Решение по дело №143/2019 на Административен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е № 122

 

гр. Сливен, 13.09.2019 г.

 

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

ЧЛЕНОВЕ: ИГЛИКА ЖЕКОВА

ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА

 

при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора Христо Куков като разгледа докладваното от съдия Бозукова КАНД № 143 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр.счл. 208 и сл.от АПК

.

С Решение № 61/17.06.2019г., постановено по АНД № 34/2019 г. по описа на Районен съд –Нова Загора е изменено Наказателно постановление № 48/22.10.2018 г. на директора на Регионална инспекция по околна среда и водите - Стара Загора, с което на „Водоснабдяване и канализация – Сливен" ООД, на основание чл. 200, ал. 1, т. 2 от Закона за водите е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение по  чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, като е намален размера на наложеното наказание „имуществена санкция“ на 2000 лева.

Горното решение е обжалвано от "Водоснабдяване и канализация – Сливен“ ООД. В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Нова Загора е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд и отмени НП.

В съдебно заседание касационния жалбоподател се представлява от адв.С. Р. ***, който поддържа жалбата. Изтъква, че нарушението неправилно е квалифицирано като такова по чл.48 ал.1 т.11 от ЗВ.

Ответникът по касационната жалба – Регионална инспекция по околната среда и водите - Стара Загора се представлява от гл.юриск. И. С., която оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение и излага съображения в подкрепа на твърденията си.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл.211, ал.1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима.Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

На 02.08.2018 г. е извършена проверка на място във връзка със задължителен емисионен контрол на отпадъчни води, зауствани от градската пречиствателна станция за отпадъчни води на гр. Нова Загора, експлоатирана от „В и К - Сливен“ ООД. Взета била една водна проба, съгласно Разрешително за заустване на отпадъчни води № 33140086/30.08.2010 г. като направените физико-химични анализи на взетата проба показали превишение на индивидуалните емисионни ограничения, въведени с разрешителното за заустване по показател БПК5 – 32мг/л при ИЕО-25 мг/л, както и по показател ХПК – 134мг/л при ИЕО – 125 мг/л.

За така констатираното нарушение бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 48 от 31. 08. 2018г., в който е вписана като нарушена разпоредбата на  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ, според която водоползвателите - титуляри на разрешителни имат задължение да изпълняват условията по издадените им по реда на ЗВ разрешителни.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД, със седалище на управление – гр.Сливен, ул."Шести септември" № 27, на основание чл. 200, ал.1, т. 2, от Закон за водите /ЗВ/, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за нарушение по  чл. 48, ал.1, т.11 от ЗВ.

За да измени процесното НП, районният съд е приел, че посоченото в него нарушение е осъществено, доказано е от събраните по делото доказателства и е съставомерно по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ, случаят не може да се квалифицира като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, но АНО не се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН и е наложил санкция в необосновано висок размер, поради което РС Нова Загора изменил НП, като намалил наложената санкция до предвидения в чл.200 ал.1 т.2 от ЗВ минимум от 2000 лева.

Решението на РС Нова Загора е валидно, допустимо и правилно. Изводите на Районния съд, че по делото е установено извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение, са правилни.

Видно от събраните пред първата съдебна инстанция писмени доказателства, санкционираното административно нарушение от фактическа страна е неспазване на условието „Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване“ в Разрешителнотоза заустване на отпадъчни води № 33140086/30.08.2010 г., последно актуализирано с решение № РР-1100/19.01.2011 г., а именно показателите БКП5 и ХПК. Следователно, извършеното и установено по безспорен начин от доказателствата деяние се изразява в бездействие, съставляващо неизпълнение на задължение, вменено с издаденото в полза на "Водоснабдяване и канализация - Сливен" ООД Разрешително. Задължителността на всички условия на разрешителното е посочено в нормата на  чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите, която коректно е посочена в процесния случай, доколкото поддържането на показателите БПК5 и ХПК в определени граници е вменено с цитиранато разрешително, титуляр на което е именно касационния жалбоподател.С разпоредбата на  чл. 48, ал.1, т. 11 от Закона за водите на водоползвателите на титуляри на разрешителни е вменено задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда.За неизпълнение задълженията по издаденото разрешително е предвиден изричен състав на административно нарушение, поради което същото правилно е квалифицирано от АНО по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ. Съгласно този текст от закона, юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното се санкционира се с имуществена санкция в размер от 2000 лв. до 10000 лева.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния съд, с което е изменено НП,  е правилно, постановено при правилно приложение на материалния закон и като такова следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр.счл. 221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛАРешение № 61/17.06.2019 г., постановено по АНД № 34/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: