Р E Ш Е Н И Е
№ 740
гр.Плевен, 13.12.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора И. Шарков като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1046 по описа на
Административен съд - Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 84 от 19.08.2019 г., постановено по НАХД № 157/2019 г., Червенобрежки
районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 19-0374-000350/29.05.2019г.
на Началника на РУ Червен бряг, с
което на
К.П.П. с ЕГН **********, адрес: *** за това, че на 07.04.2019г. около
11.45 часа в гр. Червен бряг на ул. „Александър Стамболийски“ в посока село
Рупци управлявал лек автомобил
„Фолксваген Бора“ с ***, собственост на П.К.П. с ЕГН **********, със скорост
101 км.ч. при разрешена максимална скорост в населено място 50 км.ч. като
нарушението е установено с техническо средство ТFR1-M/634, клип №442 – нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП /водач превишаващ разрешената скорост за населено място над 50
км.ч./, като на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
Срещу постановеното решение е подадена
касационна жалба от К.П.П., чрез процесуалния му представител адв. И.К.В. ***,
в която се излагат доводи, че от събраните в хода на съдебното производство
доказателства не е доказано авторство на деянието. Излагат се съображения, че
разпитаните по делото свидетели не твърдят категорично, че са разпознали
касатора като водач на процесното МПС, а от изготвената видеотехническа
експертиза е видно, че не може да се даде заключение по отношение на това кой е
управлявал автомобила.
В заключение е направено искане да бъде
отменено въззивното решение, както и оспореното НП.
В съдебно заседание касаторът се
представлява от адв. В., който поддържа касационната жалба по изложените в нея
съображения.
Ответникът по касационната жалба не се представляваи
не ангажира становище по основателността ѝ.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна,
а решението на РС- Ч.Бряг е правилно и законосъобразно, поради което следва да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
С касационната жалба се излагат доводи
за неправилна преценка от страна на въззивния съд на събраните в хода на
съдебното производство доказателства, поради което е направен неправилен извод
за авторството на деянието.
Настоящият съдебен състав намира, че
в конкретния случай са допуснати нарушения на правилата на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г.
за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните работи, което е
довело и до накърняване правото на защита на касатора, респективно до
незаконосъобразност на издаденото НП.
От показанията на актосъставителя е
видно, че нарушението е установено с помощта на АТСС. С административната
преписка не е представен протокол за измерване на скоростта от
мобилно АТСС по смисъла на чл.10 от посочената наредба, поради което няма как
да се направи извод какъв е бил режимът на замерване- „С“- стационарен или „Д“-
в движение. От показанията на актосъставителя, може да се достигне до извод, че
режимът на замерване е бил стационарен. Ето защо в процесния случай е следвало
да бъде издаден електронен фиш, а не АУАН по аргумент от чл.3 и чл.11 от
Наредбата. Ако пък режимът на замерване е бил „Д“, т.е. в движение, то
нарушителят е следвало да бъде спрян на място и да бъдат предприети действия за
реализиране на администратовнанаказателната му отговорност за извършеното
нарушение, т.е. да се издаде АУАН. Съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата в случаите
на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във време на движение,
нарушителите се спират на място и се предприемат действия за реализиране на
административнонаказателна отговорност за извършеното нарушение. За нарушения,
установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове
не се издават. В посочения по- горе подзаконов нормативен акт не съществува
вариант за съставяне на АУАН месец и половина след установяване на нарушението,
какъвто е процесният случай. Тези обстоятелства са от значение с оглед
защитната теза на касатора, чието твърдение е, че не той е управлявал процесния
автомобил. Ако контролният орган бе спазил изискванията на наредбата, то в
единия случай, а именно при замерване в режим „С“, би следвало да издаде ЕФ по отношение на собственика на автомобила,
при връчването на който касаторът би понесъл административнонаказателна
отговорност, ако не посочи лицето, на което е предоставил собственото си МПС-
чл.188, ал.1 от ЗДвП. Тук следва да се отбележи, че във въззивното производство
не са събрани доказателства за собствеността на автомобила, с който е
осъществено нарушението, което в контекста на възраженията на касатора и
изготвената видеотехническа експертиза също поражда неяснота по отношение на
това как е било установено авторството на нарушението.
В другия случай, ако замерването е извършено в
режим „Д“, т.е. с мобилно АТСС, но по време на движение и на служебния
автомобил, то контролният орган би следвало да спре нарушителя веднага след
установяване на нарушението, да състави и връчи АУАН, при което не би имало
съмнение кой е управлявал автомобила, с който е осъществено нарушението.
Настоящият съдебен състав не споделя
доводите на въззивния съд, че авторството на деянието се установява от показанията на свидетелите В.В.и Л.В.,
които съответстват на АУАН и снимковия материал по делото, извлечен от
видеоклип № 442. От показанията на актосъставителя В.В.не може да се направи
категоричен извод, че свидетелят е възприел физическите белези на водача в
момента на установяване на нарушението, както кога и как го е разпознал,
респективно дали това е станало след преглеждане на записа. Свидетелят при
съставяне на акта Л.В.не е присъствал при установяване на нарушението и твърди,
че е разпознал касатора от клипа, в който се виждало, че е той. Тази му
показания обаче не са в съответствие с видеотехническата експертиза, съобразно
която качеството на изследваното изображение не позволява да се даде
категорично, а само най- вероятно заключение, че е възможно лицето, което
управлява автомобила да е идентично с К.П.П..
В
административнонаказателното производство тежестта на доказване е на
административнонаказващия орган и нарушението следва да бъде доказано по
несъмнен начин, в това число и самоличността на субекта. Неспазването на
нормативно установения с Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. ред за
използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за
контрол на правилата за движение по пътищата е довел до нарушаване правата на
жалбоподателя, както и до неустановяване по несъмнен начин на самоличността на
нарушителя.
По тези съображения настоящият съдебен състав намира,
че обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно. Вместо него
следва да се постанови отмяна на оспореното НП.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 84 от 19.08.2019 г., постановено по НАХД № 157/2019 г. по
описа на Районен съд- Червен бряг и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
19-0374-000350/29.05.2019г. на Началника
на РУ Червен бряг, с което
на К.П.П. с ЕГН **********,
адрес: *** за това, че на 07.04.2019г. около 11.45 часа в гр. Червен бряг на
ул. „Александър Стамболийски“ в посока село Рупци управлявал лек автомобил „Фолксваген Бора“ с ***,
собственост на П.К.П. с ЕГН **********, със скорост 101 км.ч. при разрешена
максимална скорост в населено място 50 км.ч. като нарушението е установено с
техническо средство ТFR1-M/634, клип №442 – нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДвП /водач превишаващ разрешената скорост за населено място над 50
км.ч./, като на основание чл.182 ал.1
т.6 от ЗДвП му било наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 700
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.