Р Е Ш Е Н И Е
№ ……../28.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Христина Колева
при
участието на секретар Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 4519 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** срещу М.А.Л., ЕГН **********,
адрес: *** съединени в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 286 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1458 евро, дължимото възнаграждение по договор за поръчка от
14.02.2017 год. и представляващо 3% от продажната цена на имота описан в Нотариален акт за
покупко-продажба № **** от 2017г., том ****, описна
книга № **** от 01.12.2017г. в размер на 48 600 евро, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението и сумата от 367.93 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до 14.05.2020г., които вземания са придобити от ищеца по силата на договор за цесия, сключен с „И.и с.1" ЕООД.
Ищецът
основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в
обстоятелствената част на исковата молба: поддържа,
че „И.и с." ЕООД и ответницата са се намирали в
договорни отношения, по силата
на сключения между тях на 14.02.2017г. договор за поръчка, като дружеството е поело
задължение да й предостави оферти за покупка на недвижим имот и да й осигури
организационно обслужване на сделката. От своя страна ответницата се задължила
да заплати еднократно възнаграждение в размер на 3% от продажната цена, но не
по-малко от 950 евро в деня на сключване на предварителния договор за
покупко-продажба. „И.и с." ЕООД е предложило на ответницата за
закупуване недвижим имот, находящ се в гр. *******, при цена от 48600
евро. Извършен бил оглед със
съдействието на представители на дружеството. След справка в СВ било
установено, че ответницата е закупила имота, като сделката е изповядана на
01.12.2017г. В тази връзка ищецът претендира за осъждането й да изпълни реално
задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение, както и да заплати
обезщетение за забава в посочените по-горе размери. Ето защо за ищеца е налице правен
интерес от провеждане на осъдителните искове, поради което моли за постановяване
на положително решение в негова полза.
В отговор на исковата молба депозиран по реда и в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва предявените искове по същество. Оспорва ищецът да е носител
на претендираните вземания. Оспорва да е надлежно уведомен за извършено
прехвърляне на вземанията. Твърди, че „И.и с." ЕООД не е изпълнило задълженията си по
договора за логистична поддръжка. В тази връзка счита, че търсеното
възнаграждение не се дължи, доколкото плащането му е било обусловено от организационно
обслужване на сделката, каквото не е извършено. Твърди, че не е в забава,
доколкото не е оказано необходимото съдействие за изпълнение на задължението му
за плащане на договореното възнаграждение, като не е отправена покана. Оспорва
истинността на договора за поръчка, доколкото първата страница била с добавено
съдържание и не е подписана от него. От договора не ставало ясно кой е
довереникът, доколкото в договора е посочено друго лице - Н.д.1 ЕООД. Оспорва „И.и с." ЕООД да е имало сключен договор със собственика на имота за посредничество при продажбата
му, поради което не е имало възможност да предлага имота за продажба. Договорът не бил отразен в дневника на търговеца. В
условията на евентуалност прави възражение за погасяване по давност на
претендираните вземания. Ето защо моли за постановяване на решение, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В о.с.з. исковата
молба и отговорът се поддържат от страните.
Като разгледа
доказателствата по делото и съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
От съдържанието на представения по делото
Договор за поръчка от 14.02.2017год., сключен между И.и с.1 ЕООД, наричано в
договора Н.д.1 и М.А.Л., се установява, че дружеството се е задължило да намери
и предостави на доверителя подходящи предложения за покупка на недвижим имот и
логистична поддръжка на сделката до сключване на окончателен договор за покупко – продажба /под формата на нотариален акт/ срещу
уговорено възнаграждение за посочените имоти, между които: ап.10, находящ се в ***** при цена 48 600 евро. Съгласно чл.3 от
същия договор възнаграждението е в размер на 3%, но не по-малко от 950 евро, върху
цената на недвижимия имот, платимо в деня на подписване на предварителния
договор за покупко – продажба. Видно от чл.4 на
договора, между страните е постигнато съгласие така уговореното възнаграждение
да се дължи, както в хипотезата на закупуване на предложения от „Н.д.1“ имот от
доверителя, така и в случай, че имотът се закупи от някое от изброените в
текста на същия член, свързани с доверителя лица. Съгласно чл.8, т.2 при
оттегляне на поръчката от страна на доверителя, в случай, че в срок до 3 години
след оттеглянето й, клиентът или свързано с него лице по чл.4 закупи описан в
чл.1 от договора имот, се задължава да заплати възнаграждението по чл.3. В чл.10
страните са постигнали съгласие, съобразно което, ако доверителят извърши или е
извършил преди или след сключване на договора оглед на описан имот с друг
посредник или самостоятелно и закупи имота, да плати възнаграждението по чл.3.
Не е спорно, а се установява и от справка по
лице от СВ Варна, и Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот № **, том **, рег. №*****, дело
№1364/2017г., че
на 30.11.2017г. ответницата е придобила чрез покупко-продажба от Авангард
инвест-Варна ЕООД ап.10, находящ се в *****. за цена 55 010.66 лева, при данъчна оценка на имота 75 929.80
лева.
По силата на договор за цесия от 15.12.2017г.,
вземането за възнаграждение по чл.3 от договора за поръчка от 14.02.2017г., е
прехвърлено от И.и с.1 ЕООД на „А.“ ЕООД.
Приобщено по делото е и уведомление от И.и с.1
ЕООД, чрез А. ЕООД, адресирано до ответника М.Л., касаещо
прехвърляне на горепосоченото вземане към ищеца.
Във
връзка с предприетото оспорване от ответника на договора за цесия, ищецът е представил
Договор за съвместна дейност и франчайз от 15.02.2016г.; Анекс № 1 към договора
от 01.03.2016г.; Анекс № 2 към договора от 01.05.2017г.; Дневен отчет по сметки
от 29.03.2017г.; Декларация съгласие и образец от подписа, с нотариална заверка
от 05.05.2017г.; Декларация за съгласие и образец от подписа, с нотариална
заверка от 27.04.2017г.; Декларация за съгласие и образец от подписа, с
нотариална заверка от 12.01.2016г.; Пълномощно, с което управителят на А. ЕООД И. Т. е упълномощила Т.Т.да представлява дружеството, вкл. да подпише договор за
цесия с И.и с.1 ЕООД.
С оглед дадената възможност на
ищеца за събиране на гласни доказателства за установяване обстоятелствата по сключване на сделката с М.Л., са разпитани св. И.И. и св. П.П..
В показанията си св. И.
установява, че през м.
Февруари 2017г. е работел в „И.и с.1“ ЕООД под шапката на „Н.д.1“, като брокер
на недвижими имоти. М.Л. му била клиентка. Обадила се по
обява, посетила офиса и направили подробен анализ на нейното търсене, след
което започнали огледи. Предложил й имот, находящ се на
ул. **. Строителят му предоставил достъп до сградата. Направили оглед. Обектът
бил в строеж.
Св. Петров от 13-14 год. строи и продава жилищни сгради.
На ул. Флора №7 е продавал жилища. Продал имот на М.Л.. Тя осъществила
контакт с него чрез агенция, чрез брокер - „Н.д.1“, „И.и с.1“ ЕООД. Те
осъществили контакт с него и я довели на оглед. Сградата била в строеж. На „И.и
с.1“ ЕООД предоставили скици на бъдещите обекти. Много агенции предлагали едни и същи имоти.
За установяване датата, на която е подписано пълномощното, с което управителят на А. ЕООД И. Т. е упълномощила Т.Т.да представлява дружеството, е разпитан св. Н.Б..
В показанията си установява, че познава И. Т.. Преди три години, през м.
декември 2017г., адвокат Н.Т. му се обадила. Била извън града и трябвало
да подготви някакво пълномощно за сключване на договор за цесия, защото
клиентката щяла да пътува. Изпратила му данните и той подготвил пълномощното. И.
дошла в офиса и упълномощила съпруга си да я представлява. Лично подписала
пълномощното.
В полза на
ответника са събрани гласни за установяване, че не е съществувало договорно или друго
ограничение, който и да от предложените от „И.и с.1“ ЕООД имоти, да бъде придобит чрез съдействието на друг
посредник; отношенията си с друг посредник, който е съдействал за оглед на
различни имоти, съответно за избор и придобиване на спорното жилище, за което е
заплатено възнаграждение, чрез разпит на св. Валентина Пеева и св. Диляна
Стоянова.
Св. Пеева познава М.Л. от 4,5 г. Запознали се в офиса на Елит имоти.
Със съдействието на Д.С./брокер/ свидетелката си купила жилище. М.Л. също била
клиент на Диляна, с нейно съдействие си купила апартамент.
Св. Стоянова
познава М.Л., била й клиентка, купила си
апартамент с посредничество на дружеството, което представлява. Сделката била в
началото на 2017г., М. се обадила, търсила апартамент, дошла в офиса и подготвили
огледи. При огледите М. си харесала апартамент и го купила от строител. Апартаментът
бил в строеж на ул. Флора. Данни за имота имала от интернет, а скиците и
книжата й били изпратени от офиса на фирма Авангард Инвест. Строителят дошъл в
офиса, сключили предварителен договор и някъде в края на годината –
окончателен. Не е сигурна дали М.Л. и е платила комисионна, защото имали
промоция - около месец или два работели без комисионна от купувача. Помни, че
строителят искал сделката да се изповяда на по-ниска цена.
При така установената фактическа обстановка
се налагат следните изводи от правна страна:
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът приема, че между „Н.д.1“ в качеството му на довереник и
ответницата в качеството й на възложител е възникнало валидно облигационно
правоотношение по договор за поръчка от 14.02.2017г., по силата на който договор ответницата
е възложила на агенцията за недвижими имоти да осъществи дейност по
намиране и предоставяне предложения за покупка на недвижим имот срещу уговорено
възнаграждение в размер на 3% от цената на недвижимия имот. Падежът на
задължението страните са уговорили да бъде датата на сключване на
предварителния договор за покупко – продажба на
предложения имот. Моментът на уговорения падеж е относим към възражението на
ответника за погасяване по давност на претенцията на ищеца, както и към
началния момент на претенцията за обезщетение за забава. В случая задължението
на възложителя да заплати възнаграждение в размер на 3% от продажната стойност
на предложения от агенцията имот възниква не от датата на възникване на
облигационното правоотношение между страните, а от един по-късен момент –
сключване на предварителен договор за покупко -
продажба. В действителност предварителен договор да покупко
– продажба не се представя по делото, а е представен окончателен такъв от
30.11.2017г., оформен в НА за
покупко-продажба на недвижим имот № **, том Х, рег.№*****, дело №1364/2017г., с
който М.Л. придобива собствеността върху имот с идентификатор
10135.3513.207.3.33.
По отношение на
възражението от ответната страна за последващо дописване на Договора за поръчка
от 14.02.2017г., в частта касаеща процесния апартамент /посочен под номер 1/,
съдът намира същото за неоснователно. В подкрепа на този извод са свидетелските
показания, че ответникът е извършил оглед и на процесното жилище.
Инициативата
на ответницата, заявеното желание за оглед и проучване на възможността за
покупка на процесния имот, съставлява осъществено от първата възлагане на
Агенцията да извърши проучване с цел удовлетворяване на заявения от ответницата
като клиент интерес, обоснован от очертаните от нея в заявката й параметри.
Безспорен е фактът, че в изпълнение на поетия ангажимент Агенцията чрез свой
служител (разпитания по делото свидетел И.) е предприел действия по организация
и фактически оглед на имота. Ответницата собственоръчно е подписала договора за
поръчка, в който изрично е посочен имотът и цената, на която той се предлага от
48 600 евро.
Доказано е,
че процесният имот е бил обявен за продажба от праводателя на
ищеца.
От
анализа на събраните по делото
доказателства се установява, че ответницата се е свързала по телефон с
представител на агенцията за недвижими имоти и заявила желание да огледа
предлагания от нея имот – ап.10, находящ се в гр. Варна на ул. **. Уговорен е оглед, който е осъществен със съдействието
на представител на Н.д.1. Огледаният имот в последствие, на 30.11.2017г. станал
предмет на договор за покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
том Х, рег. №*****, дело №1364/2017г.. По силата на този нотариален акт ответницата е
закупила от собственика процесния имот.
Довереникът е изпълнил задължението си по договора. За
факта на изпълнение съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите И.И. и П.П., които сочат, че именно посоченият в договора за
поръчка имот е бил предмет на оглед от
страна на ответницата. Нежеланието на ответницата да заплати дължимо в полза на
агенцията възнаграждение и непосредствено осъщественото във времето закупуване
на имота от последната предоставят наличие на връзка между придобиването на
имота и осъществяване задължението на „Н.д.1“ по предмета на договора, а именно
намиране и предоставяне на подходящи предложения за покупка от страна на
доверителя. Щом довереникът е изпълнил задължението си, съответно доверителят е
придобил собствеността върху имота и то в срок от девет месеца от възникване на
облигационното правоотношение между страните по процесния договор, то следва да
бъде прието, че доверителят дължи уговореното възнаграждение.
Оттеглянето
на поръчката не освобождава доверителя от възникналите вследствие на сключения
договор задължения. Изпълнението по договора е осъществено в пълен обем с оглед
на етапа, на който се намирала евентуалната бъдеща сделка между страните и
следователно е възникнало задължение за
заплащане на уговореното в договора възнаграждение, независимо, че
сделката е сключена без по-нататъшно съдействие от страна на Агенцията, което
както се посочи по-горе не може да й се вмени във вина, тъй като е била
възпрепятствана от ответницата /Решение по въззивно търговско дело №1968 по
описа за 2018г. по описа на ВОС/.
Съдът
намира за неоснователно възражението за недействителност на договора за цесия
поради ограничения в представителната власт на представляващия цедента Т.Т.. Съгласно т.2 от ТР 5/2014г.
на ОСГТК на ВКС, съобразно която единствено мнимо представлявания разполага с
правото, както да потвърди договора сключен от негово име без представителна
власт, така и да се позове на недействителността по чл.42, ал.2 ЗЗД, съдът
намира възражението за неоснователно. Другата страна не разполага с право да го потвърди,
респ. няма и право/и интерес/ да се позове на недействителността; още по-малко
такъв интерес имат трети за договора лица. Ограниченията в представителната власт, които
визира ответникът, имат действие само във вътрешните дружествени дела, не и по
отношение контрагентите на дружеството, което се афишира в търговските си дела
именно представлявано от управителя си. Съдът се позовава и на постановките в т.1 и т.2 от ТР №3/15.11.2013г. по т.д. №3/2013г. на ОСГТК, според които в хипотезата на съвпадение
на органния представител на две договарящи се дружества, външно
изразената от органния представител воля е функция и част от законовата
компетентност на органите на юридическото
лице, като в отношенията с трети лица не могат да се поставят
ограничения в представителната власт на управителя, тъй като той е изразител на
волята на юридическото лице/на търговеца/. При преценка за действителност на договора за цесия,
съдът следва да разгледа възраженията във връзка с действието и спрямо
ответника. Цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който
е уведомен за нея от цедента
– чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД. От тогава
спрямо длъжника титуляр на вземането
е цесионерът, поради което старият кредитор
след съобщаването на цесията по
чл.99, ал.3 ЗЗД не може да иска от
длъжника изпълнение.
Последното
е предпоставено от настъпване на изискуемостта
на вземането. Цесионерът придобива вземането с всичките му принадлежности
по чл.99, ал.2 ЗЗД, т.е. с всички произтичащи от или във връзка
с прехвърленото вземане права /Решение 204/2018г. по т.дело №2230/2016г. на Първо
т.о. на ВКС/. При преценка на представения договор за цесия, съдът намира, че
същият пораждат действие, вкл. за течащите върху прехвърленото вземане лихви.
Съдът
намира, че следва да бъде зачетено и направеното в съдебно заседание
уведомяване на длъжника за цесията. При договора за цесия носителят на едно
вземане го отстъпва на трето лице. При това положение, става промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, комуто
цедентът е прехвърлил вземането си. Вземането преминава от предишния кредитор
върху новия кредитор в момента на сключване на договора, като правото на
цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията,
за него не съществува задължение да престира на
цесионера, а задължението му спрямо последния ще възникне едва след получаване
на съобщението от предишния кредитор. За да има цесията действие спрямо
длъжника по прехвърленото вземане, тя трябва да му се съобщи от цедента. Разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД не съдържат изискване за срок
за съобщаване и форма за съобщаване. Няма значение и начинът, по който цесията
ще се съобщи от цедента на длъжника - това може да стане по телефон, по телекс,
по факс или писмено, като писменото съобщение не е задължително да бъде
изпратено по пощата. Смисълът на съобщението е да се пресече възможността
длъжникът да престира на лице, което не е кредитор,
като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на
извършеното съобщение, защото тя не е условие за валидност. В случая ответникът
не твърди плащане на предишния кредитор.
Съгласно константната съдебна
практика на ВКС обективирана в Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д.
№2352/2013 г., второ Т.О., ТК; Решение №
123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и Решение № 3
от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК- уведомление, изходящо
от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесия съгласно чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание
чл.235, ал. 3 ГПК.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД съдът намира, че
съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Падежът е посочен в чл.3 от договора или от датата на сключване на
договора – 30.11.2017г.. Изчислена със софтуерен продукт за изчисляване на
законна лихва, същата възлиза на 367.93
евро за претендирания период от 01.12.2017г. до 14.05.2020г.. Поради изложеното, съдът намира,
че искът с правно основание чл.
86 ЗЗД е доказан по своето основание и размер.
Въз основа
на изложеното съдът намира предявените искове за основателни. В полза на ищеца
следва да се присъдят както прехвърлената главница, така и претендираните лихви
за забава.
Възражението
на ответницата за погасяване на процесното вземане по давност е неоснователно,
тъй като предвид характера на вземането по отношение на него е приложима предвидената в разпоредбата на чл.110 ЗЗД
петгодишна давност. Вземането за възнаграждение на посредника е станало
изискуемо на датата, на която е сключен договорът за продажба на процесния
недвижим имот - 30.11.2017г., следователно давностният срок изтича на 30.11.2022г.,
а исковата молба е входирана в съда на 13.05.2020г., т.е. преди изтичане на
срока.
В заключение съдът приема, че предявените
претенции са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение
на разноските:
С оглед изходът на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 856.15 лева, от които 164.15 лева заплатена
държавна такса, 30 лева депозит за призоваване на свидетел и 662 лева
възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
осъжда М.А.Л., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***
сумата от 1458 евро, дължимото
възнаграждение по договор за поръчка от 14.02.2017 год.
и представляващо 3% от продажната цена на имота описан
в Нотариален
акт за покупко-продажба № ***от 2017г., том ****, описна
книга № **** от 01.12.2017г. в размер на 48 600 евро, ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда до окончателното изплащане на задължението и сумата от 367.93 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.12.2017г. до
14.05.2020г., които вземания
са придобити от ищеца по силата на договор за цесия, сключен с „И.и с.1" ЕООД,
на основание чл. 79, ал. 1, пр. І вр. чл. 286 ЗЗД, чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1, пр. І ЗЗД.
Осъжда М.А.Л., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на А. ЕООД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:*** сумата от 856.15 лева, сторените в производството разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: