Решение по дело №331/2015 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 октомври 2015 г. (в сила от 7 декември 2016 г.)
Съдия: Бисерка Любенова Бойчева
Дело: 20157140700331
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 юни 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                   Р Е Ш Е Н И Е                                                                   

                                      № 502/07.10.2015г.

Административен съд - Монтана ,ІV състав ,в ОТКРИТО съдебно заседание на четиринадесети септември , през две хиляди и петнадесета година в състав :  

 

                                              Председател : БИСЕРКА БОЙЧЕВА

 

при секретаря Д.Д. като разгледа………..докладваното………от  съдията…БИСЕРКА БОЙЧЕВА… адм.д.№331/2015г. по описа на Административен съд Монтана и за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е  по чл.68 ,ал.1 и чл.70 ,ал.1 от ЗЗДискр.,  във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Делото е образувано по жалба на д-р И.Й.К. –Амбулатория–И*** -Н*** болести против Решение №202/ 18.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация ,с което е установено ,че ответната страна РЗОК-Монтана ,представлявана от директора ,не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4,ал.2 от ЗЗДискр. на основата на признак“обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К. ,при определяне на лимит за С*** и стойността на М*** -диагностичните дейности ,както и е установила ,че ответната страна НЗОК ,представлявана от управителя,не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признак“обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К. и З*** ,при определяне на лимит за С*** и стойността на М*** -диагностичните дейности,и е оставена без уважение жалбата на жалбоподателя ,като неоснователна.В жалбата си жалбоподателят изтъква ,че решението е несправедливо, необосновано и неправилно и иска отмяната му ,поради нарушение на материалния закон. Прилага и писмено становище.

Ответникът- Комисия за защита от дискриминация не изпраща представител ,но в писмена молба,вх.№1473/02.09.2015г.,чрез юрк.Милушева,съгласно приложено пълномощно ,моли да бъде оставена жалбата без уважение и да се потвърди обжалваното решение,като правилно и законосъобразно,по подробно изложени съображения.Моли и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни-РЗОК-Монтана ,представлявана от директор , и НЗОК,представлявана от управител,двете,чрез юрк.Пъневска  искат да се потвърди обжалваното решение.Прилага и писмено становище с подробно изложени съображения за това.

Административният съд, след проверка на оспорения административен акт  , предвид твърденията на страните   и приложените доказателства,  приема  следното:

  Жалбата срещу решението на КЗД  е  подадена от легитимирано лице-адресат на акта,в предвидения в чл.149,ал.1 АПК четиринадесет дневен  срок за обжалване/решението е връчено на 22.05.2015г./видно от обр. разписка на л.339-гръб/ ,а жалбата срещу него е депозирана пред съда ,чрез административния орган на 01.06.2015г./,т.е. в срок,поради което е допустима за разглеждане,а по същността си се явява и основателна ,по изложените по-долу съображения.

    От фактическа страна по делото е установено следното.   

 

Производството по административна преписка № 413/2013 г. на КЗД е образувано с Разпореждане № 922/25.11.2013 г. на Председателя на КЗД /на л. 58 от делото/ по жалба на д-р И.Й.К. –Амбулатория–И*** -Н*** болести /вх. № 44-00-4097/08.10.2013 г./на л.26/и приложение към нея,вх.№44-00-4540/31.10.2013г. /на л. 31 от делото/ срещу РЗОК-Монтана ,“за дискриминация основана на произвол от РЗОК-Монтана,при определяне на лимит за изследване на пациентите“.С разпореждането преписката е разпределена на ІV специализиран постоянен състав,състоящ се от трима членове:Б*** Х*** ,Л*** К. и София Й*** ,а на първото си заседание ІV Специализиран заседателен състав е определил за председател на състава-Б*** Х*** и за докладчик по преписката-Л*** К..С разпореждане№1005/ 11.12.2013г. на председателя на КЗД е определена Е*** Б*** –служител в отдел“Специализирано производство“ в дирекция „СПАП“ на КЗД да извърши необходимите действия,свързани с  проучване по преписката ,като ги съгласува с докладчика по преписката.    На основание чл.55,ал.1 от ЗЗДискр. е проведено проучване от Състава на КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства.Предоставена е възможност на жалбоподателя и на заинтересованите страни-РЗОК-Монтана и НЗОК да се запознаят със събраните по преписката материали, на основание чл.59,ал.3 от ЗЗДискр./на л.156,157,158/.Изготвен е доклад-заключение от Л*** К.-докладчик по преписка№413/2013г./на л.190/и е насрочено открито заседание по реда на чл.60 и чл.61 от ЗЗДискр. и чл.26 и чл.27 от ППЗЗД.    Резултатите от административното производство са обективирани в Решение № 202/18.05.2015г.на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав. За решението са уведомени жалбоподателя ,директора на  РЗОК-Монтана и управителя на НЗОК./видно от съобщения на л.339-341/.Решенето на КЗД се обжалва от жалбоподателя и е предмет на настоящето съдебно производство. Така установената  фактическа обстановка е безспорно установена по делото и не се оспорва от страните.От тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Предмет на обжалване в настоящето производство е Решение №202/ 18.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация ,с което е установено ,че ответната страна РЗОК-Монтана ,представлявана от директора ,не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4,ал.2 от ЗЗДискр. на основата на признак“обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К. ,при определяне на лимит за С*** и стойността на М*** -диагностичните дейности ,както и е установила ,че ответната страна НЗОК ,представлявана от управителя,не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗДискр. на основата на признак“обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К. и З*** ,при определяне на лимит за С*** и стойността на М*** -диагностичните дейности ,и е оставена без уважение жалбата на жалбоподателя ,като неоснователна ,и неговата законосъобразност.

 По своя характер оспореното решение представлява индивидуален административен акт, по смисъла на чл.21,ал.1 АПК,тъй като с него се засягат права и законни интереси на жалбоподателя.

При извършена служебна проверка за законосъобразност на оспореното решение на основание чл.168 от АПК  на всички основания, посочени в чл. 146 ,т.1-5 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административно-производствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона,съдът установи следното.

На първо място, оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт съгласно  чл.65,т.5 във връзка с чл. 48, ал. 2, т. 3 от ЗЗДискр, доколкото в случаите на дискриминация на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, компетентен да се произнесе е специализиран по материя състав от трима членове. Четвърти специализиран постоянен заседателен състав е назначен с Разпореждане № 922/25.11.2013 г.  на Председателя на КЗД с членове: Б*** Х*** /председател/, Л*** К./докладчик/ и София Й*** . Съгласно чл. 14, ал. 1 от ППКЗД съставът, извършил проучването и обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението. Пред членовете на състава се развива цялото производство по установяване на дискриминация, за което законодателят е регламентирал и подробни правила. Правата на страните по преписката не са ограничени, доколкото същите са уведомени за насрочването на откритите заседания и им е предоставена възможност да изразят становище по спора.Допуснато е обаче съществено процесуално нарушение от административния орган ,като съставът,извършил проучването и участвал в откритите заседания е горепосочения ,а при постановяване на решението вместо председателя Б*** Х*** ,за председател е подписала решението З*** Д*** .Това е  нарушение на чл.14,ал.1 от ППКЗД,което обуславя отмяна на решението на КЗД само на това основание,т.к. подписалия за председател решението З*** Д*** не е участвала в проучването ,нито в заседанията на състава ,което се счита за съществено процесуално нарушение.

Въпреки наличието на съществено процесуално нарушение ,съдът изследва служебно законосъобразността на решението и на другите основания по чл.146,т.2-5 от АПК.За изясняване на обективната истина са събрани необходимите и допустими доказателства, до които преди писменото обективиране на решението имат достъп всички членове на състава. На основание чл. 64, ал. 1 от ЗЗДискр "решенията се вземат с обикновено мнозинство от членовете на заседателния състав и се подписват от него", което изискване в настоящия случай е изпълнено, както и не е налице особено мнение на член от състава по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ЗЗДискр.В този смисъл решението е постановено от компетентен орган и не е налице предпоставката за отмяна на атакувания акт - липса на компетентност на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 1 от АПК.

 На второ място, оспореното решение е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр. Резултатът от производството пред КЗД е писмено обективиран в оспореното решение на Четвърти  специализиран заседателен състав ,в което са посочени наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, както и пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва. КЗД обосновава своите изводи въз основа на приложения и приобщен към административната преписка № 413/2013 г. доказателствен материал. Въз основа на събраните и кредитирани доказателства се установява безспорно действително осъществилата се фактическа обстановка, съотносима към правните основания за издаване на акта относно липсата на дискриминация. 

 

 

 

 

На трето място, процедурата пред КЗД е проведена в съответствие с разпоредбите на глава Четвърта, раздел П*** от ЗЗДискр. Съгласно чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. производството пред КЗД започва по жалба на засегнати лица, от което право се е възползвал жалбоподателя ,като е депозирал жалба /вх. № 44-00-4097/08.10.2013 г./на л.26/и приложение към нея,вх.№44-00-4540/31.10.2013г. /на л. 31 от делото/ срещу РЗОК-Монтана ,за установяване на дискриминация основана на признак „обществено положение“ от РЗОК-Монтана,при определяне на лимит за С*** и стойността на МСД при изследване на пациентите. За образуването на производството е необходимо излагането на исканията на жалбоподателя в писмена форма съгласно чл. 51 от ЗЗДискр., като бъдат изрично посочени името и адресът на подателя, изложение на обстоятелствата, на които се основава жалбата му, както дата и подпис на същия. На основание чл. 54 от ЗЗДискр председателят на КЗД разпределя преписка № 413/2013 г. с Разпореждане № 922/25.11.2013г. на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав във връзка със Заповед № 447/06.08.2012г. на Председателя на КЗД. С писмо , вх. № 12-11-899/10.12.2013 г. /л. 60 от делото/, за докладчик по преписката е определен Л*** К. , а за председател на състава -Б*** Х*** .С разпореждане №1005/11.12.2013г. на председателя на КЗД е определена Е*** Б*** –служител в отдел“Специализирано производство“ в дирекция „СПАП“ на КЗД да извърши необходимите действия,свързани с  проучване по преписката ,като ги съгласува с докладчика по преписката.    На основание чл.55,ал.1 от ЗЗД е проведено проучване от Състава на КЗД, в което са изискани становища, информация и писмени доказателства.Предоставена е възможност на жалбоподателя и другите страни да се запознаят със събраните по преписката документи на основание чл.59,ал.3 от ЗЗД.Изготвен е доклад-заключение от Л*** К.-докладчик по преписка№413/2013г./на л.190/и е насрочено открито заседание по реда на чл.60 и чл.61 от ЗЗД и чл.26 и чл.27 от ППЗЗД.    Резултатите от административното производство са обективирани в Решение № 202/18.05.2015г.на Четвърти специализиран постоянен заседателен състав. За решението са уведомени жалбоподателя ,директора на  РЗОК-Монтана и управителя на НЗОК./видно от съобщения на л.339-341/,при което в заключение процедурата е спазена. Проблем е обаче ,както се посочи и по-горе,че в крайното решение председателя на ІV специализиран заседателен състав Б*** Х*** е заменен от друго лице-З*** Д*** ,при което е нарушен чл.14,ал.1 от ППЗЗД ,който установява принципа на несменяемост  на състава от образуване на преписката и назначаването му до постановяване на крайното решение.Това опорочава решението и само на това основание същото следва да бъде отменено и върнато на органа с указания при наличие на основанията по чл.14,ал.2 от ППЗЗД  преписката да бъде разгледана в открито заседание от променения състав с призоваване на страните,като Председателят на Комисията издаде разпореждане за това.Съдът определя 14- дневен срок на основание чл.174 АПК за насрочване на открито заседание от новия състав и произнасяне  с решение по преписка №413/13г.

На четвърто място, съдът констатира, че не е налице незаконосъобразност на решението по смисъла на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 от АПК - противоречие с материалноправните разпоредби на закона. Преписката е разгледана от специализиран постоянен заседателен състав по признак "обществено положение" на основание чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., който изрично посочва, че се забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените дискриминационни признаци.

 

 

 

 

Законодателят е дефинирал двата вида дискриминация в чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. Съгласно чл.4,ал.2 от ЗЗДискр.пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.Съгласно чл.4,ал.3 от ЗЗДискр. непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими. Същевременно съгласно чл.7,ал.1,т.2 от ЗЗДискр.не представлява дискриминация различното третиране на лица на основата на характеристика, отнасяща се до признак по чл. 4, ал. 1, когато тази характеристика поради естеството на определено занятие или дейност, или условията, при които то се осъществява, е съществено и определящо професионално изискване, целта е законна, а изискването не надхвърля необходимото за постигането й.Не представлява дискриминация и съгласно т.5 на посочената разпоредба предоставянето на определени преимущества, свързани с работата, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законна цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото.

За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". За да бъде посочено адекватно едно лице като сравнител, същото следва да бъде поставено при сравними сходни обстоятелства. Не се оспорва по делото ,че жалбоподателя на база сключен договор с НЗОК от 07.02.2012г.е получил съответен брой С*** и стойност на МДД ,съобразно Правила по чл.3,ал.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2012г.,утвърдени от НС на НЗОК.Разпределеният стандарт на всички лечебни заведения ,включително и на д-р К. е определен съгласно т.н. Правила за реда за определяне на броя на С*** и стойността на МДД за назначаване от изпълнители на ПСМП.В случая като лице сравнител са посочени от жалбоподателя всички здравни заведения на територията на гр.Монтана по пакет нервни болести за първо тримесечие на 2012г.-общо пет лечебни заведения.Разпределението на индивидуалните стойности е извършено при строго спазване на чл.11,ал.2 от Правилата ,като коефициентът за разпределение на направленията при всички изпълнители е един и същ.Самият  факт ,че за база при всички лечебни заведения за този период са използвани т.н.Правила ,т.е. има определена Методика по която се изчислява броя на С*** и стойността на МДД,която е спазена /чл.11-14 от Правилата/,не може да се говори за дискриминация по смисъла на чл.4,ал.2 от ЗЗДискр.по признак „обществено положение“ от страна на РЗОК-Монтана по отношение на жалбоподателя. Що се отнася до твърденията за непряка дискриминация от страна на НЗОК,по разбиране  на съда ,не се събраха доказателства в подкрепа на тезата му ,че е поставен  на основата на признак“обществено положение“ в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

За това и решението на КЗД ,като издадено от компетентен орган ,в предвидената от закона форма и при спазване на приложимия  материален закон и целта на закона ,но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила –смяна на член от състава на Комисията при постановяване на решението,същото се явява неправилно ,поради което следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне по жалбата на жалбоподателя ,при спазване указанията на съда ,дадени в мотивите на настоящето решение.

Водим от гореизложените мотиви, административният съд

                                                             

                                               Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  Решение №202/ 18.05.2015г. на Комисия за защита от дискриминация ,с което е установено ,че ответната страна РЗОК-Монтана ,представлявана от директора ,не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4,ал.2 от ЗЗД на основата на признак“обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К. ,при определяне на лимит за С*** и стойността на М*** -диагностични дейности ,както и е установила ,че ответната страна НЗОК ,представлявана от управителя,не е осъществила дискриминация по смисъла на чл.4,ал.3 от ЗЗД на основата на признак“обществено положение“ спрямо д-р И.Й.К. и З*** ,при определяне на лимит за С*** и стойността на М*** -диагностични дейности, и е оставена без уважение жалбата на жалбоподателя ,КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ИЗПРАЩА преписката на КЗД за ново произнасяне по жалбата на жалбоподателя , при спазване указанията на съда ,дадени в мотивите на настоящето решение. Определя 14 дневен срок за произнасяне ,съгласно чл.174 от АПК.

 РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението  му на страните.

                                                     

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ