РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Шумен, 20.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Гражданско дело №
20213600100339 по описа за 2021 година
Предявена е искова претенция с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86 ал.1
от ЗЗД от М. КР. АЛ. срещу "ГАРАНЦИОНЕН ФОНД" гр.София за заплащане на сумата от
30000 лв.
Ищецът М. КР. АЛ. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител КР. АЛ. Н., ЕГН ********** и двамата от гр. Ш... излага, че на 17.07.2020г.
около 16:00 часа в гр.Ш..., в района на кръстовището с ул. „И...“ настъпило ПТП между
неизвестен л. а. и ищеца като в пряка причинно[1]следствена връзка с настъпилото ПТП,
ищеца претърпял средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и счупване на
горния край на лявата лъчева кост. Съгласно представените медицински документи още
същия ден на 17.07.2020г. ищецът бил откаран в Спешното отделение на „МБАЛ – Шумен“
АД, където след проведени изследвания и ехография била установена фрактура на лявата
лакътна става. Поставена била гипсова лонгета на лявата лакътна става за 3 седмици и бил
насочен към домашно лечение. От представените документи, събрани в хода на досъдебното
производство - Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1038-310, по описа
на ОД на МВР - Шумен, Сектор „Пътна полиция", било видно че механизмът за настъпване
на процесното ПТП бил следният: На 17.07.2020г. в гр. Шумен около 16:00 часа неизвестен
автомобил с неизвестна марка, цвят и водач, движейки се по път с предимство удря
движещия се по пътя без предимство велосипедист - ищецът М.А., с л е д което напуска
местопроизшествието“. Във връзка с това ПТП и негативните последици от същото било
образувано досъдебно производство ДП № 700/2020г. по описа на РУ Шумен, като към
настоящия момент същото е спряно на осн. чл. 244, ал.1, т. 2 от НПК, поради невъзможност
1
да бъде открит извършителят на инкриминираното деяние. Ищецът счита, че отговорността
за посоченото ПТП е на водача на неустановения л. а., който в разрез с правилата за
движение по пътищата, а именно при ясно време, ясна видимост, суха пътна настилка, без да
се увери, че няма да създава опасност за останалите участници в движението по пътищата,
особено по отношение на най-уязвимите - дете велосипедист, какъвто е настоящият случай
управлява МПС и реализира ПТП, при което по непредпазливост причинява телесни увреди
на ищеца. Ищецът имал качество на пострадало лице по смисъла на чл. 478, ал. 1 от КЗ, и
доколкото извършителят, неговото МПС, съответно марка, модел и регистрационен номер,
били неидентифицирани, същият е предявил писмена молба /уведомление/, основана на чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ пред „Гаранционен фонд“ за изплащане на обезщетения по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при спазване на
разпоредбата по чл. 380, ал. 1 от КЗ. На 06.11.2020 г. ищецът завел извънсъдебна претенция
до „Гаранционен фонд“ с в х . № 24-01 -588/06.11.2020г., като в резултат на същата била
образувана щета № 20210279/06.11.2020г., по която била проведена кореспонденция (писмо
с изх. № 24-01-588 от 10.11.2020 г. и писмо от 16.11.2020г.) с искане на допълнителни
документи, с които ищецът не разполагал. Допълнително, с писмо с изх. 24-01-588 от
28.01.2021 г. „Гаранционен фонд“ отказал изплащане на обезщетение по образуваната щета
№ 20210279/06.11.2020г., поради което и на осн. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за ищецът се явявал
правен интерес да предяви настоящата съдебна претенция за изплащане на обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и
претърпян шок и ужас от настъпилото събитие. Заявява, че и към датата на подаване на
исковата претенция „Гаранционен фонд“ не бил определил и изплатил обезщетение на
същия. Излага, че съгласно установената съдебна практика, обективирана в Решение
№167/30.01.2020 по дело №2273/2018, по описа на ВКС, 2 -ро ТО относно дължимата лихва
и начален период, от който същата се дължи, като законна лихва следва да се дължи на
основание чл.429, ал.З от КЗ от дата на депозиране на извънсъдебната претенция -
06.11,2020г. до окончателното й изплащане, което представлява законната лихва, която
дължи самият застрахован, както и законна лихва съгласно чл. 497, ал.1, т.1 от КЗ
„Гаранционен фонд“ дължи и законната лихва за забава върху размера на застрахователното
обезщетение (главница и лихва по чл. 429, ал. 3 от КЗ), ако не го е определил и изплатил в
срок считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3 от КЗ, а именно от 27.11.2020 г., до окончателното й
изплащане, поради което ответникът дължал веднъж законната лихва, дължима от виновния
водач /застрахования/, както и законна лихва за собствената си забава да определи и изплати
застрахователно обезщетение на пострадалото лице. Ищецът получил телесни увреждания в
резултат на претърпяното ПТП на 17.07.2020 г. в гр. Ш., чийто характер е травматичен, а
медико[1]биологичната характеристика е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, изразяващо се в затрудняване на функцията на горен ляв крайник за срок около 30
дни. Поставена била гипсова лонгета за срок от 3 седмици и бил изписан за домашно
амбулаторно лечение. Претърпял болки с умерен интензитет за около една седмица, след
което интензитетът на болките е намалявал до около 1 – 1,5 месеца. Контузията на главата
2
причинила болки и страдания, а счупваното на левия горен крайник е причинило трайно
ограничение на движенията му за около 1,5 - 2 месеца. С оглед полученото увреждане и
локализацията на травмата се сочи и, че към датата на ПТП е все още в период на израстване
на тялото и костите, поради това и болките и страданията, които е търпял, търпи и ще
продължава да търпи са с голям интензитет. Пострадалият изживявал изключително тежко
този период на възстановяване, тъй като преди катастрофата той активно се е движил,
играел е и имал живот на едно нормално 10-годишно момче, а случилото се отразило силно
негативно на детската му психика. Травмите били причинили неудобства при носене на
гипсовата имобилизация за 3 седмици, помощ от близки при обличане и тоалет, и
невъзможност да извършва ежедневните си дейности, да помага у дома и да играе с други
деца. Всичко това променило ищеца, тъй като до момента на въпросното ПТП, той бил едно
борбено, активно и силно момче, а след инцидента станал по[1]уязвим, по-неуверен и по-
несигурен в своите възможности. Наблюдавала се промяна в поведението му – станал по
избухлив, сприхав, плачлив, избягвал да се връща към спомена за въпросния инцидент.
Отказвал да играе с други деца. При него се наблюдавало наличие на високо ниво на
тревожност, страх и безпокойство, повишено ниво на страхови очаквания, че във всеки
момент ще се случи нещо лошо, бързо се разстройвал и бил емоционално крехък. Ето защо
моли да бъде осъден ответника да му заплати обезщетение за претърпени неимуществени
вреди в размер на 30000 лева и законната лихва, считано от 06.11.2020 г..
Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва заявената претенция
по основание и размер. Намира, че единствената причина за настъпването на процесното
ПТП е поведението на ищеца. В случай, че бъде прието, че вина за процесното ПТП няма
единствено ищецът, ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на М.А.,
който е отнел предимството на правомерно движещият се неизвестен лек автомобил, поради
което е станал причина за настъпване на процесното ПТП. Оспорва изцяло претенцията за
лихва от 06.11.2020 г. и за законна лихва от 27.11.2020 г. Счита, че Фондът не е изпаднал в
забава. Излага, че „Гаранционен фонд“ не е деликвент, не бил застраховател и не изплащал
обезщетения по силата на договор, а изпълнявал едно чуждо задължение, като изплаща
обезщетения по силата на закона, при определени в него случаи и след изпълнението на
специална процедура. Във връзка с процесното ПТП е образувана щетата, по която
„Гаранционен фонд“ се е произнесъл и отказал изплащането на обезщетението. Оспорва и
претенцията за присъждане законна лихва върху претендираната сума, както и
претендираните лихви за забава, като оспорва и началния момент на законната лихва.
Съгласно чл.557, ал.1, т.1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от
Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република
България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е
било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Върху ищцовата страна
лежи тежестта да установи при условията на главно и пълно доказване наличието на
соченото пътно - транспортно произшествие с участието на водач на МПС, което е
3
напуснало местопроизшествието и не е било установено, противоправното поведение на
този водач, настъпилите неимуществени вреди, причинната връзка между поведението на
водача и вредите, предявената претенция пред "Гаранционен фонд", и отказът да бъде
изплатено обезщетението от ответника. Ищеца е следвало да създаде абсолютно сигурна
достоверност в истинността на съответното фактическо твърдение, което изключва всяко
съмнение и колебание от тази достоверност, а именно да установи по безсъмнен начин,
наличието на горепосочените обстоятелства. В процесния случай, ищеца не само че не е
успял да създаде абсолютна достоверност в истинността на сочените от него
правопораждащи фактически твърдения, но и ангажираните от него доказателствени
средства са оставили изключително разколебана сигурността в релевантните за спора факти,
и съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, съдът следва да зачете
неблагоприятните им последици, които го задължават да приеме за неосъществили се
релевантните факти, съответно правните им последици за ненастъпили.
На първо място е необходимо да се отбележи, че не е доказано осъществяването на
пътнотранспортно произшествие между ищеца и неизвестен автомобил. Единствената
информация, която е била съобщена и на разследващите органи, няколко часа след соченото
произшествие е от пострадалото дете. То е посочило и механизма на произшествието, и
ситуацията в която са се намирали участниците след твърдяното ПТП. Никакви следи от
произшествие не е имало на посоченото място. Дори да се допусне, че соченото от ищцовата
страна произшествие действително е било осъществено, и от двете допуснати по делото
автотехнически експертизи /изготвени въз основа на прието за установено местоположение
на участниците в ПТП, съобразно соченото от пострадалото дете и отразено в протокола за
оглед/, се установява, че при конкретните условия велосипедистът е попадал в опасната зона
на спиране на лекия автомобил, или водачът му е нямал техническа възможност да спре
преди мястото на удара и по този начин да предотврати сблъсъка с велосипедиста.
Автомобила се е движел по път с предимство, а велосипедиста по път със знак "СТОП" на
кръстовището, което пресича пътя с предимство на автомобила. Скоростта на движение на
автомобила непосредствено преди ПТП е била около 45 км/ч, а в момента на удара около 23
км/ч. Ето защо не може да се приеме, че има противоправно поведение от водача на
неизвестния автомобил, което да обуслови обезпечителната отговорност на Гаранционния
фонд.
Предвид изложеното, съдът намира че предявеният иск следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК на ищцовата страна следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 800 лева /от които 300 лв. за автотехническа
експертиза, 50 лв. за свидетел, 450 лв. за юрисконсултско възнаграждение определено
съобразно чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП вр. чл.25, ал.1 вр. ал.2 НЗПП/.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. КР. АЛ. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща
и законен представител КР. АЛ. Н. с ЕГН ********** и двамата от гр. Ш... срещу
ГАРАНЦИОНЕН ФОНД - гр.С., ул.Г..., искови претенции по чл.577, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86
ЗЗД, за заплащане на сумата 30000 лева - представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпяно ПТП
на 17.07.2020г. около 16ч. в гр.Шумен на кръстовището между ул.Б... и ул.И..., ведно със
законната лихва върху главницата считано от 06.11.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА М. КР. АЛ. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител КР. АЛ. Н. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД -
гр.С., ул.Г..., сумата от 800 лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в
двуседмичен срок от уведомяване на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
5