№ 4604
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110142428 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „Д“ ЕАД, с която е
предявен иск с правно основание чл.410, ал.1 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД срещу „ЧРБ“
АД .
Ищецът твърди, че на 19.08.2020 г. в гр. София, ж.к. „Надежда 1“, ул.
„........... при извършването на ремонтни дейности от служители на „ЧРБ“ АД
по електропреносната мрежа е паднал проводник върху паркирания л.а.
„Мерцедес“ с рег. № ............., в причинна връзка с което на последния са
нанесени щети. Твърди, че за автомобила е сключена имуществена
застраховка „Каско+“, застрахователна полица № .........., по която има
качеството застраховател, както и че за настъпилото застрахователно събитие
пред него е образувана щета № ............, по която е изплатил застрахователно
обезщетение в размер на сумата от 822, 92 лв. Счита, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу
„ЧРБ“ АД за изплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационните
разноски в размер на 15 лв. или общо за сумата от 837, 92 лв., за изплащане
на която е отправил регресна покана до ответника. Моли съда да осъди
ответника да му заплати посочената сума. Претендира законна лихва от
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Оспорва вредите да са
настъпили в причинна връзка с виновното противоправно поведение на
негови служители. В тази връзка поддържа, че за използването и
преминаването през терените, където се намират съоръженията от
1
електропреносната и електроразпределителната мрежа, законодателят е
създал ограничения с оглед обстоятелството, че биха могли да представляват
източник на опасност. Позовава се на чл.14, ал.1, т.4 от Наредба № 16 от
09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, според която в
сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение
и преобразуване на електрическата енергия не се допуска паркиране на
всички видове превозни средства, с оглед на което счита, че вината за
настъпване на процесния инцидент е на застрахования, който е паркирал
автомобила в сервитутната зона, в резултат на което се е стигнало до
увреждането му. Поддържа и че е възможно вредите да са настъпили в
причинна връзка с продължителното използване на автомобила, чиято дата на
първа регистрация е през 2008 г. Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Между страните не се спори, а се установява и от представената
застрахователна полица № .......... от 15.11.2019 г., че между ПЛ. Н. К. и „Д“
ЕАД е сключен договор за имуществена застраховка „Каско+“ с период на
валидност от 00:00 часа на 16.11.2019 г. до 23:59 часа на 15.11.2020 г. за л.а.
„Мерцедес Е200“ с рег. № ..............
Представен е констативен протокол № 1 от 20.08.2020 г. въз основа на
подадено заявление № ********** за имуществени щети, подписан от двама
представители на „ЧРБ“ АД: Даниел Богомилов Благоев и Емил Луканов
Луканов в присъствието на потребителя ПЛ. Н. К., в който е посочено, че на
19.08.2020 г. при ремонтни работи по аварийно събитие с № 874250 в
дисп.дневници, пада проводник от въздушната мрежа по ул. „Недко Войвода“
върху автомобил „Мерцедес“ с рег. № ............., като са надраскани предно
стъкло, преден капак, ляв калник, десен калник и предна броня. Протоколът е
подписан от представителите на „ЧРБ“ АД и потребителя.
Представено е писмо изх. № **********/04.08.2020 г. от ЧРБ“ АД до
ПЛ. Н. К., в което се сочи във връзка с негово заявление № **********, че
след извършена справка е установено, че на 19.08.2020 г. е регистриран
сигнал за повреда на електроразпределителната мрежа на ул. „..........“ и на
място е изпратен авариен екип на „ЧРБ“ АД. Сочи се, че след оглед на
съоръженията и въздушната мрежа се установява паднал фазов проводник на
междустълбие, както и че във връзка със заявление на лицето обектът е
посетен от служители на ответника и е съставен и подписан констативен
протокол № 1 от 20.08.2020 г.
С уведомление за щета от 19.08.2020 г. собственикът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, по повод на което е
образувана щета № ............. В същото е посочено, че автомобилът е бил
паркиран на ул. „.........“, където вследствие на ремонт от страна на „ЧЕЗ“ е
паднала жица върху него и са били увредени преден капак, предна броня,
2
преден ляв калник, преден десен калник, челно стъкло.
Съставен е опис-заключение по щета от застрахователя от 19.08.2020 г.
и е направена калкулация по претенцията, като е определено застрахователно
обезщетение в размер на 822, 92 лв.
От заключението на СТЕ по делото, изготвена от вещото лице инж. В.
БЛ., въз основа на материалите по делото и оглед на място, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че се касае
за улична въздушна мрежа на ниско напрежение, изпълнена по технология с
голи проводници. Вещото лице е посочило, че сервитутната зона е около 6
метра /4,5 м + 1,5 м/, показан между тънките ограничителни линия на скицата,
инкорпорирана в заключението /л.95 от делото/.
В проведеното на 27.10.2021 г. открито съдебно заседание вещото лице
е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че сервитутът, който е посочило, че
се намира на една полуоска с ширина 6 метра, служи, за да бъдат извършвани
ремонтни работи за поддръжка на кабелното стопанство и че по негов спомен
при посещение на мястото не е имало никаква маркировка.
От заключението на АТЕ, изготвена от вещото лице инж. Й. Й., което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че
всички увреждания на процесния автомобил, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на събитието. Констатира се, че стойността, необходима за възстановяването
му по средни пазарни цени към датата на ПТП, възлиза на сумата от 1 207, 12
лв.
В проведеното на 27.10.2021 г. открито съдебно заседание вещото лице
е пояснило по реда на чл.200, ал.2 ГПК, че ищецът е платил много ниско по
експертна оценка и че ако автомобилът не е бил паркиран, а се е движел по
платното и падне кабелът, щетите биха били най-малко същите, ако не и по-
големи.
От заключението на ССЕ, изготвена от вещото лице ..........., което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява, че „Д“ ЕАД
е изплатило в полза на ПЛ. Н. К. сумата от 822, 92 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по щета № ............/19.08.2020 г. на 21.08.2020 г.
По делото е разпитан в качеството на свидетел ПЛ. Н. К., който
депозира показания, че си спомня към 2020 г. да е управлявал л.а. „Мерцедес“
с рег. № ............., негова лична собственост, както и настъпването на
инцидент през 2020 г., при който автомобилът е бил увреден. Заявява, че това
се е случило на ул. „...........; че е паркирал автомобила пред къщата на негов
приятел, видял е служители на електроенерго, които са извършвали ремонт,
попитал ги е дали колата ще им пречи, на което те са отговорили
отрицателно. Заявява, че е паркирал на приблизително разстояние 7-10 метра
от стълб, на който е имало качени работници, които са работели нещо.
Заявява, че след като се е върнал при автомобила след не повече от половин
час, е видял паднала жица върху автомобила. Попитал е намиращите се все
3
още там работници на „ЧЕЗ“ дали те са я изпуснали, на което те се
отговорили положително. Депозира показания, че на улицата, където е
паркирал, е имало и други автомобили, не е имало никаква сигнализация за
отцепване на района или ограничаване възможността за паркиране, както и че
си спомня уврежданията на автомобила – предно стъкло, преден капак, двата
предни калника, предна броня.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и
последователни, основаващи се на негови лични възприятия на
обстоятелства, относими към предмета на спора.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване съществуването на валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“ към датата на инцидента; изплащането на
застрахователно обезщетение, както и фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, а
именно: общите предпоставки на деликта – деяние, противоправност, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, като по отношение на вината е
налице оборима презумпция, която подлежи на оборване от страна на
ответника, както и че вредата е настъпила при или по повод изпълнението на
работа, възложена от ответника на делинквента; размера на исковата
претенция. Не е необходимо да се установи конкретното лице, осъществило
деянието, като е достатъчно да се установи, че то е от кръга лица, на които
ответното дружество е възложило работа.
Не е спорно между страните, а се установява и от представената
застрахователна полица, че между ищеца и собственика на процесния
автомобил е съществувало валидно застрахователно правоотношение по
имуществена застраховка „Каско“.
От ангажираните по делото писмени доказателства, заключението на
АТЕ и показанията на свидетеля К. безспорно се установява, че в срока на
валидност на застраховката е настъпило застрахователното събитие със
сочения в исковата молба механизъм, а именно – че на процесния автомобил
са нанесени щети в причинна връзка с изпускането на кабел от
осъществяващи авариен ремонт служители на ответното дружество. В тази
връзка е съставен констативен протокол № 1 от 20.08.2020 г., констатациите в
който се потвърждават от заключението на АТЕ по делото и показанията на
свидетеля. С оглед изложеното е налице противоправно поведение от страна
на служители на ответника, в причинна връзка с което съгласно заключението
на АТЕ, са настъпили щетите по автомобила, поради което неоснователно се
явява възражението на ответника в обратен смисъл. Не се установява вредите
да са настъпили в причинна връзка с продължителната експлоатация на
автомобила, в какъвто смисъл е възражението на ответника.
По отношение на вината нормата на чл.45, ал.2 ЗЗД установява оборима
презумпция, тежестта за оборване на която носи ответникът. От страна на
4
последния не се установи при условията на пълно и главно доказване вина за
настъпване на инцидента да има застрахованият. Съгласно чл.14, ал.1, т.4 от
Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти, в
сервитутната зона на енергиен обект за производство, пренос, разпределение
и преобразуване на електрическата енергия не се допуска паркиране на
всички видове превозни средства. От заключението на СТЕ се установи, че
сервитутната зона в случая е 6 метра. Не се установи при условията на пълно
и главно доказване от ответника, че застрахованият е паркирал автомобила в
тази зона. Такъв извод не би могъл да се изведе от представените писмени
доказателства, нито от заключението на СТЕ, по която вещото лице изрично
сочи, че не се установява точното местоположение, на което е бил паркиран
автомобилът. Такъв извод не би могъл да се изведе и от показанията на
свидетеля К., който заявява, че е паркирал автомобила пред къщата на свой
приятел на улицата, на около 7-10 метра от стълб, на който е имало
работници, нито от останалите ангажирани по делото доказателства. По
делото не бяха ангажирани доказателства и автомобилът да е бил паркиран в
зона с маркировка и знаци, забраняващи паркирането. Свидетелят изрично
заявява, че такива на място не е имало към момента на инцидента, в какъвто
смисъл е и посоченото от вещото лице Б., извършило оглед на място в
последващ момент.
Установи се от заключението на ССЕ, че застрахователят е изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 822, 92 лв.
Съгласно чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера
на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа,
при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, както и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования.
Третото лице не може да бъде задължено да заплати на застрахователя
повече, отколкото дължи на застрахования. В този смисъл регресното право е
в размер, който е равен на по-малката сума между платеното застрахователно
обезщетение и дължимото деликтно обезщетение.
Установи се от заключението на АТЕ, че стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, по средни пазарни цени възлиза на сумата от
1 207, 12 лв., която надвишава изплатеното застрахователно обезщетение.
С оглед изложеното в полза на ищеца е възникнало регресно вземане към
ответника за изплатеното застрахователно обезщетение, ведно с
ликвидационните разноски, в размер на сумата от 837, 92 лв., поради което
искът се явява основателен.
По разноските:
На ищеца следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
5
1 320 лв. разноски по делото.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЧРБ“ АД, ЕИК ............ да заплати на „Д“ ЕАД, ЕИК ............,
на основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, сумата от 837, 92 лв., представляваща
регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски по образувана при ищеца щета № ............ във връзка
с настъпило на 19.08.2020 г. в гр. .........., застрахователно събитие, при което
са нанесни материални щети на л.а. „Мерцедес“ с рег. № ..............
ОСЪЖДА „ЧРБ“ АД, ЕИК ............ да заплати на „Д“ ЕАД, ЕИК ............,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 320 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6