№ 9415
гр. С., 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110145515 по описа за 2021 година
Предявени са /след изменение на исковете в частта относно техните размери/
обективно кумулативно съединени искове по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т.
1 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/03.07.2018г./ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на обезщетение за
положен извънреден труд в периода от месец август 2018г. до месец ноември 2018г. и
обезщетение за забава, както следва:
-сумата от 201,14 лева - обезщетение за положен извънреден труд през месец август
2018г., ведно със законната лихва от 03.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и
сумата от 59,67 лева - обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба;
-сумата от 158,62 лева — обезщетение за положен извънреден труд през месец
септември 2018г., ведно със законната лихва от 03.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 45,75 лева - обезщетение за забава за периода от 01.11.2018г. до датата на
завеждане на исковата молба;
-сумата от 428,51 лева - обезщетение за положен извънреден труд през месец
октомври 2018г., ведно със законната лихва от 03.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 119,85 лева - обезщетение за забава за периода от 01.12.2018г. до датата
на завеждане на исковата молба;
-за сумата от 100,48 лева - обезщетение за положен извънреден труд през месец
ноември 2018г., ведно със законната лихва от 03.08.2021г. до окончателното изплащане на
сумата и сумата от 27,28 лева - обезщетение за забава за периода от 01.01.2019г. до датата на
завеждане на исковата молба.
Ищецът твърди, че е служител на ОД на МВР - С. на длъжност „разузнавач” в група
1
„***” към Сектор „****”, за която длъжност е установен ненормиран работен ден. Твърди,
че работното му време е с продължителност 8 часа дневно от 08.30ч. до 17.30ч. при
петдневна работна седмица. Твърди, че в посочения по-горе период е положил труд извън
работно време над нормата /до 12 дни/, поради което и същият за извънредния труд над тази
норма не е компенсиран с платен годишен отпуск. Поради това му се полагало заплащане на
извънреден труд с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати посочените по-горе суми -
обезщетение за положен извънреден труд в процесния период, както и обезщетение за забава
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ТПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер, като оспорва твърденията за положен извънреден труд от страна на
ищеца. Възразява, че към релевантния период единствената възможност, която е
съществувала при положен извънреден труд, е извършването на компенсация с
допълнителен платен годишен отпуск в максимален размер от 12 работни дни, което е и
било сторено. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По исковете по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗМВР /ред. ДВ
бр. 55/03.07.2018г./:
Страните не спорят, а и от събраните по делото писмени доказателства – Заповед рег.
№ 517з-3826 от 23.10.2015г. на Директора на ОД на МВР С. и акт за встъпване на длъжност
от 18.11.2015г. се установява, че ищецът В.К. в процесния период – месец август 2018г. –
месец ноември 2018г. е полагал труд в ОД на МВР – С. като разузнавач в група „***” към
Сектор „****”. В този смисъл същият е държавен служител, като нормите, регулиращи
правоотношението на служителя с ОД на МВР – С. се съдържат в ЗМВР /с относима
редакция ДВ бр. 55/03.072018г./.
Не се спори между страните също така, че ищецът е работил при установен
ненормиран работен ден, като е изпълнявал точно служебните си задължения, а за ответника
е възникнало задължение да заплати основното възнаграждение за службата, дадена от него.
Съдът кредитира изцяло представените от страна на ответника: заповеди и протоколи
за отчитане на положения извънреден труд, извън установеното работно време през 2018г.,
платежни бележки за месеците август, септември, октомври и ноември 2018г., касателно
ищеца В.К., като същите не се оспорват от ищцовата страна.
По делото е изслушана и приета ССЕ, която съдът кредитира изцяло. В тази насока
съдът съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси след
проверка в счетоводството на ответника.
Въз основа на заключението на ССЕ съдът прие за установено, че съгласно
протоколи за отчитане на положен труд извън установеното работно време през 2018г. В. В.
К. е положил в работни дни и в почивни и празнични дни общо 297 часа извънреден труд,
както следва: на 8 януари 2018г. – 5 часа; на 07,09 февруари 2018г. - 7 часа; на 07/08,29
2
март 2018г. - 20 часа; на 03,13,24/25,19,20 април 2018г. – 46 часа; на 17,23 май 2018г.- 18
часа; на 05 юни 2018г. – 11 часа; на 20/21,17/18 юли 2018г. - 39 часа; на 22/23,13/14,20
август 2018г.- 52 часа; на 27/28 септември 2018г. -15 часа; на
01/02,03,11/12,16,19,10,26,25октомври 2018г. -73 часа; на 02,12,16 ноември 2018г. – 11 часа
или всичко - 297 часа извънреден труд.
Положените извънредни часове от ищеца в работни дни са със 106 часа повече от
платения годишен отпуск в размер на 12 дена (96 часа) съгласно чл. 187, ал. 5, т. 1 от ЗМВР,
като положеният извънреден труд в работни дни за първото тримесечие от общо 32 часа е
компенсиран с извънреден отпуск. По същия начин с извънреден отпуск са компенсирани
часовете извънреден труд в работно време през второто тримесечие, които са в общ размер
на 40 часа. С извънреден отпуск са компенсирани и 24 часа положен извънреден труд в
работно време през месец юли 2018г.
Съгласно заключението на ССЕ некомпенсираният извънреден труд, положен в
работно време в часове, е следният: 8 часа, положен през месец юли 2018г.; 23 часа,
положени през месец август 2018г.; 15 часа, положени през месец септември 2018г. /общо 46
часа, положен извънреден в работно време труд през третото тримесечие, който не е
компенсиран/; 49 часа, положени през месец октомври 2018г.; 11 часа, положени през месец
ноември 2018г. /общо 60 часа, положен извънреден труд в работно време през четвъртото
тримесечие, който не е компенсиран/. Т.е. общите часове извънреден труд в работно време,
който не е компенсиран, е в размер на 106 часа.
От заключението на вещото лице се установява, че от общите часове извънреден труд
– 297 часа, 95 часа са били положени в почивни и празнини дни, които са компенсирани чрез
изплащане на възнаграждение в общ размер на 920,25 лева. В работни дни са положени
общо 202 часа извънреден труд, като 96 часа са били компенсирани с платен годишен отпуск
– 12 дни, а 106 часа извънреден труд не са компенсирани.
Т.е., останали са некомпенсирани следните часове, извънреден труд, положен в
работни дни: за месец юли 208г. - 8 часа извънреден труд; за месец август 2018г. – 23 часа
извънреден труд; за месец септември 2018г. – 15 часа извънреден труд; за месец октомври
2018г. – 49 часа извънреден труд; за месец ноември 2018г. – 11 часа извънреден труд.
Ищецът е положил извънреден труд общо в работни дни и в почивни и празнични дни в
размер на 297 часа, или със 17 часа повече от нормата по чл. 187, ал. 7 ЗМВР /ред. бр.
55/2018г./.
Съгласно заключението на ССЕ: възнаграждението за 106 часа положен извънреден
труд в работни дни над нормата по чл. 189, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 187, ал. 5, т.
1 от ЗМВР, е в размер на 961,83 лв. при основна работна заплата 1072 лева, както следва:
-за м. юли 2018г. при 22 работни дни, за 8 часа извънреден труд дължимото
възнаграждение с + 50 % възлиза на 73,08 лева /тази сума касае ирелевантен период/;
-за м. август 2018г. при 23 работни дни, за 23 часа извънреден труд дължимото
възнаграждение с + 50 % възлиза на 201,14 лева;
3
-за м. септември 2018г. при 19 работни дни, за 15 часа извънреден труд дължимото
възнаграждение с + 50 % възлиза на 158,62 лева;
-за м. октомври 2018г. при 23 работни дни, за 49 часа извънреден труд дължимото
възнаграждение с + 50 % възлиза на 428,51 лева;
-за м. ноември 2018г. при 22 работни дни, за 11 часа извънреден труд дължимото
възнаграждение с + 50 % възлиза на 100,48 лева;
Мораторната лихва върху главниците, визирани по-горе за всеки месец, считано от
първия ден на настъпване на забавата – първо число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи възнаграждението, до датата на завеждане на исковата молба 03.08.2021г., е в размер
общо на 274,86 лв., както следва:
-мораторната лихва върху главницата за месец Юли 2018г. в размер на 73,08 лева, за
периода от 01.08.2018г.- до 03.08.2021г. е 22,31 лева /тази сума касае ирелевантен период/;
-мораторната лихва върху главницата за месец Август 2018г. в размер на 201,14 лева,
за периода от 01.09.2018г. до 03.08.2021г. е 59,67 лева;
-мораторната лихва върху главницата за месец Септември 2018г. в размер на
158,62 лева, за периода от 01.10.2018г. до 03.08.2021г. е 45,75 лева;
-мораторната лихва върху главницата за месец Октомври 2018г. в размер на
428,51 лева, за периода от 01.11.2018г. до 03.08.2021г. е 119,85 лева;
-мораторната лихва върху главницата за месец Ноември 2018г. в размер на
100,48 лева, за периода от 01.12.2018г. до 03.08.2021г. е 27,28 лева.
С оглед на така установеното съдът счита, че искът по чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/03.07.2018г./ следва да бъде уважен изцяло.
В конкретния случай и след изменение на иска за изплащане на обезщетение за
извънреден труд за периода от месец август 2018г. до месец ноември 2018г., ищецът
претендира общата сума от 888,75 лева, от които: 201,14 лева - обезщетение за положен
извънреден труд през месец август 2018г.; 158,62 лева — обезщетение за положен
извънреден труд през месец септември 2018г.; 428,51 лева - обезщетение за положен
извънреден труд през месец октомври 2018г. и 100,48 лева - обезщетение за положен
извънреден труд през месец ноември 2018г.
Както беше посочен и по-горе, по делото не се спори относно заеманата от ищеца
длъжност в процесния период.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства, както и въз основа на
заключението на ССЕ се установява, че през 2018г. ищецът е положил извънреден труд в
общ размер на 297 часа, от които 95 часа – в почивни и празнични дни, които са били
заплатени от ответника по надлежния ред. от останалите 202 часа извънреден труд,
положени в работни дни. 96 часа са били компенсирани чрез платен годишен отпуск /12
дни/, като некомпенсирани останали 106 часа.
От тези 106 часа в настоящото производство се претендира обезщетението посочено
4
по-горе, касателно периода от месец август 2018г. до месец ноември 2018г., както следва: за
месец август 2018г. – 23 часа извънреден труд; за месец септември 2018г. – 15 часа
извънреден труд; за месец октомври 2018г. – 49 часа извънреден труд; за месец ноември
2018г. – 11 часа извънреден труд.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР - към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно разпоредбата на чл. 187 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/2018г./:
-ал. 1 - нормалната продължителност на работното време на държавните служители в
МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица;
-ал. 2 - за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при
специфични условия и рискове за живота и здравето, се установява намалено работно време;
-ал. 3 - работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –
подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период.
Определянето на 24-часова смяна е по изключение. Поради спецификата на дейността в
Медицинския институт на МВР може да се определя и 6-часова смяна. При работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
- ал. 4 - за държавните служители в МВР, извън тези по ал. 2 и работещите на смени,
се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват
служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
В конкретния случай, по делото не се спори, че ищецът е изпълнявал служебните си
задължения при ненормиран работен ден, т.е. в хипотезата на ал. 4 на чл. 187 ЗМВР към
релевантната редакция.
Съгласно чл. 187, ал. 5 ЗМВР /ред. ДВ, бр. 14 от 2015 г./ - работата извън редовното
работно време до 280 часа годишно се компенсира със: допълнителен платен годишен
отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в
почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден.
Съгласно ал. 6 - извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение.
Съгласно ал. 7 - извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
Съгласно ал. 9 - редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Действаща към релевантния момент е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда и
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън установеното работно време, режима на дежурство,
5
времето за отдих и почивките на държавните служители на МВР, която е в сила от
02.08.2016г. и е отменена с решение на ВАС от 10.12.2019г./.
В чл. 32 от подзаконовия нормативен акт е предвидено, че положеният труд извън
редовното работно време се компенсира при условията и в размерите, определени в ЗМВР,
както и че положеният труд извън редовното работно време не може да надвишава размера
за компенсиране, предвиден в чл. 187, ал. 5 ЗМВР, с изключение на случаите по чл. 187а, ал.
1 и 2 ЗМВР. За служителите, работещи на ненормиран работен ден, положеният труд извън
редовното работното време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен
отпуск съгласно чл. 189, ал. 1, т. 3 ЗМВР, като размерът на допълнителния отпуск се
определя със заповед на ръководителите по чл. 11.
Съгласно чл. 33 от същия подзаконов нормативен акт - възнагражденията за труд
извън редовното работно време се включват в месечното възнаграждение и се изплащат в
месеца, следващ отчетния период, при своевременно предоставяне на протоколите във
финансовите звена.
Макар, в ЗМВР в редакция към 2018г. и в посочения подзаконов нормативен акт
/релевантен към процесния период/ да са липсвали правила за компенсиране на положения
извънреден труд над нормата от 280 часа, то в този случай приложение следва да намери
общия закон – КТ. В разпоредбата на чл. 262 КТ изрично е предвидено, че извънредният
труд се компенсира чрез заплащане на допълнително възнаграждение, което обаче следва да
се изчислява по правилата на специалния закон – ЗМВР с 50 % увеличение върху основното
месечно възнаграждение съгласно правилото на чл. 187, ал. 6 /ред. към 2018г./.
С оглед на всичко изложено искът по чл. чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 6, вр. ал.
5, т. 1 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/03.07.2018г./ следва да бъде уважен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е
част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е установен
срок. Ищецът е полагал труд при подневно отчитане на работното време /въпрос, който не е
спорен между страните/, поради което заплащане на възнаграждение за извънреден труд се
дължи съгласно правилото на чл. 33 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. /действаща към
релевантния период/ - в месеца, следващ отчетния период, включени в месечното
възнаграждение. В конкретния случай, мораторната лихва се дължи от дата, следваща
изтичане на падежите за отделните месеци, поради което възраженията в тази насока на
ответника се явяват неоснователни.
Съгласно заключението на ССЕ - мораторната лихва върху главниците, считано от
първия ден на настъпване на забавата – първо число на месеца, следващ месеца, за който се
дължи възнаграждението, до датата на завеждане на исковата молба 03.08.2021г., е в размер
общо на 252,55 лева, както следва:
-мораторната лихва върху главницата за месец Август 2018г. в размер на 201,14 лева,
за периода от 01.09.2018г. до 03.08.2021г. е 59,67 лева;
6
-мораторната лихва върху главницата за месец Септември 2018г. в размер на
158,62 лева, за периода от 01.10.2018г. до 03.08.2021г. е 45,75 лева;
-мораторната лихва върху главницата за месец Октомври 2018г. в размер на
428,51 лева, за периода от 01.11.2018г. до 03.08.2021г. е 119,85 лева;
-мораторната лихва върху главницата за месец Ноември 2018г. в размер на
100,48 лева, за периода от 01.12.2018г. до 03.08.2021г. е 27,28 лева.
С оглед на горното искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищеца.
Ищецът доказва сторени разноски в размер 350 лева за адвокатско възнаграждение
съгласно представения договор за правна защита и съдействие /л. 265 от делото/. Съдът не
приема за основателно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което
разноските, сторени от ищеца следва да му бъдат присъдени изцяло.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК на ответника следва да бъдат възложени
разноските по уважения иск в размер на сумата от 350 лева, от които 50 лева - държавна
такса и 300 лева - разноски за експертиза.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР С., гр. С., ул. *** да заплати на В. В. К. ЕГН ********** с
адрес: гр. С., **** по предявените искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 187,
ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 ЗМВР /ред. ДВ бр. 55/03.07.2018г./ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми:
сумата от 888,75 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден
труд за периода от 01.08.2018г. до 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 03.08.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и мораторна лихва в
размер на 252,55 лева за периода от 01.09.2018г. до 03.08.2021г.
ОСЪЖДА ОД на МВР С., гр. С., ул. *** да заплати на В. В. К. ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 350 лева – разноски за адвокатско възнаграждение,
сторени в производството пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ОД на МВР С., гр. С., ул. *** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от 350 лева, включваща 50 лева - държавна
такса и 300 лева - разноски за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от същото на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8