№ 20
гр. Провадия, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Сона В. Гарабедян
при участието на секретаря И.В.
като разгледа докладваното от Сона В. Гарабедян Гражданско дело №
20213130101601 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” – Провадия, с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 9 и чл. 28,
във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето, за прекратяване
на настаняването на непълнолетната АН. Р. ЗДР., ЕГН **********, родена на 07.07.2007 г.,
в семейството на нейната баба по бащина линия ЗДР. АТ. АНГ., ЕГН ********** и
настаняване на детето в семейството на неговата сестра АНТ. Р. ЗДР., ЕГН ********** за
определен срок, а именно – за срок от три години, считано от датата на влизане на
решението в сила.
В молбата се посочва, че със заповед № ЗД/Д-В-П-043/29.10.2021 г. на директора на
ДСП – Провадия е прекратено настаняването на детето в дома на неговата баба по бащина
линия - ЗДР. АТ. АНГ., и същото било настанено в семейството на неговата сестра - АНТ. Р.
ЗДР..
По удостоверение за раждане детето било с двама родители, а именно: майка - М. М. Д.,
ЕГН ********** и баща - Р. ЗДР. Р., ЕГН **********. А. била четвъртото дете за майка си и
трето за баща си. Поради чести конфликти родителите се разделили и детето останало при
майка си. Посочва се, че в периода, в който детето е било отглеждано от своята майка, то е
било в риск.
Родителите на А. живеели в жилището на М.М., съпруг на бабата на детето по майчина
линия. След пореден скандал родителите на детето се разделили и напуснали обитаваното от
тях жилище. Бащата на детето се установил в жилището на своята майка - З.А., заедно с най
- малкото им дете А.. Грижите по отглеждането на А. били поети от З.А.. Майката на А. -
М.Д., през този период от време живяла в изоставена къща в с. ****** заедно с другите си
две деца - М. и А., като често ги водела при своята майка.
След направено проучване детето А. било настанено в семейството на своята баба по
бащина линия ЗДР. АТ. АНГ. със Заповед № РД-Д-Пр-01-0009/13.02.2009 г. на директора на
ДСП - Провадия и решение № 59/16.04.2009 г. на РС - Провадия за срок от три години от
датата на влизане в сила на съдебното решение.
1
На 08.05.2012 г., поради изтичане на срока на съдебното решение, с което А. била
настанена в семейството на своята баба З.А. и невъзможност да бъде реинтегрирано в
биологичното семейство, спрямо детето отново била предприета мярка за закрила -
настаняване в семейството на З.А., съгласно решение № 234/30.11.2012 г. на Районен съд гр.
Провадия за срок от три години от датата на влизане в сила съдебно решение.
На 28.12.2015 г., след изтичане на горния срок, било установено, че детето не може да
се отглежда от родителите си, тъй като майката декларирала невъзможност да поеме
грижите за него, а бащата изтърпявал наказание „лишаване от свобода”. С оглед на това със
Заповед № ЗД-Д-Пр-01-112/29.12.2015 г. и съдебно решение № 47/12.03.2016 г., влязло в
сила на 31.03.2016 г., било прекратено настаняването на А. в дома на З.А. и то било
настанено отново в същото семейство.
На 07.09.2021 г. бащата на детето подал заявление до директора на ДСП -Провадия, в
което изразил желание да бъде прекратено настаняването на дъщеря му А. в дома на З.А..
Същият изявил готовност да полага грижи за дъщеря си. Бащата уведомил социалните
работници, че А. се отглежда от своята пълнолетна сестра - А.З. в с. ****.
Във връзка с подаденото заявление било изпратено писмо до ДСП - ***** с искане за
проучване на родителя на детето. От получения отговор станало ясно, че Р. живее на
съпружески начала с лицето Ф.С.А., която имала две непълнолетни деца. Двамата живеели в
жилище собственост на родителите на Ф.А., находящо се в с. Ж., община Х.. На 21.09.2021
г. започнала работата по реинтеграция на детето в семейството на неговия баща.
След горепосочения сигнал от Р. непълнолетната А. продължила да напуска дома си в
с. ****** и множеството разговори с нея и нейната сестра нямали траен резултат. В тази
връзка било извършено проучване на АНТ. Р. ЗДР. относно възможността и желанието ,
нейната сестра да бъде настанена по административен ред при нея. При проведени
разговори с детето същото споделило, че не желае да живее с баща си и видимо между
двамата емоционалната връзка била прекъсната. А. споделила, че желае да се отглежда от
своята сестра, с която били близки.
На 29.10.2021г. сестрата на А. - А.З., подала заявление до директора на ДСП-Провадия,
с което изразила желанието си спрямо А. да бъде прекратено настаняването в дома на З.А. и
същата да бъде настанена в нейното семейство, тъй като отскоро А. живеела при нея. Детето
желаело да живее при сестра си и своята майка, която отскоро се намирала в страната.
Посочва се, че А.З. е в добро общо здравословно състояние. Не страда от заболявания,
които биха застрашили живота и здравето на детето. Не е освидетелствана с ЕР на ТЕЛК.
Детето А. също било в добро здравословно състояние. Нямало данни за наличие на
хронични и наследствени заболявания. Детето нямало физически или психически
увреждания, което от своя страна не изисквало специален режим на отглеждане. През
учебната 2021/2022 г. детето било записано в осми клас в ОУ „Христо Ботев” с. ****. А.
живеела заедно със своята сестра А. в жилище, собственост на близък роднина на майка им.
Жилището представлявало двуетажна постройка, в добро техническо състояние. Първият
етаж се състоял от голям коридор, три стаи и санитарни помещения. Вторият етаж бил в
процес на ремонт. Същият разполагал с коридор и две стаи. Хигиенно - битовите условия в
жилището били много добри. Имало възможност за осигуряване на лично пространство.
Отскоро в жилището живеела и майката на детето - М.Д..
А.З. работела като образователен медиатор в ПГСС „Земя” гр. Провадия. Месечното
възнаграждение по трудов договор било в размер на 300 лв. Същата била назначена на 4-
часов работен ден. Финансова подкрепа получавала от своята майка - М.Д., която доскоро
била трудово ангажирана във ФР Германия.
На 18.11.2021 г. в ДСП - Провадия бил получен заключителен доклад от Център за
обществена подкрепа - с. ***** по отношение на родителския капацитет на Р.Р..
2
Специалистите, обследвали родителския капацитет на Р., представили писмено становище,
че същият бил годен да отглежда дъщеря си А. и притежавал необходимия родителски
капацитет и качества.
Изразено е становище, че в интерес на детето е то да се отглежда от своя баща, ако
същото желае това, но предвид факта, че А. няма изградена емоционална връзка с баща си и
към настоящият момент не желае да се отглежда от него, се посочва, че работата по
реинтеграция ще да продължи.
Становището на отдел „Закрила на детето” е, че прекратяването на настаняването на
детето АН. Р. ЗДР. в семейството на неговата баба по бащина линия - ЗДР. АТ. АНГ. и
настаняването му в семейството на неговата сестра - АНТ. Р. ЗДР. е изцяло в негов интерес,
тъй като родителите не са в състояние да полагат грижи за нея към настоящият момент.
Майката на детето се връщала в страната за кратък период от време, тъй като била трудово
ангажирана във ФР Германия, а спрямо бащата детето не било емоционално привързано и
към момента се работело по реинтеграция. По този начин детето щяло да бъде отглеждано в
среда, близка до семейната и рискът за него щял да бъде сведен до минимум.
Моли се съда да постанови решение в този смисъл.
В съдебно заседание Дирекция “Социално подпомагане” – Провадия, представлявана
от социален работник И.И., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена, като бъде
прекратено настаняването на детето А.З. в семейството на З.А. и същото да бъде настанено
в семейството на А.З. за определен срок или при промяна в обстоятелствата.
Процесуалният представител на детето адвокат А.А. не се явява поради служебна
ангажираност по друго дело, разглеждано от РС - Варна. Депозирал е молба - становище с
вх. № 348/21.014.2022 г., в която изразява такова за уважаване на разглежданата молба по
подробно изложени съображения.
При условията на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДт е изслушана непълнолетната А.З. в
присъствието на социален работник И., която посочи, че от 14 години живее при баба си в с.
******, а от лятото живее в с. **** при сестра си. Двете с баба се скарали, защото А. не
помагала в къщи за домакинската работа. За последен път видяла баща си преди три месеца,
а майка си не е виждала от 14 години. За първи път видяла майка си миналата година. Сега
майка живеела при сестра . Сочи, че говори с майка си и общува с нея. Ходила е в дома
на баща си, където хората се отнасяли добре с нея. Баща имал момче на 12 години, с което
тя не можела да общува. В класа ѝ имало момчета, с които също не можела да общува. Най –
добре се чувствала с майка си и сестра си. Последната чувствала като най – близък човек.
Ако имала нужда от помощ, най – напред щяла да поиска такава от сестра си. Заявява
желанието си да остане при нея.
Изслушани са З.А., баба на детето по бащина линия, М.Д., майка на детето и А.З.,
сестра на детето. Бащата Р.Р., редовно призован, не се явява и не се представлява.
При изслушването З.А. посочва, че гледа детето от 6 -месечна възраст. А. посещавала
училище в с. ****. Тя отишла при сестра си един – два пъти и се променила. Започнала да
блъска вратата, отказвала да върши домакинската работа. Тръгнала си сама. Твърди, че я
спряла един – два пъти, но тя пак си тръгнала. Заявява, че бащата на А. е зад граница и
затова не може да дойде на делото.
При изслушването майката М.Д. заявява, че не е виждала дъщеря си от 7 - месечна
възраст, откакто баба я гледа. Те не давали да я види, гонели я. А. не е идвала при майка
си, защото не са я пускали. В момента отношенията им били добри. Сега тя и децата –
двамата сина, А. и А., живеели в **** в дома на братовчедка , която била в чужбина.
3
Единият син се казвал К. и бил на 22 г., А. била на 21 години, а М. - на 16 години.
Посочва, че работела в Чехия. Разбрала за проблемите с А., но договорът в чужбина не
бил изтекъл и затова веднага не успяла да дойде, но като изтекъл договорът, се прибрала.
Синовете нямали жени и А. нямала мъж. Заявява, че не стои в България и затова не може
да вземе дъщеря си. Социалните искали поне 6 месеца да е в България. Ако тази година
останела в България, тогава щяла да вземе А.. Твърди, че миналия месец бащата на А.
казал по телефона да си вземе децата и да прави каквото иска.
При изслушването сестрата А.З. посочва, че има средно образование и работи в
училището като образователен медиатор на 4 часа, като трудовите и функции се изразявали
в това да отговаря за отсъствията и дисциплината в училище. Имало възможност догодина
може да работи на 8 часа. Твърди, че през това лято А. дошла при тях. Казала , че не се
разбират с баба си и че баба ѝ знае, че е при тях. Ходила си няколко пъти и се връщала. Един
ден, когато тя била на работа, баща дошъл и я взел насила. А. казала, че момчето на
жената на баща я „сваля“ и тя затова не иска да е там. Тя е казала това на баща си, но той
не повярвал. Оттогава, след като споделила това, тя поискала от социалните да я дадат
на нея, защото майка я нямало. Заявява, че знае за проблемите на А. с общуването. Тя
нямало къде да отиде. Според нея, А. няма да си тръгне от тяхната къща.
Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото
доказателства, намира от фактическа страна следното:
От събраните по делото доказателства: заповед № ЗД/Д-В-П-043/29.10.2021 г.
Директора на ДСП - Провадия; удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за
раждане № 0190/10.07.2007 г. на Община Провадия; декларации за съгласие/несъгласие по
чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДт от АНТ. Р. ЗДР.; решение № 47/12.03.2016 г. по г.д. № 24/2016 г. на
РС - Провадия, се установява, че непълнолетната А. Румменова З. е родена на 07.07.2007 г.
от майка – М. М. Д. и баща – Р. ЗДР. Р.. А. е била настанен по съдебен ред в семейството на
негови близки, а именно – това на баба по бащина линия ЗДР. АТ. АНГ., с решение №
47/12.03.2016 г. по г.д. № 24/2016 г. на РС – Провадия, влязло в сила на 31.03.2016 г., за срок
до навършване на пълнолетие, а ако учи – до завършване на средно образование, но не
повече от 20 – годишна възраст или до настъпване на обстоятелства, обуславящи
прекратяване или промяна на предприетата мярка за закрила. Предвид обстоятелствата, че
на 29.10.2021 г. сестрата на А. – А.З. е подала заявление до директора на ДСП – Провадия, с
което е изразила желание да бъде прекратено настаняването на А. в семейството на З.А. и
детето да бъде настанено в нейното семейство, в което А. живее отскоро, желае да живее
при сестра си и между тях има изградена силна емоционална връзка, по административен
ред е прекратено настаняването на детето в семейството на неговата баба по бащина линия
З.А. и същото е настанено временно в семейството на неговата сестра А.З.. Последната е
подала декларация, в която е изразила съгласие да поеме грижите за отглеждане и
възпитание на детето.
По делото са представени изготвени от ДСП – Провадия социални доклади, които се
посочват годност, желание и възможности на А.З. да полага грижи за непълнолетната.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Подадено е искане с правно основание чл. 30, във вр. чл. 29, т. 9 и чл. 28, във вр. с чл.
4, ал. 1, т. 2 и чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
Съобразно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗЗДт настаняването на детето извън
неговото семейство се предприема като мярка за закрила след изчерпване на всички
възможности в семейството, като основанията за предприемане на такава мярка са
изчерпателно изброени в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт.
По отношение на непълнолетната А. е била предприета мярка за закрила и същата е
4
била настанена в семейството на нейната баба по бащина линия. Съдебно определеният срок
с влязло в сила решение № 47/12.03.2016 г. по г.д. № 24/2016 г. на РС – Провадия не е
изтекъл към датата на депозиране на молбата. В същото решение обаче алтернативно е
посочено, че мярката за закрила са определя до настъпване на обстоятелства, обуславящи
прекратяване или промяна на предприетата мярка за закрила.
В настоящото производство от събраните по делото доказателства се установява, че
след предприетата мярка за закрила със съдебното решение, са настъпили именно такива
обстоятелства, които обуславят нейната промяна. За един сравнително кратък период от
време поредица от събития драстично променят статуквото и средата, в която А. е израснала
и е свикнала да живее. Самата тя вече е поставена пред изпитанието, наречено
„тийнейджърска възраст”. Съзнавана или не, нуждата от свобода сама да взима решенията
за себе си силно повлиява поведението , отношението към хората, които са от най –
близкото обкръжение. Изоставена от родителите си, до този момент тя е живяла само с
баба си, която е била целият свят. През лятото на 2021 г. обаче момичето открива
възможност да се впише в една друга среда – тази, в която живее нейната сестра. Стремежът
да стане част от живота на сестра си, която е много по – близо до нейната възраст, е
естествен. Тази нова емоция съвпада по време със завръщането на майка от чужбина и
отсядането в същия дом, в който живее сестра , и влиза в конфликт с желанието на баща
да я реинтегрира в семейството си. Към настоящия момент не може да се направи извод,
че емоционалната връзка между А. и нейните родители е възстановена. Напротив, както от
социалните доклади, така и от изслушването на непълнолетната, се установява, че работата
по реинтеграцията на детето в дома на бащата е стартирала, но не е приключила. А. не
желае да живее в дома на баща си, а последният е заминал в чужбина /по думите на майка
му З.А./, което неминуемо води до прекъсване на процеса по възстановяване на нарушената
емоционална връзка между бащата и детето. Макар и на друга плоскост, аналогична е
ситуацията по възстановяване на емоционалната връзка между детето и неговата майка. За
разлика от бащата, последната се е завърнала в България, но е нужно време, търпение,
осъзнаване на родителските задължения и упорита работа за повишаване на родителския
капацитет, за да се преодолее липсващото присъствие на майката в живота на детето
продължило през първите 14 години от живота му. Основание за този извод дава заявеното
пред съда при изслушването на майката и детето. Така М.Д. заяви, че е започнала да чувства
някаква топлина към А., а на въпросите, поставени чрез съда от процесуалния
представител, непълнолетната отговори, че чувства сестра си като най – близък човек и че
би се обърнала за помощ именно към нея.
Що се отнася до качествата, способностите и възможностите на А.З. да полага грижи
за сестра си, съдът не кредитира изцяло становищата на социалните работници, изразени в
социалните доклади. Безспорно се установи по делото, че е налице желание от страна на
А.З. да полага грижи за сестра си, че е образована и има престижна работа. В дома, в който
живее, поддържа добра хигиена и може да осигури на детето нужните битови условия.
Следва да се отчете обаче, че същата е един твърде млад човек /21 – годишна/ без никакъв
опит в отглеждане и възпитание на деца, а още по – малко на тийнейджър, а предстои да
създаде и собствено семейство. Действително, работата с децата в училище, е един
положителен фактор, който би спомогнал да придобие такъв опит, но за това е нужно време.
Предвид изложеното съдът намира, че искането за прекратяване на извършеното
настаняване на непълнолетната в дома на нейната баба по бащина линия по реда на чл. 30,
във вр. с чл. 29, т. 9 от ЗЗД е основателно и следва да се уважи. Съдът счита, че от събраните
по делото доказателства се установи, че към настоящия момент са налице основанията за
настаняване на детето извън семейството му, визирани в чл. 25, ал. 1 от ЗЗДт, поради което
приема, че настаняването на детето А.З. в семейството на нейната сестра се явява адекватна,
социално приемлива и най – вече подходяща за детето мярка. Предвид младостта и
неопитността на сестрата да поеме такава голяма отговорност, съдът намира, че на този етап
5
подходящ срок за настаняване на детето би бил този от една година, считано от влизане на
решението в сила. В този срок А.З., ДСП - Провадия и съдът ще имат възможност да
преценят дали в крайна сметка желанието се покрива с възможностите на сестрата да се
грижи за непълнолетната А.. Ето защо искането в частта, с която се иска настаняване на
детето А.З. в семейството на нейната сестра за срок над една година до искания срок от три
години, следва да бъде отхвърлено.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА настаняването на детето АН. Р. ЗДР., ЕГН **********, родена на
07.07.2007 г., в семейството на нейната баба по бащина линия ЗДР. АТ. АНГ., ЕГН
**********, на основание чл. 30, вр. с чл. 29, т. 9 от Закона за закрила на детето.
НАСТАНЯВА детето АН. Р. ЗДР., ЕГН **********, родена на 07.07.2007 г., в
семейството на нейната сестра АНТ. Р. ЗДР., ЕГН **********, за срок от една година,
считано от датата на влизане на решението в сила, на основание чл. 28, вр. чл. 26, ал. 1, вр.
чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето.
ОТХВЪРЛЯ искането, предявено от Дирекция „Социално подпомагане” – Провадия, за
настаняване на детето АН. Р. ЗДР., ЕГН **********, родена на 07.07.2007 г., в семейството
на нейната сестра АНТ. Р. ЗДР., ЕГН **********, с адрес: с. ****, община Дългопол, област
Варна, за срок над една година до искания срок от три години, считано от датата на влизане
на решението в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 28, ал. 4 от Закона
за закрила на детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7 - дневен срок от връчването му на всяка от
страните пред Окръжен съд – Варна.
След влизане в сила на решението препис от същото да се изпрати на Дирекция
“Социално подпомагане” – Провадия.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
6