ответникът се позовава на
"презумция", че ищецът е извършил измама и/или е проявил груба небрежност при
защита на данните си, защото „само той е разполагал с тях“. Не са представени,
например, записи от съответните видеокамери до АТМ устройството, от което са
изтеглени процесните суми. Няма данни дали ответникът въобще някога е констатирал
наличие и ползване на скимиращи устройства, колко са били тези случаи, сезирана ли
е прокуратурата от банката и има ли сходни случаи за процесния период.
Не са налице основания за освобождаване от отговорност на ответника като
доставчик на платежни услуги. Няма данни за измама, умисъл или груба небрежност
на ищцата. В случая е релевирано от ответника правоизключващо възражение с правна
квалификация чл. 80, ал. 3 ЗПУПС поради неизпълнение от ищцата на задълженията й
по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Съгласно чл. 75, т. 3 ЗПУПС ползвателят на платежни услуги,
който има право да използва определен платежен инструмент, има задължението след
получаване на платежния инструмент да предприеме всички разумни действия за
запазване на неговите персонализирани средства за сигурност, включително да не
записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния
инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежния инструмент.
Доказването на фактите по чл. 75, т. 3 ЗПУПС съгласно чл. 78, ал. 4 ЗПУПС също е
поставено в тежест на доставчика на платежни услуги, като заключение за това, че
платецът умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си, не
може да се направи само от факта на използване на платежния инструмент, което е
регистрирано от банката, а трябва да бъдат установени конкретни факти относно
6
начина на действие на платеца и неговото субективно отношение при изпълнение на
задълженията му.
В случая не са събрани доказателства ищцата доброволно и целенасочено да
е предоставила картата и ПИН кода към нея на трето лице, поради което не е налице
умишлено неизпълнение на задължението по чл. 75, т. 3 ЗПУПС. Липсва и груба
небрежност като неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек при
подобни условия. Задължението за опазване на данните и персонализираните средства
за сигурност на платежния инструмент изисква предприемане на всички разумни
действия за запазването им в тайна. Разумните действия при платежен инструмент,
представляващ платежна карта, обичайно се свеждат до физическото й съхраняване по
начин, че да не бъде изгубена или открадната и изписаните върху нея данни да не
станат достояние на трети лица, както и запазване в тайна на ПИН кода, включително
той да не се записва върху картата и да не се съхранява заедно с нея.
Липсват доказателства за конкретно поведение на ищцата, което да сочи на
непредприемане от нея на всички разумни действия за опазването в тайна на данните
на дебитната карта и на ПИН кода, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 4
ЗПУПС такъв извод не може да се направи само въз основа на доказаното по делото
ползване на платежния инструмент от трето лице. Следователно извършените в
периода от 22.03.2018 г. до 02.07.2018 г. платежни операции, макар да са наредени чрез
уговорения платежен инструмент представляват неразрешени платежни операции, за
които не са изпълнени условията на чл. 80, ал. 3 ЗПУПС. За тях доставчикът на
платежни услуги е уведомен своевременно /без неоснователно забавяне/ и дължи
възстановяване на тяхната стойност. Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод
са предприетите от ищцата действия веднага след узнаването за неразрешените
трансакции – предявяване на рекламация пред банката и подаване на жалба до 03 РУ-
СДВР с искания за предприемане на действия по компетентност. Следователно
предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС са изцяло основателни,
като върху главниците ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.10.2019г., до окончателното плащане.
Неоснователен е доводът, че ответникът не дължи процесните суми поради
неоснователно забавяне на ищеца да го уведоми за трансакциите. Последните са
извършени в период от 3 месеца, като веднага щом установява липси по банковата си
сметка, подава жалба в 03 РУ – СДВР и се обажда в картов център на банка „ПИБ“ АД
за блокиранее на картата й. Уведомяването от ищцата е станало на 01.07.2018г, но тъй
като става въпрос за суми изтеглени от банкомат, уведомяването е без значение. И при
по-ранно уведомяване изтеглянето на суми от банкомат няма как да бъде спряно или
коригирано. Отделно, изтеглените суми първоначално са били в сравнително малък
размер и за тях не е постъпвало уведомяване с SMS /от страна на банката/ на ищеца.
7
Налага се изводът, че въззивната жалба е неоснователна и решението на СРС
трябва да се потвърди.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 8260 от 27.01.2022г. по гр. дело № 59462/2019
г на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА "Първа инвестиционна банка" АД, ЕИК *******да заплати на М.
М. И., ЕГН ********** сумата от 1100 лева разноски пред СГС.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8