№ 141
гр. Велико Търново, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. С.А
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20224001000156 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 260005 от 24.01.2022 г. по т. д. № 31/2020 г. Окръжен
съд Ловеч е осъдил „Армеец“ АД да заплати на А. О. О. сумата 150000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от смъртта на съпруга й Ш. О., настъпила при ПТП от 29.09.2019
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до
окончателното изплащане, като искът до пълния претендиран размер от
300000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 29.09.2019 г. до
10.11.2019 г. са отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Осъдено е „Армеец“ АД да заплати на А. О. О. сумата от 150000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от
смъртта на нейния син О. Ц. И., причинена при ПТП от 29.09.2019 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до
окончателното изплащане, като предявеният иск за разликата над 150000 лв.
до претендираните 300000 лв., както и претенцията за законна лихва за
1
периода от 29.09.2019 г. до 10.11.2019 г. са отхвърлени като неоснователни.
Със същото решение е осъдено „Армеец“ АД да заплати на И. Й., чрез
А. О. О., негова майка и законен представител, сумата 50000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от
смъртта на баща му Ш. О., настъпила при ПТП от 29.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане, като искът до пълния претендиран размер от 300000 лв., както и
претенцията за законна лихва за периода от 29.09.2019 г. до 10.11.2019 г. са
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С решението са отхвърлени исковете на И. Й., чрез А. О. О. за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия
брат О. Ц. И. в размер на 60000 лв., на Д. Ц. И. и на Н. Ц. К. за заплащане на
сумите от по 50000 лв., представляващи обезщетения за неимуществени
вреди от смъртта на брат им О. Ц. И., настъпила при ПТП от 26.09.2019 г.,
ведно със законна лихва върху тези суми, считано от 29.09.2019 г. до
окончателното изплащане, като неоснователни и недоказани. Присъдени са
разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от А. О.
О., И. Й., чрез своята майка и законен представител А. О., Н. Ц. К. и Д. Ц. И.,
като решението се обжалва, както следва: в частта, в която предявеният от И.
Й. иск е отхвърлен за разликата над сумата 50000 лв. до сумата от 250000 лв.,
за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. О., ведно
със законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в
която предявеният от А. О. О. иск е отхвърлен за разликата над сумата 150000
лв. до сумата от 250000 лв., за претърпените неимуществени вреди от смъртта
на сина й О. Ц. И., ведно със законната лихва от 10.11.2019 г. до
окончателното изплащане; в частта, в която предявеният от А. О. О. иск е
отхвърлен за разликата над сумата 150000 лв. до сумата от 250000 лв., за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Ш. О., ведно със
законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в
която предявените от И. Й., Н. Ц. К. и Д. Ц. И. искове са отхвърлени за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на брат им О. Ц. И., ведно със
законната лихва от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че определеният размер на
2
обезщетението на А. О. за претърпените неимуществени вреди вследствие на
загубата на сина й не отговаря на реално претърпените от нея вреди. Не е
съобразено, че тя е загубила освен сина си и съпруга си, на които е разчитала
относно издръжката на семейството. Не е обсъдена съдебно-психиатричната
експертиза и установените от нея остра стресова реакция, разстройство в
адаптацията и кратка депресивна реакция, от които А. О. страда. По
отношение на присъдения размер на обезщетението на И. Й. липсват
изброени и анализирани критериите, по които е определен той, не е
съобразено, че отношенията между него и баща му са били много силни
емоционално и е била налице силна привързаност и обич. Недопустимо е
занижено обезщетението, поради заболяването на ищеца И. Й., без да се
отчетат специфичните потребности, които има детето, и нуждата от бащина
подкрепа и грижи. Оспорват се изводите на съда за отхвърляне на
претенциите на И. Й., Н. Ц. К. и Д. Ц. И. за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на техния брат О. Ц. И.. В тази връзка в
жалбата се анализират събраните доказателства по отношение на всеки един
от жалбоподателите, от които следва извода, че между тях и загиналия им
брат е имало много силна емоционална връзка, поради което те са приели
тежко загубата му и са търпели болки и страдания с по-висок интензитет от
нормалното.
Отправено е искане до въззивния съд решението да се отмени в
обжалваните части, като вместо това се постанови друго, с което се уважат
предявените искове в пълния претендиран размер, ведно със законната лихва
за забава, считано от 10.11.2019 г. до окончателното изплащане. Претендират
се разноски.
Насрещната страна „ЗАД Армеец“ АД е заела становище по жалбата в
депозираната насрещна въззивна жалба, като счита доводите на
жалбоподателите за неоснователни.
Третото лице „ЗК Лев Инс“ АД оспорва жалбата в депозирания
отговор.
Третото лице „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД също депозира
отговор по въззивната жалба, с който заема становище за нейната
неоснователност.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от ЗАД „Армеец“ АД против
3
постановеното решение, като същото се обжалва, както следва: в частта, в
която дружеството е осъдено да заплати на А. О. обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на съпруга й в размер на 150000 лв., ведно
със законна лихва, считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане, в
частта, в която е осъдено да заплати на А. О. обезщетение за неимуществени
вреди от смъртта на сина й в размер на 150000 лв., ведно със законна лихва от
11.11.2019 г. до окончателното изплащане; в частта, в която дружеството е
осъдено да заплати на И. Й., чрез неговата майка и законен представител А.
О., обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на
баща му в размер на 50000 лв., ведно със законната лихва от 11.11.2019 г. до
окончателното изплащане и съответно присъдените разноски.
Наведени са доводи за допуснати процесуални нарушения при анализа
на събраните доказателства. Не е установен по категоричен начин
механизмът на настъпване на ПТП, от събраните доказателства се установява,
че пострадалият Ш. О. е управлявал лекия автомобил Мазда без включени
светлини. Като се съобразят конкретните, обективно съществуващи
обстоятелства, релевантни за правилното определяне на размера на
обезщетенията, се налага извод, че размерът на предявените искове е силно
завишен. Присъдените обезщетения за неимуществени вреди на А. О. и И. Й.
са завишени с оглед съдебната и застрахователната практика и не
съответстват на интензитета и обема на търпените вреди. Неправилно е
определен началният момент, от който е присъдена законна лихва за забава,
като според жалбоподателя такава се дължи в три месечен срок от
предявяване на претенциите пред застрахователя.
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваните части, вместо което се постанови друго, с което се отхвърлят
предявените искове, евентуално се намалят размерите на определените от
първоинстанционния съд обезщетения.
По тази жалба е депозиран отговор от ищците по делото, с който се
заема становище за неоснователност на постъпилата насрещна жалба.
Третото лице помагач ЗК „Лев Инс“ АД също депозира отговор на
насрещната въззивна жалба, като същата се оспорва в частта относно
механизма на ПТП като неоснователна.
Третото лице помагач „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не
4
депозира отговор на насрещната въззивна жалба, но с писмено становище,
постъпило преди съдебното заседание заявява, че се присъединява към нея в
частта относно размерите на присъдените обезщетения, които счита за
завишени, и се оспорва насрещната въззивна жалба в частта относно
механизма на ПТП.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, поради което следва да пристъпи към решаване на спора
по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Съдът е сезиран с искови молби, подадени от А. О. О. и И. Й.,
действащ чрез своята майка и законен представител А. О., както и от Н. Ц. К.
и Д. Ц. И., против ЗАД „Армеец“ АД за заплащане на обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на О. Ц. И. – син на А. Й. и брат
на останалите ищци, и от смъртта на Ш. О. – съпруг на А. О. и баща на И. Й.,
като двамата са загинали при ПТП, настъпило на 26.09.2019 г.
Изложени са обстоятелства, че на 26.09.2019 г. около 07,15 ч. на път І-
4, км 32+600, е настъпило ПТП между лек автомобил БМВ 535И, управлявано
от Д. Д. С.а, лек автомобил Мазда 323Ф, управляван от Ш. О. и товарен
автомобил Скания, управляван от Пламен В. Събчев, като причината за ПТП
е, че водачът на лек автомобил БМВ 535И, движейки се в посока Варна-
София, предприема маневра изпреварване на движещия се в същата посока
товарен автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и удря челно
движещия се в посока София-Варна лак автомобил Мазда, след което със
задната си част удря и товарния автомобил. Произшествието е изцяло по вина
5
на водача на лек автомобил БМВ535И, който поради предприемане на
маневра изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил, без да се
убеди, че няма насрещно движещи се автомобили, навлиза в насрещното
пътно платно и се блъска челно с насрещно идващия лек автомобил Мазда.
Вследствие на настъпилото ПТП водачът на лек автомобил Мазда Ш. О. и
возещия се отпред вдясно пътник О. Ц. И. са загинали на място.
О. Ц. И. е син на А. О.. До настъпване на инцидента двамата са живели
в едно домакинство, като в продължение на двадесет и шест години ищцата е
отглеждала и възпитавала сина си, чието житейско развитие до голяма степен
е осмисляло живота й. Тя е разчитала на него физически и психически,
споделяла е радости, тревоги и надежди. Неочакваната му загуба е прекъснала
най-близката и най-силна родствена връзка – тази между майка и дете. С
времето болката и страданието й не намаляват, напротив – липсата му се
усеща все повече. В резултат на инцидента А. О. е загубила и съпруга си Ш.
О.. С него са имали планове да ремонтират къщата, която закупили в с.
Български извор, да се установят там и да отглеждат детето си И., който към
този момент е седемгодишен. Мъката на ищцата е огромна, тъй като за в
бъдеще ще трябва сама да се справя с отглеждането на сина си, да продължи
да живее без подкрепата на съпруга си и на сина си. В резултат на смъртта на
Ш. О. е прекъсната връзката между баща и сина му И., който към този момент
е на седем години. Детето ще трябва да се справя без подкрепата на баща си,
без бащинско рамо и съвети, и ще чувства липсата му. И. е загубил и своя по-
голям брат О. Ц. И., с когото е бил в изключително близки отношения. И.
продължава да пита за брат си, да го очаква да се завърне, иска да играе с
него. От загубата у И. е останала празнина, тъй като двамата са израснали
заедно и брат му е бил пример за подражание.
Ищцата Н. Ц. К. и ищецът Д. Ц. И. са брат и сестра на загиналия О. Ц.
И.. От момента на произшествието и към настоящия момент те продължават
да изпитват душевна болка и тъга от загубата на толкова близък за тях човек.
Те са възприемали загиналия си брат като доверен и близък човек, като верен
приятел, способен да разбере и подкрепи всяко тяхно решение. Закономерно,
Н. К. и Д. И. преживяват загубата на брат си тежко, у тях е останала
неизлечима празнина и болка, които ще изпитват цял живот.
Ищците са предявили претенция пред ответното дружество, но същото
6
отказало изплащане на обезщетения.
С оглед на това, е отправено искане за обезвреда на претърпените
неимуществени вреди, както следва: А. О. – 300000 лв. от загубата на
починалия й син О. Ц. И. и 300000 лв. от загубата на починалия й съпруг,
ведно със законна лихва от датата на непозволеното увреждане, И. Й. –
300000 лв. от загубата на починалия му баща Ш. О. и 60000 лв. от загубата на
починалия му брат О. Ц. И., ведно със законна лихва от датата на
непозволеното увреждане; Н. Ц. К. и Д. Ц. И. – по 50000 лв. от загубата на
загиналия им брат О. Ц. И., ведно със законната лихва от датата на
непозволеното увреждане до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са направени следните възражения:
оспорва се механизма на ПТП, оспорва се виновното поведение на
застрахования водач; излагат се доводи, че виновно поведение за настъпване
на ПТП имат и другите двама водачи, участващи в същото – водачът на
товарния автомобил Скания и водачът на лекия автомобил Мазда, които са се
движили с несъобразена скорост; направено е възражение за съпричиняване,
тъй като загиналите са били без поставени предпазни колани; оспорват се
размерите на претендираните вреди; по отношение на ищците И. Й., Н. Ц. К. и
Д. Ц. И. ответникът оспорва материалноправната им легитимация да получат
обезщетение за неимуществени вреди за търпяни болки и страдания от
смъртта на загиналия им брат О. Ц. И., евентуално се оспорва размерът на
претенциите като силно завишени.
Третото лице помагач на страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД
оспорва исковете, оспорва твърденията на ответника за противоправно и
виновно поведение на застрахования при него водач на товарния автомобил;
оспорва материалноправната легитимация на Н. К. и Д. И. да получат
обезщетения, като се сочи, че липсват твърдения и доказателства за трайна и
дълбока емоционална връзка между починалия им брат и тези ищци,
съответно за изпитани морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет и времетраене присъщите за съответната родствена връзка;
оспорва размерите на предявените претенции като прекомерно завишени,
позовава се на разпоредбата на пар. 96 от ЗИДКЗ относно въведения лимит на
обезщетение.
Третото лице помагач на страната на ответника „ЗАД „ДаллБогг:
7
Живот и Здраве“ АД оспорва възражението за независимо съизвършителство,
заявено в отговора на исковата молба от ЗАД „Армеец“ АД по отношение на
водача на лек автомобил Мазда Ш. О., като счита, че вина за ПТП има
единствено водача на лек автомобил БМВ, застрахован при ответното
дружество; оспорва размера на претенциите като прекомерен; поддържа
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,
поради липса на поставени предпазни колани.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетения на ищцата А. О. за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на сина й О. И. и съпруга й Ш. О., като е анализирал
значимите към определяне на размерите обстоятелства и е приел за
справедлив размер обезщетения по 150000 лв. за всеки един от загиналите,
приел е, че претенцията на И. Й. за неимуществени вреди от смъртта на баща
му Ш. О. също е основателна и е определил справедлив размер на
обезщетението от 50000 лв., върху които обезщетения се дължи законна
лихва от предявяване на претенцията на увредените. Отречено е
възражението на ответника за съпричиняване, поради което приетите за
справедливи размери на обезщетенията са присъдени без редуцирането им.
Исковете на И. Й., Н. К. и Д. И. за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на техния брат О. И. са отхвърлени, поради
недоказаност на особена интензивност и трайност на връзката между тях и
починалия, надхвърляща традиционните и общоприети добри отношения
между братя и сестри.
От събраните по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Видно от Присъда № 8/14.06.2021 г., постановена по НОХД №
159/2021 г. на Окръжен съд Ловеч, Д. Д. С.а е призната за виновна в това, че
на 26.09.2019 г. около 07,10 часа на път І-4 /Варна – София/, при км 32+600 в
землището на с. Микре, Ловешка област, движейки се в посока гр. София при
управление на лек автомобил БМВ535И, рег. № ВТ4898ВС, собственост на
„Дим 08“ ЕООД, Габрово, нарушила правилата за движение по пътищата –
чл. 42, ал. 2, т. 2 и т. 3 и чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДвП – при изпреварване на
товарен автомобил с влекач Скания, рег. № ЕВ18**** и полуремарке с рег. №
ЕВ10****, навлизайки в лентата за насрещно движение не е изпълнила
8
задълженията си като водач да не създава опасност за превозните средства,
движещи се по нея, не се е убедила, че като са движи с безопасна скорост
може да извърши изпреварването за кратко време и при възникнала опасност
за движението – невъзможност да изпревари своевременно товарния
автомобил с влекач и полуремарке, поради насрещно движещо се МПС – лек
автомобил Мазда 323Ф, рег. № ОВ03****, собственост на Д. Л. П. от с.
Български извор, не намалила скоростта, за да пропусне товарния автомобил,
а управлявания от нея автомобил да се върне в своята лента за движение,
причинила ПТП, удряйки се челно в лек автомобил Мазда 323Ф, рег. №
ОВ03**** и по непредпазливост причинила смъртта на Ш. О. и на О. Ц. И. и
телесни повреди – тежка на Ш. М. Х. и средна на С. Д. С., поради което и на
основание чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“, пр. 1 и вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл.
54 НК на С.а е наложено наказание.
С оглед възраженията за наличие на съпричиняване, по делото е
изслушана комплексна съдебно автотехническа и медицинска експертиза,
както и са изслушани като свидетели водачите на лек автомобил БМВ и на
товарния автомобил Скания, участвали в произшествието. Механизмът на
ПТП е описан от вещите лица, а именно: Д. С.а, управлявайки лек автомобил
БМВ с движение в посока гр. София предприема изпреварване на товарен
автомобил Скания, навлизайки в насрещната лента. Същевременно в посока
София – Варна се движи лек автомобил Мазда, с водач Ш. О. и още двама
пътници. Водачът на лек автомобил Мазда излиза от завой и възприема лек
автомобил БМВ в неговата лента. Това го кара да подаде светлинен сигнал и
предприеме откланяне на автомобила на дясно с едновременно намаляване на
скоростта посредством спирачката. Св. П. С., водач на товарния автомобил, е
възприел появата на насрещен автомобил, който присветнал с фаровете,
свидетелят се опитал да се изтегли вдясно, но пътят на това място бил тесен.
Свидетелят възприел също лекия завой напред, както и че към момента на
предприетото изпреварване, лекият автомобил Мазда не се е виждал. Според
констатациите на вещите лица автомобилът БМВ продължил да се движи в
лявата в посоката му на движение лента, в която е и лекият автомобил Мазда,
без промяна на скоростта си и се отклонил към дясната част на заетата от
него лента – към осовата линия. Коридорите на двата автомобила се
застъпили и настъпил удар между левите предни части на двата автомобила.
Вследствие на удара лекият автомобил Мазда се връща назад и се отклонява
9
наляво, качва се на мантинелата с десните си колела и се движи по нея до
пълното си установяване. Лекият автомобил БМВ се завърта обратно на
часовниковата стрелка, при което задната му дясна част контактува със задна
лява част на влекача и предна лява на ремаркето. След това предната част на
автомобила се удря в мантинелата и плъзгайки се странично по нея достига
до положението, намерено и отразено в протокола за оглед. Причина за
настъпване на произшествието според вещите лица е предприетата маневра
изпреварване от страна на водача на лек автомобил БМВ, без да се увери, че
няма насрещно движещи се автомобили. След възприемане на лекия
автомобил Мазда, водачката не прави опит да намали скоростта си на
движение или да се опита да пропусне товарния автомобил и да се прибере в
собствената си лента. В създалата се ситуация единствено С.а е можела да
предотврати произшествието. Водачът на лек автомобил Мазда дори да е
спрял в лентата си за движение, удар между двата леки автомобила пак е щял
да настъпи. Вещото лице медик е изследвало травмите на водача на лек
автомобил Мазда Ш. О. и стоящия до него пътник О. И., като констатира, че
същите са несъвместими с живота, смъртта на двамата е била бърза и
неизбежна. В протокола за оглед на ПТП е отразено, че и двамата са били с
поставени предпазни колани. В конкретния случай при челен удар между две
МПС със сумарна скорост над 150 км/ч, не може да се очаква много от
предпазния колан. При непоставени предпазни колани, при този удар,
вероятно телата на починалите биха излетели през предното панорамно
стъкло. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че в тази част на деня не
мисли, че светлините имат отражение върху ситуацията. Разпитана в съдебно
заседание водачката на лекия автомобил БМВ Д. С.а разказва, че не е
възприела насрещен автомобил, когато е предприела изпреварването. На
средата на товарния автомобил, изведнъж светнали фарове насреща, които
бързо се приближили, поради което усещането на свидетелката е, че
автомобилът се е движил с висока скорост.
Не се спори, че водачът на лек автомобил БМВ е застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за
периода 17.12.2018 г. – 16.12.2019 г.
Родствената връзка на ищците се удостоверява от приложените
удостоверения за наследници и родствени връзки – А. О. е съпруга на
починалия Ш. О. и майка на починалия О. Ц. И.. Ищецът И. Й. е син на
10
починалия Ш. О. и едноутробен брат на починалия О. Ц. И.. Д. Ц. И. е брат на
О. И., а Н. Ц. К. е сестра на О. И..
За установяване на отношенията между ищците и починалите са
разпитани свидетели. Св. Стефан Юруков е брат на ищцата А. О.. Често е
гостувал на семейството и знае, че в домакинството на сестра му и съпруга й
Ш. живеел и О.. Съпрузите били в отлични отношения, винаги си помагали,
уважавали се. О. и Д. също били в отлични отношения и винаги са се
уважавали. О. и Н. се уважавали, не са имали пререкания. Тя живее в гр.
Луковит от 7-8 години. О. и И. са двама братя, от двама бащи. Отношенията
им били отлични, детето се радвало на брат си. След инцидента свидетелят
отишъл при сестра си и видял, че всички са в шоково състояние, не можели да
ги успокоят. А. припадала, на О. жена му също. Когато докарали починалите
и отворили ковчезите, А. и снахата отново изпаднали в безсъзнание, викали
Бърза помощ и им поставили инжекция. Това продължило близо седмица,
линейката идвала два пъти. После идвал личния лекар да им мери кръвното.
Н. и Д. не били добре психически, не можели да преживеят това, което се е
случило. И. разбрал по-късно, че баща му го няма, когато му казали, започнал
да плаче и да иска баща си. Търсел и брат си. Детето било болно, и сега
питало за баща си. Когато майка му покаже снимка на телефона на баща му и
брат му, детето казва „баба“ на техния език, което означава „баща“ и сочи
нагоре, че е отишъл на небето. Към настоящия момент А. не е преживяла
загубата на съпруга и на сина си, още не е на себе си. Всеки четвъртък ходи
на гробища, както е традицията, и плаче. Преди 6 – 7 месеца майка й
получила инфаркт. Н. и Д. също не са преживели загубата на брат си, ходят
заедно на гробището. Н. ходи по-рядко, защото тя е в гр. Луковит, но през
седмица идва при майка си. И. не ходи на училище, защото е болен. Преди
инцидента за него се грижели родителите му, редовно го водели на лекар, тъй
като бил с аутизъм. А. не ходела на работа, защото гледала детето и
получавала пенсия за него. Доходи изкарвали Ш. и О.. Д. работел в завод в
Ботевград, той живеел също с тях, помагал за сметките, изтеглил кредит за
къщата.
Св. А. А. познава ищците от две години и половина, когато купили
къща до неговата. Жената на свидетеля често ходела да мери кръвното на А.,
когато починал съпругът й. Сега в къщата живеят А. със сина си Д. и детето,
11
дъщеря й идва от Луковит да й помага два пъти седмично. На погребението
всички плачели, това било голям удар за тях. Идвала линейка за А., били й
инжекции. Били добро семейство, нямало кавги, с Ш. пийвали по една
ракийка вечер. Малкият умирал за него, движел се само с него, бащата му
купувал много играчки. Според свидетеля в семейството още жалеят за
починалите, вече не се събират, както преди. Най-малкото дете е болно,
родителите му се грижели за него. След инцидента майка му лежала в
болница, и Д. се грижел за детето. Преди инцидента О. също се грижел за
детето, и двамата братя го носели на ръце, детето им се радвало.
Св. Ц. Д. познава ищците, от 2003 г. живеела на семейни начала с
бащата на Д., Н. и О.. А. и Ш. живеели в с. Български извор, заедно с О., Д. и
малкия Д.. Били много добро семейство. И. обичал много О., и обратно. Той
се забавлявал с него, играели си, детето го приемало. Когато О. починал,
детето смятало, че батко му е заспал и казвало да мълчат, защото спи. След
погребението излизало постоянно навън, за да търси брат си и баща си. О.
много помагал на Н. и на Д., не са се карали. След инцидента Н. била в
ступор, А. не била добре със здравето и не била в добро състояние. Викали
линейка за нея, на погребението й прилошало. След инцидента А.
употребявала успокоителни, защото не можела да преживее това. След
инцидента на А. се разклатило здравето и психически, преди била по-весела,
а сега все смята, че ще й се случи нещо лошо. Н. на два-три пъти имала
припадъци вкъщи, за които свидетелката разбрала от мъжа й, преди не е
имала проблеми. Започнала да й пада косата, обяснили й, че пада от стрес.
Всички все още не са преживели загубата и едва ли ще я преживеят скоро. А.
не работела преди инцидента, грижела се изцяло за малкия. Преди рядко
имала проблеми със сърцето, случвало се рядко да вдигне кръвно.
Св. С. Ю. е женена за по-малкия брат на А.. Отношенията между А. и
Ш. били много добри. Той се грижел за децата й от първия й мъж, който
починал. Детето на Ш. се родило в Турция, като се прибрали първо заживяли
в с. Галата, после Д. изтеглил кредит и си купили къща в с. Български извор.
Там живеел и О., който впоследствие си довел и приятелка. О. и Н. били в
много добри отношения, помагали си взаимно, подкрепяли се в трудни
моменти. Викали човек да нареже дървата, заедно ги редяли, Н. от Луковит
идвала да помага на майка си да приготвят за зимата. О. много обичал И.,
защото той не бил като другите деца, имал проблеми. Двамата имали
12
специални отношения – О. го галел, развеждал го. Детето било всичко за
баща си. Свидетелката разбрала, че А. на два пъти припадала покрай
погребението, не била добре, не разпознавала хората. И досега не могат да се
оправят – свекърва й получила два инсулта, мъжът на свидетелката бил със
стендове и още не могат да го преживеят. А. била на успокоителни с
припадъци. Една седмица след погребението докторът всеки ден бил при тях,
защото постоянно им прилошавало. Сега майката постоянно ходи да лежи по
болници и Н. взема детето да го гледа в гр. Луковит. Като обяснили на детето,
че ги няма, то не могло да разбере. Викало на майка си да се обажда на баща
му да дойде да го вози с БМВ-то, а брат му О. – да го вози на мотора. Когато
А. му показва снимки, то се радва и посочва баща си, брат си и казва, че ще
дойдат. А. водила детето в Плевен, защото започнало да се задавя, да не диша.
Преди инцидента Н. и Ш. имали много силна връзка, били задружни, въпреки
че й е втори баща, той много я уважавал и обичал. Н. се сринала психически,
получила косопад и три пъти я карали в гр. Плевен в болницата. Казали й, че
е от притеснение и стрес. Д. стоял повече в стаята си, не говорел, не искал да
споделя с никого, затворил се в себе си. Преди злополуката А. не е имала
проблеми, само от време на време вдигала кръвно, защото била пълна.
За установяване на психическото състояние на ищците е изслушана
съдебно психиатрична експертиза. Според вещото лице Н. К. страда от остра
стресова реакция и посттравматично стресово разстройство. Острата стресова
реакция е във връзка с внезапната смърт на брат й О. и баща й Ш..
Неовладяването на острата стресова реакция с подходящи медикаменти в
условията на продължаваща психотравмена ситуация у една интровертна
личност е довела до посттравматичното стресово разстройство, което се
изразява симптоматично с епизоди на повтарящо изживяване на травмата,
кошмари на фона на чувството за вцепененост, емоционална притъпеност,
отчужденост от близките, анхедония. Към момента тя има нужда от лечение.
Заболяването има флуктуиращо протичане /с периоди на подобрение и
периоди на обостряне/ и завършва с оздравяване. Според вещото лице между
Н. и О. е имало много силна емоционална връзка и поради тази причина на
нея й се е отразило доста тежко и преодоляването на разстройството е по-
продължително във времето. Д. И. страда от посттравматично стресово
разстройство със симптоматика: епизоди на повтарящо изживяване на
травмата, кошмари на фона на чувството за вцепененост, емоционална
13
притъпеност, отчужденост от близките, анхедония. Разстройството е с
флуктуиращо протичане. Има нужда от лечение, но не изразява желание за
това. Обикновено завършва с оздравяване. Според вещото лице
разстройството е възникнало в причинно-следствена връзка със смъртта на
брат му О. и баща му Ш.. Между О. и Д. е имало силна емоционална връзка и
поради тази причина преодоляването на разстройството е по-продължително
във времето. А. О. страда от остра стресова реакция, разстройство в
адаптацията, кратка депресивна реакция. Острата стресова реакция е във
връзка с внезапната смърт на сина й О. и съпруга й Ш.. Симптоматиката е
поява на раздразнителност, напрежение, апатия и емоционална вцепененост,
можела с часове да стои и нищо да не свърши, трудно събирала мислите си.
След отзвучаване на острата реакция на стрес, поради нарушеното социално
функциониране настъпват тежки разстройства в адаптацията. Грижата за
детето И. освен, че представлява сериозна финансова и физическа тежест за
А. О., би могла да се яви мотивиращ фактор за възстановяването й от тежката
психическа травма. Детето има нужда от нея и фокуса върху него би изместил
фокуса върху преживяната травма. Разстройството обикновено отзвучава
напълно. И. Й. страда от синдром на Даун, умерена степен умствена
изостаналост без разстройство на поведението. Тъй като детето е с вродено
заболяване, с недоразвит интелект преживяната психическа травма – загуба на
баща и на брат, не може да бъде разбрана и осъзната напълно. От
анамнестичните данни за поведението му се вижда, че то продължава да
търси баща си и брат си, чака ги да слязат от автобуса и да се върнат от
работа. Разпознава ги на снимките, казва единични фрази. Липсва обаче
съответната емоционална експресия, поради водещия интелектуален дефицит.
С оглед на това, вещото лице счита, че липсват данни за диагноза остра
стресова реакция или разстройство в емоциите в детска възраст.
Последствията за И. са косвени – детето е увредено и се нуждае от физически
грижи, тъй като е с тежка инвалидност. Детето е с тежко белодробно
заболяване, предстои му операция, и загубата на бащата, и доходите, които е
осигурявал, биха се отразили на състоянието му. В съдебно заседание вещото
лице обяснява, че Н. е започнала неадекватно самолечение, некритична е към
настъпилата личностна промяна, която е видима при нея. Единствената
критичност, която проявява и за която има желание да се лекува, е фактът, че
е започнала да злоупотребява с алкохол, за да намали тревожността си. Тя е
14
интроверт, няма приятелки, споделяла е с О. и е разчитала на него. Д. е по-
мълчалив, вещото лице установява, че трудно се контактува с него. Има
нужда само от подкрепяща психотерапия, без медикаменти, за да преживее
загубата на брат си, но няма желание за лечение. По отношение на А. вещото
лице констатира, че тя е адаптирала социалното си функциониране към
нещата, които има да върши. Грижите за детето са имали лечебен ефект върху
нея и според вещото лице кратката депресивна реакция и разстройство са
отзвучали. Детето И. е с тежък синдром на Даун, поради което при него
липсва емоционалното изживяване на травмата.
За претърпените вреди ищците са уведомили застрахователното
дружество, с молба, получена от последното на 13.11.2019 г.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно се установява наличието на противоправно поведение на Д.
С.а, в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на О. И. и
Ш. О.. Между противоправното и виновно поведение на С.а, изразяващо се в
нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, е
налице пряка и непосредствена причинна връзка. Тези факти се доказват с
влязлата в сила присъда на наказателния съд по воденото наказателно
производство. Доколкото причиняването на смъртта на пострадалото лице е
елемент от фактическия състав на деянието, за което е ангажирана
наказателната отговорност на делинквента, присъдата е задължителна за
гражданския съд – чл. 300 ГПК, относно деянието, противоправността му и
вината на дееца. С оглед на това са налице предпоставките за ангажиране на
деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД, съгласно който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму. В тази връзка
възражението, наведено във въззивната жалба на ЗАД „Армеец“ АД, че не е
доказан механизмът на ПТП, респ. наличието на противоправно поведение на
застрахования при него водач на МПС, не може да бъде споделено.
С.а е управлявала автомобил, застрахован по застраховка "Гражданска
отговорност" при ответното дружество. С оглед на това, за застрахователя се
поражда задължението да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди – чл. 429, ал. 1 КЗ. С.а се
15
явява застраховано лице по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ. Близките на
починалите при настъпилото ПТП са упражнили правото си на пряк иск от
застрахователя, възможност, предвидена в чл. 432, ал. 1 КЗ, при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ за отправяне на писмена застрахователна
претенция, по която застрахователят е постановил отказ.
Спорни в настоящият случай са определените размери на
обезщетенията по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД и материално правната
легитимация на ищците Н. К., Д. И. и И. Й. да получат обезщетения за
неимуществени вреди от смъртта на брат си О. И.. Разясненията по прилагане
на справедливостта като критерий за определяне на размерите на
обезщетенията за неимуществени вреди са дадени в ППВС 4/23.12.1968 г. В
него е посочено, че следва да се преценят редица конкретно обективно
съществуващи обстоятелства - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, причинени
морални страдания, осакатявания и др. Съдебната практика е наложила и като
допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото
възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на
обществото в страната. Икономическата конюнктура е видима от
непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, уредено по
законодателен път - пар. 1, т. 5, пар. 4, ал. 3 и пар. 27 от ДР на КЗ /отм./ до
достигането на лимита на отговорност, дефиниран в чл. 266, в сила от
11.06.2012 г. КЗ /отм./, а понастоящем в чл. 492 КЗ, както и нарастването на
минималната работна заплата. При преценка на размерите на обезщетенията
следва да се отчете и наложилата се съдебна практика по аналогични случаи,
която се явява коректив на разбирането за справедливост, като се съобразят и
специфичните за конкретния казус критерии.
В случая, като се вземат под внимание тези обстоятелства, при
определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо на А. О. от
смъртта на съпруга й Ш. О. следва да се вземат още предвид и възрастта на
починалото лице – 49 години, доказаните изключително близки отношения
между починалия и неговата съпруга, която той е подпомагал и подкрепял в
ежедневните й грижи по детето им И., показвал уважение и обич към нея, и
това прави липсата му осезаема. Разпитаните свидетели казват, че
семейството закупило къща в с. Български извор, където се установило да
живее, заедно с децата на А. от предходния й брак О. и Д., като Ш. О. е
16
проявявал към всички уважение, загриженост и любов, в семейството са били
изградени хармонични отношения и отношения на взаимопомощ,
спокойствие и сигурност, и по тази причина смъртта му се е отразила тежко и
болезнено на всички от тесния семеен кръг. Съпругата и към момента
продължава да изпитва затруднения в преодоляването на траура, тъй като е
загубили моралната и материална подкрепа, която загиналият й е давал.
Грижите по отглеждането и възпитанието на И., който страда от заболяване и
има нужда от непрекъснати грижи, са останали в нейна тежест, подпомагана
от широкия семеен кръг. С оглед на това, настоящият състав счита, че
определеният размер на обезщетението за съпругата от 150000 лв. се явява
адекватен паричен еквивалент, доколкото могат да бъдат обезщетени
търпяните от нея болки и страдания. Обезщетение в по-голям размер не
следва да бъде присъждано, тъй като въпреки изпитваното страдание,
състоянието на ищцата А. О. не е патологично до степен тя да е търсила
специализирана психиатрична помощ, същата в мъката си е подкрепяна от
широкия семеен кръг, с когото е създала здрава връзка. Освен това, съдебно
психиатричната експертиза установява, че тя е преживяла остра стресова
реакция във връзка с внезапната смърт на съпруга й и на сина й О., преминала
в разстройство в адаптацията и кратка депресивна реакция, поради
претърпените жизнени промени, но грижата за детето И. се е явила
мотивиращ фактор за възстановяването й от тежката психическа травма и
разстройството е отзвучало, а ищцата е адаптирала социалното си
функциониране към нещата, които има да върши. С оглед на това, че
настоящият състав достига до същия извод относно справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди, обжалваното решение на
първоинстанционния съд се явява правилно в тази част, последица от което е
потвърждаването му като такова.
По отношение претенцията на А. О. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на сина й О. И. настоящият състав
съобразява следните критерии: към момента на ПТП О. е бил на 26 години.
Той е живеел в едно домакинство с майка си А. О., като е подпомагал
семейството както финансово, така и в отглеждането и грижите към И., и те
много се хвалели с него /св. Цв. Димитрова/. Според свидетелите О. бил
младо жизнено момче, веселяк, който няколко месеца преди инцидента
заживял с приятелката си при Ш. и А.. Внезапната смърт на О. била
17
изключително тежко приета от ищцата А. О., още повече, че едновременно
със сина си, тя е загубила и съпруга си. Съгласно показанията на разпитаните
свидетели А. изпаднала в безсъзнание на погребението им, викали Бърза
помощ, след това пак идвал лекар да й поставя инжекции. Загубата на дете и
на съпруга й е довела до появата на симптоми, диагностицирани от вещото
лице по съдебно-психиатричната експертиза като остра стресова реакция,
разстройство в адаптацията, кратка депресивна реакция, което разстройство е
отшумяло. Съобразявайки тези реални страдания, възрастта на починалия и
възрастта на ищцата към момента на ПТП – 53 години, емоционалните й
преживявания, които ще я съпътстват през целия остатък от живота й, като
родител, надживял детето си, обществено-икономическата ситуация към
периода на инцидента, настоящият състав счита, че размера на обезщетението
за понесените неимуществени вреди следва да се определи на 150000 лв., до
който извод е достигнал и първостепенният съд. Обезщетение в по-голям
размер не следва да се присъжда, тъй като ищцата е подпомагана в
ежедневното си битие и при отглеждането на И. от широкия семеен кръг и
въпреки продължаващата тъга по загубата на съпруга й и сина й, тя няма
нарушения в социалното си функциониране, ангажираността й към И. й е
подействала лечебно, интензитета на симптоматиката е намалял, като при нея
понастоящем не е констатирано психично заболяване, налагащо
хоспитализация или медикаментозно лечение.
По отношение на претенцията на И. Й. от смъртта на баща му Ш. О.
настоящият състав намира следното: Към момента на ПТП И. е бил на 7
години. Той страда от синдром на Даун, умерена умствена изостаналост без
разстройство на поведението. От показанията на разпитаните свидетели се
установява, че непрекъснатите грижи, от които се е нуждаел, са полагани
основно от неговите родители, подпомагани от неговите братя и сестра. И. е
бил много привързан към баща си, „умирал за него, движел се само с него“
/св. Асенов/. Детето разбрало по-късно, че баща му го няма, когато му казали,
започнало да плаче и да иска баща си. Когато му показвали негова снимка, то
казвало „баба“ /баща/ и сочи нагоре, че е отишъл на небето. Продължавало да
пита за него. Според вещото лице по изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза преживяната психична травма не може да бъде разбрана и
осъзната напълно от детето, макар то да разпознава баща си на снимка на
телефона и да продължава да го търси. Липсва емоционална експресия,
18
поради водещия интелектуален дефицит. Вещото лице в съдебно заседание
пояснява, че детето дори и да скърби, много трудно би могло да го изрази.
Последствията за него са косвени, тъй като то е с тежка инвалидност и се
нуждае от грижи. Настоящият състав приема, че като се вземе предвид
съдържанието на отношенията между починалия Ш. О. и детето му,
обстоятелството, че то е било силно привързано към баща си, който е заемал
пълноценно място в живота му и в полаганите за него завишени грижи,
обстоятелството, че детето е лишено за в бъдеще от тях, независимо от
вродения интелектуален дефицит, че паричния еквивалент на понесените от
ищеца И. Й. неимуществени вреди възлиза на сумата от 120000 лв. Не се
доказаха обстоятелства, налагащи завишен размер на обезщетението –
негативните субективни преживявания на детето не са толкова силни и
натрапчиви, според вещото лице детето не осъзнава травмите, говори за тях,
разпознава баща си, помни го, но веднага се заиграва, поради което
настоящият състав счита, че не се налага присъждане на по-висок размер на
обезщетението. Това налага частична отмяна на обжалваното решение и
постановяване на ново, с което бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди на И. Й. допълнително в размер на 70000 лв., ведно със
законна лихва върху тази сума, считано от 11.11.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Не може да бъде споделен доводът на ответното дружество и насрещен
жалбоподател за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ш. О.,
поради това, че той е управлявал МПС без включени светлини. Такъв факт не
се доказа по делото от застрахователното дружество, чиято е тежестта на
доказване на обстоятелствата по твърдяното съпричиняване, тъй като св. П.
С., към момента на започване на маневрата изпреварване от страна на
виновния водач С.а не е възприел насрещен автомобил, но е възприел
наличието на лек завой отпред, както и е възприел, че щом насрещно
движещият се автомобил излязъл от завоя, присветнал с фаровете на дълги
светлини, поради което свидетелят счита, че той не е бил с угасени фарове. С
оглед на това, освен че не е доказано обстоятелството лек автомобил Мазда
да е управляван без включени светлини, не е установена и причинна връзка
между такова евентуално противоправно поведение и вредоносния резултат,
което се потвърждава и от извода на вещото лице по изслушаната съдебно
автотехническа експертиза, че светлините не са имали отражение върху
19
ситуацията. С оглед на това, изводът на първостепенния съд, че не е налице
съпричиняване от страна на водача Ш. О. се явява съобразен със събраните по
делото доказателства, поради което приетите за справедливи размери на
обезщетенията за неимуществени вреди не подлежат на редуциране.
В насрещната въззивна жалба на застрахователното дружество е
оспорен началният момент на присъденото обезщетение за забава, като
жалбоподателят счита, че такова се следва от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в чл. 496, ал. 1 КЗ срок за
произнасяне, т.е. три месеца от предявяването на претенцията.
Произшествието е настъпило на 26.09.2019 г., т.е. по време на действие на КЗ
в сила от 01.01.2016 г. Съгласно разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ
застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на
трети лица вреди, включително и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ. Лихвите за
забава на застрахования, включващи се в застрахователното обезщетение и за
които той отговаря пред увреденото лице, съгласно чл. 429, ал. 3 КЗ се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума и
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие или от датата на уведомяване или предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
От тази законодателна уредба следва извода, че спрямо увреденото лице
застрахователят дължи лихва от датата на уведомяването, както е приел и
първостепенния съд. По тези съображения обжалваното решение в частта, в
която се оспорва началният момент на лихвата за забава се явява правилно и
като такова следва да бъде потвърдено.
По отношение на ищците И. Й., Н. К. и Д. И. се спори наличието на
материално правна легитимация, т.е. попадат ли те сред кръга лица, имащи
право да получат обезщетение за вреди от смъртта на починалия при ПТП
техен брат О. И.. Съгласно ТР 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС правото на
най-близките да получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде
реализирано, ако претендиращият обезщетение не докаже, че действително е
претърпял неимуществени вреди – значителни по степен и време морални
болки и страдания от загубата на близкия човек. От гледна точка на чл. 52
ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг,
20
да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с
починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради
съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му,
сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-
близките. Възможността за обезщетяване на други лица, освен кръга на
изброените в ППВС 4/1961 г. и ППВС 5/1969 г., следва да се допусне като
изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са
станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди. С оглед традициите на българското общество връзките
между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич, морална
подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато привързаността им е
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене
нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик.
Изградените отношения между братята и сестрите на привързаност,
подкрепа и емоционална близост, и съответно отражението на загубата на
един от тях върху психиката на преживелия, следва да се докажат от лицето,
което претендира обезщетение, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК. В
конкретния случай настоящият състав приема, че между починалия О. И., от
една страна, и неговата сестра – ищцата Н. К., и братя – ищците Д. И. и И. Й.,
е съществувала обичайна връзка между родственици, която не се
характеризира с изключителна близост, последица от което е степента на
търпените болки и страдания да не е толкова завишена, че да оправдава
получаването на обезщетение. По делото не се твърдят конкретни житейски
ситуации, обусловили създаването на връзка между загиналия брат, и
преживелите братя и сестра, по-голяма от нормалната близост – като
например продължителен дефицит на родителска грижа, който да сближи
повече децата, съвместно преодоляване на тежък проблем или др., което да
създаде такава привързаност между починалия, и братята и сестра му, каквато
се предполага, че е връзката между него и най-близките му. Тук следва да се
отчете обстоятелството, че традиционно за българското общество
отношенията между братята и сестрите се характеризират с взаимна обич,
21
морална подкрепа, духовна и емоционална близост, каквито отношения се
доказват и в конкретния случай.
Ищцата Н. К. е на зряла възраст, устроила е живота си, създала е свое
семейство, установила се е да живее в друго населено място, като е изградила
отношения на взаимна обич и доверие с брат си, нормални за българската
традиция, които не могат да бъдат квалифицирани като изключителни по
смисъла на тълкувателното решение. От показанията на разпитаните
свидетели се установява, че Н. и О. са се уважавали, не са имали пререкания,
О. й помагал да нацепят дърва или да се прекара нещо. Това сочи на извода за
наличие на обичайна роднинска подкрепа, взаимопомощ и уважение, но не са
събрани гласни доказателства, установяващи наличие на конкретни факти от
живота на ищцата и загиналия за особени житейски ситуации, довели до
създаване на особено близка духовна и емоционална връзка между ищцата и
нейния починал брат. От разпитаните свидетели се установява, че Н. К. тежко
е приела загубата на брат си и втория съпруг на майка си, получила косопад,
по който повод ходила на лекар и установили, че е от стрес. Описаните от
вещото лице психиатър страдания на К. са лечими до степен на пълно
оздравяване, при правилно предприета терапия и при желание на лицето. С
оглед на това, настоящият състав приема, че ищцата К. не е доказала
необходимата особено близка духовна и емоционална връзка и претърпени
неимуществени вреди с интензитет и продължителност, надхвърлящи
обичайните, налагащи присъждане на обезщетение по изключение, съобразно
тълкувателната практика на ВКС.
Ищецът Д. И. също е на зряла възраст, и също е изградил отношения на
взаимна обич и доверие с брат си, нормални за българската традиция. За
отношенията му със загиналия О. свидетелите говорят общо, че братята са
били в отлични отношения, винаги са се уважавали, не са имали пререкания,
подпомагали са се. По отношение на него свидетелите разказват, че не е
преживял загубата на брат си, ходи винаги на гробището, св. Юрукова
възприела, че той се затворил в себе си, стоял повече в стаята си, не говорел
много и не споделял. При съдебно-психиатричното обсъждане вещото лице е
констатирало посттравматично стресово разстройство при Д. И., което е
лечимо и завършва с оздравяване, при желание на лицето, каквото ищецът не
е изразил. С оглед на това, настоящият състав приема и по отношение на него,
че не е доказано изключението за особена близост, изградена в резултат на
22
конкретни житейски ситуации, надхвърляща обичайната за съответната
родствена връзка, а се установиха отношения на обич, привързаност и
подкрепа, характерни за традиционните отношения между двама братя.
Не се установиха такива отношения и между загиналия О. и брат му И..
Към момента на ПТП детето е било на 7 години, същото страда от синдром на
Даун и е с умерена степен умствена изостаналост. Същото е било обгрижвано
от цялото семейство, включително и от брат си О.. Свидетелите са възприели,
че отношенията между двамата братя били отлични, О. гледал детето, когато
се налагало родителите да отсъстват, а то се радвало на брат си. След
произшествието детето търсело брат си, казвало на присъстващите да мълчат,
защото той спи. При тези данни и с оглед заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно-психиатрична експертиза настоящият състав приема, че
и по отношение на ищеца И. Й. не са налице предпоставките за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди, предвид липсата на доказателства,
от които да се направи извода за наличие на особено близка духовна и
емоционална връзка между двамата братя и претърпени неимуществени
вреди, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормално присъщите
вреди от загубата на брат.
С оглед на тези изводи, направени въз основа на събраните по
надлежния ред доказателства, че не са налице предпоставките за присъждане
на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от страна на ищците Н.
Ц. К., Д. Ц. И. и И. Й., причинени от смъртта на техния брат О. Ц. И.,
настоящият състав счита, че исковете им за присъждане на посочените суми
се явяват неоснователни и недоказани, последица от което е отхвърлянето им
като такива. С оглед съвпадението на изводите на въззивния състав с тези на
първоинстанционния съд, постановеното решение в тази обжалвана част
следва да се потвърди като правилно.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
застрахователното дружество следва да бъде осъдено да заплати
допълнителна държавна такса за първоинстанционното производство в
размер на 2800 лв., както и държавна такса за въззивното производство в
размер на 1400 лв. В полза на адв. Р. Р. следва да се присъди допълнително
според уважената част от иска сумата от 982 лв., без ДДС за осъществено
процесуално представителство на И. Й. /при дължим размер на адвокатското
23
възнаграждение от 3012 лв. и като се съобрази, че в присъдената част е
включено възнаграждение за представителството на И. Й. в размер на 2030
лв./. Обжалваното решение в частта, в която са осъдени ищците да заплатят
на „Армеец“ АД разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете,
следва да се отмени за сумата над 434,72 лв. Следва да се присъди адвокатско
възнаграждение, за оказаната адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА за въззивната инстанция, съобразно уважената част от жалбата на ищците,
който възлиза на 1591,25 лв., както и адвокатско възнаграждение за защита по
насрещната въззивна жалба в размер на 8530 лв., или общият размер на
адвокатското възнаграждение в полза на адв. Р. възлиза на 10121,25 лв. за
въззивната инстанция. Ответникът по жалба също има право на разноски,
съобразно отхвърлената част от жалбата, и при определен според интереса
размер на юрисконсултското възнаграждение от 500 лв., жалбоподателите
дължат на застрахователното дружество юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 437,50 лв. Разноски на третите лица
помагачи, участвали във въззивното производство не се дължат по правилото
на чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260005/24.01.2022 г., постановено по т.д. №
31/2020 г. на Окръжен съд Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният
иск от И. Й., чрез неговата майка и законен представител А. О. О., за
неимуществени вреди за разликата над 50000 лв. до 120000 лв., както и в
частта, с която са осъдени Д. Ц. И., Н. Ц. К., И. Й., представляван от
неговата майка и законен представител А. О. О., и А. О. О. да заплатят на
„Армеец” АД разноски по делото, съобразно отхвърлената част за разликата
над 434,72 лв. до присъдените 509 лв., вместо което постановява:
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Стефан Караджа, 2 да заплати на И. Й., ЕГН
********** от с. Галата, Ловешка област, ул. Васил Левски, 101, чрез А. О.
О., негова майка и законен представител, допълнително сумата от 70000
/седемдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
24
неимуществени вреди от смъртта на баща му Ш. О., причинена при ПТП,
настъпило на 29.09.2019 г., по вина на Д. Д. С.а, при управление на лек
автомобил , застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 11.11.2019 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260005 от 24.01.2022 г., постановено по
т. д. № 31/2020 г. на Окръжен съд Ловеч в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Стефан Караджа, 2 да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Ловеч допълнително държавна
такса в размер на 2800 /две хиляди и осемстотин/ лева за
първоинстанционното производство и по сметка на Апелативен съд Велико
Търново държавна такса в размер на 1400 /хиляда и четиристотин/ лева за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. Стефан Караджа, 2 да заплати на адв. Р. С. Р., АК
Велико Търново сумата от 982 /деветстотин осемдесет и два/ лева ,
представляваща адвокатско възнаграждение без ДДС за процесуално
представителство пред първа инстанция и сумата 10121,25 /десет хиляди сто
двадесет и един лева и 25 ст./ лева – адвокатско възнаграждение без ДДС за
процесуално представителство пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Д. Ц. И. , ЕГН **********, Н. Ц. К., ЕГН **********, И.
Й., ЕГН **********, представляван от своята майка и законен представител
А. О. О., А. О. О., ЕГН ********** да заплатят на „АРМЕЕЦ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Стефан
Караджа, 2 сумата 437,50 /четиристотин тридесет и седем лева и 50 ст./
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за представителство
във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на
страната на ответника – ЗК „Лев Инс“ АД и ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
25
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26