РЕШЕНИЕ  № 719

гр. Сливен, 25.06.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Сливенския районен съд, гражданско отделение, VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                    

                                                    Председател : Мария Каранашева

 

при секретаря Добринка Недкова

като разгледа докладваното от съдия Каранашева                      

гр. дело № 1522 по описа за 2019 год.

на Сливенски районен съд ,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

В исковата молба ищецът твърди, че на 28.01.2019г. е получил покана за доброволно изпълнение от държавен съдебен изпълнител и е разбрал, че Община Сливен в качеството на взискател по изпълнително дело №41/2019г. претендира от ищеца сумата от 554.02лв главница и сумата от 186.44 лихви , както и държавна такса в размер на 83.40лв.Сочи се, че е изтекла петгодишната давност, която е започнала да тече от издаването на акта за установяване на задължения и е изтекла на 27.06.2018г., поради което вземането е погасено по давност на основание чл.168т.3 от ГПК.

Поискано е да бъде признато за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от сумата от 874.25лв, представляваща главница  и лихва върху главницата.

 Съдът е квалифицирал така предявените два отрицателни установителни иска, като такива с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.

Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за изтекла погасителна давност, е негова.

В едномесечния срок за отговор, отговор от ответника  е постъпил.

В отговора е заявено, че предявения иск е неоснователен, тъй като акта за установяване на задължение  №РА 000556/2012г. на Община Сливен е връчен лично на  ищеца на 15.05.2012г., в законоустановения срок не е подадена жалба срещу него и то е влязъл в сила на 19.11.2013г.Сочи се, че цитираното от ищеца ТР е неотносимо в случая и към момента на подаване на молбата  от Община Сливен за образуване на изпълнително производство по акта погасителната давност не е изтекла.Сочи се, че в молбата си Община Сливен е посочила изпълнителни способи срещу длъжника/ищец в настоящото производство.Твърди се, че съобразно разпоредбата на чл.172 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично вземане или с предприемането на действия за принудително изпълнение, а в разпоредбата на чл.172,ал.3 от ДОПК е предвидено , че след прекъсването на давността започва тече нова давност.

Поискано е да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове, като неоснователни и недоказани

Указано е на ответника, че доказателствената тежест по отношение на твърденията му за прекъсване на давността, е негова.

В съдебно заседание ищеца, чрез процесуалния представител адв. М. поддържа предявените два отрицателни установителни иска и моли да бъдат уважени и да  бъдат присъдени на доверителя му направените по делото разноски.

Ответника, редовно призован, чрез процесуалния си представител мл.екперт Очкова моли предявените искове да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2004г. е подадена декларация от П.С.К. *** за това, че притежава лек автомобил с рег.№ СН3884НС.

На 27.06.2013г. е издаден акт за установяване на задължение от Община Сливен, Дирекция местни приходи на П.С.К. за неплатен данък за превозно средство за периода 2008г. до 2012г.  в размер на 554.40лв главница и 186.44лв лихва.Препис от акта е връчен на П.С.К. на 5.11.2013г.За 2008г. главницата е  размер на 110.88лв, а лихвата в размер на 59.49лв, за 2009г. главницата е  размер на 110.88лв, а лихвата в размер на 45.52лв, за 2010г. главницата е  размер на 110.88лв, а лихвата в размер на 51.30лв, за 2011г. главницата е  размер на 110.88лв, а лихвата в размер на 20.81лв, за 2012г. главницата е  размер на 110.88лв, а лихвата в размер на 9.32лв,

На 12.06.2015г. е подадена декларация от П.С.К. *** за това, че притежава лек автомобил с рег.№ СН5028АМ.

На 25.06.2018г. е издаден акт за установяване на задължение от Община Сливен, Дирекция местни приходи на П.С.К. за неплатен данък за превозно средство за периода 2013г. до 2017г.  в размер на 1204.50лв главница и 265.55лв лихва.Препис от акта е връчен на П.С.К. на 29.06.2018г.

На 21.01.2019г. е съставен протокол от Община Сливен, Дирекция местни приходи, с който е посочено, че са отписани по давност задълженията на П.С.К. за 2006г., за 2007г. и за 2008г. в размер на 295.68лв за главница и 371.95лв за мораторна лихва. За 2008г. главницата е  размер на 110.88лв, а лихвата в размер на 123.27лв  и са отписани като погасени по давност задълженията.

            От справка за неплатени задължения, издадена от Община Сливен се установява, че П.С.К. за периода от 1.01.2009г. до 31.12.2017г. има неплатени задължения за данък превозно средство в размер на 1648.02лв главница за периода от 1.01.2009г. до 31.12.2017г. и 715.13лв лихва.

На 23.01.2019г. е подадена молба от Община Сливен до Държавен съдебен изпълнител  при СлРС, с която са поискали да бъдат приведени в изпълнение Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г. и Акт за установяване на задължение от 25.06.2018г. за главница в размер на 1648.02лв и лихва в размер на 715.13лв.

На 28.01.2019г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до П.С.К. по изпълнително дело №41/2019г. на ДСИ при СлРС, с която е поканен да заплати на Община Сливен 1648.02лв главница за периода от 1.01.2009г. до 31.12.2017г. и 715.13лв лихва по Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г. и Акт за установяване на задължение от 25.06.2018г.

Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства, които са ясни и непротиворечиви, кореспондират помежду си, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По допустимостта на предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК съдът приема, че ищеца има правен интерес от предявяването на два отрицателни установителни иска, че  не дължи сумата от 554.04 лв. главница и 186.44 лв. лихва за забава по Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г., поради  изтекла погасителна давност.

 По основателността предявения иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК.- отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника сумата от 554.04лв. главница, поради  изтекла погасителна давност. Безспорно се установи в производството, че  е издаден Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г. за вземанията на ответника за периода 2008-2012г.Установи се в производството, че ответника на 21.01.2019г. е отписал вземанията си към ищеца за 2008г. като погасени по давност.съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.В чл.172,ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично задължение или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Акт за установяване на задължение е издаден на 27.06.2013г. и от 27.06.2013г. е започнала да тече нова пет годишна погасителна давност за вземанията на ответника, която е изтекла на 27.06.2018г.Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 29.01.2019г. т.е след изтичането на 5годишната давност, предвидена в чл.171,ал.1 от ДОПК вр.чл.172,ал.2 от ДОПК.Съдът приема, че предявения иск е частично основателен, а именно за главница в размер на 443.52лв, представляваща  неплатен данък за превозно средство за периода 2009г. до 2012г.  Искът е неоснователен за задължението за неплатен данък за превозно средство за 2008г. в размер на 110.88лв, тъй като ответника не е претендирал такова вземане в изпълнителното производство и преди завеждането на изпълнителното производство е отписал вземането като погасено по давност.С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен за сумата от 443.52лв, представляваща  неплатен данък за превозно средство за периода 2009г. до 2012г.  , а за разликата до пълния претендиран размер 554.04лв и за периода от 2008г. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка чл.439, ал.2 от ГПК. за признаване на установено, че ищеца не дължи лихва за забава в размер на 186.44 лв., начислени му с Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г., съдът приема, че предявеният иск е частично основателен и доказан.  Безспорно се установи в производството, че  е издаден Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г. за вземанията на ответника за периода 2008-2012г.Установи се в производството, че ответника на 21.01.2019г. е отписал вземанията си към ищеца за 2008г. като погасени по давност.съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК публичните задължения се погасяват с изтичането на пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.В чл.172,ал.2 от ДОПК е предвидено, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публично задължение или с предприемането на действия по принудително изпълнение. Акт за установяване на задължение е издаден на 27.06.2013г. и от 27.06.2013г. е започнала да тече нова пет годишна погасителна давност за вземанията на ответника, която е изтекла на 27.06.2018г.Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 29.01.2019г. т.е след изтичането на 5годишната давност, предвидена в чл.171,ал.1 от ДОПК вр.чл.172,ал.2 от ДОПК.Съдът приема, че предявения иск е частично основателен, а именно за лихва в размер на 126.95лв, представляваща начислена лихва върху  неплатен данък за превозно средство за периода 2009г. до 2012г.  Искът е неоснователен за задължението лихва за неплатен данък за превозно средство за 2008г. в размер на 59.49лв, тъй като ответника не е претендирал такова вземане в изпълнителното производство и преди завеждането на изпълнителното производство е отписал вземането като погасено по давност. С оглед изложеното предявения иск ще следва да бъде уважен за сумата от 126.95лв, представляваща начислена лихва върху неплатен данък за превозно средство за периода 2009г. до 2012г.  , а за разликата до пълния претендиран размер 186.44лв и за периода от 2008г. ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

По претенцията за признаване на установено, че ищеца не дължи на ответника  държавна такса по изпълнителното дело в размер на 83.40лв, разглеждането на претенцията в настоящото производство е недопустимо, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а производството в тази част да бъде прекратено.От компетентността на съдебния изпълнител е да се произнесе за дължимостта или не на държавна такса в изпълнително производство.Предмет на разглеждане на настоящото дело е само и единствено вземанията по Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид на направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, съдът намира, че същото е основателно и ще следва да бъде уважено, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 347.08 лв., представляващи заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение.

На основание чл.78,ал.3 от ГПК вр.чл.78,ал.8 от ГПК ще следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените по делото разноски в размер на 13.23лв, съразмерно на отхвърлената част от исковете.Направеното възражение, че на ответника не се дължат разноски за юрисконсутско възнаграждение, т.к е представляван от младши експерт е неоснователно.Ответника е представляван от младши експерт с юридическо образование и съответно му се дължат разноски за юрисконсутско възнаграждение.

Мотивиран от горното и на основание чл.235,ал.1 от ГПК, Съдът

                                                    РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че П.С.К. , ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 сумата от 443.52лв  ./четиристотин четиридесет и един лева и петдесет и две стотинки/, представляваща   неплатен данък за превозно средство за периода 2009г. до 2012г.  по Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г., поради погасяването й по давност, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част 443.52 лв. до пълния претендиран размер от 554.04 лв и за 2008г., като неоснователен и недоказан.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че П.С.К. , ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 сумата от 126.95лв  ./сто двадесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща начислена лихва по  неплатен данък за превозно средство за периода 2009г. до 2012г.  по Акт за установяване на задължение от 27.06.2013г., поради погасяването й по давност, като отхвърля предявеният иск за разликата от уважената част 126.95 лв. до пълния претендиран размер от 186.44 лв и за 2008г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на П.С.К. , ЕГН ********** *** направените по делото разноски  в размер на 347.08 лв., съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА П.С.К. , ЕГН ********** *** да заплати на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654 на основание чл.78,ал.3 от ГПК във вр.чл.78,ал.8 от ГПК направените по делото разноски в размер на 13.23лв, съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Решението може да бъде обжалвано с  с въззивна жалба пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ претенцията за признаване на установено, че П.С.К. , ЕГН ********** *** не дължи на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654  държавна такса по изпълнителното дело в размер на 83.40лв, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството в частта за претенцията за признаване на установено, че П.С.К. , ЕГН ********** *** не дължи на Община Сливен, със седалище и адрес на управление гр.Сливен, бул.Цар Освободител №1, ЕИК000590654  държавна такса по изпълнителното дело в размер на 83.40лв.

Решението в частта за оставяне без разглеждане на претенцията и прекратяване на производството в тази му част може да бъде обжалвано с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните!

РАЙОНЕН СЪДИЯ: