Решение по дело №2494/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.

Образувано е по жалба на Началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Варна , против решение № 1429/5.10.2023 г. по НАХД № 2542/2023 г. по описа на ВРС, с което е отменено издаденото от същият наказващ орган НП № 23-0819-000020/25.01.2023 г. и ОДМВР-Варна е осъдена да заплати на Д.К. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон, се иска отмяната му и постановяване на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на обжалваното НП и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции, а в условията на евентуалност се отправя възражение за прекомерност на платеното от противната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадените от упълномощения юрисконсулт Л.-А. писмени бележки с.д. 17569/7.12.2023 год.

Ответникът Д.Ж.К., лично и чрез упълномощения адвокат А. изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира присъждане на разноски по делото.

Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е неоснователна.

С обжалваното НП са наложени на основание чл. 175, ал.3, пр. І от ЗДвП на настоящият ответник К. адм. наказания глоба в размер на 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, а именно : затова, че на 6.02.2022 г. около 09.43 ч. в гр. Варна, по бул.“ Вл. Варненчик“ в посока бул. „Република“ , срещу магазин „Лидъл“ управлява собствения си лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № * **/ договор рег. № 7839 от 19.11.2021 г. на нот. № **/, като автомобила е с прекратена регистрация от 21.01.2022 г. на основание чл. 143, ал.15 от ЗДвП.

За да отмени обжалваното НП, районният съд е приел, че служебното прекратяване на регистрацията на автомобила се извършва с изричен акт на компетентния адм. орган, който по своя характер представлява ПАМ, която в случая не е влязла в законна сила, поради неуведомяването на нейния адресат, като същевременно тя не се ползва с допуснато по силата на закона предварително изпълнение, т.е. липсва съставомерност на деянието от обективна страна. Приета е и липсата на субективна съставомерност , тъй като по същите причини наказаното лице нямало знание за факта на прекратяването на регистрацията на автомобила, поради което липсвал умисъл.

Касационният съд намира, че не е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - нарушение на материалния закон. С изключение на изложените доводи за липсата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на ПАМ и липсата на обективна съставомерност на деянието, касационният съд споделя всички останали мотиви на ВРС за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което като има предвид, че спорът е бил такъв само по правото, но не и по фактите, то препраща към тях на основание разпоредбата на чл. 221, ал.2, изр. 2 от АПК. Както е отбелязано в мотивите на въззивния съд, изрична уредба на предварителното изпълнение на ПАМ се съдържа в разпоредбата на чл.172, ал.6 от ЗДвП, а съгласно чл.143, ал.11 от ЗДвП и чл. 172, ал.2, т.3, пр. последно от ЗДвП, изпълнението на ПАМ за служебно прекратяване на регистрацията на ППС се извършва чрез отнемане на табелите с регистрационните номера и на свидетелството за регистрация на ППС, но само в случаите предвидени в глава Шеста. По аргумент на противното и доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.15 от ЗДвП не попада в глава Шеста на ЗДвП , то за тази ПАМ не е приложима дадената в същата глава Шеста нормативна уредба за нейното изпълнение. Последното налага извода, че за изпълнението на ПАМ по чл.143, ал.15 от ЗДвП не се изисква нито отнемане на регистрационните табели, нито отнемане на свидетелството за регистрация на ППС, поради което самото изпълнение се състои в регламентираното в нормата отбелязване в автоматизираната информационна система, т.е. ПАМ се изпълнява едновременно с налагането й, което не означава нищо друго освен допуснато по силата на закона предварително изпълнение. За разлика от случаите на чл. 143, ал.10 от ЗДвП, нормативната уредба не изисква уведомяване на адресата на ПАМ, поради което такова не е нужно за да настъпи действието на предварителното изпълнение. По причина на изложеното и предвид безспорните факти за управление при служебно прекратена регистрация на ППС, деянието е съставомерно от обективна страна, но е несъставомерно от субективна страна - нарушението е формално по своя характер, т.е. формата на вината предполага наличие на пряк умисъл, а такъв не е налице поради незнанието на водача за факта на служебното прекратяване на регистрацията на собственото му ППС - доказателствената тежест за установяване на обратното е за наказващия орган, но такива доказателства същият не е ангажирал пред въззивния съд. Налагането на адм. наказания при липсата на виновно поведение прави обжалваното НП незаконосъобразно, поради което като е отменил същото ВРС е приложил правилно материалния закон.

Освен материалнозаконосъобразно, при служебно извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, такива пороци не се установиха , поради което същото следва да бъде оставено изцяло в сила, включително в частта му за разноските.

При този изход от делото, разноски на касатора не се дължат , а ответника има право на разноски за платеното от него адвокатско възнаграждение, което съгласно приложеният на л.10 от делото договор за правна защита и съдействие № 77/7.11.2023 г. е в размер на 600 лв. Възражението на касатора за прекомерност на платеното от ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира за основателно. Доколкото освен глобата е наложено и адм. наказание лишаване от правото да управлява МПС за срок от 6 месеца, то приложима е разпоредбата на чл.18, ал.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която предвижда адв. възнаграждение в размер на 500 лв. Този размер съответства на фактическата и правна сложност на делото, поради което касаторът следва да възстанови на ответника разноски за адвокатско възнаграждение именно в размер на 500 лв.

Предвид изложеното , съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ сила решение № 1429/ 5.10.2023 г. по НАХД № 20233110202542/2023 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д.Ж.К. с ЕГН ********** с адрес *** за разноски по делото сумата от 500 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове:

Особено мнение на докладчика по делото Красимир Кипров