№ 98091
гр. София, 10.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20241110136315 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № ****** от 17.06.2024г., подадено от
***********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 418 ГПК вр. чл. 145 вр. чл. 143, ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА) срещу адв. К. М. К. за сумата от 815 лв., включваща сумата
от 780 лв., представляваща наложена глоба с решение от 28.09.2023г. по
дисциплинарно дело № **/2023г. на Дисциплинарния съд при САК и сумата
от 35 лв. – разноски по делото. Със заявлението е представен документ –
Решение № ДД № **/2023г. на Дисциплинарния съд при САК с отбелязване от
Председателя на Дисциплинарния съд, че същото е влязло в сила на
19.10.2023г.
По така направеното искане съдът намира следното:
В случаите, в които се иска издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК съдът следва да провери дали документът
е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
срещу длъжника (чл. 418, ал. 2, изр. 1 ГПК), а когато според представения
документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнение на
насрещно задължение или настъпване на друго обстоятелство, изпълнението
на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат
удостоверени с официален или изходящ от длъжника документ (чл. 418, ал. 3
ГПК).
В разглеждания случай съдът намира, че представеното със заявлението
Решение № ДД № **/2023г. на Дисциплинарния съд при САК не удостоверява
вземане на заявителя срещу длъжника за претендираните вземания, доколкото
не са представени доказателства за връчване на решението на наказания
адвокат, респ. друг изходящ от него документ, който да доказва настъпване на
изискуемостта на вземането след изтичане на срока за обжалването му.
Поставеният от органа, издал решението печат за влизането му в сила, който
удостоверява изгоден за издателя си (заявителя) факт, не представлява
официален документ по смисъла на чл. 418, ал. 3 ГПК. По отношение на
1
претендираните разноски пък не е представен документ, от който да е видно,
че същите не са внесени в едномесечния срок по чл. 143, ал. 2 ЗА, което е
предпоставка за принудителното им изпълнение по реда на чл. 418 ГПК.
За пълнота следва да се посочи и че от представения със заявлението
документ – Решение от 28.09.2023 г. не може да се определи по еднозначен
начин какъв е размерът на претендираното вземане за наказание „глоба“.
Наказанието е наложено „в размер на една МРЗ“, който не е определяем при
положение, че не е посочено коя е релевантната към определяне на този
размер МРЗ – дали това е МРЗ за 2022г., когато се твърди да е извършено
нарушението, за 2023г., когато е наложено наказанието или някакъв друг
момент, предвид обстоятелството, че стойността на минималната работна
заплата за тези години е различна. С оглед изложеното не може да се приеме и
че документът, въз основа на който се иска издаване на заповед по реда на чл.
418 ГПК, от формална страна удостоверява претендираното вземане.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № ****** от 17.06.2024 г., подадено от
***********, за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по реда на чл. 418 ГПК вр. чл. 145 вр. чл. 143, ал. 2 от Закона за
адвокатурата срещу адв. К. М. К. за сумата от 815 лв., включваща сумата от
780 лв., представляваща наложена глоба с решение от 28.09.2023г. по
дисциплинарно дело № **/2023г. на Дисциплинарния съд при САК и сумата
от 35 лв. – разноски по делото.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2