Р Е Ш Е Н И Е №4179
04.12.2018 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 4239 по описа на същия съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4 , против А.Е.Р.,
ЕГН **********,***, с правно основание в чл. 240, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от
същия закон, чл. 86, 92, 99 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 422 от ГПК.
В исковата молба се твърди , че на дата 07.04.2015
година между ответника и третото на спора лице, „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, е сключен при условията на Закона
за потребителския кредит договор за паричен заем с *****. Предоставени са на Р.
800 лв. в заем, като последният се е задължил да върне заетата сума в срок до
31.01.2016год. на 10 равни месечни вноски по 95,39 лв. всяка, като във вноските
е включена и лихва като възнаграждение на кредитодателя за ползване на заемните
средства, и част, представляваща
разсрочено плащане на надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема. Така , общия размер на възнаграждението
на кредитора бил 153.90 лева, като
първата вноска е с падеж на дата 06.05.2015г, а последната – 31.01.2016г.
Договорено било между страните, че в случай,
че заемателят забави плащането с повече от 30 календарни дни на всяка вноска,
дължи такса разходи в размер на 9 лв. за всеки един просрочен 30-дневен период,
но не повече от 45 лв.
Договорено
било също така , че ответникът има задължение да предостави , в срок от три дни
от датата на сключването на договора, поне едно от следните обезпечения на вземането на кредитора си – две физически
лица – поръчители , които да отговарят на определени изисквания, или банкова
гаранция с бенефициер дружеството – кредитор. При неизпълнение на това
задължение , длъжникът дължи неустойка в размер на 889.90 лева, разсрочена като
част от месечните вноски. Задължението да се представи обезпечение не било
изпълнено, при което към всяка вноска били начислени допълнително и 88.99 лева.
Общата погасителна вноска станала 184.38 лева.
Длъжникът не заплатил всичко договорено;
платени били само 532.20 лева , от които неустойка за неизпълнение 266.97 лева,
45 лева – договорна лихва , и 147.17 лева от главницата. Затова била начислена
от кредитора и лихва като обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху
всяка една от вноските, от датата на падеж на всяка вноска до датата на
подаване на заявление по чл. 410 от ГПК в съда, 02.10.2017г
Срокът на договора изтекъл на 31.01.2016г.
На дата 01.06.2016г било подписано
приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (
цесия) от дата 16.11.2010г. между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК
*********, с която вземането на последното дружество било прехвърлено на ищеца. „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, била упълномощена от цедента да
уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, и се твърди това да е
сторено с писмо от дата 03.06.2016г., изпратено препоръчано , с обратна
разписка, която обаче не се било върнала до датата на подаването на исковата
молба в съда . Алтернативно , прилага се към исковата молба уведомление за
цесията.
Чрез подадено на дата
02.10.2017г заявление , кредиторът „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК ********* се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение ,
с която са заповядани за плащане следните суми , предмет и на настоящия иск: 652.83лв.
главница; 80.84 лв. договорна лихва за периода 05.07.2015 год. до 31.01.2016г.
/падеж на последната погасителна вноска/, 622.93лв. представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 04.08.2015г. до 31.01.2016г.
и 131.67 лв. обезщетение за забава за периода от 06.07.2015г. до датата на подаването
на заявлението в съда - 02.10.2017г., и
законна лихва за забава върху главницата от тази дата до окончателното
изплащане на задължението. Претендира се и присъждане на сторените по двете
производства разноски.
Ответника оспорва иска, възразява да е недоказан
, оспорва годността на представените с исковата молба писмени доказателства.
Вещото лице по проведената съдебно –
счетоводна експертиза дава заключение , че са останали за плащане 652.83 лева
от главницата по договора , 80.84 лева от възнаградителната лихва, 622.93 лв.
неустойки , или общо 1357.60 лева за плащане по договора , като са платени
478.20 лева. Разлика има в размера на законната лихва за забава, който, според вещото лице , за периода по исковата
молба възлиза не в размер на 131.67 лева
, а 172.93 лева.
Исковете са допустими като установителни ,
сроковете по чл. 41 и 422 от ГПК са спазени.
Съдът ,
като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях доказателства
, съобрази следното :
По
делото, на л.4, е представено заверено от страната копие от
договора за паричен заем *****, по силата на който на ответника е отпуснат заем
в размер от 800 лева , с договорено възнаграждение на кредитора в размер на 40
% от заетата сума на годишна база - фиксиран годишен лихвен процент и при 49.04 % годишен процент на разходите. Сумата е получена от ответника
, част – чрез плащане в негова полза , друга част - чрез погасяване на предходно задължение по
друг договор с номер *****между същите страни , като в това отношение има
клаузи в договора , че същият служи за разписка за полученото плащане и за
доказателство за извършеното прихващане , чл. 3. Договорено е възнаграждение за
ползването на заетите средства, право на кредитора да получи при забава и
законната лихва върху просрочената част от редовните платежи , и неустойка при
непредставяне на обезпечение в сроковете, предвидени в договора. Подписа на
ответника под договора не е оспорен, следователно следва да се приеме, че по
отношение на ответника има облигационно правоотношение като източник на
задължението му.
Представяне на обезпечение не се твърди,
следователно има и договорно основание да се начисли в тежест на длъжника и
предвидената там неустойка.
На следващо място , на л. 9 от делото фигурира
и копие , заверено от страната , от рамков
договор за цесия от дата 16.11.2010 между ищеца и първоначалния кредитор, като
се установява от приложението към същия , че вземането на цедента против
ответника е предмет на договора, тоест, ищеца се явява между страните по
договора , действителен носител на материалното право. Цесията е породила
действие и в отношенията между длъжника и цесионера , доколкото представено е
уведомление по смисъла на чл. 99 от
Закона за задълженията и договорите до Р.; това уведомление не е получено , тъй
като обратната разписка , с която е изпратено , е върната с отбелязване, че
адресатът е потърсен двукратно , но не е намерен. Независимо от това ,
уведомление за извършената цесия от името на цесионера като пълномощник на цедента
, фигурира като приложение към исковата молба ( т. 7 от описа на приложените
писмени доказателства), при което следва да се приеме за редовно връчено на
длъжника; в това отношение, съдебната практика последователно приема връчването
на уведомлението да е редовно.
Съдът не намира основателно правопогасяващо
възражение или основание за недействителност на договора за кредит.
Разпоредбите на Закона за потребителския кредит, представляващи императивни
правни норми , са спазени.
Исковете са основателни.
Съдът
кредитира заключението на ВЛ; лихвата се претендира само до размер от 131.67
лева , за колкото е издадена и заповедта да плащане , и до този размер следва и се установи
съществуването на вземането.
Разноските
следва да се понесат от ответника, в пълен размер; възнаграждението на
представлявалия ищеца юрисконсулт за исковото производство се определя в размер от 150 лева.
Воден
от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на А.Е.Р.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните , дължи на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, плащане на
следните суми по договор за паричен заем с № *************** с Изи Асет
Мениджмънт АД, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 9301 /03.10.2017г. по частното дело № 15399 по описа на ПРС за 2017г: 652.83лв. главница; 80.84 лв. договорна лихва
за периода 05.07.2015 год. до 31.01.2016г. /падеж на последната погасителна
вноска/, 622.93 лв. представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 04.08.2015г. до 31.01.2016г. и 131.67 лв. обезщетение
за забава за периода от 06.07.2015г. до датата на подаването на заявлението в
съда - 02.10.2017г., и законна лихва за
забава върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на задължението.
Осъжда
А.Е.Р., ЕГН **********,***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р
Петър Дертлиев № 25 офис- сграда
Лабиринт, ет. 2 офис 4, разноски по двете производства в размер от 559.54 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на
уведомлението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ