Решение по дело №1244/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО и е образувано по жалба на В.В.Б. *** срещу решение на директора на ТП на НОИ-Варна , обективирано в писмо с изх. № 1056-03-31Н1/24.04.2023г., с което е потвърдено разпореждане № ********** по протокол от 08.02.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Варна .

Релевира се материална незаконосъобразност на атакуваното произнасяне поради погрешно определена начална дата по изплащане на пенсията за инвалидност от 29.01.2020г. / дата на подаване на заявлението за преизчисляване на пенсията/ . Подателят на жалбата се позовава на чл. 94, ал.3 от КСО и твърди ,че правилната начална дата е 15.12.2016 г. Излага се становище за неспазване целта на закона.

Отправеното към съда искане е за отмяна на атакувания индивидуален адм. акт .

В съдебно заседание жалбоподателят чрез представител по пълномощие поддържа жалбата до съда на изложените в нея основания .

Ответната страна по жалбата – директорът на ТП на НОИ – Варна, чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в депозиран писмен отговор на жалбата излага своето становище за нейната неоснователност , понеже експертното решение на ТЕЛК-Варна няма обратно действие . За периода от 2016 г. до 2019 г. Б. няма право на пенсия , тъй като с разпореждане №**********/01.07.2019г. е прекратено отпускането на пенсия за инвалидност на същия. Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С определение №1563/06.06.2023г. съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата , а при изследване на нейната основателност съдебният орган се съобрази със следните факти:

От 15.03.1995 г. В.В.Б. получава социална пенсия за инвалидност поради заболяване по рождение с определена му втора група инвалидност по експертно решение на ЦТЕЛК , в което е посочена начална дата на инвалидизиране 25.01.2978 г. След преосвителствания на лицето са били издавани разпореждания от органите на ТП на НОИ-Варна по отпускане на инвалидна пенсия. Така на 15.12.2016 г. В.Б. е подал поредно заявление до ТП на НОИ-Варна за отпускане на пенсия за инвалидност на основание решение № 2804-136/20.10.2016 г. на ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна“ – Варна /л. 25-27/. Видно от цитираното експертно решение е била определена трайно намалена работоспособност на Б. от 54% за срок от три години при вписана дата на инв. *** г.

На 13.01.2017 г. на Б. е била отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 118.14 лв. / л. 35/.

НЕЛК – София със свое решение 1290-178/21.12.2018 г. е отменил горепосоченото експертно решение на ТЕЛК – Варна и е постановил връщане на преписката за ново освидетелстване на В.Б. /л. 36-37/. Последвало е спиране на инвалидната пенсия на Б. от 01.03.2019 г. / л. 38/ .

На 14.05.2019 г. е било издадено ново решение от ТЕЛК при МБАЛ „ Св. Анна“ гр. Варна като на В.Б. е била определена 40 % трайно намалена работоспособност за срок до 01.10.2019 г. и дата на инв. *** г. /л. 39/. Това решение е влязло в сила на 29.05.2019 г.

С оглед намаления процент на трудоспособност на Б. и на основание чл. 72 от КСО на 01.07.2019 г. ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Варна е издал разпореждане №780125, с което е прекратил от 15.12.2016 г. отпускането на пенсия за инвалидност поради общо заболяване /л. 101 /.

На 29.01.2020г. Б. *** за преосвидетелстване / л. 49/.

На 11.06.2020г. е било издадено решение от ТЕЛК при МБАЛ „ Св Анна“ – Варна, с което е определена трайно намалена работоспособност на В.Б. от 40 % със срок до 01.06.2022г.и дата на инв. *** г. / л. 47/, което експертно решение е било обжалвано пред НЕЛК- София, който е потвърдил същото , но решението на НЕЛК е било отменено с решение №876/30.06.2022г. от Варненския административен съд , постановил връщане на преписката за ново разглеждане . В хода на новото разглеждане НЕЛК-София е определила 100 % трайно намалена работоспособност с дата инвалидизиране *** г. и срок на инвалидизация 01.06.2024г./ /л. 69-70/ .Това експертно решение не е било обжалвано.

На 11.10.20202г. В.Б. е поискал възстановяване на пенсията за инвалидност поради общо заболяване /л. 67/. Последвало е издаването на разпореждане №********* по протокол от 08.02.2023г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ-Варна, с което е била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Валентни Б. поради негова 100 % намалена трудоспособност считано от 29.01.2020г. / датата на подаване на заявлението в РКМЕ/ - л. 96-97. Това разпореждане е било връчено на адресата на 21.03.2023. , който на 03.04.2023г. е подал жалба до директора на ТП на НОИ-Варна, , наименуване искане с оплакване за погрешно определена начална дата на отпускане на пенсията 29.01.2020г. вместо 15.12.2016 г. /л. 100/.

По повод посочената жалба на Б. ответникът в писмо 24.04.2023г. е обективирал своето решение за нейната неоснователност , респективно правилността на разпореждането в частта на началната дата по отпускане на пенсията / л. 102/.

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

Оспореният индивидуален административен акт е постановен от компетентен адм. орган предвид регламентацията на чл. 118, ал.1 във вр. с чл. 117, ал.1 от КСО. Произнасянето на адм. орган е обективирано в изискуемата писмена форма, като дори и да не е наименувано решение, то съдържа фактическите и правни основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При служебната проверка не се установяват допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват отмяна на оспорения акт на самостоятелно основание. Спазен е регламентираният в чл. 117, ал. 3, изречение първо от КСО срок за произнасяне, като с решението си директорът на ТП на НОИ – Варна е решил по същество отнесения до него въпрос съобразно изискването на чл. 117, ал. 3, изречение второ, предложение първо от КСО. Обжалваното решение е постановено след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая и след служебно събиране, проверка и преценка на допустими, относими и необходими доказателства, т.е. административното производство е проведено съобразно изискванията на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

По повод оплакването на В.Б. за материална незаконосъобразност на издадения акт и по-специално възражението относно погрешно определената начална дата по отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване - 29.01.2020г. / датата на подаване на заявление до РКМЕ/ съдът съобрази ,че лицата имат право на пенсия за инвалидност, когато са загубили напълно или частично работоспособността си завинаги или за продължително време / арг. чл. 71 КСО/ .

Според правилото на чл. 94, ал.1 от същия кодекс пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Законодателят обаче е въвел ограничителен критерий по отпускане на пенсия за инвалидност с разпоредбата на чл. 72 от КСО, според която пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Следователно инвалидна пенсия се отпуска само на лица, на които оценката на работоспособност е над 50 % намалена такава. В случая Б. счита ,че следва да му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност от 15.12.2016г. На тази дата Б. е подал заявление до ТП на НОИ-Варна, претендирайки право на пенсия въз основа на експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ „ Св . Анна“ – Варна“. В случая това е влязлото в законна сила експертно решение № 1354-67/14.05.2019г., с което обаче специализираният орган на медицинска експертиза му е определил 40 % трайно намалена работоспособност. Следователно Б. не може да получава инвалидна пенсия при такъв процент трайно намалена работоспособност и именно поради тази причина с разпореждане № 780125/01.07.2019г. ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ-Варна е постановил прекратяване от 15.12.2016 г. на отпускането на пенсия за инвалидност на жалбоподателя.

Едва при последващото преосвидетелстване на Б. , финализирано с експертно решение №693-171/29.02.2022г. на НЕЛК гр. София, което не е било обжалвано , е определена намалена трудоспособност на жалбоподателя над 50 %. Това произнасяне на органа на медицинска експертиза е станало по повод подаденото на 29.01.2020г. заявление на Б. чрез регионалната картотека на медицинските експертизи гр. Варна.

Съгласно нормативното предписание на чл. 94, ал. 3 от КСО извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице.

Предвид гореизложеното обжалваното решение на адм. орган е постановено в кореспонденция с относимата правна регламентация и следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото съдът следва да удовлетвори своевременно направеното искане на ответника по присъждане на юриск. възнаграждение - 100 лв. на основание чл. 24 от НЗПП.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.В.Б. *** срещу решение на директора на ТП на НОИ-Варна , обективирано в писмо с изх. № 1056-03-31Н1/24.04.2023г.,с което се потвърждава разпореждане № ********** по протокол от 08.02.2023г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Варна.

ОСЪЖДА В.В.Б. *** , ЕГН ********** *** сумата от 100 / сто / лева, представляваща дължимо юриск. възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок то уведомяването на страните.

	Председател: