№ 13978
гр. София, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110138267 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на .......... срещу С. Т. С..
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично
известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за
процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води) в посочения обект, а последният не е заплатила дължимата цена. Моли
съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че последният му дължи сумата от 4 605, 44 лв., представляваща стойност
на доставени ВиК услуги за периода 04.10.2017 г. – 05.03.2021 г. в обект, находящ се в
........., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 17.06.2021 г. до окончателното
изплащане, и сумата 376, 61 лв., представляваща мораторна лихва за периода
04.11.2017 г. – 05.03.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410
ГПК от 19.08.2021 г. по ч.гр.д. № 34600/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Т.
С., с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва през исковия период да е
имал качеството потребител на ВиК услуги. Оспорва наличието на облигационно
правоотношение с ищеца. Позовава се на давност. Твърди, че начислените суми за
завишени и не отразяват стойността на реално потребеното. Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422
ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр.
чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление от 17.06.2021 г. .......... е сезирала СРС с искане за издаване на
1
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С. Т. С. за сумата от 4 605, 44 лв.,
представляваща стойност на доставени ВиК услуги за периода 04.10.2017 г. –
05.03.2021 г. в обект, находящ се в ........., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда –
17.06.2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 376, 61 лв. мораторна лихва за
периода 04.11.2017 г. – 05.03.2021 г.
С разпореждане от 19.08.2021 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК, като е присъдил на заявителя и разноски в размер на сумата от 99, 64
лв. държавна таса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 06.06.2022 г. по ч.гр.д. № 4875/2022 г. на СГС е прието
възражение на длъжника по чл.423 ГПК.
В срока по чл.415 ГПК ищецът е предявил иск за установяване на вземането си
по исков ред.
Представена е справка от 17.02.2021 г. чрез отдалечен достъп за вписвания,
отбелязвания и заличавания по персонална партида на лицето С. Т. С..
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като компетентно
дадено, се установява, че процесният имот е водоснабден. Констатира се, че стойността
на предоставените ВиК услуги за исковия период възлиза на сумата от 4 605, 44 лв.,
която е била изчислена служебно на база 4 бр. лица в имота – до 05.11.2020 г., а след
тази дата – на база 2 бр. живущи лица в имота.
Вещите лица са пояснили по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че по принцип броят на
живущите лица се взима от посоченото в карнетите, като в случая такива не са им били
представени от страна на ищеца, нито други документи, от които да става ясно защо
сумите са начислявани първоначално за 4, а впоследствие – за 2 лица в имота.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, срещу която по реда на чл.423 ГПК е прието възражение от страна на
длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата
страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с
услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този
закон.
Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги са тези по пречистване и доставка на
вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовни води от имотите на потребителите в урбанизираните
територии, както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на
водоснабдителните и канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции и
другите съоръжения.
По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти,
за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост.
2
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата,
на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища
и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
В случая за установяване качеството на ответника на потребител на ВиК услуги
за исковия период от страна на ищеца е представен обективиран на хартиен носител
електронен документ – разпечатка на справка от 17.02.2021 г. чрез отдалечен достъп за
вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална партида на С. Т. С.. В тази
справка не се съдържат данни относно придобиване на имот, идентичен с процесния.
Отразени са вписвания и заличавания на договорни ипотеки, но не може да се приеме,
че в същата се съдържат данни, от които да се установява качеството на ответника на
собственик/ползвател на имота, което от своя страна да обуслови извод, че последният
има качеството потребител на ВиК услуги, изрично оспорено от страна на ответника.
При това положение не може да се приеме, че ищецът е изпълнил доказателствената си
тежест да установи в условията на пълно и главно доказване качеството на ответника
на потребител на ВиК услуги за исковия период. С оглед изложеното ответникът не е
надлежно пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу
него иск.
Тъй като претенцията на ищеца не е установена по своето основание, не се
налага обсъждане на доказателствата, ангажирани за установяване на размера й.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за главницата следва да
се отхвърли като неоснователен.
Предвид неоснователността на иска за главницата, като неоснователен следва да
се отхвърли и искът за мораторна лихва с оглед акцесорния й характер.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
На процесуалния представител на ответника следва да се присъди, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 957, 85 лв. (с ДДС) адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от .........., ЕИК ........ срещу С. Т. С., ЕГН **********,
искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198 ЗВ и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на
установено, че С. Т. С. дължи на .........., както следва:
сумата 4 605, 44 лв., представляваща стойност на доставени ВиК услуги за
периода 04.10.2017 г. – 05.03.2021 г. в обект, находящ се в ........., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК в съда – 17.06.2021 г. до окончателното изплащане, и
сумата 376, 61 лв., представляваща мораторна лихва за периода 04.11.2017 г. –
3
05.03.2021 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.08.2021 г.
по ч.гр.д. № 34600/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав – като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА .........., ЕИК ........ да заплати на адв. Х. ........ Т., на основание чл.38,
ал.2 ЗА, сумата от 957, 85 лв. адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4