Присъда по дело №4730/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 75
Дата: 27 април 2023 г. (в сила от 13 май 2023 г.)
Съдия: Андрей Ангелов
Дело: 20221100204730
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 9 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 75
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 23 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андрей А.
СъдебниВенцислав Ив. С.

заседатели:Даринка Т. Янакиева
при участието на секретаря Даниела Д. Генчева
и прокурора Д. К. Г.
като разгледа докладваното от Андрей А. Наказателно дело от общ характер
№ 20221100204730 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимият И. Н. Х. - роден на ******* г. в гр. София,
българин, български гражданин, със средно образование, неженен,
неосъждан, живущ гр. София, ж.к. „*******“, *******, ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 08.08.2018г., около 05.20 часа в град София , при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Тойота“
модел „ Ланд Крузер с регистрационен номер ******* се е движил по бул.
„Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Струга” към бул. „Сливница“ и
в района на номер 141, нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл.20, ал.2 от ЗДВП „ Водачите са длъжни да намалят скоростта и
в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”
като водачът на лекия автомобил И. Н. Х. не намалил своевременно скоростта
си на движение и не спрял, въпреки че имал обективната възможност да го
направи, при възникналата опасност за движението - поява на пътното платно
на пешеходката Д. И. С. ЕГН: **********, която пресичала пътното платно на
1
бул. „Христо Ботев“ на необозначено за целта място, в посока отляво надясно
спрямо посоката на движение на управлявания от него автомобил , в резултат
на което управляваният от Х. автомобил я ударил с предната си дясна част,
като реализирал ПТП с пешеходката и по непредпазливост причинил смъртта
на Д. И. С., починала на 14.08.2018 година в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов “ -
град София, като след деянието деецът Х. е направил всичко, зависещо от
него за оказване помощ на пострадалата С., поради което и на основание чл.
343а, ал.1, б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр. чл.342,ал.1,пр.3, вр. чл. 55, ал.1,т. 2,
б. „б” от НК ГО ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ”, изразяващо се в
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.т.1 и 2 от НК, а именно: „задължителна
регистрация по настоящ адрес” и „задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 9 (девет) месеца за всички пробационни
мерки, като ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 42б, ал.1 от НК периодичност на
пробационната мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес” от 2 (
два) пъти седмично.
На основание чл.189,ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия И. Н. Х., със
снета по делото самоличност, да заплати в полза на СДВР сумата от 3401.98
лв.( три хиляди четиристотин и един лева и деветдесет и осем стотинки) -
разноски по делото в д.п. и в полза на СГС – сумата от 1650лв. ( хиляда
шестстотин и петдесет лева) - разноски в съдебното производство, както и
сумата от 10.00 (десет) лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни
листове.

ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТ В 15-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ДНЕС ПРЕД САС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И

на СГС, 23 с-в по НОХД № 4 730/2022г.

Софийска градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу И. Н. Х.
и същият е предаден на съд за това, че на 08.08.2018г., около 05.20 часа в град
София , при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка
„Тойота“ модел „ Ланд Крузер с регистрационен номер ******* се е движил
по бул. „Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Струга” към бул.
„Сливница“ и в района на номер 141, нарушил правилата за движение по
пътищата, визирани в чл.20, ал.2 от ЗДВП „ Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението” като водачът на лекия автомобил И. Н. Х. не намалил
своевременно скоростта си на движение и не спрял, въпреки че имал
обективната възможност да го направи, при възникналата опасност за
движението - поява на пътното платно на пешеходката Д. И. С. ЕГН:
**********, която пресичала пътното платно на бул. „Христо Ботев“ на
необозначено за целта място, в посока отляво надясно спрямо посоката на
движение на управлявания от него автомобил , в резултат на което
управляваният от Х. автомобил я ударил с предната си дясна част, като
реализирал ПТП с пешеходката и по непредпазливост причинил смъртта на Д.
И. С., починала на 14.08.2018 година в УМБАЛСМ „ Н.И.Пирогов “ - град
София– престъпление по чл. 343, ал.1, б.”в” вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

Съдът е конституирал наследника на починалата Д. И. С. – нейната
сестра А. С. с ЕГН ********** в качеството на частен обвинител в
наказателното производство.

В съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на
СГП поддържа обвинението и застъпва тезата, че в хода на съдебното
следствие се е доказала фактическата обстановка, видно от която
подсъдимият Х. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава на престъплението по чл. чл. 343,ал.1, б.”в” вр. чл.342,ал.1,пр.3 от
НК. В тази насока прокурорът намира за установено по категоричен начин по
делото допуснатото от подс. Х. като водач на МПС нарушение на правилото
на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, намиращо се в причинно- следствена връзка с
настъпилото произшествие и смъртта на пешеходеца именно по описания в
обвинителния акт механизъм на реализиране на произшествието, като в тази
насока се позовава на изготвените по делото експертизи. Предлага на съда
подсъдимия Х. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и
да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в минималния,
предвиден в закона размер при приложението на института, визиран в чл. 66
1
от НК, както и налагането на кумулативното наказание „лишаване от право на
упражняване на определена професия или дейност“.
Частният обвинител и неговия повереник, редовно призовани за с.з., не
се явяват и не вземат отношение по съществото на обвинението.
Подсъдимият Х. се ползва от правото си да даде обяснение по
повдигнатото му обвинение, като заявява, че на инкриминираната дата около
05.20ч. е управлявал собствения си л.а. по бул. „Хр. Ботев“ със скорост от
около 50 км./ч., като от дясната му страна „изскочила“ на пътното платно
жена на разстояние от около 4-5 метра. Въпреки че задействал спирачната
система, настъпил удар между пешеходеца и автомобила, като жената си
ударила главата на предния капак и паднала пред джипа. От ляво на посоката
му на движение имало трамвай, който също спрял. Било тъмно и жената
излязла на пътното платно от реда на спрелите вдясно коли. Той се обадил на
тел. 112 и изчакал идването на екипите на СМП и полицията.

В хода на съдебните прения първият от упълномощените защитници на
подсъдимия Х. – адв. И. Н. оспорва обвинителната теза и пледира за
постановяване на оправдателна присъда спрямо подзащитния й. В подкрепа
на становището си сочи, че ПТП е настъпило изключително по вина на
пострадалата, която внезапно е навлязла на пътното платно на забранено за
пресичане място, поради което и подзащитния й не носи отговорност за
поведението й.
Вторият от упълномощените защитници на подс. Х. – адв. Р. П. също
счита,че подзащитният и следва да бъде признат за невиновен по обвинението
, за което е предаден на съд. Адв. П. в пространна пледоария оспорва
фактическите и правни рамки на обвинението, за което е предаден на съд
подзащитния й. Относно фактическите твърдения на прокуратурата адв. П.
счита, че е не е установен механизма на ПТП, а оттам и въпросът за
предотвратимостта на удара. Сочи, че пострадалата е жена с тежки психични
проблеми, намираща се в чужд град в 05.00ч. сутринта; твърди, че
подзащитният й дава обяснения, че жената внезапно е навлязла в платното за
движение отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила, което
оборва тезата на прокуратурата. Била е облечена в черно палто и е
предприела пресичане на необозначено за това място. Намира, че основният
спор по делото – относно посоката на пресичане на пешеходеца, следва да
бъде разрешени като бъдат ценени обясненията на подзащитния й, които не се
оборват от друго събрано по делото доказателство. Относно експертните
заключения сочи, че са разнопосочни и без категорична сигурност, като от
забърсване на десния калник се прави извод за движението на пешеходеца. В
тази връзка намира, че единственото сигурно доказателство са обясненията на
подзащитния й, от които следва, че ударът е бил непредотвратим. Прави
искане за оправдаването му. Алтернативно, при неприемане на тезата й,
прави искане за приложение на института на чл.55 от НК и определяне на
2
наказанието при наличието на многобройни смекчаващи отговорността му
обстоятелства под предвидения в закона минимум.
В хода на съдебните прения подс. Х. не изразява становище, различно от
това на защитниците си. Изразява съжаление за стореното.
В предоставената му последна дума подсъдимият Х. отправя към съда
искане за оправдаването му.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият И. Н. Х. е роден на ******* г. в гр. София, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, живущ
гр. София, ж.к. „*******“, *******, ЕГН **********.
Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство
за правоуправление № ****, кат. АМ;В1;В;С1;С;Ткт на отчет в ОПП - СДВР,
валидно до 03.09.2025г., с данни за множество нарушения на правилата за
движение по пътищата.
На 08.08.2018г. около 05,20ч., подс. Х. управлявал лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ланд Крузер“ с peг. № Е **** ВТ в гр. София по бул.
„Христо Ботев“ с посока на движение от ул. „Струга“ към бул. „Сливница“.
Било през тъмната част на денонощието, облачно, сумрачно. Пътното платно
на бул. „Христо Ботев“ било предназначено за движение в двете посоки,
покрито било със сух дребнозърнест асфалт, без неравности, дупки и
посипаности. В района на административен № 141, бул. „Христо Ботев“ бил с
една пътна лента в посока бул. „Сливница“ с ширина 3.00 метра, като вдясно
от нея била положена пътна маркировка М-13 от ЗДвП /начин на подреждане
на ППС при паркиран/ с ширина 2.50 м.,разделени една от друга от пътна
маркировка „единична прекъсната линия“ М-3 от ЗДвП. В посока към ул.
„Струга“ бул. „Христо Ботев“ също се състоял от една пътна лента с
широчина 3.00 метра, като вляво от нея била положена пътна маркировка М-
13 от ЗДвП /начин за подреждане на ППС при паркиране/ с широчина 2.50
метра, разделени една от друга от пътна маркировка „единична прекъсната
линия“ М-З от ЗДвП. На бул. „Христо Ботев“ било положено и трамвайно
трасе с широчина 5.50 метра, разделено от пътната лента по посока бул.
„Сливница“ и по посока ул. „Струга“ с пътна маркировка „единична
прекъсната линия“ М-З от ЗДвП. В края на пътното платно на бул. „Христо
Ботев“ с посока към бул. „Сливница“ бил изградена тротоарна площ с
широчина 5.00 метра, а в края на пътното платно на бул. „Христо Ботев“ в
посока ул. „Струга“ била изградена тротоарна площ с широчина 4.00 метра.
Подс. Х. управлявал автомобила, като не е бил под влияние на алкохол или
други упойващи вещества, с позволената за движение в населено място
3
скорост от 50 км/ч. В района на административен номер 141 на бул. „Христо
Ботев“ по същото време на денонощието - около 05.20ч. - Д. И. С. с ЕГН
**********, предприела пресичане на бул. „Христо Ботев“, движейки се на
необозначено за пресичане от пешеходци място, с посока на движение от
отляво надясно спрямо посоката на движение на управлявания от подс. Х.
автомобил, в резултат на което управляваният от подс. Х. лек автомобил
марка „Тойота" модел „Ланд Крузер“ с peг. № Е **** ВТ ударил пешеходката
С. с предната си дясна част, реализирайки пътнотранспортно произшествие (
ПТП). Мястото на удара се намирало приблизително по дължината на пътното
платно за движение на 12.20- 12.30 метра след мисленото продължение на
пресечната точка на втория ъгъл на сграда, находяща се на адрес гр. София,
бул. „Христо Ботев“ № 143 и десния край на платното за движение на бул.
„Христо Ботев“ , считано по посоката на движене на л.а. „Тойота“, а по
широчина на платното за движение - на около 4.60 – 4.70 метра в ляво от
десния край на платното за движение, считано в същата посока.
Д. И. С. страдала от психично заболяване – параноидна шизофрения с
дългогодишна давност и била пенсионер по болест. Същата живеела в с.
Вакарел в къща, ползвана съвместно с братовчеда й св. Ц. В.. Според данните
в гласните доказателствени средства ( на сестра й св. Д. С. и братовчедите й
св. П. С. и св. Ц. В.) Д. С. приемала предписаните й медикаменти за
психичното й заболяване и била в поведението й било адекватно на
обективната действителност, като сама се грижела за себе си и
Веднага след настъпилото ПТП, в 05.25ч., подс. Х. се обадил на тел. 112
и съобщил за случилото се. На място пристигнал екип на ЦСМП, който
оказал на пешеходката С. първа медицинска помощ и я транспортирал до
болнично заведение НИСМП „Н.И.Пирогов“, където въпреки предприетото
лечение, Д. И. С. починала на 14.08.2018г.. Пристигнал и екип на полицията,
който извършил оглед на местопроизшествието, като пътната обстановка и
следите по автомобила били подробно описани. Дошъл и св. Г.Г., с когото
подс. Х. имал уговорка да го превози до работното му място, който помогнал
да качат пострадалата в линейката.
От изготвената в хода на д.п. СМЕ, потвърдена при разпита на
експертите в хода на съдебното следствие, се установява, че при процесното
ПТП на Д. И. С. е причинена тежка съчетана травма, като настъпилата на
14.08.2018г.смърт на С. е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка
с понесената травма.
Заключенията на Комплексната медико - автотехническа експертиза
(КМАТЕ) и Допълнителната комплексна медико- автотехническа експертиза
(ДКМАТЕ) са еднопосочни, че непосредствено преди настъпването на ПТП,
подс. Х. е управлявал лекия автомобил със скорост от 50 км/ч.,като в момента
на удара автомобилът се е движел със скорост от около 41- 47 км/ч., като
опасната зона за спиране за конкретните пътни условия при скорост на
движение от 50 км/ч е 35.34 метра. Разстоянието, на което се е намирал
4
автомобилът в момента на навлизането на пешеходката на пътното платно е
било 123,16 метра, като водачът е имал възможност да предотврати
произшествието чрез спиране. Причини за настъпване на ПТП са
субективните действия на водача Х.,който е възприел опасността и е
предприел спиране със закъснение от четири секунди и субективните
действия на пешеходката С., която е предприела пресичане на платното за
движение на бул. „Христо Ботев“ отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила на неопределено за това място.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Тези факти се установяват по несъмнен начин от събраните по делото
доказателства: обясненията на подс. Х., дадени в хода на съдебното
следствие, показанията на свидетелите А. С., П. С., С. С., Ц. В., Х.Г., П. Г. и
Г.Г., дадени в хода на съдебното следствие, заключенията на СМЕ на труп
№ 46/2018 (л.л.49-55 от т.1 на д.п.), потвърдено при разпита на експертите в
с.з., КМАТЕ ( л.153 - 171 от т.1 на д.п.), потвърдено при разпита на
експертите в с.з., на ДКМАТЕ ( л.л. 173-173 от т.1 на д.п.), потвърдено при
разпита на експертите в с.з., на повторна КМАТЕ л.л. (47 – 68 от т.2 на д.п.),
потвърдено при разпита на експертите в съдебно заседание, ведно с
допълненията към него при разпита на експертите в о.с.з., заключенията на
СМЕ за идентификация чрез ДНК анализ №№ 77/2018 и 34/2019 ( л.л. 142-
144 и л.л. 145 – 149 от т.1 на д.п.), приети по реда на чл. 282, ал.3 от НПК,
констативен протокол /л. 16 от т.1 на д.п./, протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.08.2018г. /л. 17 от т.1 на д.п./ с приложени към него
скица /л.18 от т.1 на д.п. / и албум с фотоснимки /л.л.20-22 от т.1 на д.п./,
албум с фотоснимки на труп / л.л. 64-66 от т.1 на д.п./, експертно решение /
л.86 от т.1 на д.п./, справка от МВР- Д“НС 112“ / л.80 от т.1 на д.п./, справка
от ЦСМП и фиш за СМП / л.л. 104 – 105 от т.2 на д.п./, удостоверение за
наследници на Д. С. /л.27 от съд. дело/, препис извлечение от акт за смърт на
Д.С. /л. 26 от съд. дело/, писмо от СДВР – отдел „ПП“ от 10.04.2023г. с
приложена справка – картон на водача / л. 103-107 от съд. дело/,
свидетелство за съдимост / л.81 от т.2 на д.п. /.
Относно обстоятелствата, включени в предмета на доказване по делото,
съдът констатира съществено противоречие в доказателствената съвкупност
единствено относно механизма на ПТП, като по отношение на този факт
противоположна по насоченост информация се съдържа в обясненията на
подсъдимия Х. от една страна и обективните находки и тяхното научно
интерпретиране, съдържащи се в експертните заключения. Така в обясненията
си подс. Х. посочва, че внезапно и от дясно на ляво по посоката на движение
на управлявания от него автомобил е навлязла в пътното платно пешеходката,
докато експертите заключение оборват неговата версия, анализирайки
получените травми по тялото й и следите от съприкосновението на тялото й
5
по автомобила, приемайки че С. е предприела пресичане на пътното платно
от ляво на дясно считано по посоката на движение на автомобила.
По отношение на останалите, включени в доказателствения предмет,
обстоятелства съдът не констатира противоречия в доказателствената маса,
поради което и по аргумент за противното от разпоредбата с чл.305, ал.3,
изр. 2 от НПК не следва да бъдат излагани подробни съображения. С оглед
направените от защитата възражения относно съставомерните факти и
предвид неблагоприятния за подсъдимия изход на делото, съдът намира за
необходимо да посочи следното:
Времето и мястото на деянието еднозначно се установява от протокола
за оглед на местопроизшествие от инкриминираната дата ( с приложения
фотоалбум със снимки), постъпилата справка от МВР- Д“НС 112“ и гласните
доказателства на присъствалите на местопроизшествието лица – обясненията
на подсъдимия и показанията на св. Г.Г., установяващи и управляваното от
подс. Х. МПС. Описаните в протокола за оглед на местопроизшествие
констатации установяват и конкретните особености на пътния участък –
настилка, наклон, маркировка, обособяването на лентите за движение на бул.
„Христо Ботев“, тяхната широчина, наличната пътна маркировка (
обективирани и в изготвената скица и фотоснимки); описаните
доказателствени източници установяват и състоянието на управляваното от
подс.Х. МПС, вкл. и установените забърсвания по него.
Несъмнено се установява от гласните и писмени доказателствени
средства, че пътната настилка е била суха, времето – в тъмната част на
денонощието. Мястото на удара по дължината и широчината на пътното
платно се установява от заключенията на КАТЕ, при които вещите лица са
съобразили обективните находки по делото, вкл. и извършения оглед на
местопроизшествие и изготвените фотоснимки, поради което изводите им са с
висока степен на достоверност, обусловена от техническото изследване на
всички относими към това обстоятелство фактори.
Липсват противоречия в доказателствените източници относно
настъпилия съставомерен резултат и причините за настъпването му, като
заключенията на СМЕ на труп, КМАТЕ, ДМАТЕ и повторната КМАТЕ
еднопосочно установяват причината за смъртта на Д. С. и пряката причинно –
следствена връзка между настъпилото ПТП и леталния изход, въпреки че
ПТП е настъпило на 08.08.2018г., а смъртта й – на 14.08.2018г.
Фактите на не обремененото съдебно минало подсъдимия,
обстоятелствата за трудовия му статус, собствеността на МПС, както и
наличието на правоспособност за управление на МПС на подс. Х. се
установяват от приложените по делото свидетелства за съдимост,
констативен протокол, справка от МВР-СДВР-О“ПП“
От показанията на свидетелите – роднини на починалата Д. С. – св. А.
С., св. П. С. и св. Ц. В. и представеното експертно решение се установява
несъмнено наличието на психично заболяване у пострадалата, както и
6
обстоятелствата, че е приемала поддържаща терапия, сама се е грижела за
себе си и се е ориентирала адекватно във времето и пространството.
Неустановена по делото остана причината, поради която Д. С. се е намирала в
05.20ч. сутринта далеч от мястото, където е живеела ( с. Вакарел), като
възможна индикация за това е заявеното от сестра й св. А.С., че е ходела до
Централна ж.п. гара в гр. София, за да се разхожда от една страна, а от друга
– информацията, съдържаща се в показанията на св. С. С., че първият влак от
с. Вакарел до гр.София тръгва в 04.50ч. от с. Вакарел и пристига в гр.София
в 05.50ч., което прави невъзможно пристигането на пострадалата в гр.София
в деня на злополуката.
Показанията на разпитаните водачи на трамвайни мотриси – св. Х.Г. и
св. П. Г. не съдържат относима към предмета на делото информация с
изключение на обстоятелството, че не подкрепят версията на подс. Х. в частта
на дадените от него обяснения, че в момента на ПТП е имало от лявата му
страна трамвай, който след ПТП е преустановил движението си, като
същевременно му е попречил да извърши спасителна маневра завой наляво.
Показанията на допуснатия при условията на довеждане на страната на
защитата свидетел Г.Г. установяват приблизителното място на тялото на
пострадалата на пътното платно, управлението на МПС от страна на подс. Х.
и наличието на екипи на полицията и ЦСМП, последният от които е
транспортирал С. до болнично заведение.
От обясненията на подс. Х. и справката от Д“НС 112“ еднопосочно
установяват обстоятелството, че непосредствено след реализиране на ПТП
водачът е подал сигнал за настъпилото произшествие, вследствие на което на
мястото на инцидента са изпратени екипи на полицията и на ЦСМП.
Относно спорното по делото обстоятелство, свързано с механизма на
реализиране на ПТП и в частност посоката на движение на пешеходеца
спрямо посоката на движение на МПС, както бе посочено по – горе са налице
две групи доказателствени източници с противоположна по насоченост
информация. В обясненията си подс. Х. твърди, че пешеходецът е предприел
пресичане от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила.
Противоположна по насоченост информация се съдържа в заключенията на
приетите по делото експертизи и най – вече в това на повторната КМАТЕ.
Така според заключението на първоначалната КМАТЕ „ съобразно механизма
на травмите на пострадалата, в момента на удара пешеходката се е намирала с
дясната си част към автомобила….“, според заключението на допълнителната
КМАТЕ „…пострадалата е била в крачка при опорен ляв крак….увреждания с
тази локация могат да се получат както при пресичане на пострадалата отляво
надясно спрямо автомобила, така също и при пресичане в противоположна
посока и обръщане на пострадалата в момента преди удара…“ и най - вече в
повторната КМАТЕ „ …счупен е вътрешния кондил на дясната бедрена кост.
Такова счупване се получава при удар отдясно и при огъване на крака в
коляното кондила удря вътрешния епикондил на големия пищял.
7
Инициалният удар е в областта на долните крайници и таза отдясно, а
впоследствие гръдния кош и дясната скула са увредени при удар в предния
капак, където тялото е било качено. Лявата Бедрена кост е с косо счупване…
Това е получено при инициалния удар. Всички тези гореописани увреждания
са получени при контакт с процесния автомобил отдясно. В ляво имаме
счупване на лявата слепоочна кост с охлузвания над него, което е получено
при падане върху терена. Предният капак на автомобила няма охлузваща
повърхност, на терена (асфалта) има… Вида, характера и локализация на
уврежданията отдясно позволяват извод, че в момента на инициалния удар
пешеходката е била обърната с дясната си странична част към лекия
автомобил. Това отговаря на пресичане отляво надясно спрямо посоката на
движение на автомобила…контакта с автомобила е в областта на преден
десен фар… ако не са местени чехлите на пострадалата, същите се намират
отляво на автомобила и са ориентирани в посока надясно, което косвено
мотивира горното становище…“.
Следва да бъде посочено, че експертите по повторната КМАТЕ са
направили извода си въз основа на анализа на обективни/технически находки,
при които субективният момент дефинитивно е изключен и следователно –
годни да обосноват извод с най - висока степен на достоверност. Ето защо и
съдът прие, че заключението на повторната КМАТЕ е изготвено въз основа на
единствено установените по делото обективни находки, поради което и не
кредитира обясненията на подс. Х. в тази им част, приемайки че не са
достоверни и са израз на правото му на защита; още повече, че твърдението
му за наличие на трамвайна мотриса отляво не се подкрепи от единствено
възможните водачи на трамваи в инкриминираните време и място. При така
приетия от съда механизъм на произшествието се установява и обективната
възможност на подс. Х. да го предотврати – опасната му зона за спиране е
била 35.34м., а разстоянието, на което се е намирал автомобила в момента на
навлизане на пешеходката на платното за движение е било 123.16м., т.е. подс.
Х. при своевременно реагиране и задействане на спирачната система на
автомобила е могъл да спре.
В заключение съдът кредитира обясненията на подс. Х., като не цени
обясненията му единствено в горепосочената част относно посоката на
придвижване на пешеходеца), показанията на свидетелите и заключенията
на изготвените по делото експертизи и писмени доказателства и
доказателствени средства по делото.
При така установените факти съдът приема следното от

ПРАВНА СТРАНА:

Подсъдимият И. Н. Х. е осъществил състава на престъпление по чл.
343а, ал.1, б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр. чл.342,ал.1,пр.3 от НК.
8
От обективна страна на инкриминираната дата и място подсъдимият е
управлявал лек автомобил - лек автомобил марка „Тойота“ модел „ Ланд
Крузер“ с рег. № ******* – моторно превозно средство по смисъла на §6, т.11
от ДР на ЗДвП.
Съдът, като съобрази изразеното в ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. №
8/1982 г., разбиране, прие, че управлението на МПС от неговия водач по
смисъла на чл. 342, ал.1, пр.3 от НК включва всички действия или
бездействия с приборите и механизмите на превозното средство, независимо
дали същото се намира в покой или в движение. В настоящият случай подс.
Х. е взаимодействал с уредите за управление на автомобила, който е привел в
движение и е имал възможност да въздейства и съответно определя неговата
посока и скорост на движение.
На инкриминираната дата и място подсъдимият Х. е управлявал МПС в
нарушение на разпоредбите чл.20, ал.2 от ЗДвП, според който „ Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”, като не спрял пред видима опасност за
движението – пресичащ пътното платно пешеходец.
Видно от приетия по делото механизъм на настъпване на ПТП между
управлявания от подсъдимия автомобил и пешеходеца Д. С., подсъдимият в
нарушение на изискването на чл.20, ал.2 от ЗДвП не е преустановил
движението ( спрял) на автомобила, който е бил технически изправен, при
възникнала опасност за движението.
Вън от всякакво съмнение е, че пресичащ пътното платно (
предназначено за движение на ППС) пешеходец представлява „опасност за
движението” по смисъла на цитираната разпоредба, налагаща незабавното
предприемане на активни действия със системите на автомобила от неговия
водач по начин недопускащ нараняването на пешеходеца. Съществено за
правилния изход на делото е определянето на началния момент, от който
пешеходецът Д. С. е станал „опасност за движението“, тъй като именно това е
и моментът, в който водачът Х. е следвало да предприеме мерки за
безопасността на уязвимия участник в движението и той е нормативно
предписания начален момент на опасната зона. ВКС през дългогодишната си
практика е извел установяването на момента на възникване на опасност за
движението по еднопосочен и безпротиворечив начин, като еднозначно
приема, че същият зависи от компонентите на конкретната пътна обстановка.
Съотнасят се към настоящия случай разрешенията, дадени в ТР №
28/28.11.1984г. по н.д. 10/1984г. на ОСНК на ВС, според което „
задължението за намаляване на скоростта или спиране на превозното
средство е в зависимост от момента на възникване на препятствието за
движението, независимо дали е на платното за движение или извън него. За
начало на възникване на опасността следва да се приеме моментът, когато
например един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното
за движение, преди още да е стъпил на него и с поведението си явно или
9
очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе в платното за движение.
Отдалечеността от платното за движение е без значение, щом като логичното
развитие на пътната ситуация ще доведе до навлизане в него непосредствено
след това….“; р. № 819/19.08.1980г. по н.д. № 722/1980г., ІІІ н.о., според
което „ …опасността за движението по начало има динамично съдържание,
като тя може и стабилно да съществува или да възникне при известни
обстоятелства, които водачът на едно МПС е длъжен да предвиди.
Пешеходецът ще представлява стабилна и реална опасност за движението,
когато той се намира в лентата за движение, по която се приближава към него
едно МПС. Опасността за движението също възниква и в случая, когато
пешеходецът се намира извън платното за движение, но той се насочва към
него за пресичане на пътя….Пешеходецът обаче няма да бъде опасност за
движението, когато се намира на такова място, което е предназначено за него,
без да показва предстоящо намерение за проява на неправомерно
поведение….“. Посочените разрешения, отнесени към процесния случай,
водят до извод, че пресичащият пътното платно на бул. „Хр. Ботев“
пешеходец Д. С. е станал опасност за движението от момента, в който е
навлязъл на пътното платно на булеварда. След като пешеходецът е
предприел пресичане на бул. „Х.Ботев“ той ясно и недвусмислено е
обективирал намерението си да премине през пътното платно отляво надясно
по посоката на приближаващия автомобил с водач подс. Х., при което негово
поведение категорично траекториите им на движение биха се пресекли. В
този момент за подс. Х. е възникнало и задължението да взаимодейства с
уредите за управление на л.а. „Тойота“ по начин, който да не допусне
настъпването на произшествие – в случая чрез аварийно спиране на МПС.
Видно от приетото във фактическата страна на настоящите мотиви,
установяващо се от заключенията на експертизите с участието на авто-
технически експерти, при избраната от водача Х. скорост на движение на
МПС от 50 км./ч. на инкриминираните място и време опасната му зона за
спиране е била от порядъка на 35.34метра, а в момента, когато пострадалата е
навлязла на пътното платно, лекият автомобил се е намирал от мястото на
удара на 123.16 метра. Същевременно подсъдимият и водач на МПС Х. е имал
обективна възможност да възприеме пешеходеца още със стъпването му на
пътното платно.
Следва извод, че водачът Х. е разполагал с техническа възможност и е
могъл да предотврати удара, ако е съобразил поведението си с посоченото
правило на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.
Именно в резултат на посоченото нарушение и като пряка последица от
неизпълнението на задължението за активно действие в чл.20, ал.2 от ЗДвП
подс. Х. е причинил смъртта на Д. С.. Налице е пряка причинно следствена
връзка между липсата на адекватни действия от водача Х. при възприетата
опасност за движението и осъществените общественоопасни последици, тъй
като при спазването му от страна на подсъдимия Х. не би настъпил
противоправния резултат – смъртта на Д. С. като следствие от причинената
10
съчетана травма при удара.
Не е налице хипотезата на чл.15, ал.1 от НК ( случайно деяние), тъй
като в конкретния случай подсъдимият Х. не спрял пред видима опасност за
движението, с каквато техническа възможност е разполагал, с оглед на което
той обективно сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара.
Поради изложеното съдът намира, че съставомерният резултат се дължи на
виновното поведение на подсъдимия и не е налице хипотезата на чл.15, ал.1
от НК – случайно събитие. Общественоопасният резултат не би настъпил, ако
подсъдимият бе изпълнил визираното в чл.20, ал.2 от ЗДвП изискване,
каквато обективна възможност е била налице. Именно неговото
противоправно поведение е било едно от необходимите условия, станали
причина за настъпване на съставомерната последица, което обосновава и
причинната връзка между нарушението на правилото за движение по
пътищата и настъпилия противоправен резултат.
В настоящия случай е налице привилегирования състав на чл. 343а,
ал.1, б. ”б” от НК - след деянието подсъдимият Х. е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – по делото се установи,
че непосредствено след удара подсъдимият е позвънил на спешния телефон
112, поради което е и оказана незабавно медицинска помощ на все още жИ.та
пострадала Д. С.. За наличието на привилегирования състав на чл. 343а, ал.1,
б.”б” НК е без значение обстоятелството, че въпреки оказаната му
медицинска помощ пострадалият е починал, т.е. че действията на дееца не са
довели до благоприятен за пострадалия резултат.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Х.
непредпазливо под формата на небрежност. Подсъдимият е съзнавал, че
нарушава правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена с конкретната
възникнала опасност за движението скорост, след като на достатъчно
разстояние да спре е възприел пресичащия пътното платно пешеходец и не е
задействал аварийно спирачната система, за да спре пред видимото
препятствие на пътя. Подсъдимият не е предвиждал настъпването на смъртта
на друго лице ( в случая Д.С.) при управлението на МПС, но за него е
съществувало задължение, а същият е и могъл, при ангажиране на
интелектуалните си възможности, да предвиди възможното настъпване на
общественоопасните последици от неизпълнението на правилото за движение
по пътищата – причиняването на смърт на друго лице и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допуска настъпването й.
Определящото при детерминиране формата на вината на водача при
престъпленията по транспорта е отношението на дееца към последиците,
предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване
на съответните правила за движение. В случая по делото не са събрани
каквито и да било доказателства ( а и липсва подобно обвинение за по –
тежко наказуемо престъпление), които да сочат, че подс. Х. да е целял
(искал) или допускал ( отнасял се е безразлично) смъртта на починалата Д. С.,
11
като следва да бъде обсъдена формата на вина на водача към нарушаването на
правилото за безопасност на участниците в движението по пътищата, т.е. не
психическото отношение на подсъдимия към общественоопасния резултат,
обективно настъпил по делото – причиняването на смърт, а към нарушаването
на съответното правило, гарантиращо безопасността на участниците в
движението по пътищата. В случая от приетите за установени факти
касателно поведението на подсъдимия Х. при управлението на л.а. „Тойота”
на инкриминираната дата и механизмът на реализиране на ПТП следва извод,
че движението с несъобразена скорост ( невъзможността да спре пред
пешеходеца) се дължи на негово умишлено ( под формата на евентуален
умисъл) отношение към спазване правилото за движение (чл.20, ал.2 от
ЗДвП), доколкото пълното игнориране на възприетата интензивна опасност за
движението и нейното естество – пресичащ пътното платно човек - се явява
негативно въздействащ върху пътната обстановка фактор, логически и
закономерно явяващ се предпоставка за настъпване на ПТП, като за
предотвратяването й водачът не се е осланял на конкретни фактори ( тогава
би имало съзнавана непредпазливост – самонадеяност), а на шанса, че
пешеходeцът ще преустанови своето движение, което сочи във волеви аспект
на евентуален умисъл у водача за нарушаването на правилото за движение –
при тази несъобразена с възникналата интензивната опасност за движението
скорост и при конкретните пътни условия създава обективна възможност за
игнорирането й със съответните последици за по- уязвимия участник в
движението, но към този възможен последващ резултат се е отнесъл с
безразличие/пренебрежение и той не го е накарал да измени начина на
управлението.
Това обстоятелство обаче не рефлектира върху квалификацията на
деянието, а е обстоятелство от значение при определянето на наказанието (
така ППВС № 1/17.01.1983 г. по н. д. № 8/1982 г., т.3,б.”б”).



ПО НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл. 343а, ал.1, б.”б” вр. чл. 343,ал.1, б.”в” вр.
чл.342,ал.1,пр.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до
четири години, поради което съдът, отчитайки и разпоредбата на чл.39, ал.1
от НК следва да отмери наказанието в тези рамки.
При индивидуализацията му съдът отчете като смекчаващи
обстоятелства необременото съдебно минало на подсъдимия, трудова
ангажираност, семейно положение и най – вече значителното съпричиняване
на общественоопасния резултат от пострадалата Д. С., която е предприел
пресичане на пътното платно на неразрешено за това място.
12
Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, изразена чрез механизма на извършеното и
в частност нарушаването на основополагащо правило за движение по
пътищата, касаещо една от най – уязвимите категории участници в
движението.
В заключение, съобразявайки относителната тежест на смекчаващите и
отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, съдебният състав счете,
че евентуалното разрешение, поискано от държавното обвинение, да се
постанови наказание „лишаването от свобода” би надхвърлило легитимните
цели на наказанието, които в този случай са отлично реализуеми и с
приложението на института на чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, което в най-
пълна степен съответства на установения по делото комплекс от смекчаващи
отговорността на дееца обстоятелства. Ето защо настоящият съдебен състав
счете, че съответно на престъплението (чл. 35, ал.3 от НК) се явява
определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК – при
многобройни смекчаващи отговорността на Х. обстоятелства, когато и най-
лекото, предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, като
ръководещи за това разрешение се явяват най – вече личността на дееца и
високата степен на съпричиняване на резултата от пострадалия, правеща
строгостта при определянето на наказанието в разрез с целите на
специалната и генерална превенция.
Тъй като престъплението по чл. 343а, ал.1, б.”б” от НК не предвижда
най-нисък предел за наказанието „лишаване от свобода” съдът на основание
чл. 55, ал.1, т.2, б.”б” от НК го замени с наказание „ пробация”, като счете за
адекватни на степента на обществена опасност на деянието и дееца и
съпричиняването на престъпения резултат, налагането на задължителните
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК – задължителна
регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен
служител за срок от по 9 ( девет) месеца всяка, като определи на основание
чл. 42б, ал.1 от НК периодичност на пробационната мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес” от 2 ( два) пъти седмично. Определянето на
срок над минималния, но под средния, предвиден в закона, на наказанието
пробация и конкретните пробационни мерки съдът намери за необходими и
достатъчни ( с оглед личността на дееца) да изпълнят целите на наказанието
по смисъла на чл. 36 от НК.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът не наложи кумулативно
фигуриращото наказание „лишаване от право да се упражнява определена
професия или дейност”, предвидено за извършеното престъпление по чл.343а
от НК, съгласно разпоредбата на чл. 343г от НК, като в тази насока съобрази
трудовата ангажираност на дееца и че упражняването на професията му
налага управлението на МПС от една страна.

ПО РАЗНОСКИТЕ:
13

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК,
подсъдимият Х. бе осъден да заплати в полза на Държавата по сметка на
СДВР сумата от 3 401.98 лв.( три хиляди четиристотин и един лева и 98
стотинки) , представляваща направени разноски по делото в д.п. и в полза на
СГС – сумата от 1 650лв. ( хиляда шестстотин и петдесет лева),
представляваща направените в съдебното производство разноски, както и
сумата от 10.00 (десет) лева за служебно издаване на 2 бр. изпълнителни
листове.

Мотивиран от горните съображения съдът постанови присъдата си.
14
Съобщи за изтекли лични данни