Решение по дело №2004/2020 на Административен съд - Пловдив

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер                 Година  2020, 30.11.      град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав

 

   на 07.10.2020 година

 

в публичното заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: С.С.

                                     

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 2004 по описа за 2020 година и като обсъди:  

 

                                        Производство пред първа инстанция.

Постъпила е жалба от Г.И.Д. ***, чрез пълномощник адв.Д., срещу Заповед №ЗСП/Д-РВ/1025/27.05. 2020г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“/ДСП/ – Пловдив, потвър­дена с Решение №16-РД06-0037 от 19.06.2020г. на Директор на Регио­нална дирекция за социално подпомагане/РДСП/ – Пловдив, с която е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане/ППЗСП/.

Недоволен от така издаденото решение жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, поради което настоява за отмя­ната му. Претендират се сторените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – Директор Дирекция „Социално подпомагане“ – Пловдив, чрез процесуален представител юриск.С., счита жалбата за неоснователна и настоява за отхвърлянето и. Претендира присъждане на юрис­консултско възнаграждение. Допълнителни съображения излага в депози­рано по делото писмено становище.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото произ­водство доказателства, намира за установено следното.

Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това процесуален срок, доколкото няма данни решението да е било връчено надлежно на Д., и от лице, имащо правен интерес от оспорването, което налага извод за ней­ната ДОПУСТИМОСТ.Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛ­НА поради следните съображения.

От приетата по делото пълна административна преписка се установява, че със Заявление - декларация вх.№ЗСП/Д-РВ/1025 от 14.05.2020г. жалбопода­те­лят Д. поискал от Директора на ДСП – Пловдив отпускане на едно­кратна месечна помощ за храна и битови нужди.

Във връзка с това искане, е извършена задължителната в случая социал­на анкета, като резултатите от нея били обективирани в изготвения от социал­ните работници И. и Е. социален доклад от дата 26.05.2020г. В него бил направен краен извод, че на Д. не следва да се отпуска иска­ната еднократна помощ, тъй като доходът на лицето за предходния месец от 122,73 лв./съгласно представено от него допълнително удостоверение за полу­чен брутен доход през м.април 2020г./ е по-висок от ДМД от 49,50 лв.

Този решаващ извод бил възприет изцяло и в атакуваното в това произ­водство административно решение на ответника.

В хода на съдебното производство от страните не са ангажирани доказа­телства.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Оспореният административен акт – Заповедта на Директора на ДСП – Пловдив, както и потвърждаващото го решение на Директора на РДПС – Плов­див, са постановени от материално компетентни органи, в изискуемата от зако­на форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Изво­дите на административния орган се споделят от настоящия съдебен състав като съответстващи на установените факти и приложимия материален закон.

На първо място следва да се посочи, че съгласно чл.9 ал.1 ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определен диференциран минимален доход/ДМД/, като критериите за неговото определяне са изчерпателно посочени в т.1 до т.11 на ал.3 на същата разпоредба.

А съгласно ал.2 на чл.9 ППЗСП, основа за определяне на диференци­рания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен раз­мер се определя с акт на Министерския съвет. Такъв акт в случая се явява Пос­тановление №305 на МС от 19.12.2017г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход/обн., ДВ, бр.102 от 22.12.2017г., в сила от 1.01.2018г./, съгласно което, месечният размер на гарантирания минимален доход, считано от 01.01.2018г., е 75 лева.

За да постанови своя акт, административният орган, както вече се посо­чи, е приел, че доходът на Д. за предходния месец от 122,73 лв./съглас­но представено от него допълнително удостоверение за получен брутен доход през м.април 2020г./ е по-висок от ДМД от 49,50 лв.

Действително, както се посочва в жалбата, в заповедта не са посочени конкретните критерии, които е използвал органът, за да определи ДМД относим към жалбоподателя, но това не води автоматично до липса на мотиви в оспоре­ния акт. В тази връзка следва да бъде съобразено Тълкувателно решение №16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС, според което без всякакво съмнение излагането на мотиви - фактическите и правни основания за издаване на акта, е една от гаранциите за законосъобразност на акта, които законът е установил за защита на правата и правнозащитените интереси на гражданите и организациите - страни в административното производство. Значението на изискването за моти­вите според АПК е такова, че неизлагането на мотиви към административния акт съставлява съществено нарушение на закона и основание за отмяна на акта. Не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на админист­ративния акт или отказа и излагането на съображенията, по които администра­тивният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е моти­вите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, със­тавен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Ако адми­нистративният акт е издаден на основание на такива подготвителни документи, изложените в тях съображения са такива и за издаването на самия акт. Именно такъв се явява настоящият случай.

В хода на административното производството по издаване на процесната заповед, на 26.05.2020г. е изготвен социален доклад от социални работници в ДСП – Пловдив, в който подробно са анализирани семейното положение на жал­бо­по­дателя/неженен, съжителства с майка и пастрок/, неговото здраво­словно състояние/не съобщава за здравословни проблеми/, материално поло­жение/доход от трудова дейност за предходния месец – 122,73 лв./, като е констатирана и регистрация в Бюрото по труда от 14.05.2020г.

Въз основа на така установените факти и обстоятелства социалните работ­ници са достигнали до извод, че доходът на лицето за предходния месец от 122,73 лв. е по-висок от ДМД от 49,50 лв., като своята преценка са изготвили по следния начин:

1. Диференциран минимален доход: 66%х75꞊49,5 лв.

2. Доход от предходния месец: 122,73 лв.

3. Нормативно основание за подпомагане: ППЗСП – чл.9

4. Вид на предлаганата помощ: Месечна

5. Форма на подпомагане: Пари

6. Размер на помощта: 49,5-122,73꞊0 лв.

Видно от критериите, посочени в чл.9 ал.3 ППЗСП, жалбоподателят отговаря на тези по т.4, а именно - лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 66 на сто от ГМД. По този начин именно и е определен ДМД за жалбоподателя, поради което въз­раженията в тази насока съдът намира за неоснователни.

До извод в обратната насока не водят твърденията в жалбата, доколкото нито се сочи, нито са ангажирани доказателства да е относима някоя от другите разпоредби, а именно: Д. да е лице над 65 или над 75 години; да е до 65 години и живеещо само лице; да е с трайно намалена работоспособност; да е дете; да е бременна жена или родител.

От всичко, изложено до тук се следва извод, че на този етап, към датата на подаване на заявлението-декларация, жалбоподателят не е отговарял на усло­вията на чл.9 ППЗСП за отпускане на месечна помощ, тъй като неговият доход за предходния месец, който не се спори, че е в размер на 122,73 лв. е по-висок от определения диференциран минимален доход, определен по отно­симите в конкретния случай критерии на чл.9 ал.3 т.4 ППЗСП, а именно: 66%х75꞊49,5 лв.

Изложеното до тук обоснова и извода на настоящия състав за неоснова­телност на заявеното оспорване от страна на Д., поради което жалбата му следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на спора на основание чл.143 ал.3 АПК и чл.78 ал.8 ГПК, вр. с чл.144 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/ и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ/НЗПП/, на Агенция за социално подпомагане следва да бъдат присъдени разноски за осъществената юрис­консултска защита, които се констатираха в размер на 100 лева.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –  ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.Д. *** срещу Заповед №ЗСП/Д-РВ/1025 от 27.05.2020г. на Директора на Дирек­ция „Социално подпомагане“ – Пловдив, потвърдена с Решение №16-РД06-0037 от 19.06.2020г. на Директор на Регионална дирекция за социално подпомагане – Пловдив, с която на лицето е отказано отпускането на месечна социална помощ по чл.9 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА Г.И.Димитров *** да заплати на Агенция за социално подпомагане с адрес за призоваване град София, ул.“Триадица“2, сумата от 100/сто/ лева, представляващи разноски за осъществената юрисконсултска защита.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :