П Р О Т О К О Л № 91
гр. Пловдив, 20 февруари 2020 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
Председател:
СТЕЛА ДАНДАРОВА
Членове: ЕМИЛ МИТЕВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Иван Перпелов, сложи за
разглеждане докладваното от съдия
Рангелова ВЧНД № 72 по описа
за 2020 година.
Производството е по чл.
65, ал. 7 и 8 от НПК - Образувано е по
частна жалба на обвиняемия И.А.П. против определение № 106
от 10.02.2020 г.,
постановено по ЧНД №
93/2020 г. по описа на
Старозагорския окръжен съд, с което
е оставено без уважение
искането му за изменение
на взетата спрямо него по
ДП № ***. по
описа на В. РУ С. З. мярка за неотклонение “Задържане под стража” в
по-лека.
На именното повикване в 12:06 часа се
явиха:
Жалбоподателят (обвиняем) И.А.П. се явява
лично и с адв. Т.В., упълномощен на ДП.
ПРОКУРОРЪТ:
Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият П.: Също.
Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на
делото, поради което
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се частната жалба.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. В.: Поддържаме жалбата. Нямаме искания за
отводи към състава. Представям и моля да приемете жалба от свидетеля И. П. ***,
който се е оплакал, че свидетелските му показания са били изтръгнати със сила.
Показанията не са дадени пред съдия.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам
искания за отводи и за други доказателства.
Считам, че не следва да се приеме като доказателство
представената жалба, тъй като тя не е подписана. Това не е документ, който може
да бъде обсъждан дори и в настоящето производство.
Адв. В.: Оттеглям искането си. Съгласен съм с
прокурора.
Да се даде ход на съдебните прения. Други доказателства
нямаме.
С оглед становищата на страните, че нямат искания по този ред, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. В.: Ще бъда максимално кратък и
лаконичен в изложението си, тъй като по-голяма част от обстоятелствата бяха
посочени пред Окръжен съд С. З. и сте се запознали с тях, без съмнение.
Става въпрос за едно събитие в житейския
смисъл на думата в с. Л., О. С. З. в началото на октомври миналата година.
Според прокуратурата подзащитният ми тогава е извършил грабеж в условията на
опасен рецидив, като негов съучастник е привлечено друго лице, чиито данни са
посочени в делото. На практика доказателствата, които са събрани и които са
изложени пред вас са гласни такива – показанията на свидетелите, обясненията на
обвиняемите, на т. нар. пострадала, експертиза, разпознаване. Считам, че още в
началото не са били налице доказателства, които до доведат съда до извод, че е
налице обосновано предположение, че подзащитният ми е извършил престъплението, в което е обвинен.
Ако прегледате внимателно материалите по
делото, ще видите, че съм отправил искания разследването да бъде иззето от
разследващия полицай и да бъде предоставено на друг орган – от ОСО към Окръжна
прокуратура Стара Загора, а именно, че са налице 3 депозирани жалби от лица,
които са свидетели в това производство, а единият обвиняем, за това, че им е
нанасян побой от разследващия полицай. Това ми искане не беше удовлетворено.
Депозирах след това друго искане – за
повторен разпит на свидетелите – тези, които са придружавали И.П. при извършването
на ремонта на къщата в с. Л.. Свидетелите са С., И. А. и М.. С. дори не е
разпитван от разследващия полицай, тъй като не пожела да бъде бит като
останалите. Аз му казах да не отива там и да каже, че аз съм му казал да не
ходи. С. е очевидец на деянието и все още не е разпитан. Той е работил на
къщата с тях, от една строителна бригада са. Първоначално са били разпитани
всички свидетели, които посочих по малки имена, без С., пред разследващия
полицай. Незабавно след това те са били заведени в сградата на съда, за да
потвърдят това, което са казали. Именно затова, че не са разпитани в спокойна
обстановка, че не са били транспортирани, а са ги грабнали с полицейската кола
и като бали са ги изсипали в съда, считам, че техните показания не са
обективни. Затова искаме да се разпитат отново. Чакаме от прокуратурата отказ. Обвинението
в момента е като една къща от карти и каквото и действие да се предприеме в
посока удовлетворяване на наше искане, ще доведе до разколебаване на
обвинението, че подзащитният ми е извършил деянието, за което е обвинен.
Относно искането за изменение на мярката
за неотклонение – два месеца търпеливо изчакахме да се извършат някакви разследващи
действия и след това депозирахме въпросната жалба, тъй като не се извършваха.
Изнесени са от пострадалата свидетелка
обстоятелства в протокола й за разпит, които не са проверени. Обаче има и
други, които противоречат на обективните находки, установени от СМЕ. Тя казва,
че са я държали за ръцете, била е блъскана и бутана. Ще видите СМЕ, изготвена
по-късно, според която има леко жълто-зелено петно по едното око и едно с
диаметър 5 см на единия хълбок. Говорим за зряла жена на 70 плюс. Ако
действително беше стискана за ръцете, блъскана или удряна, към датата на изготвяне на
експертизата тези следи щяха да са налице. Налице е и друго обстоятелство –
никой не й е задал въпроса била ли е лишена от комуникация докато единият я е
държал, а другият шетал из къщата. Не е била лишена. Следващото, което ще
поискаме и ще ни бъде отказано е разпечатка от телефона й, за да се види дали е
разговаряла с някого. Няма данни за това, че тя е потърсила помощ.
На трето място – ако видите внимателно огледния протокол, ще видите, че оглед на къщата не е
извършван. Тя твърди, че Г. е тършувал из стаите докато И. я е държал за ръцете.
Не са положени никакви усилия за изпълнение на доказателствения стандарт. Не са
огледани стаите, не са потърсени отпечатъци и намерени разтурени чекмеджета.
Нещо повече - в съседно портмоне дамата
е имала още 2000 лв., от които не е взето нищо. Още нещо – тя твърди, че се е
бил покатерил на керемидите. Къщата е като крепост, висока, без външна стълба и
няма как.
Смятам, че от събраните доказателства не
може да се направи обосновано предположение, че П. е извършил деянието, за
което е обвинен, поради което моля да отмените първоинстанционното определение.
Моля съдът да уважи жалбата ни, като не
му се взема друга мярка за неотклонение, тъй като ние твърдим, че не е налице
обоснованото предположение.
Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.
Обвиняемият И.А.П.: Съгласен съм с всичко казано
адвоката ми. Невинен съм.
Отишъл съм там да работя, а не да правя
грабеж. Бабата искаше да й извършим ремонта и доброволно ни плати. Разследващият
й е комшия.
Беше ни дала 50 лв. капаро. На вратата дойде
и ни даде парите, които извади от едно портмоне – две банкноти по 100 лв. и една
банкнота от 50 лв., като на Г. даде парите. Тя не е падала на земята в наше
присъствие. Като ме нахрани със сирене, грозде и хляб ми каза, че има байпас.
Ако я раздрусам – 120 кг. съм, няма ли да й спре сърцето.
Моля да промените мярката ми в по-лека –
в „подписка“.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да потвърдите определението на Старозагорския окръжен съд като
правилно и законосъобразно. Предлага ви се да се отмени мярка за неотклонение
на лице, осъждано 11 пъти. Видно от свидетелството за съдимост, неговата
престъпна дейност е започнала през 2001 г. Осъждан е многократно, вкл. за квалифицирани
кражби, отнемане на МПС и грабежи. Касае се за лице с трайна престъпна нагласа,
установяваща се и в момента.
Поведението му по отношение на
пострадалата е било изключително нагло и агресивно. При една къща, видно от
фотоалбума, на която е направен ремонт сравнително скоро, групата лица от
ромски произход без съгласието й, за да я изнудват за пари, са се качили под
предлог, че ще й ремонтират покрива. Въпреки съпротивата на пострадалата, тя
сочи, че са й отнели пари. Казва, че дебелият я е дърпал при отнемането на
парите, т. е. настоящият обвиняем.
Свидетелят М. С. на 15.10.2019 г. в
показанията си сочи, че не е искала да дава парите. Казва, че Г. е взел парите,
а И. е държал бабата.
Свидетелят С. Д.– полицейски служител, е
възприел психическото състояние на пострадалата. Тя е била изплашена.
Това твърди и свидетелката Р..
Проведено е и разпознаване по делото
като пострадалата по категоричен начин е разпознала конкретния обвиняем.
Или, налице е обосновано предположение,
че е извършил деянието, за което е обвинен. Доказана е агресивността му, както
в настоящия случай, така и от десетилетия, поради което моля да оставите
жалбата без уважение.
Съдът
даде последна дума на обвиняемия.
Обвиняемият И.А.П.: Извършвал съм престъпления преди и виждам, че това е единственият довод
на прокуратурата. От 5 г. и половина не съм вършил престъпления, отказал съм се
и моля за по-лека мярка. Моля да бъда освободен, защото не съм виновен.
Съдът
се оттегли на тайно съвещание.
ПАС, след
съвещание, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите и съображенията на страните, прие, че искането за отмяна на
обжалваното първоинстанционно определение и за
определяне на мярка за неотклонение, различна от задържане под стража, не е
основателно.
Споделя се изводът на
първата инстанция, че наличната доказателствена маса, състояща се от гласни и
писмени доказателствени материали, както и СМЕ на пострадалата обосновава
предположение за причастност на обвиняемия към
инкриминираното наказуемо с лишаване от свобода деяние. Във връзка с виждането
на защитата за компрометиране разпитите на другарите на жалбоподателя, проведени
от разследващия полицай, С. ОС правилно се е насочил да анализира предимно
показанията, относно снемането на които не са формулирани възражения. Става дума
за показанията на пострадалата Г., които са богато фактологични,
последователно изложени, убедителни и съответни на уврежданията, описани от
съдебния медик; за производните показания на кметския наместник св. Р. и на
дъщерята на ограбената св. Ю. М., които комуникират с изложения от нея разказ
на случката, за депозираните пред съдия показания на очевидеца на част от
събитията св. А. А., който при все че е приятелски настроен към жалбоподателя,
посочва, че е видял него и другия обвиняем - Г. Т. да се занимават с бабата да
им даде парите“, при това точно на мястото, което тя споменава – до вратата на
къщата.
Вярно е, че жертвата
не е сигнализирала за грабежа веднага след оттеглянето на нападателите, а
по-нататък въобще не е говорила лично с полицията, но според ПАС не се касае за
факт в полза каузата на защитата. Самата
Г. сочи, че след оттеглянето на извършителите е била твърде стресирана,
за да е в състояние да разкаже случилото ѝ се, а в следващ ден, когато се
е успокоила, е сигнализирала кметския наместник св. Р.. Това пояснение от нейна
страна, което звучи правдоподобно и разбираемо, намира потвърждение в
показанията на св. Р., която от своя страна обяснява, че възрастните хора в
селото имали навика вместо да звънят на 112, да търсят нея (а след това тя да
търси полицията, както и станало в случая с Г.). Следва да се отчете и това, че
ограбената не била пострадала сериозно, така че на инкриминираната дата не е
имало пряка необходимост да търси медицинска или емоционална подкрепа.
Що се отнася до
възражението, че отнетите пари – 250 лв. съответствали на стойността на ремонта
(който според защитата бил извършен от обвиняемите), тоест били дължими, то не
може да доведе до отпадане на наказателната отговорност за грабеж. Това е така,
доколкото споменатото съответствие не може да влезе в класическо
противопоставяне с искрените и категорични показания на пострадалата,
съответстващи и на СМЕ, че по отношение на нея е упражнено насилие, за да бъде
отстранена от владението върху сумата и извършителите да я отнесат
безпрепятствено. Казано с други думи, независимо на каква стойност е възлизал
„ремонтът“, лицата, които са го извършили, не са имало право да отнемат със
сила пари от възложителя. Пък и дадените пред съдия показания на
„майстора“ св. А., които описва свършеното на покрива, не опровергава
твърдението на Г., че „ремонтът“ е бил натрапен, ненужен и сторен „про форма“.
Възражението, че
отнетите 250 лева представляват малка част от съхраняваните на видно място пари
на пострадалата, то не държи сметка за забраната съдебните изводи (вкл.
оправдателните) да почиват на предположения. Мотивите на грабителите да не
посегнат на другите пари са могли да бъдат и ето тези: бързане да напуснат местопроизшествието
или стриктно придържане към първоначалния план да представят престъплението
като заплащане за „ремонт“ и др. подобни. Съдът не може да „избере“ един от
възможните мотиви и да обоснове с него приемане или отхвърляне на обвинителната или защитната теза.
Не е приемливо и
виждането на адв. В., че твърдените от г-жа Г. тласкане
и стискане не са съвместими с констатациите на СМЕ, че по тялото ѝ са
установени само две дребни кръвонасядания. Подобен
довод би могъл да обоснове защитната теза (при разглеждане делото по същество),
само ако е налице експертно становище, че твърдените от нея насилнически
действия задължително би трябвало да доведат до видими следи по тялото
ѝ.
Възражението на адв. В., че покривът е твърде висок, за да бъде достигнат
без помощта на стълба (което компрометирало твърдението на Г., че „майсторите“
се озовали там без нейна покана и помощ,) не съответства на фотоалбума, на
фотос от който се виждат балкони и навеси, които биха могли да бъдат използвани
вместо стълба.
Споделят се изводите
на окръжния съд за реална опасност от укриване и извършване на престъпление.
Правилно в тази връзка е наблегнато на високата
степен на обществена опасност и морална укоримост на
деянието. Налице е специфична обективна и субективна тежест на посегателството
– то е извършено посред бял ден, с ангажиране (и дирижиране) усилията на
множество лица (някои от които не носят наказателна отговорност, но реално са
подпомогнали действията на извършителите), по отношение на лесно виктимна жертва, пък и с особена изобретателност – грабежът
имитира заплащане за ремонт. Въпросната специфика, преценена в аспекта на
многобройните минали осъждания на жалбоподателя (извън релевантните за правната
квалификация), а и на цитираната от св. В. заплашителна реплика от негова
страна (изречена в хода на повдигане на обвинението му), го очертава като
личност, която не би се поколебала да накърни отново обществените отношения,
свързани с имуществото и личността.
Що се отнася до
възражението, че доказателствените искания на защитата се игнорират безмотивно, то е правилно, но само по себе си не може да
обоснове изменяне на мярката за неотклонение на г-н П.. Извършването на претендираните процесуално-следствени действия (разпит пред
съдия на всички очевидци, вкл. на неразпитания и в полицията С. С.) може да
предостави нови (оправдателни) доказателства, при събирането на които защитата
има възможност да поиска изменение на мярката за неотклонение. ПАС дължи
произнасяне съобразно доказателствата към настоящия процесуален момент и видно
от изложеното по-горе, приема, че обвинителната теза има достатъчна
доказателствена защитеност, а всяка от двете
релевантни опасности е съвсем отчетлива.
Казано накратко, са изпълнени всички
предпоставки за продължаване действието на атакуваната мярка за неотклонение. С
оглед изложените по-горе съображения за интензитета на опасността от укриване и
извършване на престъпление не е целесъобразна и следващата по тежест мярка за
неотклонение – „домашен арест“.
Предвид изложеното,
Пловдивският апелативен съд
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 106 от
10.02.2020 г., постановено по ЧНД № 93/2020 г. по описа на Старозагорския
окръжен съд, с което е оставено без уважение искането
на И.А.П. - обвиняем по
ДП № ***. по
описа на В. РУ С. З., за
изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение “Задържане под стража” в
по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът
изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 12:42 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
СЕКРЕТАР: