Р Е Ш Е Н И
Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер 12.11.2021г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд
– Дупница състав
12.10. 2021
на Година
Миглена Кавалова
В
открито заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Румяна Агонцева
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за
разглеждане докладваното от
гражданско 641 2021
дело
№ по
описа за
г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано искова
молба, предявена от ОБЩИНА
ДУПНИЦА с ЕИК *********, представлявана от кмета - инж. М.Х.Ч., адрес: ***, пл.
„Свобода“ № 1 срещу „ДУПНИЦА ТАБАК“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „Яхинско шосе“ № 1, общ. Дупница, представлявано
от К.В.Т., заедно и поотделно с прокуриста Венчо Стоилков Бачев.
Ищецът твърди, че с постановления за
възлагане на недвижим имот на публичен взискател, издадени от публичен изпълнител
при ТД на НАП - София, офис Кюстендил придобил правото на собственост върху
следните три промишлени сгради, а именно:
1.
сграда с идентификатор 68789.602.86.10 по КККР на град
Дупница, община Дупница, област Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-56 от
30 07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение със заповед:
няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата: град Дупница,
ул. „Яхинско шосе“ № 1 със застроена площ от 2 443 квадратни метра, брой
надземни етажи – 5, брой подземни етажи - няма данни, брой самостоятелни обекти
в сградата: няма данни, с предназначение
промишлена сграда, със стар идентификатор: 68789.602.66.3, с номер по предходен
план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор 68789.602.86;
2.
сграда с идентификатор 68789.602.86.7 по
КККР на град Дупница, община Дупница, област Кюстендил, одобрени със Заповед №
300-5-56 от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение
със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР, с адрес на сградата:
град Дупница, ул. „Яхинско шосе“ № 1, със застроена площ от 1790, брой етажи -
7, с предназначение: промишлена сграда, със стар идентификатор: 68789.602.68.1,
с номер по предходен план: няма, разположена в поземлен имот с идентификатор
68789.602.86;
3. сграда с идентификатор 68789.602.86.1 по КККР на
град Дупница, община Дупница, област Кюстендил, одобрени със Заповед № 300-5-56
от 30.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на
кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 24.06.2020г.,
с адрес на сградата: град Дупница, ул. „ Яхинско шосе“ № 1, със застроена площ
от 261 квадратни метра, брой етажи - 7, брой самостоятелни обекти в сградата:
няма данни, с предназначение, промишлена сграда, със стар идентификатор:
68789.602.69.1 с номер по предходен план: 68789.602.69.1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 68789.602.86.
Твърди, че независимо, че е въведен
във владение на процесните промишлени сгради, от собственика на поземления имот,
който е ответното дружество му се пречи да осъществява безпрепятствено правото
си на собственост по отношение на същите. В имот с идентификатор
68789.602.86.10 имало настанени наематели, които заплащали на Община Дупница
наем за ползваните части, но тъй като достъпът им бил ограничаван многократно,
заявили, че желаят договорите им да бъдат прекратени и освободили помещенията.
Неколкократно служители на ищцовата община са извършвали проверки по сигнали от
наемателите и са установявали, че достъпа до сградите е ограничен с метални ограждения,
заключени с катинар. Отправяни са няколко предупредения и покани до
представляващия собственика на имота да преустанови неправомерните действия,
като е ползвано и съдействие от органите на МВР, но за да бъде осъществявано
ползването и стопанисването от Община Дупница на сградите се налага физически
лица, общински служители, наематели, представители на фирми, строители и др. да
преминават през поземления имот и собствеността на ответника, за да се стигне
до сградите и бъде реализирано правото на собственост на Община Дупница върху
постройките, което представители на ответното дружество ограничават. Сградите
са с промишлено предназначение, което предполага достъпа до същите да имат и
камиони и др. тежка техника, което понастоящем зависи от волята и настроението
на собственика на терена, независимо че с писмо и покани от страна на Община
Дупница до представителите на ответното дружество са уведомени да премахнат
загражданията пречещи на достъпа, обслужването и ползването на сградите. Отделно
от това твърди, че сградите се рушат и се налага да бъдат предприети действия
по ремонт на същите, което предполага и постоянен достъп и място около тях за обслужване
съобразно нуждите, разполагане на скеле и техника, а не достъпа да зависи от
волята на собственика на терена и да се осъществява само в работни дни от 8, 00
до 17, 00 ч., при отключен портал. С оглед наличието на метални огради и
заключвани с катинар врати, достъпа до сградите често е ограничен и несигурен,
като така се пречи на Община Дупница да осъществява безпрепятствено правото си
на собственост по отношение на гореописаните три промишлени сгради. Предвид
изложеното моли съда да постанови решение, с което да определи правото на
Община Дупница на ползване върху терена, представляващ Поземлен имот с идентификатор
68789.602.86 по КККР на град Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56 от 30 07
2004г. на АГКК, целият с площ от 58 452 кв.м., върху който са разположени
процесните сгради с идентификатори съответно 68789.602.86.10, 68789.602.86.7 и
68789.602.86.1, като определи площ, необходима за нормалното им обслужване и
ползване, съгласно предназначението им.
В срока за отговор на исковата молба
по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответника, в който отговор се
изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявени иск, като се
твърди, че ответното дружество не е осуетявало достъпа на ищцовата община до
собствените й сгради, намиращи се в имот, собственост на ответника и спорът
между страните възникнал от желанието на ищцовата община да ползва имота на
ответника за паркинг на МПС на наемателите му. Твърди, че достъпът до
процесните сгради се осъществява по общински път, който никога не е затварян от
ответника и до сградите има реален достъп, като е предоставена площ от с
отстояние 4 метра от сградите за достъп и за нормално ползване.
Съдът като взе предвид исковата
молба и ангажираните с нея доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
Видно от приетите поделото писмени доказателства - Постановление за възлагане на
недвижим имот на публичен взискател изх. № С200010-124-0000001/12.03.2020 г.,
издадено от публичен изпълнител при НАП, ТД – София, офис Кюстендил; акт за
Частна общинска собственост № 5305 от 05.06.2020 г., вписан в Служба по вписвания
при ДнРС под акт № 197, том 7, дело № 852 от 25.06.2020 г.; Постановление за
възлагане на недвижим имот на публичен взискател изх. № С160010-214-0000002/24.08.2016
г., издадено от публичен изпълнител при НАП, ТД – София, офис Кюстендил; Акт за
Частна общинска собственост № 4967 от 11.01.2019 г., вписан в Служба по
вписвания при ДнРС под акт № 25, том 1, дело № 48 от 11.01.2019 г.; Постановление
за възлагане на недвижим имот на публичен взискател изх. №
С170010-124-0000001/03.11.2017 г., издадено от публичен изпълнител при НАП, ТД
– София, офис Кюстендил; Акт за Частна общинска собственост № 4731 от
18.01.2018 г., вписан в Служба по вписвания при ДнРС под акт № 124, том 1, дело
№ 134 от 24.01.2018 г. ищецът е собственик на процесните трите сгради, описани
в исковата молба, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Прието е заключение на назначената по
делото съдебно – техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. Д.Х. с
приложение към него скица, в която са определени
подстъпите към процесните сгради. Съобразена е ширината на един контейнер -
3.50 метра. Изчислена е необходимата площ за достъп до сгради с номера 1, 7 и
10 при ширина на подхода 4.50 метра (Приложение № 1), а именно: сграда № 1 - 28 кв.м.; сграда № 7 (вариант 1 -
покрай сграда № 10) - 1314 кв.м.; сграда № 7 (вариант 2 - покрай сграда № 1) - 860
кв.м.; сграда № 10 - непосредствено от
съществуващите на място портали. В проведеното по делото открито съдебно
заседание на 12.10.20121г. вещото лице сочи,
че оцветеното в жълто между сграда 7 и 10 е с квадратура 1 314 кв.м., както и че в имота се влиза през сграда № 1,
където има портал. До сграда № 10 има достъп и от второстепенна улица, като има
възможност да се направи и достъп от източната част на имота. Широчината на
входа до сграда № 1 е около 6-7 метра и може да влезе тежкотоварен автомобил,
около сграда 10 при огледа имало
поставена ограда на около 4, 5 метра, но част от нея била паднала. Имотът е
ограден отвън. Вътре няма ограждения. Оградата на сграда № 10 се намира в
посочената площ в приложението и би пречила на нормалното ползване на сградата.
Оградата е около самата сграда, като на някой места е паднала или липсва, но
пречи на нормалното обслужване на сградите. Двата портала представляват метални врати. При вариант 1, оцветен в
жълто, най-северния портал може да се стигне и до сграда 7, това е единия
вариант. Другия вариант е оцветения в синьо – може да се стигне през портала,
през който се стига и до сграда 1. През северния портал може да мине и тежкотоварен
автомобил, а през по-южния портал към сграда 10 –тежкотоварен автомобил не може
да мине, само лека кола. Площите, оцветени в жълто са прилежащи към сградата,
свободни са има ограда - частична, тъй като част от нея е паднала и не би
следвало да пречи на достъпа до сградите. Ако не беше паднала част от оградата може от тези
два портала да се стигне до сграда 10, но тази ограда е по-навътре от червения
пунктир, представляващ обслужващата площ. Оградата е само от южната страна на
сградата, не по цялата сграда.
Събрани са гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Мая Иванова Караджова – служител на ищцовата община,
Васил Манолов Васев – служител на ищцовата община, Атанас Добрев Атанасов – служител на ответника и – служител
на ответника.
От показанията на свидетеля Караджова се установява,
че наемателите на помещение на
процесната сграда 10 първо уведомявали по телефона ищцовата община, че имат
ограничен достъп, поради което служители на община Дупница, вкл. с нея в част
от извършените проверки проверявали сигналите - установили, че между 9 и сграда
10 сграда има поставена ограда, която е заключена с катинар - през 2020 година
било това. Достъпът от другите сгради до сграда 10 е невъзможен от товарни
автомобили, тъй като сградите са функционално свързани, защото има топли връзки
отгоре и не е достатъчно разстоянието да минава камиона, един от сигналите –
на 21.06.2020 година бил за сваляне на част
от металните решетки на прозорците от сграда № 10 – на място установили, че на
сграда № 10 на първия етаж липсват пет от решетките на прозорците и те се
използват за ограда от другата страна на сградата. Наемателите на ищцовата
община, на които им трябвало по-голям достъп напуснали, защото не могат да
извършват спедиторската дейност, с която се занимавали. В 99 % от случаите
когато била на проверка по сигнали, порталът бил заключен. На проверката
порталът бил заключен и влезли пеша от второстепенната улица, не е идвал пазач,
не е отварял портала, търсили съдействие от органите на МВР. Последният път,
когато отишла на проверка през м. май нямало достъп с автомобила до имота, не
се е появил пазач, имало само кучета, имали писмен сигнал от един от
наемателите, с което иска приспадане на наема, защото няма достъп, както и съставени
писмени протоколи от извършените проверки, в по-голямата си част сигналите са
по телефона. Има един административен вход от който вход може да се стигне до
сграда № 10, където община Дупница има наематели. От този административен
портал може да се стигне до всички сгради, ако няма ограждения на самите сгради.
Ограждения има само на сграда № 10, където имат наематели. В останалите сгради
няма ограждения. До сграда № 10 има направен втори портал от който може да се
стигне до помещението, който вход е на гърба на сградата. Този портал е с
ширина около 6 -7 метра и не е затворен
с бариера. Достъпът от второстепенна улица е на гърба на сградата, където има
един вход до едно помещение от което не може да се влезе вътре в сградата.
Между сграда 10 и 8 има изградена топла връзка, която започва от втория етаж.
Нито от тази ширина, нито от тази височина могат да влязат камиони, които да
обслужват предните сгради. Не е достатъчно за преминаване на камион и има
поставена ограда с катинар между сграда 10 и сграда 8. Два входа има от улицата
и един административен вход. Административният вход е преди община Дупница да
стане собственик, до сграда № 10 може да се стигне по два начина – единият
между сграда 9 и 10, другия вариант между сграда 8 и 9. При сграда № 10 няма
топла връзка, което означава, че не е свързана със сграда № 9 и там 99 % от
случаите, в които съм ходила има поставена ограда с катинар и ограничава
достъпа с автомобил до сграда № 10. Другият вариант е отдолу между сграда 8 и
9. Тези сгради са свързани с топла връзка, но и за тях много пъти сме намирали
заграждения. Аз не съм видяла трети вход в имота, собственост на ответника.
От показанията на свидетелят Васев
се установява, че също ходил на проверки заради ограничаване от страна на
ответника достъпа до сградата, последно - на 10.06.2020 година, имало катинар на
вратата, не е идвал пазач когато били там на проверка, вратата била заключена и
нямало достъп. Главният вход винаги когато са ходили е бил отворен. До другите сгради имало достъп, нямало достъп
от друго място до сграда № 10.
От показанията на свидетеля Атанасов
се установява, че първо имало един главен портал, но сградата, която я взела
ищцовата община има два портала – единия на гърба на сградата широк около 6
метра, а от главния вход няма достъп до сградата, като се направи нов достъп с
ширина 6 метра, когато наемал взел сградата. Другият вход е на лицето на
сградата, където се направил преди един месец. Отвън имотът е ограден с масивна ограда и има
три входа – един административен и два за последната сграда – единият отпред,
другият вход отзад. Порталът е винаги отключен, токът е изключен и бариерата не
работи от 3-4 години и така стои отворено. Бариерата била на редуктор и се
движела на ток. Широчината на единия
портал е 6 метра, а на другия най-малко 4 метра. До последната сграда има
ограда, откъм лицето се отворил друг портал и от там може да се влезе, отворили
го преди един-два месеца другия портал.
Свидетелят сочи, че има един главен вход – централен вход
и два входа, които са по посока Яхинско шосе до сграда 2, която общината взела,
другия вход е по-стар, а новия е от тази година с достатъчно място, за да
влизат коли. Двата входа са отделени така че да може да влиза товарен
автомобил, както от по-стария, така и от новия, с врати. Централния вход не го
затварят, защото денонощно има контейнери, които влизат, другият вход е отворен
постоянно, а по-новия е отворен има врата, няма катинар и се влиза
безпрепятствано.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени е иск с правно основание
чл. 64 ЗС.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че ищецът е
собственик на сгради с идентификатори 68789.602.86.10, 68789.602.86.7 и
68789.602.86.1, намиращи се в имот с идентификатор 6878.602.86 – собственост на
ответника.
Съобразно правилата на чл. 154 ГПК и доколкото ответникът не оспорва твърдението на
ищеца, че последният е собственик на сгради с идентификатори 68789.602.86.10,
68789.602.86.7 и 68789.602.86.1, намиращи се в имот с идентификатор 6878.602.86
– собственост на ответника, ищецът следва
да докаже необходимостта да ползва имота на ответника според
предназначението на сградите, находящи се в него.
Ответникът от своя
страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи,
правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които
черпи изгодни за себе си правни последици.
Нормата на чл. 63 ЗС допуска собственост
на сграда отделно от собствеността върху терена. Искът по чл. 64 ЗС има за
предмет осъществяване на съдебна администрация между собственик на сграда в
чужд имот и собственика на имота, върху който е изградена постройката, за
разрешаване на спора им относно начина на ползване на терена от суперфициара. В
този смисъл искът е допустим и подлежи на разглеждане по същество. Докато
постройката съществува, тя е годен обект на правото на собственост и може да се
ползва по предназначение независимо от статута й. Имотът е в урбанизирана
територия и суперфициарният собственик може да ползва и поддържа постройки на
терена. От изложените от всяка от страните твърдения и възражения в хода на
съдебното дирене пред настоящата инстанция, настоящият съдебен състав счита, че
за ищеца е налице правен интерес от защитата по чл. 64 ЗС, доколкото ответникът
в процеса е собственик на процесния поземлен имот - обстоятелство неспорно
между страните и установено от приетите по делото писмени доказателства,
посочени по – горе. Същевременно се твърди и се установява по делото, че
ответникът макар и да заявява, че не оспорва правата на ищеца по чл. 64 от ЗС е
изградил ограда около една от сградите, собствени на ищеца, налице са писмени
доказателства за извършвани проверки от ищцовата община за достъп до сградите й
по сигнали от наематели в тях, налице са гласни доказателства вкл. и събрани
чрез свидетелски показания по искана на ответното дружество, че е отварян нов
портал за достъп до сградите след завеждане на делото ( показанията на св.
Атанасов). Горните обстоятелства и влошените отношения между страните водят до
извода за наличие на правен интерес за
ищеца за водене на настоящия процес за уреждане правата му по чл. 64
ЗС. Настоящият състав на съда намира, че при така установените
факти, безспорно е налице интерес, като собственикът на постройките, който не е
собственик и на земята, не е задължен да изчерпи и да се ползва от друга
защита, различна от тази по чл. 64 ЗС. Той разполага, в случай на невъзможност
за доброволно уреждане на спора, с правото да претендира безпрепятствено
осъществяване на горното му законоустановено право собственик на постройки в
чужд имот да се ползва от терена, върху който са изградени, така че да осигури
ползване на сградите по предназначение. В този случай постройката има главно
предназначение, а прилежащият терен обслужващо. Съгласно чл. 64 ЗС собственикът на постройката може да се ползува от земята
само доколкото това е необходимо за използването на постройката според нейното
предназначение, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото, е постановено
друго. При иск по чл. 64 ЗС, когато се определяне мястото на преминаване и
ползване фактически се ограничава правото на собственост на титуляра на това
право, поради което съдът е длъжен да съобрази най-икономичния и удачен вариант
за страните. Смисълът на посочената разпоредбата е да се определи прилежаща
площ, която да обслужва постройката, а за да се ползва същата по предназначение
е безусловно необходимо да има реален достъп до нея, т.е. възможност за
преминаване до нея. В този
смисъл преценявайки предложените от вещото лице варианти за достъп до сграда 7
(доколкото за другите сгради не са посочени различни варианти, поради
невъзможността за това), съобразявайки правата на страните относно начина на
ползване на земята, необходима за използването на постройките според
предназначението им, съдът счита, че най-добър за двете страни се явява именно
вариант втори, оцветен в синьо за достъп до сграда 7 обективиран в приложение №
1 към заключението на съдебно – техническата експертиза, находящо се на л. 104 от делото, доколкото при този
вариант за достъп до сграда 7 в най-малка степен се засягат правата на
ответника като площ, а и ищецът е изразил съгласие да обслужва и ползва имота
си именно по този вариант.
С оглед изхода на спора и направеното
искане на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца се следват направените и доказани по делото разноски,
своевременно претендирани с исковата молба в общ размер на 520, 00 лева, от
които 420, 00 лева за възнаграждение за
вещо лице и 100, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 13 от
Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 78, ал. 8 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ право на ползване на ОБЩИНА ДУПНИЦА с ЕИК *********,
представлявана от кмета - инж. М.Х.Ч., адрес: ***, пл. „Свобода“ № 1 върху собствения на
„ДУПНИЦА ТАБАК“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Дупница, ул. „Яхинско шосе“ № 1, общ. Дупница, представлявано
от К.В.Т., заедно и поотделно с прокуриста Венчо Стоилков Бачев на поземлен имот с идентификатор 68789.602.86 по КККР на
гр. Дупница, одобрена със заповед № 300 – 5 – 56 от 30.07.2004г. на АГКК с площ
от 58 452 кв.м. на площ, необходима за площ за обслужване и достъп, нужна
за използване на намиращите се в имота, собственост на ищеца постройки - сгради
с идентификатори 68789.602.86.10; 68789.602.86.7 и
6878.602.86.1 Дупница по КККР на
град Дупница, според тяхното предназначение, както
следва:
1.
Прилежаща площ за обслужване на сградите: тонираното с
жълти точки на скицата – приложение № 1 към заключението на съдебно –
техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Х., която скица
находяща се на л. 104 от делото, приподписана от съда, представляваща
неразделна част от настоящото решение;
2.
Площ за достъп до сгради с номера 1, 7 и
10 при ширина на подхода 4.50 метра: за
сграда № 1 - 28 кв.м., тонирани в лилави райета на скицата – приложение
№ 1 към заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото
лице инж. Д.Х., която скица находяща се на л. 104 от делото, приподписана от
съда, представляваща неразделна част от настоящото решение; за сграда № 7 - вариант 2 - покрай сграда № 1 - 860 кв.м., тонирани в синьо на скицата –
приложение № 1 към заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвена
от вещото лице инж. Д.Х., която скица находяща се на л. 104 от делото, приподписана
от съда, представляваща неразделна част от настоящото решение; за сграда № 10 - непосредствено от съществуващите
на място портали, обозначени на скицата – приложение № 1 към заключението на
съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д.Х., която
скица находяща се на л. 104 от делото, приподписана от съда, представляваща
неразделна част от настоящото решение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ДУПНИЦА ТАБАК“ АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр. Дупница, ул. „Яхинско шосе“ №
1, общ. Дупница, представлявано от К.В.Т., заедно и поотделно с прокуриста
Венчо Стоилков Бачев да заплати на ОБЩИНА ДУПНИЦА с ЕИК *********,
представлявана от кмета - инж. М.Х.Ч., адрес: ***, пл. „Свобода“ № сумата от 520, 00 лева,
представляваща сторени разноски в производството.
Скицата – приложение № 1 към
заключението на съдебно – техническата експертиза, изготвена от вещото лице
имж. Д.Х., находяща се на л. 104 от делото, преподписана от съда, представлява
неразделна част от настоящото решение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: