РЕШЕНИЕ
№ 17596
гр. София, 27.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110136881 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 11.07.2022 г. и в открито съдебно
заседание на 03.10.2023 г., от В. А. В. против *******, с която е предявен осъдителен иск с
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 2500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на бездействие на лица, на
които ответника е възложил поддържането и ремонтирането на пътната и тротоарната
настилка в гр. (адрес), вследствие на което преминаването по протежението на ул. (адрес) в
участъка между улиците (адрес) и (адрес) било невъзможно, като соченият маршрут е
единствения, по който ищецът, бутайки в бебешка количка детето си И. А. В., може да
достигне бул. (адрес) и най-близката пешеходна пътека, ведно със законна лихва за забава за
периода от 18.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът живее в гр. (адрес), *****, от
2015 г., като от 19.12.2018 г. е вписан като адвокат и кантората му е регистрирана на същия
адрес. В. В. поддържа, че на 29.06.2019 г. придобил право на собственост върху описания
недвижим имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът заедно със
семейството си трайно живее в кв. (адрес), като състоянието на инфраструктурата в
квартала се влошавало непрестанно. В. В. поддържа, че от юни 2019 г. ******* издала
разрешения за строеж на поне четири жилищни сгради в района, поради което в квартала се
извършвали мащабни строителни дейности с тежкотоварна техника, камиони и кранове. В
исковата молба са изложени твърдения, че използваната във връзка с изграждането на нови
сгради техника нанася огромни щети по пътните платна, които са осеяни с огромни дупки.
Ищецът поддържа, че освен пътните платна и тротоарните площи са в окаяно състояние,
като на практика в квартала няма изградени тротоари, по които гражданите спокойно да се
придвижват пеш. В исковата молба са изложени твърдения, че на 19.08.2021 г. на В. В. му се
родило дете, от който момент ищецът започнал да среща все по-големи затруднения в
придвижването в кв. (адрес), тъй като не можел да се върви пеш с бебешка количка по
липсващите тротоари, а дупките по улиците били толкова големи, че преминаването през
тях с невръстното дето било невъзможно. В допълнение е отбелязано, че на малкото места
1
където има изградени тротоарни площи са налице огромни ями с хлътнали плочки, като
такова било състоянието и на тротоара срещу жилището на ищеца на кръстовището на ул.
(адрес) и ненаименувана улица налична в картите като (адрес). В исковата молба са
изложени твърдения, че по протежението на ул. (адрес) в участъка между улиците (адрес) и
(адрес) имало изкопани участъци от пътната настилка, които месеци наред не били
запълвани. Ищецът поддържа, че сочената улица била единствената, по която можел да
достигне до бул. (адрес) и най-близката пешеходна пътека където можел да се разхожда с
детето си. Ищецът поддържа, че дупките са непреодолими от сам човек и са изключително
опасни, тъй като при опит за преминаване през тях с детска количка се създава опасност от
преобръщане и нараняване на детето. В исковата молба са изложени твърдения, че за да
изведат детето си родителите трябвало да са заедно, тъй като сам човек не можел да
преодолее препятствията по пътя. Ищецът допълва, че многократно подавал сигнали до
******* за лошото състояние на пътищата и тротоарите в квартала, по които не били взети
никакви мерки, като на 07.07.2022 г. В. В. отново заснел с мобилния си телефон дупките на
пътното платно, които не били запълнени независимо от посещението на работници наети от
ответника в района. Ищецът поддържа, че съгласно Наредба за управление на отпадъците и
поддържане и опазване на чистотата на територията на *******, приета с Решение № 364 от
25.06.2015г. на Столичния общински съвет, задължение на ответника е да поддържа
общинските пътища – улици и тротоари в нормално състояние за ползване по
предназначение. В исковата молба са изложени твърдения, че причината улиците и
тротоарите в квартала да не могат да се ползват е бездействие от страна на служители на
******* по осъществяване на контрол за поддържане на чистотата в квартала и действия на
органи на ******* във връзка с безразборно издаване на разрешения за строеж. В резултат
на бездействията и действията на лицата, действащи от името и за сметка на *******,
ищецът в процесния период търпял неимуществени вреди, изразяващи се в изпитвани
чувства на онеправданост и потиснатост, тъй като В. В. заплатил изключително висок данък
за придобИ.е на имота си, ежегоден местен данък, както и други данъци и осигуровки, а не
можел дори да изведе детето си на разходка навън.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение за за недопустимост на
производството на основание чл. 126, ал. 1 ГПК, тъй като между страните по спора е налице
друг висящ спор с идентичен на настоящото дело предмет, а именно гр. д. № 36881/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 38 състав. По същество на
спора предявеният иск е оспорен като неоснователен, тъй като ответникът е взел всички
необходими мерки като стопанин на пътя за поддържане и осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, полага
непрекъснати грижи и предприема адекватни и бързи мерки за инфраструктурата в кв.
******. В подадения отговор са изложени твърдения, че след извършена справка във връзка
с посочените в исковата молба конкретни пътни участъци е установено, че в изпълнение на
сключен между ******* и (фирма) Договор № СОА19-ДГ-431/24.06.2019 г. многократно са
възлагани и извършени ремонтни дейности преди и в периода, за който ищецът претендира
обезщетение за неимуществени вреди. Процесуалният представител на страната оспорва
наличието на причинно-следствената връзка между твърдяното бездействие на служители
на ******* и твърдените от ищеца неимуществени вреди. В подадения отговор са изложени
твърдения, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на поддържаните в
исковата молба твърдения за претърпени болки и страдания в резултат на състоянието на
инфраструктурата в кв. *******. В допълнение е отбелязано, че по делото няма данни
относно психичното състояние на ищеца преди да започне да се предвижва в жилищния
комплекс и дали усещанията за тревожност и стрес са във връзка с изложените в исковата
молба твърдения относно състоянието на улиците и тротоарите в района. По изложените
съображение е направено искане предявеният иск да бъде отхвърлен, като сторените от
ответника разноски бъдат възложени в тежест на ищеца.
По допустимостта на предявения иск съдът намира следното:
Съдът при съобразяване на направеното от ищеца уточнение на исковата претенция
2
намира, че не е налице идентитет между производството по гр. д. № 36881/2022 г. по описа
на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 38 състав и настоящото дело.
Макар твърденията на ищеца касателно придобИ.ето на право на собственост върху
недвижим имот, находящ се в процесния квартал, семейното му положение и състоянието
на пътната и тротоарната настилка да са идентични, страната поддържа наличие на различни
фактически обстоятелства, в резултат на които търпи различни по вид неимуществени
вреди. Така в настоящия случай ищецът излага твърдения относно невъзможността да
достигне пеша с невръстното си дете по протежението на ул. (адрес) в участъка между
улиците (адрес) и (адрес) до бул. (адрес) където единствено разполага с възможност за
спокойна разходка, които не са предмет на производството по гр. д. № 36881/2022 г. СРС, 38
състав, както и че взетите от ответника на 07.07.2022 г. / т.е. след подаване на исковата
молба, по която е образувано гр.д. № 36881/2022 г. на СРС, 38 състав/, мерки за
отстраняване на повредите по пътя и прилежащия му тротоар са недостатъчни да приведат
участъка в състоянието, в което според ищеца следва да се намира. От своя страна
обстоятелствата предмет на производството по гр. д. № 36881/2022 г. СРС, 38 състав са
свързани с поддържани твърдения относно голямо замърсяване на площите в квартала, в
резултат на което В. В. непрестанно цапал обувките си и придобивал неугледен външен вид.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема следното:
Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата
и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети
пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги
възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. С т. 3 на
ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г./, са дадени задължителни указания на
съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.
Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради
свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50
ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на
вещта / в този смисъл и Решение № 367/12.05.2010 г. по гр. д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ ГО,
Решение № 177/ 25.10.2016г. по гр. д. № 1263/2016 г. на ВКС, ІІІ ГО, Решение №
309/04.06.2014 г. по гр. д. № 1354/2012 г. на ВКС, IV ГО./. Доколкото в случая съществува
техническа възможност за поддържане на тротоарите в годно техническо състояние, то
правната квалификация на претенцията срещу ******* е чл. 49 ЗЗД.
За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да
са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия
/бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена
им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие
/бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.
Улиците и прилежащите тротоари, които се намират на територията на ******* са
със статут на публична общинска собственост по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 ЗОС - имоти,
предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение,
определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на
собственика задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението
съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин / така Решение №
38/07.03.2018 г. по гр. д. № 2126/2017 г. на ВКС, IV ГО/. Съгласно разпоредбата на § 7, т. 4
от ПЗР на ЗМСМА общинските пътища, улиците, към които спада и прилежащият тротоар,
булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за
обществено ползване са общинска собственост. На Общината в качеството на собственик е
вменено, чрез оправомощени длъжностни лица от общинска администрация, организирането
и осигуряването на поддържането и чистотата на тротоарните площи, зелените площи и
алеи, изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, организирането на осветлението и
крайпътното озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните
3
територии. Следователно именно ******* отговаря за изправността, респ. обезопасяване и
сигнализиране на препятствия по тротоарните площи.
Поначало предмет на искове с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу Общината са
претърпени имуществени и неимуществени вреди възникнали в резултат на конкретно
вредоносно събитие свързано със състоянието на улиците и прилежащите им тротоари.
Обичайно такива събития са преминаване на автомобили през несигнализирани дупки на
пътното платно, увреждане на моторни превозни средства вследствие на паднали дървета,
спъване на пешеходци в неизправности по тротоарни площи, подхлъзване на непочистени
от лед пътища и др. подобни, в които случаи на доказване подлежи реализирането на
дадения инцидент, респ. какво е било състоянието на пътя към момента на настъпването му,
настъпването на конкретните твърдени от ищеца вреди и наличието на причинно-следствена
връзка между вредите и противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е
възложена работата по поддръжка на пътя.
В разглеждания случай ищецът поддържа, че търпи неимуществени вреди,
изразяващи се най-общо в неудовлетвореност от заобикалящата го градската среда в ж.к.
******* и по-конкретно невъзможността да достигне с невръстното си дете по
протежението на ул. (адрес) в участъка между улиците (адрес) и (адрес) до бул. (адрес) и
най-близката пешеходна пътека, и неудовлетвореността му от комуникацията с
представители на ответника във връзка с редица подадени сигнали за наличие на
неизправности по пътя, като въпреки многократно подадените от ищеца жалби с взетите от
ответника на 07.07.2022 г. мерки соченият пътен участък не е приведен в годно състояние.
По делото не са наведени твърдения за настъпили конкретни събития, в резултат на които е
увредено здравето било на ищеца, било на членове на семейството му, или са повредени
вещи собственост на ищеца – автомобил или детска количка, а страната поддържа, че търпи
негативни емоции вследствие на състоянието на сочения пътен участък и обстоятелството,
че ответникът независимо от множеството подадени сигнали не взел мерки за отстраняване
на всички дупки по трасето.
Отрицателните психически изживявания могат да бъдат предизвикани от най-
различни събития включително и такива, които не са свързани с непосредствено засягане на
личността на ищеца. Следователно не е невъзможно дадено лице да изпитва психически
страдания в резултат на събития от заобикалящата го действителност ( например чувство на
тъга породено от новина за военен конфликт или природно бедствие, довело до загуба на
човешки живот, чувство на неудовлетвореност свързано с дадено събитие от обществения
живот и др. подобни). Принципът на справедливост по чл. 52 ЗЗД определя не само
размерът на обезщетението за неимуществени вреди, произлезли от непозволено увреждане,
а и естественото и характерът на страданието, за които се присъжда такова обезщетение. От
изложеното следва, че не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо
състояние на човека представлява неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а
само тези неимуществени вреди, които справедливостта изисква да бъдат възмездени.
Негативните психически изживявания, породени от недобре развитата инфраструктура и
продължителния период от време необходим за отстраняване на констатирани повреди на
пътя и др. подобни, макар по същество легитимни, не подлежат на възмездяване на
плоскостта на деликтната отговорност, а се преодоляват чрез упражняване на политическите
права разписани в чл. 10 и чл. 12 от Конституцията, тъй като развитието на градската среда е
резултат именно от взети политически решения за управлението на града, разходване на
средства за реализиране на заложените цели и осъществяване на контрол върху
изпълнението на проектите. В допълнение ищецът е взел решение да закупи недвижим имот
в развиващ се район на града, което обстоятелство предполага неминуемо сблъскване с
редица неудобства от битов характер свързани с изграждане на нови жилищни и
административни сгради, и прилежащата им инфраструктура, с които неудобства страната е
била запозната след като продължителен период от време живяла в жилището, находящо се
в кв. *******, преди да придобие право на собственост върху него. Предвид изложеното
съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
4
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да
бъдат възложени сторените по делото съдебни разноски в размер на 450 лева, от които
сумата в размер на 350 лева внесен депозит по допуснатата съдебно-психологична
експертиза и сумата в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение
на процесуалния представител на страната изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8
ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.
(адрес), против *******, БУЛСТАТ *****, с адрес в гр.(адрес), осъдителен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, за сумата в размер на 2500 лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на бездействие на лица, на
които ответника е възложил поддържането и ремонтирането на пътната и тротоарната
настилка в гр. (адрес), вследствие на което преминаването по протежението на ул. (адрес) в
участъка между улиците (адрес) и (адрес) било невъзможно, като соченият маршрут е
единствения, по който ищецът, бутайки в бебешка количка детето си И. А. В., може да
достигне бул. (адрес) и най-близката пешеходна пътека, ведно със законна лихва за забава за
периода от 18.02.2022 г. до окончателно погасяване на вземането.
ОСЪЖДА В. А. В., ЕГН **********, със съдебен адрес в (адрес), да заплати на
*******, БУЛСТАТ *****, с адрес в гр. (адрес), на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 450 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на (фирма), ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление в гр. (адрес), в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника *******.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5