Решение по дело №1746/2019 на Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

 

№52                                                  28.02.2020 г.                                    гр. Несебър

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Несебърският районен съд                                                              наказателен състав  на двадесети януари през две хиляди и двадесета година                            

в публично заседание в следния състав:

                                                                Председател: Нина Моллова- Белчева

секретар Диана Каравасилева

като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева

АНД № 1746 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод жалбата на Г.П.Н., ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 19-0304-002254/22.08.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1, от същия закон, на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв. Заявява се наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се моли за отмяна на атакуваното постановление. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

За РУ- гр.Несебър, редовно уведомени, представител не се явява.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събрания по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Представеният по делото акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 327950/04.08.2019 г. е съставен за това, че на същата дата, около 21,30 часа, в КК „Слънчев бряг”, главна алея, срещу бензиностанция „Петрол”, посока гр. Несебър, жалбоподателят управлявал лек автомобил с рег.№ СВ2064АВ, като при извършената проверка се констатирало, че водача бил „лишен от правоуправление /неправоспособен/. Административнонаказва-щият орган, като взел предвид съставения акт, счел, че деянието е извършено виновно от страна на жалбоподателя и издал наказателното постановление.

В съдебно заседание св. И. заяви, че на посочените в акта дата, час и място бил спрян за проверка управлявания от жалбоподателя лек автомобил, като при извършената проверка водача представил свидетелство за управление на МПС, издадено в Англия, Посредством справка в ОДЧ се установило, че Н. няма издадено свидетелство за управление за Република България, както и няма данни да е подменено свидетелство за управление в чужбина.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно за нарушения при издаването на акта за установяване на административното нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, видно от представената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи.

Видно от приложеният акт за установяване на административно нарушение, в същия е посочено, че жалбоподателят управлява лек автомобил след като е лишен от правоуправление /неправоспособен/. Така описано нарушението не внася яснота относно констатациите на съставителя на акта, респективно не става ясно за какво нарушение е съставен. Лишаването от право да управлява МПС по смисъла на Закона за движение по пътищата е временна невъзможност на едно лице да управлява, която може да бъде наложена по административен или по съдебен ред. Неправоспособността на едно лице да управлява означава изначална невъзможност и липса въобще на такова право. Управление на МПС при двете хипотези покрива елементите на различни административни нарушения, които се санкционират и по различен ред- едното по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, а другото- по чл.177, ал.1, т.2 от същия закон. Изписването и на двете възможности в акта прави описанието на нарушението неясно, което съставлява съществено процесуално нарушение. Ако се приеме, че все пак актосъставителят е имал предвид неправоспособен водач, визирайки като нарушена нормата на чл.150 от ЗДвП, то видно от наказателното постановление санкцията на жалбоподателя е наложена не за такова нарушение, а за това, че Н. е управлявал след като е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред.

Изложеното по- горе съществено опорочава административно- наказателното производство до степен да не става ясно какво нарушение е било установено, съответно за какво нарушение е бил санкциониран жалбоподателя. Това прави наказателното постановление неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

С оглед изложеното в жалбата, съдът намира за необходимо да посочи, че видно от приложената справка за водач, към датата на установяване на нарушението- 04.08.2019 г. Н. е бил неправоспособен водач. Това е така тъй като издаденото му на 14.07.2005 г. е било отнето на 16.01.2016 г., като към тази дата валидността на същото е била изтекла /08.07.2015 г./. Свидетелството за управление на МПС е било подновено на 27.11.2019 г., която дата следва извършването на нарушението. Ето защо към 04.08.2019 г. /датата на нарушението/ жалбоподателят е бил неправоспособен водач.

При този изход на спора, с оглед изричното искане на процесуалният представител на жалбоподателя, и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в полза на последния следва да се присъдят направените от него разноски. Видно от приложените доказателства, на Н. следва да бъде присъдена сумата от 300 лв.- адвокатско възнаграждение. По отношение на исканите 222 лв.- пътни разходи, съдът счита, че следва да бъде уважено искането до размера на сумата от 142 лв. До този размер съдът достигна след като взе предвид, че разстоянието от гр. София до гр. Несебър и обратно е 413 км. в едната посока, както и обстоятелството, че съобразно данните от представената Част І на свидетелство за регистрация на МПС, разхода на гориво на този автомобил за извънградско е 6,6 л/100 км. Следва да се отбележи и обстоятелството, че за искания размер няма представени доказателства за реалното му заплащане. Доколкото ОДМВР- Бургас е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи РУ- Несебър, следва същото да бъде задължено да заплати сторените разноски.

Мотивиран от горното, Несебърският районен съд

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-002254/22.08.2019г. на Началник Сектор към ОДМВР- Бургас, РУ- Несебър, с което за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.177, ал.1, т.1, от същия закон, на Г.П.Н., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 200 лв.

ОСЪЖДА ОДМВР- Бургас да заплати на Г.П.Н., ЕГН **********,***, сумата от общо 442 лв., представляващи разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: