Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 20.10.2015
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесети
октомври две хиляди и петнадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1009 по описа за 2015 година,
Производство
по реда на член 4, ал.1 от ЗЗДН.
ИЩЦАТА Р.Х.Х.
с ЕГН ********** *** твърди, че ответникът е неин баща като родителите й били
разделени от 1997г. и разведени от 2000г., като от раздялата им молителката
живеела с майка си В.ч.. С ответника преустановили контакти до раждането на
детето Р.. След като баща и дъщеря възстановили отношенията си, случвало се
молителката да дава на баща си личния си автомобил, за да може последния да си
свърши някаква работа с него. На 24.09.2015г. Х. отново поискал автомобила, но получил отказ, тъй като
спирачната му уредба не била изправна. Ответникът се ядосал от отказа, обадил
се на ищцата по телефона и псувайки я заявил, че така или иначе ще дойде да
вземе колата. Около 17.00 часа на 24.09.2015г. ответникът звъннал на ищцата да
слезе пред блока и да носи ключовете на автомобила. Х. слязла, но отново
отказала да предостави вещта докато не бъде ремонтирана и годна за безопасно
движение по пътищата, заявила че ще даде колата друг ден, след съответния
ремонт. При отказа на ищцата, ответникът заплашил, че ще счупи автомобила като
заявил, че той няма да си свърши работа, но и дъщеря му няма да има кола.
Ищцата се прибрала и още като влязла в жилището си – апартамент, чула звук от
счупване на стъкло. Изтичала до терасата и видяла, че ответникът е счупил
задното стъкло на автомобила, като продължавал да хвърля камъни по предното
ляво и предното обзорно стъкло. Не сочи дали последните две стъкла са счупени.
детето и майката на ищцата чули звуците от счупването на стъклата. След като
хвърлил камъните, ответникът се обърнал и си тръгнал. Молителката веднага
излязла пред блока и позвънила на 112. Оттогава се страхувала и притеснявала
дали баща й няма да отиде в дома й и дали няма да нарани нея, детето и майка й.
Моли съда да издаде заповед за налагане на
защитни мерки по член 5, ал.1 от ЗЗДН спрямо ответника Х.Н.Х. като сочи, че не
желае последния да се обажда по телефона, да посещава мястото, на което живее и
мястото на което работи. Желае заповедта да бъде издадена и спрямо пострадалите
лица: Р.Н.Р. – малолетно дете на ищцата и В.Р.Ч. – майка на ищцата,
конституирани от съда по реда на член 12, ал. 2 от ЗЗДН.
Ответникът Х.Н.Х.
с ЕГН ********** *** оспорва иска по отношение на детето и бившата си съпруга.
по отношение на ищцата сочи, че действително е счупил стъклата на автомобила,
излага факти за имуществените взаимоотношения между него, дъщеря му и бившата
му съпруга, които не са относими към търсената защита по ЗЗДН.
НЕ ИЗРАЗЯВА
конкретно становище по въпроса дали е налице домашно насилие по смисъла на
ЗЗДН.
Съдът, като
обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, намира за
установено следното:
Легално
определение за понятието „домашно насилие” е дадено в член 2 от ЗЗДН, съгласно
който, домашно насилие е всеки акт на физическо или психическо насилие,
извършено спрямо лица, които се намират които се намират или са били в семейна
или родствена връзка. По делото не се спори и се установява от представените
удостоверение за раждане и удостоверения за раждане, че ответникът е баща на
ищцата, респективно – дядо на малолетното й дете, а другото пострадало лице е
майка на ищцата. не се оспорва твърдението, че родителите на ищцата са бивши
съпрузи.
Ищцата твърди,
че на 24.09.2015г. ответникът, след възникнал между двамата спор за
предоставянето му, е счупил с камък три от стъклата на личния й автомобил.
Сочи, че действието е извършено след като е тръгнала да се прибира в дома си.
Ответникът не оспорва този факт и съдът го приема за доказан. Сочи, че
малолетното й дете и майка й са чули чупенето на стъклата и заради това също са
пострадали от акта на насилие. От значение за осъществяване на състава за
извършено домашно насилие е установяване на факта налице ли е деяние, описано в
член 2 от ЗЗДН или не. Следователно, в настоящия случай е необходимо да се
установи има ли осъществено физическо и психическо насилие на посочената дата и
в какво се е изразявало същото. Всички други твърдения от страните, касателно
обстоятелствата около събитието са без всякакво правно значение и не следва да
се обсъждат. Като единствено доказателство за твърдяното домашно насилие е
представена декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗД, в която горните факти са
посочени. По делото съдът е назначил социален доклад въз основа на който не
може да се направи несъмнен извод, че детето е станало свидетел на твърдяното
насилие, фактът е отразен според описанието на майката без социалния работник
да се е уверил лично.
Въз основа на
така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи от правна страна:
Доказаната
между страните сватовска връзка, обуславя легитимацията им на страни в това
производство, съответно като ищец, ответник и пострадали лица по молбата. На
това основание, а и доколкото молбата по ЗЗДН се явява подадена в рамките на
законоустановения преклузивен едномесечен срок от датата на заявения в нея акт
на домашното насилие, производството се явява процесуално допустимо.
Към молбата е
приложена и изискуемата се по реда на член 9, ал. 3 от ЗЗДН декларация, в която
ищцата е декларирала, че на 24.09.2015г. ответникът е упражнил психическо
насилие срещу нея и двете пострадали лица. Датата на акта на насилие е
декларирана от ищцата, както и самото му проявление, а именно – „счупи стъклата
на колата ми“. Видно и от съдържащите се в нея реквизити, декларацията има
значение на доказателство за заявените с нея факти, което при липса на други
доказателства, следва да бъде съобразено от сезирания съд при преценка за
основателността на молбата, но само ако описаното в нея съответства на
посочената в закона дефиниция да извършено домашно насилие. С това си
съдържание, процесната декларация не може сама по себе си да се ползва като
доказателство за осъществено домашно насилие, доколкото трошенето на стъкла
само по себе си не е акт на физическо или психическо насилие, от описанието в
молбата става ясно, че не е било насочено към личността на ищцата с цел
осъществяване на психически тормоз, а е извършено във връзка с възникналия
между баща и дъщеря имуществен спор и спор за ползването на автомобила. Ищцата
разполага с други правни възможности да защити правата си във връзка с
увредения автомобил, но ЗЗДН не е измежду тях.
За да се
предостави защита на определено лице, трябва да се изследва въпросът дали по
отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие, по
смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В случая няма основание и доказателства, за да се
приеме, че спрямо молителката са били извършени действия, които биха могли да
се квалифицират като домашно насилие. В молбата не се сочи за извършено
физическо насилие спрямо нея от страна на посочения ответник, а съдът не може
да квалифицира като психическо насилие псуването по телефон, заплахата, че
колата ще бъде повредена и последващото й повреждане, тъй като се касае за вещ,
а не за личността на ищцата. Изложените в молбата основания също не наличие на
акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 ЗЗДН, за да се издаде заповед за
защита спрямо молителката. Още на по-малко основание съдът може да издаде
заповед за защита спрямо малолетното й дете и майка й, към чиято личност
никакви действия на ответника не са били насочени. Законът приема, че ако дете
е станало свидетел на домашно насилие спрямо друго лице, то самото дете е
пострадало то психическо насилие, но в конкретния случай думите и действията на
бащата биха могли да са предмет на друг вид защита, защото не могат да се
квалифицират като акт на домашно насилие. Имуществените спорове, споровете за
ползване на вещ, както и повреждането на вещ, каквато автомобилът представлява,
не може да се квалифицира като домашно насилие или психически тормоз. Законът
за защита от домашно насилие не урежда отношенията на лицата относно
собственост на вещи или ползването им и не е създаден да регулира имуществени
права или отговорност за вреди от деликт: дали молителката ще предостави
автомобила си или баща й е дал средства за този автомобил, кой как ще го
ползва, носи ли отговорност бащата за повредите и каква и т.н. Психическият
дискомфорт, който ищцата твърди, че е изпила от повредената и вещ не може да се
квалифицира като домашно насилие и не установява конкретно извършено действие
от страна на ответницата, обуславящо нужда от защита по ЗЗДН. За защита от
думите и действията на ответника законите са предвидили друг ред, като не е в
правомощията на съда да посочи на ищцата реда, по който може да защити правата
си.
Поради
изложеното съдът приема, не са налице предпоставките, при които законът
предвижда мерки за закрила срещу домашно насилие. Съдържанието на декларацията
по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН, която е единствено доказателство за твърдения акт на
насилие не съдържа действие, което може да се квалифицира като домашно насилие,
поради което молбата следва да се отхвърли.
Съобразно
изхода от спора и на основание член 11, ал. 3 от ЗЗДН, ищцата следва да бъде
осъдена да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на 30.00 лева.
Ответникът не
претендира и не е доказал разноски в процеса.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата на Р.Х.Х. с ЕГН ********** *** срещу Х.Н.Х. с ЕГН ********** ***, за
постановяване на мерки за защита по ЗЗДН по отношение на Р.Х.Х. с ЕГН **********,
малолетното дете Р.Н.Р. с ЕГН ********** и В.Р.Ч. с ЕГН ********** по повод
извършен спрямо тях акт на домашно насилие на 24.09.2015г., чрез счупване с
камък на три стъкла на лек автомобил, като НЕОСНОВАТЕЛНА и НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Р.Х.Х.
с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на КРС, държавна такса в размер на
30.00 (тридесет) лева, на основание член 11, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив, в 7-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
АГ.