№ 20300
гр. София, 07.06.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20221110162775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 130 ГПК.
Производството е образувано по искова молба с вх. № 252001/18.11.2022 г. на „.....“
ЕАД, ЕИК ********* срещу С. И. С., ЕГН ********** /в качеството му на наследник по
закон на И. П. С./, с която са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумите, както следва: 3 549,85 лв., представляваща цена на доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 663,86 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020
г. до 25.10.2022 г.; 55,20 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г., както и 11,35 лв., представляваща
мораторна лихва върху задължението за цена на услуга дялово разпределение за периода от
31.12.2019 г. до 25.10.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата
на подаване на исковата молба – 18.11.2022 г. до окончателното плащане.
С отговора на исковата молба ответникът С. И. С. е заявил, че процесните вземания са
били заплатени, като в подкрепа на това представя платежно нареждане от 15.05.2023 г. за
сумата от 4 681,57 лв., от която: 3 605,05 лв. – главница, 675,21 лв. – мораторна лихва,
199,20 лв. – съдебни разноски и 202,11 лв. – законна лихва до плащането, изразявайки
готовност за заплащане и на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
С молба с вх. № 148935/29.05.2023 г. ищецът е потвърдил извършеното плащане, с
което са потвърдени претендираните от него главници, мораторни лихви и съдебни
разноски, като е заявил, че претендира единствено юрисконсултско възнаграждение по
делото в размер на 100 лв., доколкото с поведението си ответникът е дал повод за завеждане
на делото срещу него.
При съобразяване на така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че
доколкото заявените от ищеца искови претенции са били изцяло погасени от ответника С.
И. С. посредством плащането им в хода на процеса, между страните по делото не
съществува правен спор, който да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. Няма ли
правен спор, няма нужда и интерес от съдебна защита, а наличието на правен интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно възникване на правото на
иск, за която съдът следи служебно. Ето защо, независимо, че в случая не е налице изрично
изявление на ищеца за оттегляне или отказ от предявените искове, съдът намира, че
доколкото заявените от него искови претенции са удовлетворени изцяло, то за „.....“ ЕАД не
съществува правен интерес от водене на настоящото съдебно производство. Съдът е длъжен
1
да обезпечи развитието на едно процесуално допустимо съдебно производство, поради което
в случай че констатира липсата на някоя от абсолютните положителни процесуални
предпоставки за надлежно възникване на правото на иск - правен интерес от заявената с
исковата молба съдебна защита, то следва да счете, че предявените искове се явяват
процесуално недопустими. Следователно, доколкото в случая заявените от ищеца искови
претенции, вкл. и тези за държавна такса, са изцяло удовлетворени от ответника С. И. С. в
хода на процеса, то за „.....“ ЕАД е отпаднал правният интерес от предявените искове, поради
което образуваното въз основа на тях съдебно производство като процесуално недопустимо
следва да се прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в
съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. По тази причина дори
и при прекратяване на делото, както е в настоящия случай, доколкото е налице плащане от
страна на ответника в хода на процеса – на 15.05.2023 г. след връчване на препис от
исковата молба, с извънпроцесуалното си поведение той е дал повод за завеждане на делото
срещу него, поради което безспорно следва да понесе сторените разноски по него. Ищецът
изрично е заявил, че претендира сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, които са останали незаплатени, като това
обстоятелство се потвърждава и след извършено изчисление, при което действително се
установява, че общото плащане в размер на 4 681,57 лв. е послужило за цялостно погасяване
на процесните суми – главница и лихва, законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 18.11.2022 г. до плащането - 15.05.2023 г., както и сторените разноски за държавна
такса и издаване на СУ по настоящото дело, но не и за дължимото по него юрисконсултско
възнаграждение. Ето защо, с настоящия съдебен акт в полза на ищеца следва да се присъди
сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство, определено в минимален размер съобразно чл. 25, ал. 1 от Наредба за
заплащане на правната помощ (обн. ДВ бр. 5/17.01.2006 г.), вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, още
повече, че с отговора на исковата молба ответникът е изразил готовност за заплащане на
същото.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 252001/18.11.2022 г. на „.....“ ЕАД, ЕИК *********
срещу С. И. С., ЕГН ********** /в качеството му на наследник по закон на И. П. С./, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 62775/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 79
състав.
ОСЪЖДА С. И. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. ... да заплати на „.....“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23
Б, сумата от 100,00 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2