№
гр. София, 22.07.2019 г.
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-А въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в.
гр. д. № 14634 по описа
за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 389141 от 19.04.2018 г.,
постановено по гр. д. № 65116/2015 г. на СРС, 41 състав, А.„П.И.“ е осъдена на основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД да заплати на И.Е.М. сумата от 1200 лева, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди на собствения му лек автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № *******, в резултат на ПТП,
настъпило на 24.11.2013 г. в 03:00 часа на автомагистрала А-1 в района на 320
км. + 100 м. в посока от гр. Бургас към гр. София, общ. Карнобат, вследствие на
навлизане на диви животно (диви прасета) на пътното платно, поради неизпълнение
на задължение за поддръжка на прилежащите пътни съоръжения и принадлежности на
автомагистрала А-1 – предпазна ограда, препятстваща преминаване на животни и
хора.
Недоволен от постановеното решение е останал ответникът
А.„П.И.“, който в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подал въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение, в която излага
съображения за неговата незаконосъобразност и неправилност. Сочи, че съдът не е
взел предвид доказателствата за доброто експлоатационно състояние на
предпазната мрежа, като не е съобразил в достатъчна степен и посочената в САТЕ
намалена видимост във връзка с твърденията за съпричиняване.
Намира, че липсват данни за наличие на пробив в оградата. Счита, че не е налице
противоправно поведение, което да е в
причинно-следствена връзка с вредоносния резултат. Претендира разноски.
В законоустановения срок
по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната
жалба от ищеца И.Е.М., в който оспорва жалбата и посочва, че при пълна
изправност на телената ограда на автомагистралата животните не биха могли да
навлязат на пътното платно, поради което е налице причинно-следствена връзка
между неизпълнение на задължението за поддръжка на прилежащи пътни съоръжения и
процесното ПТП. Претендира разноски.
Постъпил е отговор и от третото лице – помагач на
страната на ответника – „А.-Х“ ООД, в който се поддържат изложените във
въззивната жалба доводи, с изключение на искането за разглеждане на предявения
евентуален иск срещу третите лица - помагачи.
Подаден е отговор на въззивната
жалба от третото лице – помагач на страната на ответника – „П.Г.“ ЕАД, в който
решението се счита за неправилно и незаконосъобразно, като се счита, че е
налице съпричиняване, тъй като водачът не е съобразил
пътните условия. Намира, че не са налице доказателства за противоправно
поведение.
Постъпил е отговор и от третото лице – помагач на
страната на ответника – „РТК“ ООД с твърдения за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение, като се
поддържат изложените във въззивната жалба доводи, с
изключение на искането за разглеждане на предявения евентуален иск срещу
третите лица - помагачи.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана
по същество се явява неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не са нарушени и императивни материални норми.
Обжалваното решение е правилно, като на основание
чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към
мотивите на първоинстанционния съд, които намира за
пълни и обосновани.
СРС, 41 състав, е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго
лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Когато причинител на вредата е лице, комуто е
възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Отговорността
на лицето, което е възложило другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази
отговорност има обезпечително-гаранционна функция и произтича от вината на
натоварените с извършването на работата лица.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата
молба се установява, че той е предявил спорното право, основавайки го на
виновното поведение на определени физически лица, на които А.„П.И.” е възложила
да поддържат в изправност пътища – част от републиканската пътна мрежа и носи
отговорност за бездействията на тези лица. Агенцията не е деликтоспособна,
тъй като тя формира и изразява правновалидна воля
чрез своите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна
отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от
съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от
агенцията работа. В този смисъл ищецът иска да бъде ангажирана гаранционната
отговорност на агенцията по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45,
ал. 1 ЗЗД като лице, стопанисващо процесния път и за
виновното поведение на съответни физически лица, на които им е възложено да
поддържат в изправност пътищата от републиканската пътна и в частност на пътен
участък на автомагистрала А-1 в района на 320 км. + 100 м. в посока от гр.
Бургас към гр. София, общ. Карнобат, в това число и поддръжката на прилежащите
пътни съоръжения и принадлежности.
Съгласно чл. 3, ал. 1 - 3 ЗП пътищата са
републикански и местни. Републикански пътища са автомагистралите, скоростните
пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни
връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, а местните
пътища са тези, които осигуряват транспортни връзки от местно значение и са
свързани с републиканските пътища или с улиците. В чл. 8, ал. 2 ЗП е
предвидено, че републиканските пътища са изключителна държавна собственост.
Не е спорно, че участъка от пътя, на който е
настъпило ПТП – автомагистрала А-1 в района на 320 км. + 100 м. в посока от гр.
Бургас към гр. София, общ. Карнобат, е част от републиканската пътна мрежа.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП неговото управление е предоставено на А."П.И.".
Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 и 2 ЗП агенцията осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Агенцията и
общините осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по
изграждането, поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на
урбанизираните територии.
В резултат на бездействието на ответника по
изпълнение на законовите му задължения за управление, поддържане, ремонт на
републиканските пътища, осигуряване на безопасното движение по тях и поддръжка
на прилежащите пътни съоръжения и принадлежности, е настъпило процесното ПТП. Съдът намира, че при процесното
ПТП са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане,
поради което ответникът дължи репариране на действително причинените вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Претенцията е била насочена към ангажиране
отговорността на ответника на основание чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД за обезщетяване на вреди в случаите на възлагане на работа на друго
лице. Тази отговорност се носи от проявилото действие или бездействие лице, в
резултат на което е настъпила вредата или от възложителя на работата. В този
смисъл е задължителната съдебна практика, обективирана
в т. 2 от ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС № 4/1975 г. В посочения смисъл е и
решение № 100 от 16.02.2010 г. по гр. д. № 696/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о.
От констативен протокол за ПТП № 121 се
установява, че процесното ПТП е било реализирано на
24.11.2013 г. в 03:00 часа на автомагистрала А-1 в района на 320 км. + 100 м. в
посока от гр. Бургас към гр. София, общ. Карнобат. В писмо на Началника на РУП
- гр.Карнобат е посочено, че за процесното ПТП не
може да бъде вменена вина на водача И.Е.М. заради внезапно навлезли през
телените огради на пътното платно на автомагистралата диви свине, както и
изключително намалената видимост поради гъста мъгла.
От договор за покупко-продажба на МПС от
06.02.2008 г. се установява, че И.Е.М. е собственик на процесното
МПС - лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“, с
рег. № *******.
Настоящият съдебен състав, съобразявайки и
изводите на приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните САТЕ,
счита за доказана причинно-следствената връзка между виновното неизпълнение
(бездействие) на служители на А.“П.И.”, на които е било възложено да поддържат процесния автомобилен път в изправност, вкл. и да следят за
целостта на телените ограждения край магистралата,
недопускащи достъпа до нея на хора и животни и настъпилия вредоносен резултат. Експертизата
е приела, че причина за ПТП е внезапното навлизане на диви свине на пътното платно
през телените огради, както и изключително намалената видимост поради гъста
мъгла. Според вещото лице водачът не е имал възможност да задейства спирачния привод за аварийно спиране на МПС, тъй като се касае за
намалена видимост при условията на мъгла в участъка, в който е настъпило
произшествието. Според него водачът не е карал с висока скорост и е съобразил
конкретните метеорологични условия. На мястото е имало налична предпазна телена
ограда. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че вредите по превозното
средство отговарят на описания в исковата молба механизъм на ПТП, тъй като ако
загражденията на автомагистралата са отслабени, дивите прасета биха могли да
навлязат на пътя, а където заграждението е стабилизирано и добре хванато,
животните не могат да преминат. Вещото лице е приело, че е налице тотална щета
на автомобила, тъй като разходите, необходими за възстановяване на щетите, биха
се равнявали на 3487,75 лева, докато действителната стойност на процесното МПС възлиза на 1200 лева.
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства
на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно, а въззивната жалба се остави без уважение като неоснователна.
С оглед изхода на спора разноски биха се дължали
на въззиваемия, който е поискал присъждането на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА. Нужно е да се отбележи, че за
основателността на такава претенция за разноски следва да е представен договор
за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че възнаграждението се дължи
на основание чл. 38 ЗА. Такъв договор не е представен, поради което и
претенцията за разноски на въззиваемия следва да бъде
оставена без уважение.
По арг. чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 389141 от 19.04.2018 г., постановено по гр. д. № 65116/2015 г. на
СРС, 41 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.