№ 497
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно търговско дело
№ 20231001000218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 260663/07.11.2022 г., постановено по т.д. № 1050/2020 г.,
Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав е осъдил по иска с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 3 ЗЗД „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД да заплати на „Коко 007“ ООД сумата в размер на
29 605.43 лева с ДДС, представляваща дължима сума за неусвоен аванс по договор, сключен
на 11.07.2019 г. между „Амбиенсдизайн гурп“ ЕООД и „Коко 007“ ООД, поради разваляне
на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба 09.06.2020 г. до окончателното й плащане, като е отвърлил иска за разликата
над присъдения размер 29 605.43 лева до пълния предявен размер 72 618 лева като
неоснователен. С решението е отхвърлен предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД
от „Коко 007“ ООД срещу „Амбиенсдизайн труп“ ЕООД за заплащане на сумата 7 200 лева,
представляваща обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договора от
11.07.2019 г., сключен между „Амбиенсдизайн гурп“ ЕООД и „Коко 007“ ООД, като
неоснователен и недоказан.
Срещу решението в неговата осъдителна част е подадена въззивна жалба от
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД, което моли то да бъде отменено и въззивният съд да
отхвърли иска. Поддържа, че „Коко 007“ ООД е неизправната страна, тъй като не е
заплатило уговорените като аванс суми по договора от 11.07.2019 г. и не разполага с
възможност да развали договора. Твърди, че „Коко 007“ ООД не е изпращало до него
покана, годна да развали договорната връзка. Поканата от 19.02.2020 г. не била получена
нито от управителя, нито от представляващ „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД. Поканата,
изпратена с имейл на 0-7.05.2020 г. не била получена от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД и
отделно не съдържала предоставен срок за изпълнение. Счита, че исковата молба не можела
1
да има за последици разваляне на договора между страните. Договорът бил прекратен от
страна на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД с покана, връчена на „Коко 007“ ООД на 09.06.2020
г. По делото било установено, че договорените между страните дейности са извършени на
място в обекта на „Коко 007“ ООД. Съдът неправилно кредитирал повторната експертиза на
вещото лице Б. Т.. Изпълнението по договора се установявало и от разпитаните по делото
свидетели. Твърденията на „Коко 007“ ООД, че обектът е довършен от различни от
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД лица останали недоказани в процеса. По делото било
установено, че „Коко 007“ ООД е заплатило на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД сумите 66234
лева и 70 450 лева като е ползвало данъчен кредит за тези плащания, а от публикувания в ТР
годишен финансов отчет на „Коко 007“ ООД се установявало декларирано задължение в
размер 254 000 лева.
Ответникът по въззивната жалба „Коко 007“ ООД я оспорва и моли въззивния
съд да потвърди обжалваното решение по изложените в жалбата съображения. Оспорва
направените доказателствени искания. Твърди, че ответникът е заявил възраженията и
доказателствените си искания пред първоинстанционния съд след изтичане на определения
в закона и от съда срок за това.
Срещу Решение № 260663/07.11.2022 г., постановено по т.д. № 1050/2020 г.,
Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав в отхвърлителната му част е подадена въззивна
жалба от „Коко 007“ ООД, което моли то да бъде отменено и предявения от него иск –
уважен. Поддържа, че по делото било установено, че в края на м.февруари 2020 г.
заведението за хранене, ремонта на което е бил предмет на договора между страните, не е
било завършено и не е разполагало с работеща кухня и не е могло да осъществява своята
дейност като заведение за хранене. В резултат на неизпълнението на „Амбиенсдизайн груп“
ЕООД, „Коко 007“ ООД заплатил месечни наеми в общ размер 7200 лева за периода
01.09.2019 г. до 29.02.2020 г., с което е претърпял вреда в този размер. Претърпените загуби
са могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, тъй като договорът за
наем бил сключен на 25.02.2019 г. и в него е предвиден 6-месечен период, в който да не се
плаща наем като било съобразено, че това е периода на ремонт и заведението няма да има
приходи.
Ответникът по въззивната жалба „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД не е подал
отговор.
Въззивният съд като обсъди представените по делото доказателства и
доводите на страните в приложение на разпоредбата на чл.269 от ГПК, намира за установено
следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от „Коко 007“
ООД срещу „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82
ЗЗД. Ищецът твърди, че по силата на договор за услуга от 11.07.2019 г. „Амбиенсдизайн
груп“ ЕООД поело задължение да осъществи /съгласно чл. 1.1 от договора/ интериорен
ремонт на помещение, наето от „Коко 007“ ООД по проект и финансова рамка. Обектът на
ремонтните дейности е помещение с размер на 372 кв.м., находящо се на партерния етаж на
Дом на глухите - гр. Пазарджик, собственост на „Съюз на глухите в България“, ЕИК:
*********. Помещението било наел за срок от 5 години по силата на договор за наем от
25.02.2019 г. с цел разработването на обекта като ресторант. Обемът на договорената от
страните работа бил уточнен в „Количествена сметка за ремонт на помещение - бар&динър,
гр. Пазарджик за „Коко 007“ ООД, неразделна част от договора. В задължение на
2
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД било изготвяне на проект на интериорен дизайн извършване
на пълен ремонт на помещението в съответствие с проекта, както и обзавеждане на
помещението с всичко необходимо за функционирането му като ресторант. Срокът за
изпълнение на услугата, съгласно чл. 1.2. от договора, бил до 01.09.2019 г. като а
възложителят следвало да заплати възнаграждение на четири вноски в общ размер на 211
800 лева е ДДС. В изпълнение на задълженията си по договора „Коко 007“ ООД на
11.07.2019 г. заплатил на ответника авансово сумата в размер на 66 234 лева по издадена
проформа фактура № 40 от 09.07.2019 г., а на 26.07.2019 г. сумата 70 450 лева, като второ
авансово плащане по издадена от ответника проформа фактура № 46 от 25.07.2019 г.
Въпреки извършените от него плащания в договорените срокове, ответникът не изпълнил
описаните в представената Количествена сметка дейности. В изпълнение на договора
ответникът му доставил стоки и услуги в размер само на 64 066 лева. След банковия превод
на второто авансово плащане ответникът на практика преустановил дейността по обекта.
Поради голямата забава на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД за изпълнение на възложеното, с
покана изх. № 3/19.02.2020 г. „Коко 007“ ООД го поканил в седмодневен срок да изпълни
задълженията си по договора и да осъществи договорените услуги. Поканата била връчена
на 02.03.2020 г., но действия за реално изпълнение не били предприети. С изрично
изявление от 07.05.2020 г. „Коко 007“ ООД развалил процесния договор за услуга, като
изпратил уведомлението на официалния имейл на ответника, посочен в търговския
регистър. В резултат на неизпълнението от страна на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД
претърпял и продължава да търпи вреди като за периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г.
заплатил месечни наеми в общ размер на 7 200 лева, въпреки невъзможността на
помещението да функционира като ресторант и липсата на приходи. За ползването на
наетото помещение дължал на наемодателя си 2 400 лева - сбор от месечен наем за месец
март 2020 г. и месец април 2020 г. Наложило се да ползва заеми, с цел да финансира
ремонта на помещението. Счита, че за него бил налице интерес да претендира връщане на
заплатената сума като авансово плащане поради отпадане на основанието за заплащането й
и да претендира имуществени вреди от неизпълнението на договора. Моли съда да осъди
ответникът да му заплати сумата 72 618 лева, представляваща част от авансови плащания по
договор за услуга, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й заплащани и сумата 7 200 лева за
претърпени загуби от неизпълнение на договора.
Ответникът „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД не е подал в срок отговор на
исковата молба. Разпореждането на съда до ответника за подаване на отговор на исковата
молба в двуседмичен срок от съобщението, ведно с указанията какви процесуални действия
могат да бъдат извършени, е връчено на ответника на 24.08.2020 г. Отговор на исковата
молба е подаден в съда на 24.09.2020 г., което е извън законоопределения срок. Ответникът
е заявил, че оспорва исковете.
Представен е договор за услуга от 11.07.2019 г., по силата на който „Коко 007“
ООД в качеството на възложител възлага, а „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД се задължава
срещу възнаграждение да извърши следната услуга: Интериорен ремонт на помещение,
наето от инвеститора, по изпълнен проект и финансова рамка, в срок до 1.09.2019 г. С чл.
2.1. страните са се съгласили, че при точно изпълнение на възложената услуга, възложителят
дължи на изпълнителя сумата в общ размер на 211 800 лева с ДДС, като в чл. 2.2. е
договорен начин на плащане - на три авансови плащания, съответно в срок до 13.07.2019 г.
в размер на 66 234 лева с ДДС, в срок до 27.07.2019 г. в размер на 70 450 лева с ДДС, в срок
до 15.08.2019 г. в размер на 55 676 лева с ДДС и окончателно плащане в срок до 04.09.2019
г. в размер на 19 440 лева с ДДС.
Представена е количествена сметка за ремонт на помещение - бар&динър, гр.
Пазарджик по проект за „Коко 007“ ООД, съдържаща видове работи, количество, цена и
сума, която е подписана от представители на „Коко 007“ ООД и „Амбиенсдизайн груп“
ЕООД.
Представени са проформа фактура № **********/09.07.2019 г. с посочено
3
основание аванс по договор, фактура № **********/11.07.2019 г. и платежно нареждане към
нея за извършено плащане на сумата 66 234 лева от „Коко 007“ ООД в полза на
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД.
Представени са проформа фактура № **********/25.07.2019 г. с посочено
основание аванс по договор, фактура № **********/26.07.2019 г. и платежно нареждане от
26.07.2019 г. към нея за извършено плащане на сумата 70 450 лева от „Коко 007“ ООД в
полза на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД.
Представена е покана изх.№ 3/19.02.2020 г., с която „Коко 007“ ООД е поискал
от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД да посочи намеренията си за довършване на обекта
предвид това, че са изминали няколко месеца от крайния срок по договора за услуга от
11.07.2019 г.
Във въззивната инстанция, тъй като не е представен оригинала на документа,
от доказателствата по делото е изключено копието на обратна разписка на Еконт за
получаването на дата 02.03.2020 г. на поканата по пратка с товарителница
5300174541558/28.02.2020 г. от М. Д., която е управител на „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД
видно от вписванията по партидата на дружеството в търговския регистър.
Във въззивното производство е представено удостоверение от „Еконт експрес“
ООД, видно от което пратка с товарителница 5300174541558/28.02.2020 г. Пазарджик –
София е изпратена от И. Д. С. от гр.Пазарджик с дата 28.02.2020 г. с описание: документи.
Съгласно електронната база данни пратка с товарителница 5300174541558/28.02.2020 г.
Пазарджик – София е получена от М. Д. от гр.София на дата 02.03.2020 г. в 9.00 часа.
С уведомление до „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД изх. № 10/07.05.2020 г. „Коко
007“ ООД го уведомява, че на основание чл.87, ал.2 ЗЗД разваля договора за услуга от
11.07.2019 г., придружено с разпечатка от имейл, че писмото е изпратено до адрес:
********@****.**.
Представен е договор за наем на недвижим имот от 25.02.2019 г., по силата на
който Сдружение „Съюз на глухите в България“, в качеството на наемодател предоставя на
„Коко 007“ ООД, като наемател за временно и възмездно ползване следния недвижим имот:
помещение с обща площ 37266 кв.м., находящо се на партерния етаж на Дома на глухите -
гр. Пазарджик. Съгласно чл. 2 имотът се предоставя на наемателя за заведение за хранене и
развлечения и извършване на ресторантьорска дейност. Договорът за наем е сключен за срок
от 5 години, считано от дата 01.03.2019 г. С чл.4 от раздел III страните са се съгласили, че
наемателят не дължи плащане на наем за първите 6 /шест/ месеца, считано от датата на
влизане в сила на договора. Съгласно раздел V, чл. 4.1. наемателят извършва за своя сметка
реконструкциите и подобренията на имота, подробно описани в Приложение № 1 към
договора, за удостоверяването на което страните подписват двустранни протоколи.
В Приложение № 1 към договор за наем от 01.03.2019 г. е представена оферта
за СМР за имота със съответни стойности.
Имотът, обект на наемния договор е предаден на 25.01.2019 с приемо-
предавателен протокол от Сдружение „Съюз на глухите в България“ на „Коко 007“ ООД
като е посочено, че липсва каквото и да е обзавеждане.
Представени са платежни нареждания за заплатени суми от ищеца на Съюз на
глухите в България в размер на по 1 200 лева по фактури от м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м.
11.2019 г., м. 12.2019 г., м. 01.2020 г. и м. 02.2020 г.
Представен е договор за заем от 10.03.2019 г., сключен между И. Д. С., в
качеството му на заемодател и „Коко 007“ ООД, като заемополучател, по който
заемодателят предава в собственост на заемополучателя сумата от 200 500 лева за срок от 5
години до 10.03.2024 г.
Представен е договор за заем от 09.10.2019 г., съгласно който заемодателят М.
4
А. Д. предава в собственост на „Коко 007“ ООД сумата от 50 000 лева, за срок до 09.10.2024
г. като подписите на страните по договора са нотариално заверени.
По делото е приета като доказателство нотариална покана, с която
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД е поискало от „Коко 007“ ООД в тридневен срок от
получаването й да му заплати сумите по чл.2.1 2/ от договор за услуга от 11.07.2019 г.,
заедно със законната лихва върху тях. Посочено е, че при неизпълнение на задължението, на
основание чл. 87, ал. 1 ЗЗД ответникът разваля договора. Поканата е получена от „Коко 007“
ООД на 09.06.2020 г.
Представени са фактури с получател „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД за закупени
стоки за периода м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г.
В съдебно заседание на 14.12.2020 г. като свидетел по делото е разпитан Д. Ц.
Ц. заявява, че е работил в ресторанта в гр. Пазарджик в периода от средата или края на
месец юли 2019 г. до началото на март 2020 г. като бояджия. В началото разбивал стария
обект. Плащало му „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД на уговорка без да има сключен договор.
Доставял материали, декоративни тухлички, частично латекс, бои, доставял дървена
ламперия от Бургас до София. Имало и други хора на обекта, когато доставял стоките и те
били наети от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД. За времето, за което бил там М. Д. идвала поне
двайсетина пъти, давала задания на всички, защото всеки имал специфични задачи. В
процеса на работа, когато я нямало, изпращала по вайбър и по телефона допълнителни
указания. Последно бил на обекта на 5-ти или 6-ти март 2020 г. През месец февруари бил
всеки ден без прекъсване, вкл. по празници, както и в събота и неделя. Боядисал цялата
зала, вкл. бара, помещението за пици, барплота и всичко, което е от дърво в самата зала.
Боядисал дограмата на заведението вътрешно и външно, стените на тоалетните, които са
грундирани и после ги боядисал с мебелна боя. Боядисал с грунд и мебелна боя и всички
колони в залата. Единственото нещо, което не бил боядисвал са таваните на тоалетните. М.
Д. от „Амбиенсдизайн“ му платила в брой възнаграждението за извършената работа. Март
месец приключил работата, затова спрял да ходи на обекта.
В същото съдебно заседание е разпитан като свидетел И. Р. К., от чиито
показания се установява, че е работил в ресторанта в Пазарджик - ВиК, мръсен и чист
водопровод. Имало големи отпадъци. Трите тоалетни били запушени, което не било
предвидено. Било изкъртено, изхвърлено. Поръчал материалите, след което поставил
канализацията, част от водопровода и направил една работеща тоалетна. Наела го М. Д., но
не сключили договор. Работил около 20 дни. Изникнал непредвиден теч от водостоците,
който намокрил гипсокартона. Свидетелят сменил водостоците. Когато ходил на обекта,
имало и други работници - виждал е разпитаният преди това свидетел. Не довършил
работата, защото се разболял и след това не е ходил на обекта. М. Д. му била давала личната
си банкова сметка с картата да тегли пари и дори е плащал на работниците. М. Д. давала
проекти и насоки на работата. Имало план по ВиК, но и проблеми с електрото. Теча от
водостоците имал и други усложнения. Мръсният канал бил запушен и се наложило да
отиде камион, за да го отпуши. Водопроводът минавал по средата на заведението, след което
го изкъртил и го затапил да не минава оттам. Изкъртили стълбището, тъй като били
неравномерни стъпалата. М. Д. платила всички тези разноски.
В съдебно заседание на 15.03.2021 г. е разпитан като свидетел Д. П. К., от
чиито показания се установява, че не работи в „Коко 007“ ООД, а има работни отношения с
него, тъй като фирмата, която притежава „Енд и България“ била наета от „Коко 007“ за
обекта в гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ 1. Знае, че „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД започнали
обекта, но не го довършили. Касаело се за ремонт на обект, който трябвало да стане
заведение за хранене, който не бил довършен от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД, тъй като
спрели да ходят. Фирмата на свидетеля работила дървената облицовка, монтаж на парно,
монтаж на подови настилки, стени и т.н. Първоначално бил нает от „Амбиенсдизайн груп“
5
ЕООД, но те не му плащали и започнали да му плащат директно от „Коко 007“ ООД и той
пращал документите и фактурите към тях. „Коко 007“ ООД му плащало за извършената
работа. Трудно работили, тъй като нямало проект. Имало няколко снимки на визуализация и
се работело по тях и по телефона. По телефона г-жа Д. казвала какво да се прави. Така обаче
било трудно да се работи, тъй като след това се налагали корекции като всички
допълнителни разходи били за „Коко 007“ ООД. Не знае кога „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД
окончателно оставило този обект. По времето, когато работил този обект, работил
успоредно и други заведения в Пазарджик по разпореждане на „Амбиенсдизайн груп“
ЕООД. На този обект всичко се плащало от „Коко 007“. Заявява, че познава И. К. и знае, че е
работил по ВиК, но после спрял да идва. Довършителната работа поел негов познат, който
сам препоръчал, за да може да се довърши цялото ВиК и да работи заведението. Външната
облицовка се направила по указанията на М. Д.. Редили ламперия, правили монтаж на бар и
полагане на ламинат. Използвал банковата карта, представена му от Д. за закупуване на
материали, но не може да каже кога точно. Посочва, че Д. не му е заплатила нищо, като му
дължи пари и за предишни обекти. Когато работил по този обект, той не бил довършен и не
можел да функционира като заведение за хранене – нямало работеща кухня и работещ бар.
В същото съдебно заведение е разпитан като свидетел Й. И. Д., от чиито
показания се установява, че неговата фирма била наета от „Коко 007“ ООД за изпълнение на
цялата метална част в обекта заявява, че има взаимоотношения е „Коко 007“. Съпруг е на М.
Д., която е единият от управителите на „Коко 007“ ООД. Знае, че били провеждани
разговори по телефона между двете дружества и бил свидетел, когато Д. посещавала обекта
в самото начало на проекта и давала някакви наставления. Наложило се „Коко 007“ ООД да
наеме друг дизайнер, който реално да изпълни и да завърши. Д. спряла да вдига телефона на
собственика на „Коко 007“ ООД и един път вдигнала на неговия телефон. Последно я е
виждал през март месец 2020 г. във връзка е уведомително писмо за прекратяване на
договора, което било пуснато от „Коко 007“ ООД от И. С.. Срещата била в заведение, в
което Д. дошла на връщане от обект в Бургас и се срещнала с И. С.. На срещата постигнали
съгласие, тъй като Д. твърдяла, че има последни плащания, които не са извършени, а Станев
посочил, че не са извършени, тъй като обектът не е завършен и затова се прекратява
договорът. Знае, че имало преустройства на обекта от „Коко 007“ ООД и лично неговите
работници и служители направили укрепване на носещата част. От „Коко 007“ ООД го
уведомили, че има нова фирма, която да подмени дограмата. По възлагане на „Коко 007“
ООД, негови служители направили рампата в тоалетната. Издавал на „Коко 007“ ООД
документи като фирма изпълнител за цялата дейност, която извършил на обекта.
В съдебно заседание на 19.07.2021 г. е разпитан като свидетел Д. П. К., от
чиито показания се установява, че е работил в процесното заведение почти две години.
Извикали го, за да оправи ВиК и отоплението, което било започнато и направено на около
20-25-30% и трябвало да се довърши. Работил като работник на фирмата на майка си -
„Флейм 11“ на обекта през август 2019 г. Тръбите за отводняване били пуснати до някъде,
но той ги монтирал. Нямало тоалетни на място. Изкопали доста канали, за да може тръбите
да се скрият. Преправяли тръби за кухнята, заради някои мивки. Трябвало и допълнителни
материали за около 100 лева. Фактурата, която е пускал за материалите е била към
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД. Знае, че братовчед му, който го извикал на обекта,
комуникирал с някаква жена. Нямало проект, по който да работят, а някакви хвърчащи
листове. Когато е работил, не е имало друг човек, който да се занимава с ВиК. Те завършили
и пуснали водата. По фактурата не получили плащане. Има и материали, които също не са
платени, както и не е получил възнаграждение.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
стойността по договора за услуги от 11.07.2019 г. е в размер на 211 800 лева с ДДС, като
сумата не е осчетоводена като задължение на „Коко 007“ ООД към „Амбиенсдизайн груп“
ЕООД. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставените документи
6
се установява, че процесните фактури № **********/17.12.2019 г. на стойност 7 200 лева -
хонорар за проект и контрол; № **********/11.07.2019 г. на стойност 66 234 лева - аванс по
договора и № **********/26.07.2019 г. на стойност 70 450 лева - аванс поръчка по договор
от 11.07.2019 г. са осчетоводени по съответните счетоводни сметки. За извършените
плащания са взети съответните счетоводни операции, както при „Коко 007“ ООД, така и при
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД. Документ № **********/25.07.2019 г. е проформа фактура,
документ № **********/16.07.2019 г. е проформа фактура, а фактура №
**********/05.07.2019 г. на стойност 7 200 лева не е осчетоводена. Процесните фактури №
**********/17.12.2019 г.; № **********/11.07.2019 г. и № **********/26.07.2019 г. са
включени в дневниците за покупки и подадени със справка декларация в ТД на НАП и е
ползван от „Коко 007“ ООД данъчен кредит. Счетоводството на „Коко 007“ ООД е водено
редовно.
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от арх.Т. Г.. От
заключението на вещото лице се установява, че значителна част от изброените видове и
количества, съдържащи се в Количествената сметка, приложена към договора за изпълнение
между страните, освен констатирана на място, е призната за изпълнена от ответника. Друга
част от констатираните изпълнени на обекта строително-ремонтни дейности са оспорени,
като неизпълнени от ответника, а от други подизпълнители, директно наети от „Коко 007“
ООД. Тъй като огледът на процесния обект е осъществен след цялостното довършване на
обекта и след неговото встъпване в реална експлоатация, вещото лице е в състояние да
констатира изпълнението, но не е в състояние да прецени обективно кой е реалният
извършител на отделните видове СМР в обекта. За извършените строително-монтажни и
строително- ремонтни дейности на обекта не са съставяни и подписвани приемо-
предавателни протоколи. Не са приемани и под опис пристигащите на обекта строителни
материали, обзавеждане и оборудване. Вещото лице сочи, че цената на интериорното
проектиране варира в много широки граници - от 12-18 Е/кв.м. до 35-50 Е/кв.м. и се
определя от степента на сложност на проекта, от съществуващия вид на преустройваното
помещение, предназначението му и вида и цените на влаганите ставки за извършване на
т.нар. „авторски надзор“ - мин. по 100 лв./час, в което време се изчислява традиционно и
пътя до обекта. Вещото лице е посочило, че по договора между страните е уговорено да бъде
извършено интериорно-дизайнерско проектиране като ответникът е представил ескизи,
работни скици, разгъвки на стени, планове /софити/ на тавани, детайли и триизмерни
изображения на обемното решение на цялостния обект и характерни негови елементи,
включително цветови решения, предложения по оформяне на прилежащото дворно
пространство около обекта, дизайнерски решения и детайли за оформяне на части от
фасадата и логото на обекта. В крайна сметка, по обекта се е работило на базата на
оперативно ръководство от страна на ответното дружество, вървяла е непрекъсната
кореспонденция и са давани указания за начина на извършване на видовете работи,
подробности по оформянето на различни детайли, тавански, стенни цветни и релефни
обработки, указания, свързани с обзавеждането и др. Проектите по интериора и
дизайнерското оформление не се администрират съобразно българското законодателство,
т.е. те не минават на експертиза пред технически орган на общината или друга компетентна
институция. В конкретния случай стойността на проектните интериорни работи възлиза на 9
000 лева, управлението на проекта и авторски надзор - 2 500 лева и консултации и покупка
на оборудване - 1 950 лева или общата стойност на проектните работи и дейностите по
управление и консултантските на проекта възлизат общо на 13 450 лева. Съобразно
Количествената сметка и на основание извършения оглед на място и констатирането на
реално изпълнени СМР в обема на процесния обект, общата стойност на извършените
договорени и извъндоговорени работи възлиза общо на 164 891 лева. Стойността на
извършените СМР по договора и КСС между страните възлиза на 155 141 лева, а
допълнителните СМР, които не са били предмет на договора, но са били изпълнени на
обекта възлизат на 9 750 лева или общата стойност на всички извършени на обекта СМР
възлиза на 164 891 лева. В съдебно заседание вещото лице отново сочи, че заключението му
7
за размера на извършените работи е направено при огледа, но кой ги е извършил не може да
каже, тъй като констатациите не са на база документална обоснованост, а това, което е
видял на място. Заявява, че дадената от него цена е на проект за същата такава зала,
квадратура и обем, договорен между ищеца и ответника. Поддържа, че не може да ангажира
с отговор на въпроса - кое е извършено от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД.
По делото е изслушана повторна съдебно-техническа експертиза, изготвена от
вещото лице Б. Т.. От заключението се установява, че процесното заведение към датата на
огледа, направен от вещото лице е изцяло завършено и работещо по предназначение.
Предвид цялостното завършване на обекта към момента и ползването му по
предназначение, както и поради липса на документи за изпълнени СМР на място, не може с
точност да се определи всичко изпълнено от ответника съгласно сключения договор и
приложената към него КСС. При огледа, извършен на 20.09.2022 г. вещото лице е
констатирало, че външно заведението се различава значително от приложената по делото 3D
визуализация. От приложените документи и анализа на свидетелските показания вещото
лице заключава, че са изпълнени от ответника видове СМР, посочени в Таблица № 1 към
заключението, в размер на 56 576.17 лева с ДДС. За други изпълнени СМР от страна на
ответника липсва документация, доказваща тяхното изпълнение. Извън изпълнените СМР са
направени доставки на електроуреди и друго обзавеждане за кухня съгласно приложените
по делото фактури /лист 83-85, том 1/ на стойност 18 335.33 лева без ДДС и фактура /лист
190, том 1/ на стойност 23 750 лева без ДДС. Във фактурите отделните видове електроуреди
и обзавеждане не са индивидуализирани като модели и марки, но на място се установяват
такива видове обзавеждане и готварски уреди, експертът предполага, че се касае за
доставените по посочените фактури. Пазарната цена за изготвяне на цялостен проект за
изпълнение на интериорен ремонт на процесния обект е изчиследа от вещото лице по
следния начин: 375 кв.м. х 71,39 лева/кв.м. = 26 771 лева. Посочва, че над тази сума може да
се договори хонорар за осъществяване на авторски надзор и ръководство на обекта, но това
е строго индивидуална договорка и няма единни пазарни цени. Обемът на работата,
извършена от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД е на стойност 47 146.81 лева за СМР и 42 085.33
лева за кухненско обзавеждане с електроуреди и готварски плотове или общо всичко за
сумата от 89 232.14 лева без ДДС или 107 078.57 лева с ДДС. В съдебно заседание вещото
лице допълва, че по делото няма нито един документ, който да сочи какъв вид дейност е
извършена, какво количество е направено, т.е. няма никакви протоколи, които са
приложени. Огромна част от работите на обекта са от т.нар. вид скрити работи и без точна
калкулация на обекта какво е изпълнено като вид и количество, няма как да се отговори от
кого е извършено.
По делото е изслушана съдебно компютърно-техническа експертиза, от която
се установява, че в изходящата пощенска кутия на koko ***@***.** се съдържа писмо от
петък, 8 май 2020 г. 16:31:28 ч. с получател ********@****.**. Във входящата пощенска кутия
на ********@****.** не е намерено това писмо. Становището на „Нет Инфо“ АД /собственик
на abv.bg/ в тази връзка е, че за успешно изпратено се счита всяко писмо, което след
натискане на бутон за изпращане, е дало индикация, че писмото е било изпратено успешно.
Ако след успешно изпращане на едно писмо, не се получи отговор от MAILER DAEMON, в
което се пояснява каква е причината писмото да не бъде доставено, то може да се счита, че
писмото е било освен успешно изпратено, а и успешно доставено до получателя. Във
входящата пощенска кутия на koko ***@***.** не е намерено писмо MAILER DAEMON
/**********@***.**/. Вещото лице прави извод, че процесното писмо е било доставено до
********@****.**, но не може да се заключи дали е било прочетено, отворено, попаднало в
СПАМ или е било изтрито. В изпратеното съобщение от на koko ***@***.** до
********@****.** от горепосочената дата и час има един прикачен файл с наименование
Уведомление.pdf, като съдържанието на файла, визуализиран в експертизата, съвпада с
8
файла, приложен по делото. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е осъществила
отдалечен достъп до пощенската кутия на ответника ********@****.**.
Изслушаната съдебно компютърно-техническа експертиза е оспорена и за
проверка е допусната друга съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на
въпроса: Дали е осъществен отдалечен достъп до компютъра на ответника на 29.10.2021 г. и
от кого? В приетата съдебно-техническа експертиза вещото лице дава заключение, че Log
файлът на компютърния програмен продукт „TeamViewer“ в компютъра на ответника не
съдържа запис, че е бил стартиран и е бил използван на 29.10.2021 г. В компютъра на
„Амбиенсдизайн груп“ ЕООД не се констатира да е бил достъпен чрез доброволен отдалечен
достъп от друг компютър на 29.10.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема
следното от правна страна:
I./ По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за сумата 72 618 лева.
Ищецът претендира връщане на част от получена като аванс по договор за
услуга от 11.07.2019 г. сума от ответника, поради отпадане на основанието за нейното
задържане.
Твърди се съществувала между страните договорна връзка по договор за
услуга от 11.07.2019 г., която е развалена от ищеца поради виновно неизпълнение на
задълженията на ответника – изпълнител по договора. Ищецът поддържа, че е налице
неоснователно обогатяване на ответника вследствие на задържавено на предадената по
договора вещ.
Като източник на облигационни задължения, институтът на неоснователното
обогатяване има за цел защита правата и интересите на правните субекти при получаване,
придобиване или спестяване на имущество за чужда сметка, когато такива фактически
действия са лишени от правно основание. В основата на неоснователното обогатяване стои
принципът на справедливостта, който препятства разместването на имущество при липса на
признато от закона основание. В разпоредбите на чл. 55-58 ЗЗД са уредени т.н. "специални"
фактически състави на неоснователното обогатяване. При третия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е
отпаднало с обратна сила.
Основание е онази типична, традиционна, многократно повтаряща се цел,
заради която едно лице се задължава към друго, която цел е общоприета за сключването на
даден вид сделка. Основанието представлява типичната цел, която се преследва при
придобиването на едно имуществено право. Под "основание" в областта на неоснователното
обогатяване се разбира съществуването на валидно правоотношение, което оправдава
разместването на имуществени блага. Липсата на основание за престирането представлява
основание на престиралия да търси обратно предмета на престацията.
В производството по иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл.
87 ЗЗД по делото следва да се установи кумулативното наличие на предпоставките: валидно
възникнало между страните правоотношение от сключен договор за изработка, по който е
предадена сума или вещ; възникнало в полза на възложителя потестативно право да развали
договора; отправено до изпълнителя волеизявление за разваляне, достигнало до адресата и
евентуално възникнало за ответника задължение за връщане на получената по разваления
договор престация.
Не се спори между страните и от представения по делото договор за услуга от
11.07.2019 г. се установява, че ответникът е приел по възлагане от ищеца задължението да
осъществи Интериорен ремонт на помещение, наето от инвеститора, по изпълнен проект и
9
финансова рамка, в срок до 01.09.2019 г., срещу което ищецът в качеството на възложител е
поел насрещното задължение да плати възнаграждение в общ размер 176 500 лв. без ДДС и
211 800 лева с ДДС. Страните са се съгласили заплащането по договора да се осъществи на
етапи – авансово плащане 20% от сумата при започване на ремонта на 12.07.2019 г.;
авансово плащане 66 234 лева на 13.07.2019 г.; авансово плащане 70 450 лева на 27.07.2019
г.; авансово плащане 55676 левда на 15.08.2019 г. и окончателно плащане в размер 19 440
лв. на 4.09.2019 г.
Установява се от представените писмени доказателства и заключението на
съдебно-счетоводна експертиза, че в изпълнение на сключения договор ищецът е превел на
ответника първите две авансови плащания по чл. 2.2. от договора в общ размер на 136 684
лева. Това обстоятелство, видно от изявлението на ответника, направено с отговора на
исковата молба /подаден извън процесуалните срокове/ не се оспорва, като същият е
твърдял, че не е получил останалите уговорени в чл.2.1 от договора суми.
Страните спорят относно наличието на основание за разваляне на сключения
между страните договор по отношение на ищеца и дали е налице основание за връщане на
претендиралата от ищеца сума в размер на 72 618 лева, като част от получените авансови
плащания, поради отпадане на основанието за нейното задържане.
Договорът, сключен между страните по делото, като се има предвид неговия
предмет представлява договор за изработка.
Съгласно легалната дефиниция, представена в чл.258 от ЗЗД, с договора за
изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на
другата страна, а последната – да плати възнаграждение. Разпоредбата на чл.261, ал.2 от ЗЗД
възлага на изпълнителя отговорността за доброто качество на изработеното, в случай, че
работи със свой материал. Той дължи на поръчващия един резултат - завършената работа.
Задължението му по договора е да престира на поръчващия резултата. Изпълнителят се
освобождава от него само, ако предаде завършена, годна за обикновеното или предвиденото
в договора предназначение работа, както и в хипотезите на последваща обективна
невъзможност за изпълнение. Изпълнителят може да претендира възнаграждение само, ако
работата бъде приета – чл. 266, ал. 1 във вр. с чл. 264 ЗЗД, както и в случаите на последваща
обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работата е била изпълнена и може да
бъде полезна за поръчващия – чл. 267, ал. 1 ЗЗД. В случаите, когато поръчващият се откаже
от договора съгласно чл.268 от ЗЗД следва да заплати на изпълнителя направените разходи,
извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата.
По отношение на поръчващия, законът е вменил следните задължения: 1. да
даде на изпълнителя необходимото съдействие – арг. от чл. 260, 262, ал. 1 ЗЗД; 2. да приеме
изработената съобразно договора работа – чл. 264 ЗЗД; 3. да плати уговореното
възнаграждение за приетата работа – чл. 266 във вр. с чл. 264 ЗЗД.
Законът с разпоредбата на чл. 262, ал. 2 ЗЗД предоставя право на поръчващия
да развали договора за изработка, когато за страните по сделката стане явно, че
изпълнителят няма да може да изпълни в срок работата /забавено изпълнение/, или че няма
да я изпълни по уговорения или надлежен начин /некачествено изпълнение/.
Твърденията на ищеца са, че поради забава на ответника - липса на действия от
негова страна по изпълнение на договора след второто авансово плащане, с уведомление от
07.05.2020 г. и след като е поканил ответника с покана от 19.02.2020 г. да изпълни
възлаженото по договора, го е развалил.
Със сключения договор страните са предвидили срок за изпълнение до
01.09.2019 г. От събраните по делото доказателства - показанията на разпитаните по делото
свидетели, кореспонденцията между страните и наличните писмени доказателства за
закупени материали и извършени строително-ремонтни дейности се установява, че обектът
не е завършен към крайния срок на договора.
С покана от 19.02.2020 г., получена лично от управителя на ответника на
10
02.03.2020 г., което се установява от представеното във въззивната инстанция
удостоверително изявление на „Еконт експрес“ ООД, ищецът го е поканил да предприеме
действия по изпълнение на договора за услуга от 11.07.2019 г. Това се потвърждава от
показанията на свидетеля Д. за проведена среща на управителите на ищцовото и ответното
дружество, на която са обсъждали уведомителното писмо за прекратяване на договора от
страна на ищеца.
По делото е установено, че с уведомление по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД,
изпратено от ищеца по електронен път на 07.05.2020 г. на имейла на ответника
********@****.**, вписан в търговския регистър. Заключението на съдебно компютърно-
техническа експертиза е, че в изходящата пощенска кутия на коко ***@***.** се съдържа
писмо от петък, 8 май 2020 г. 16:31:28 ч. с получател ********@****.**. Вещото лице е
посочило, че за успешно изпратено, според „Нет Инфо“ АД /собственик на abv.bg/, следва да
се счита всяко писмо, което след натискане на бутон за изпращане, е дало индикация, че
писмото е било изпратено успешно. След изпращането на процесното писмо не е получен
отговор от MAILER DAEMON, в което се пояснява каква е причината писмото да не бъде
доставено, и следователно /както е посочила експертизата/ то може да се счита, че писмото е
било успешно доставено до получателя. В случая в пощенската кутия на ищеца коко
***@***.** липсва писмо MAILER DAEMON /**********@***.**/. Изслушаното
допълнително заключение не установява дали и кога е осъществен отдалечен достъп до
компютъра на ответника, поради което не може да се отговори на въпроса дали
уведомлението присъства в пощенската кутия на ответника, но предвид изложеното по-горе
и обстоятелствата, че писмото съдържа всички реквизити и няма съобщение в пощенската
кутия на ищеца за връщането му като недоставено, следва да се приеме, че същото е било
доставено до ответника. По тази причина съдът приема, че уведомлението за разваляне на
договора е достигнало до знанието на ответника.
В случай, че се приеме, че липсват доказателства уведомлението на ищеца за
разваляне на договора да е достигнало до ответника на 07.05.2020 г., то най-късно с
подаване на исковата молба на 09.06.2020 г. ищецът е упражнил правото си да развали
договора за услуга, сключен на 11.07.2019 г. Към датата на исковата молба е налице забава
от страна на ответника, тъй като услугата не е извършена в уговорения срок, както и към
датата на получаване на поканата на 02.03.2020 г. от ответника, поради което приложение
следва да намери правилото на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради което не е било необходимо да се
дава нов срок на длъжника за изпълнение, за да бъде надлежно упражнено правото на ищеца
да развали договора.
В разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД са уредени елементите от фактическия
състав на развалянето на договор, като общото правило е, че договорът се разваля от
изправната страна с извънсъдебно едностранно изявление до длъжника. Упражняването на
това право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в подходящ
срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай на неизпълнение в
дадения срок. Ищецът е отправил искане за изпълнение. По делото е установено, че
възложената работа не е била изпълнена в уговорения в договора срок, както и след
отправянето на покана за изпълнение.
По отношение каква част от възложената с договора между страните работа е
извършена, въззивният съд възприема съдебно техническата експертиза, извършена от
вещото лице Б. Т., в която вещото лице е съобразило събраните по делото писмени
доказателства и гласни доказателствени средства и за разлика от вещото лице Г., което е
посочило единствено какви дейности са извършени на процесния обект, но не кой ги е
извършил, е отделило и остойностило извършените от ответника ремонтни дейности в
изпълнение на договора между страните. Съгласно заключението на вещото лице Терзиев
обемът на работата, извършена от „Амбиенсдизайн груп“ ЕООД е на стойност 47 146.81
лева за СМР и 42 085.33 лева за кухненско обзавеждане с електроуреди и готварски плотове
или общо всичко за сумата от 89 232.14 лева без ДДС или 107 078.57 лева с ДДС.
Стойността на целия договор е 211 800 лева с ДДС. Предвид тези данни, въззивният съд
11
намира, че неизпълнената част от задължението по договора не може да бъде определена
като незначителна с оглед интереса на кредитора. Стойността на неизпълнената част от
задължението надвишава значително 1/5 от стойността на договора, която се приема за
определяща при преценката дали неизпълнената част е незначителна /решение № 318 от
27.06.2012 г. гр.д. № 273/2012 Г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 60 от 03.06.2019 г. по
т.д. № 1892/2018 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС/. Същата не може да бъде определена и като
незначителна с оглед на това, че възложителят не получава договорената престация
/изработения продукт/ по договора. По тази причина съдът намира, че упражненото от
възложителя право да развали договора е породило целените правни последици и
договорната връзка е развалена.
С оглед подаване на отговор на исковата молба извън определения в закона
преклузивен срок, съдът намира, че не следва да разглежда възраженията на ответника по
иска, включително и това, че той е развалил договора за услуга с покана от 09.06.2020 г.,
поради липсата на плащане от страна на ищеца. Съдът намира от друга страна за правилно
становището в мотивите на обжалваното решение, че това възражение е и неоснователно. В
уговорения в договора срок ищецът е извършил първите две авансови плащания като към
момента на прекратяване на договорната връзка не е установено ответникът да е изпълнил
възложеното му дори на стойността на получените плащания. По делото е установено, че
ответникът е неизправна страна по договора, изпратеното уведомление за разваляне на
договора от 09.06.2020 г. не е произвело целения правен ефект.
Сключеният между страните договор е развален от „Коко 007“ ООД, поради
неизпълнение от страна на ответника да извърши ремонта в уговорения между страните
срок.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, развалянето на договора има обратно действие,
поради което следва да се възстанови състоянието преди неговото сключване, като всяка от
страните по него е длъжна да върне на другата това, което е получила. Ищецът претендира
връщане на сумата 72 618 лева, представляваща част от авансовите плащания по договора за
услуга, която се явява платена на отпаднало основание.
При предявен иск за връщане на платени по договор суми в хипотезата на чл.
55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД на изследване подлежи въпроса налице ли е основание за тяхното
задържане. При безспорната установеност за преустановена към м.март 2020 г. дейност по
изпълнението на договора от страна на ответника, която се извежда от свидетелските
показания, включително на свидетелите на ответника, които кореспондират и на останалите
по делото доказателства, следва да се установят фактически извършените от ответника
СМР, за които не е отпаднало основанието за задържане на полученото за тях
възнаграждение.
Установи се по делото, че ответникът е получил от ищеца по процесния
договор сумата 136 684 лева с ДДС. Съдът съобразява приетите по делото първоначална и
повторна съдебно-технически експертизи относно факта, че към настоящия момент обектът
е напълно завършен.
По делото не е твърдяно и не са представени доказателства извършената от
ответника работа по договор за услуга от 11.07.2019 г. да е приета с нарочни документи,
подписани между страните. Липсват приемо-предавателни протоколи, както за извършените
СМР, така и за закупените материали и уреди за процесния обект.
Както беше посочено по-горе в мотивите относно извършената работа и
вложените в строително-ремонтните дейности материали въззивният съд кредитира
повторната съдебно-техническа експертиза, тъй като вещото лице е съобразило събраните
по делото доказателства – писмените доказателства и събраните гласни доказателствени
средства които си кореспондират. От тези доказателства съдът извежда, че в изпълнение на
договора между страните ответникът е изпълнил: облицовка с декоративни тухлички,
боядисване, премахване на стени, боядисване на дограма, боядисване стени на тоалетни,
ламперия на колони, частично изпълнение на ВиК дейности. Част от дейностите са
12
започнати на обекта от работници, наети от ответника, а след това са довършени от тях, но
при заплащането на дейностите не от ответника, а от ищеца: дървени ламперии, подови
настилки и др. В заключенията и на двете технически експертизи е констатирано, че
липсват документи, които съдържат точно посочени количества на изпълнение СМР на
обекта, но с оглед на наличните доказателства, изслушаните свидетелски показания и
изчисленията, направени от повторната експертиза, които са документално обосновани,
съдът приема за установено, че общият размер на извършената работа от ответника възлиза
на 107 078.57 лева с ДДС.
В сумата на извършените по договора дейности от ответника не следва да бъде
включвана цената на цялостен проект за интериорен дизайн за обекта. Изготвянето на такъв
проект не е част от предмета на договора, а от друга страна по делото не е доказано такъв да
е изготвен от изпълнителя, представен от него и приет от възложителя по договора. От
показанията на изслушаните по делото свидетели се установи, че работата по обекта е
изпълнявана по устните указания на управителя на ответното дружество, като понякога се е
налагало направеното да се разваля и да се преправя. Заключението на повторната съдебно-
техническа експертиза е, че към датата на огледа на място външно заведението се различава
значително от предоставената и приложена по делото 3D визуализация.
Предвид всичко изложено дотук и поради отпадане на договорната връзка
между страните, при което всяка от тях е длъжна да върне това, което е получила,
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата 29 605.43 лева, като разлика
между получената авансова сума по договора 136 684 лева и тази, за която се доказа, че е
налице изпълнение от ответника 107 078.57 лева, която се дължи поради отпадане на
основанието за нейното задържане. Основателно е искането за присъждане на законна лихва
върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
Въззивният съд намира, че постановеното по делото решение по обсъдения иск
е законосъобразно и правилно и решението в тази му част следва да бъде потвърдено.
II./ По иска с правно основание чл.262, ал.2 от ЗЗД във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
във вр. с чл. 82 ЗЗД за сумата 7 200 лева, представлаваща претърпени имуществени вреди
под формата на загуби, произтичащи от виновно неизпълнение на договора от 11.07.2019 г.
от страна на ответника, довело до развалянето му от ищеца.
По делото е установено, че договор за услуга от 11.07.2019 г. сключен между
страните е развален от ищеца по вина на ответника. Съгласно чл.262, ал.2 от ЗЗД при
разваляне на договора за изработка от страна на поръчващия, той има право да претендира
обезщетение за вреди по общия ред.
Твърденията на ищеца са, че поради забавата на ответника за изпълнение на
възложената с договора работа, той е претърпял вреди - плащал е наем за ползването на
помещението, чийто ремонт е бил предмет на договора между страните без да може да
ползва това помещение по предназначението, за което го е наел – заведение за хранене в
периода 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г.
Обезщетението по чл.79, ал.1, пр.2 от ЗЗД, съгласно по чл. 82 ЗЗД обхваща
претърпяната загуба и пропусната полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, освен
ако длъжникът е бил недобросъвестен. Така очертаните граници на договорната
отговорност изискват установяване на пряка причинно-следствена връзка между
неизпълнението на задължението и претърпяна вреда, като реална последица от конкретно
квалифицирано поведение на длъжника.
По делото е установено, че ищецът е наемател на процесния обект по силата
на представен по делото договор за наем от 25.02.2019 г., сключен със Сдружение „Съюз на
глухите в България“. С договора страните са постигнали съгласие, че наемателят извършва
13
за своя сметка реконструкциите и подобренията на имота, подробно описани в Приложение
№ 1, както и че наемателят не дължи плащане на наем за първите 6 месеца, считаното от
датата на влизане в сила или за периода от 01.03.2019 г. до 1.09.2019 г.
Твърдените от ищеца загуби са за платен наем на наемодателя в размер на 7
200 лева за периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г.
Съдът намира, че по делото не е установено твърдените от ищеца загоби да са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението на ответника.
Наемната цена е била дължима и е следвало да се заплаща по силата на договора за наем
след изтичането на гратисния период по договора за наем, независимо от това дали обектът
е бил ремонтиран или не е.
От забавянето на ремонтните дейности ищецът е претърпял вреди от това, че
не е реализирал приходи от обекта, поради липса на съответни твърдения и искане от
ищеца, такъв иск не е предявен по делото.
Въззивният съд намира този иск неоснователен, поради което и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в тази му част.
По разноските във въззивната инстанция:
Двете страни претендират разноски.
От страна на въззивника-ищец са извършени разноски в общ размер на 1444
лева, от които 144 лева за държавна такса и 1300 лева за адвокатско възнаграждение. С
оглед уважената част от исковете на въззивника-ищец се дължат разноски в размер на
535.59 лв.
От страна на въззивника-ответника са извършени разноски в общ размер на
598 лева за държавна такса. С оглед отхвърлената част от исковете на ответника се дължат
разноски в размер на 376.19 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260663/07.11.2022 г., постановено по т.д. №
1050/2020 г., Софийски градски съд, ТО, VI-1 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Амбиенсдизайн труп“ ЕООД, с ЕИК:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Димитър Сагаев“ № 26, да заплати на „Коко 007“ ООД, с
ЕИК: *********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ № 1, сумата 535.59 лв. разноски
във въззивната инстанция
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Коко 007“ ООД, с ЕИК: *********, с
адрес: гр. Пазарджик, ул. „Есперанто“ № 1, да заплати на „Амбиенсдизайн труп“ ЕООД, с
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Димитър Сагаев“ № 26, сумата в размер на 376.19
лева разноски във въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в
1-месечен срок от съобщаването му на страните по делото, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
14
Членове:
1._______________________
2._______________________
15