Решение по дело №36230/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 852
Дата: 19 януари 2023 г.
Съдия: Даниела Евтимова Павлова Радева
Дело: 20211110136230
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 852
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.Р.
при участието на секретаря в.К.
като разгледа докладваното от Д.Р. Гражданско дело № 20211110136230 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК вр. чл. 133 СК.
Образувано е по предявен от П. Ц. С., ЕГН **********, против И. С. З., ЕГН **********,
иск по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, обективно евентуално съединен с иск по чл. 132, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 131 СК за лишаване на ответницата от родителски права по отношение на детето Е.П.
С.а, ЕГН **********.
В исковата молба се твърди, че страните са родители на детето Е.П. С.а, ЕГН **********.
Сочи се, че в миналото и двамата родители са били наркозависими, като по отношение на
ищеца се твърди след влизане в сила на цитираното по-горе съдебно решение да е
излекуван, да не употребява алкохол и упойващи субстанции, да работи и издържа себе си и
детето, да му дава издръжка и участва активно в отглеждането и възпитанието. Навежда се,
че ответницата все още употребява наркотици и алкохол, че от раждането на детето не е
полагала никакви грижи за него и по никакъв начин не е участвала в отглеждането и
възпитанието му, не му заплаща издръжка, рядко се вижда с детето, често отменя
уговорените срещи или идва в полусънно и отнесено състояние. Сочи се, че поведението на
ответницата е непредвидимо, често арогантно и агресивно спрямо ищеца, детето, родителите
на ищеца и други трети лица. Твърди се също, че същата работи включително и като
компаньонка, както и в нощни заведения със съмнителна репутация.
В отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 ГПК, ответницата, чрез
назначения особен представител, заявява, че оспорва иска и фактите, изложени в исковата
молба. В съдебно заседание ответницата се явява лично, поради което особеният
представител е освободен.
1
При изслушването си по реда на чл. 133, ал. 2 СК ответницата заявява, че е запозната с
молбата да бъде лишена от родителски права. Сочи, че е подписала декларация за това, че е
съгласна да даде правата на детето. Била безработна и възпрепятствана да заплаща
издръжка. Заявява, че се вижда с детето, прекарват време заедно, купува му дрехи. Нямала
зависимост от наркотици, в добро здраве е, детето я обичало, играят. Единствено по
финансови причини се съгласила да бъде лишена от права. Нямала здравословни проблеми.
Прокурорът от Софийски районна прокуратура намира предявения иск за неоснователен.
ДСП-Оборище в депозирания по делото социален доклад сочи, че детето се отглежда от
бабата и дядото по бащина линия, при които е настанено по реда на чл. 28 ЗЗакрД с решение
на Софийския районен съд след административна заповед на Директора на ДСП-Оборище
от 23.07.2019 г. И двамата родители са заявили към момента на социалното проучване, че
съжителстват заедно. Ищецът е посочил, че съжителстват от около шест месеца и са
сключили споразумение относно родителските права спрямо детето, като той ще упражнява
родителските права след изтичане срока за настаняване на детето и желае да подаде
заявление за реинтеграция на детето. Бащата е споделил, че веднъж седмично посещава
психолог, както и че майката посещава същия психолог. Ответницата е посочила, че и
двамата родители осъществяват режим на контакти с детето, излизат с детето. И двамата
родители са изразили желание дъщеря им да бъде реинтегрирана в семейството им след
изтичане на срока на настаняването като мярка за закрила, като и двамата са подали
заявление за ползване на социална услуга – оценка на родителски капацитет за срок от шест
месеца. При проведена среща с детето същото е разказало, че се чувства добре в дома на
бабата и дядото по бащина линия, то е било спокойно, усмихнато, общувало с лекота.
Бабата и дядото са разказали, че същото поддържа контакт с родителите си, разказали са, че
наскоро бащата е имал рожден ден, който са празнували всички заедно в дома им.
Родителите живеят заедно в жилище на бабата и дядото по бащина линия, които им оказват
подкрепа.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Страните П. Ц. С., ЕГН **********, и И. С. З., ЕГН **********, са родители на детето Е.П.
С.а, ЕГН ********** /л. 29 от делото/. Не се спори по делото, че с решение № III-139-
48984/24.02.2020 г., постановено по гр.д. № 49456/2019 г. по описа на СРС, 139-ти състав,
спрямо детето е предприета мярка за закрила чрез настаняването му извън биологичното
семейство – в семейството на неговите баба и дядо по бащина линия /Р.Д С.а и Ц.П. С./.
Установява се от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на
доведения от ищеца св. Ц.П. С. /баща на ищеца, чиито показания, съобразявайки
разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът кредитира като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства/, че при настаняването на
детето Е. в семейството на свидетеля е определен режим на лични отношения между
родителите и детето; майката се появявала рядко, била в различно състояние – проявявала
или пълна апатия, или агресивност; на два пъти ударила жената на свидетеля; понякога
2
играе с детето; последното се радва и на двамата си родители; напоследък майката
пропускала да дойде в определения режим няколко пъти, но идвала за по половин час;
отново състоянието й било различно – или си мълчала, или малко контактувала; видимо
веднъж или два пъти била неадекватна, като за час и половина не отронила нито дума,
седяла на дивана и гледала докато детето си играело, после казала, че трябва да тръгва и
тръгнала; агресия проявявала спрямо детето в миналото като тръшкала вратата и го оставяла
само; не е давала пари за детето, носела му понякога блузка, панталон, млекца и кремчета.
От заключението на вещите лица по изслушаната комплексна съдебно-психологична и
психиатрична експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че и при двамата родители се установяват анамнезни данни за употреба на
психоактивни вещества от различни групи с дебют в юношеска възраст, като и при двамата
не се установяват клинични данни за психично заболяване от ранг на психоза, нито се
установява да боледуват от тежки соматични заболявания. Няма данни също и за изразено
при родителите снижаване на когнитивните им функции от органичен тип, което да
видоизмени качествено способността им за адекватно възприемане на заобикалящата ги
действителност. Съгласно заключението на вещите лица и при двамата родители се
установяват личностови характеристики на незрялост и нестабилност, както и липса на
емоционална пластичност, и двамата са личностово незрели, капацитетът и способността им
за родителство са засегнати от начина им на живот и поведение в него, интересите им са
стеснени до собствените виждания, разбирания и нужди, предимно от ежедневието, без
дългосрочни планове и отговорности, семейната среда, която са предоставяли в минал
период, и към момента на изготвяне на заключението, се установява да е дисхармонична.
Поведението и нагласите и на двамата са основани на егоистични мотиви и нагласи,
касаещи предимно ежедневието на всеки от тях.
По делото не са събрани други относими и допустими доказателства. Подписаната от
ответницата декларация за отказ от родителски права съдът не взема предвид, доколкото
същата няма правно значение, а и изрично в съдебно заседание при изслушването си
ответницата заявява, че е подписала тази декларация единствено по финансови причини.
Съдът не обсъжда и документите, представляващи доказателствени средства в наказателно
производство, тъй като е недопустимо приобщаването им по този ред. Съдът не обсъжда и
документите, свързани с трудова ангажираност на ищеца, тъй като този въпрос е неотносим
към предмета на доказване в настоящото производство.
Относно главната претенция с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК
Съгласно чл.132, ал. 1, т. 2 СК родителят може да бъде лишен от родителски права, когато
без основателна причина трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.
Твърденията в исковата молба, които са основание на предявения иск, са за дезинтересиране
на ответницата от детето и недаване на издръжка. Съдът намира, че по делото не се
установиха категорично основания ответницата да бъде лишена от родителски права
съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, тъй като не беше установено същата да е пренебрегнала
изцяло родителските си задължения без основателна причина. От показанията на разпитания
по делото свидетел се установява, че макар и да не е заплащала издръжка в пари,
3
ответницата понякога носела на детето при посещенията си дрехи и храна. Освен това, не е
налице пълно дезинтересиране от полагане на грижи за детето от страна на майката, тъй
като, макар и не всеки път, същата е осъществявала определения й по силата на влязлото в
сила съдебно решение за налагане на мярка за закрила режим на лични отношения с детето,
понякога играела с детето по време на срещите.
Предвид изложеното и при така установените факти не може да се приеме, че ответницата
трайно и изцяло се е дезинтересирала от родителските си функции по отношение на детето,
поради което и лишаването й от родителски права, което представлява крайна мярка, е
неоправдано. Ето защо претенцията с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 СК следва да бъде
отхвърлена.
Относно евентуалната претенция с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК
С оглед отхвърляне на главната претенция по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК съдът дължи
произнасяне по евентуалната такава - с правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК.
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК родителят може да бъде лишен от родителски
права в особено тежки случаи на негово поведение, представляващо опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето.
Твърденията в исковата молба, които са основание на предявения иск, са за употреба на
наркотични вещества от страна на ответницата, както и алкохол, за рядко осъществяване на
срещи с детето, честото им едностранно отменяне или идване на срещите в полусънно и
отнесено състояние. Като основание ответницата да бъде лишена от родителски права се
сочи и поведението на ответницата като непредвидимо, често арогантно и агресивно спрямо
ищеца, детето, родителите на ищеца и други трети лица, а така също и работата й като
компаньонка и в нощни заведения със съмнителна репутация.
По делото по никакъв начин не бяха доказани наведените в исковата молба твърдения, че
ответницата осъществява дейност като компаньонка, напротив, не се спореше между
страните обстоятелството, че същата не е трудово ангажирана. Не беше с категоричност
установена и употребата понастоящем от страна на ответницата на психоактивни вещества и
алкохол. Установи се от показанията на разпитания свидетел, че при срещи с детето се
случва ответницата да е изцяло неконтактна или изобщо да не осъществява такива срещи. От
друга страна, установява се от същите тези показания, че в други случаи майката и детето
играят, както и че детето се радва на майка си. Действително, от заключението на вещите
лица по изслушаната съдебно-психологична и психиатрична експертиза се установява
занижен родителски капацитет на майката, несигурност и нестабилност, което обаче съдът
не намира да осъществява признаците на особено тежък случай, който да налага майката да
бъде лишена от родителски права.
Изложеният в хода на устните състезания от ищцовата страна мотив за предявяване на иска
за лишаване на ответницата от родителски права, а именно - отнемане на възможността й да
упражнява родителските права спрямо детето на страните поради желание на ищеца да
упражнява същите след отпадане на мярката за закрила, съдът не може да приеме за
оправдан. Обстоятелството кой от двамата родители е по-подходящ за поемане на
родителската отговорност по отношение на тяхното дете е въпрос, който не стои за
4
разглеждане в производството за лишаване от родителски права. Освен това, видно от
данните по делото родителите съжителстват съвместно в хода на производството, имат
желание детето да бъде реинтегрирано в семейството им, подали са заявления за оценка на
родителския капацитет. Обстоятелството дали са налице обстоятелства, които биха били
основание наложената мярка за закрила на детето им да бъде продължена или детето да бъде
реинтегрирано в биологичното семейство, също не е въпрос, който следва да бъде разгледан
в производството за лишаване от родителски права. И на последно място, дори и да бъде
лишена от родителски права, ответницата има право на лични отношения със своето дете
/чл. 134, т. 2 СК/, за което отглеждащото детето лице е длъжно да оказва пълно съдействие.
Предвид изложеното и при така установените факти не може да се приеме, че е налице
особено тежък случай на поведение на ответницата, представляващо опасност за личността,
здравето, възпитанието или имуществото на детето, поради което и лишаването й от
родителски права, което представлява крайна мярка, е неоправдано. Ето защо претенцията с
правно основание чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК следва да бъде отхвърлена.
Относно разноските
Ответницата не е предявила искане за присъждане на разноски, поради което и съдът не
следва да се произнася.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от П. Ц. С., ЕГН **********, претенция с правно основание
чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, срещу И. С. З., ЕГН **********, за лишаване на ответницата от
родителски права по отношение на детето Е.П. С.а, ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ предявената от П. Ц. С., ЕГН **********, претенция с правно основание
чл. 132, ал. 1, т. 1 вр. чл. 131 СК, срещу И. С. З., ЕГН **********, за лишаване на
ответницата от родителски права по отношение на детето Е.П. С.а, ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5