№ 165
гр. Пазарджик, 06.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500640 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
На второ повикване в 10:45 ч. се явиха:
За жалбоподателя МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ - ПАЗАРДЖИК АД законен представител не се явява. Явява се
пълномощникът му адвокат С.Н. В.. Представя договор за правна защита и
съдействие и за настоящата инстанция.
Ответник СН. Н. К., редовно призована, не се явява. Не се явява
процесуалния й представител адвокат Д.Т. М..
Съдът докладва постъпила молба от адв. М., в която заявява, че не
може да присъства в днешното съдебно заседание, тъй като е извън РБ. Сочи,
че ако ответната страна е редовно призована и няма процесуални пречки се
моли да бъде даден ход на делото, като се поддържа жалбата и всички
приложени доказателства към нея. Моли се да се постанови решение, с което
да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Моли се за присъждане на разноски във въззвната
инстанция съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.
Адв. В. – Да се даде ход на делото.
1
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №592 от 09.07.2021г., постановено по гр.д.
№20215220100914/2021г. по описа на РС- Пазарджик е признато за незаконно
и отменено уволнението на ищцата С.Н. К. Ч., ЕГН ********** от
гр.Пазарджик, ул.“Ком“ №7, ет.3, със Заповед №18/26.02.2021г. на
Изпълнителния директор на дружеството ответник- „МБАЛ- Пазарджик“ АД-
гр.Пазарджик, ЕИК *********.
Възстановена е С.Н. К. Ч. на длъжност „Председател ТЕЛКК“ в звено
ТЕЛК- 2 състав, в „МБАЛ- Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик.
Осъдена е “МБАЛ- Пазарджик АД- гр.Пазарджик, да заплати на С.Н. К.
Ч. обезщетение за оставането й без работа в резултат на уволнението за
период от един месец /01.03.2021г.- 31.03.2021г./ в размер на 2080лв., като е
отхвърлен иска за разликата над 2080лв. до 2200лв.
Определена е държавна такса в размер по 50лв. за всеки един от двата
неоценяеми иска, като е осъден „МБАЛ- Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик, да
заплати по сметката на РС- Пазарджик сумата 183,20лв., представляваща
държавна такса.
Осъден е „МБАЛ- Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик, да заплати на С.Н.
К.Ч. сумата от 682,13лв, представляващи разноски по делото.
Осъдена е С.Н. К.Ч. да заплати на „МБАЛ- Пазарджик“ АД-
гр.Пазарджик, сумата 17,87лв., представляваща разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от адв.С.В. от АК-
Пазарджик, в качеството му на процесуален представител на „МБАЛ-
Пазарджик“ АД- гр.Пазарджик, представлявано от Изпълнителния директор
д-р К.М.Т..
2
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно.
В тази връзка се визира, че в конкретния казус, материалноправния
въпрос е за правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
работник, който е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст без оглед на други обстоятелства.
Твърди се, че в случая, прекратяването на трудовия договор на
посоченото в заповедта основание е обективно и безвиновно, което
предпоставя необходимост работодателя да докаже единствено, че
работникът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст
след сключване на трудовото правоотношение.
Приема се, че това е доказано по един категоричен и безспорен начин от
писмените доказателства приложени по делото.
Сочи се, че самата ищца твърди, че е придобила правото си на пенсия,
като моли да бъде назначена отново на работа и новия й трудов договор е
сключен след като същата е придобила право на пенсия.
Счита се, че съдът е следвало да стигне до други правни изводи, а
именно, че издадената заповед от Изпълнителния директор на „МБАЛ-
Пазарджик“ АД е правилна и законосъобразна.
Относно претенцията за изплащане на обезщетение се приема, че с
оглед неоснователността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, същата е
неоснователна.
Визира се, че в мотивите си съдът си противоречи, като един път
твърди, че ищцата следва да докаже това свое твърдение, следователно
приема, че то не е доказано по категоричен и безспорен начин, а после
твърди, че най- вероятно същата е останала без работа за съответния период
от време.
Сочи се, че претенцията в размер на 2200лв. е посочена с допълнение
към исковата молба и в нея е посочено правното основание чл.222, ал.1 от КТ,
кат опри тази хипотеза се дължи обезщетение на работника или служителя,
когато същия е уволнен на основания точно посочени в цитирания член от
3
КТ, а в конкретния казус уволнението на ищцата е на друго правно основание,
което няма нищо общо с хипотезата на чл.222, ал.1 от КТ.
Предвид на това се приема, че съдът е следвало да отхвърли изцяло
претендираното обезщетение.
Твърди се, че съдът е следвало да постанови неприсъствено решение, на
основание хипотезата на чл.238, ал.2 от ГПК.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови друго
с което се отхвърлят предявените искове.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна в процеса- С.Н. К. Ч., чрез пълномощника й адв.Д.М..
В същият се твърди, че обжалваното решение е правилно, обосновано и
законосъобразно, като подадената въззивна жалба е неоснователна.
Сочи се, че процедурата по издаване на заповедта е незаконосъобразна,
поради това, че не е сформирана ТЕЛК комисия да определяне на
заболяването. Липсва разрешение на Инспекцията по труда, когато са налице
предпоставките на чл.333, ал.1 от КТ, както и липсва мнение на ТЕЛК, в
случаите на трудоустрояване и заболяване по Наредба №5, което води до
нарушаване на предварителната закрила по чл.344, ал.1 от КТ и съгласно
чл.344, ал.3 от КТ е основание за отмяна на уволнението без да се разглежда
спорът по същество.
Твърди се, че в хипотезата на чл.333, ал.1 от КТ бездействието на
уволненото лице при издаване на заповедта за уволнение е ирелевантно
спрямо разпределението на доказателствената тежест в процеса.
Работодателят е този, които следва да извърши проверка и да събере данни и
доказателства за това дали работникът или служителя, когото желае да
уволни се ползва с някоя от изчерпателно изброените от закона закрили.
Визира се, че след като не е представено доказателства по делото за
датата на пенсиониране от работодателя в първа инстанция се счита, че дори
и да бъде представено такова пред въззивния съд, то не следва да бъде ценено
с оглед разпоредбите на ГПК, тъй като въззивната инстанция не събира
доказателства.
4
Счита се, че това е също процесуално нарушение, което е
самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Искането е да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли се за присъждане на разноски за въззивната инстанция, съобразно
приложен договор за правна защита и съдействие.
С въззивната жалби и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.
Адв. В. – Поддържам въззивната жалба. Нямам доказателствени
искания.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
Адв. В.: - Ув. окр. съдии, моля да уважите въззивната жалба, като
считам, че така постановеното решение на първоинстанционния съд е
неправилно, незаконосъобразно и неоснователно и моля същото да бъде
отменено. Моля за срок за писмени бележки. Моля и за присъждане на
разноски.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
Дава възможност на адв. В. за представяне на писмени бележки в срок
до 08.10.2021 г. с препис за другата страна.
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
17.10.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:48
5
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6