РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. Кубрат, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20223320100309 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК– съдебна делба на
съсобствен недвижим имот, във фазата по допускането й.
Ищцата Р. М. Ю., ЕГН ********** със съд. адрес *** чрез
пълномощник адв. П. А. Х. от АК–Шумен твърди, че с ответника А. И. Ю. са
бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с влязло в законна сила Решение №
655/17.12.2021 г. по гр. дело № 999/2021 г. по описа на РС – Разград. Заявява,
че са били в брак от 23.02.2017 г. През 2017 и 2018 г. работели в Германия, а
впоследствие и в Нидерландия. През 2018 г. след завръщането си започнали
изграждане на нова къща в дворно място, собственост на ответната страна в
гр. Завет. В строежа инвестирали няколко десетки хиляди лева, спестени от
труда и на двама им в чужбина. Строителството е било извършено без
съответните документи. При завръщанията си в България съпрузите отсядали
в новия дом. От 2020 г. са във фактическа раздяла, а междувременно в
новопостроената къща се настанили близките на ответника. Като твърди, че
построеният имот е бивша СИО, и въпреки, че няма необходимата строителна
документация, е годен предмет за подялба, претендира съдът да допусне
делба на жилищната сграда *** при равни права и да осъди ответника да
заплаща ежемесечно сумата 80 лв., представляваща месечен наем за ползване
на полагащата се на ищцата част от процесния имот, за периода от подаване
на исковата молба в съда до приключване на делбата.
В условията на евентуалност, ако съдът отхвърли иска за делба на
1
процесната сграда, претендира осъждането на ответника да заплати на Р. М.
Ю. сумата от 1500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й плащане, представляваща част от
стойността на новопостроения имот, изграден по време на брака с приноса на
ищцата, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно.
В съдебно заседание ищцата чрез пълномощника си адв.Х. прави
изменение на претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК като
претендира заплащането на обезщетение в размер на 90 лв. месечно за
жилищната сграда, от ползването на която е лишена.
Ответникът А. И. Ю., ЕГН ********** с пост. адрес в *** чрез
пълномощник адв.С. С. от АК–Разград заявява становище, че исковете са
процесуално недопустими и неоснователни, излагайки подробни аргументи за
това. Оспорва твърдението, че новопостроеният имот е съсобствен на
страните. Заявява, че ищцата няма никакъв принос при изграждането на
новата сграда, прави възражение по чл. 23, ал. 1 от СК като твърди, че
жилищната сграда е построена с личните средства на А. И. Ю.. В условията на
евентуалност моли съда да допусне делба на жилищната сграда при квоти
1/10 ид. ч. за ищцата и 9/10 ид. ч. за ответника.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени доказателства и
становищата на процесуалните представители на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не е спорно в отношенията между страните, че са били съпрузи, чийто
брак сключен с Акт № 0010/23.02.2017 г. на Община Завет е прекратен с
развод с влязло в сила Решение № 655/17.12.2021 г. по гр. дело № 999/2021 г.
по описа на РС–Разград.
От приложения по делото Нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 125, том I, рег. № 00655, дело № 75/20.02.2017 г. на Нотариус рег. №
004 на НК, с р-н на д-е РС–Кубрат, вписан в СВ вх. рег. № 332/20.02.2020 г.,
акт № 200, том 1, дело № 205, партида 31053, се установява, че преди
сключване на брака ответникът придобил собствеността върху следния
недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО в строителните граници на ***,
съставляващо по одобрения със Заповед № 280/31.05.1979 г. ЗРП урегулиран
поземлен имот XII - 774 от квартал 41 с площ от 830 кв. м, при граници:
улица „Преслав“, УПИ Х-1355, УПИ № ХIХ – 778 и УПИ № ХIII – 1354,
заедно с построената в същото дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА, състояща
се от две стаи и антре с декларирана застроена площ 67 кв. метра и стопански
постройки, с обща декларирана застроена площ по удостоверение за данъчна
2
оценка 56 кв. метра, ведно с всички подобрения и приращения в имота.
Представени и приети като писмени доказателства са 3 бр.
спецификации на работна заплата, от които се установява, че ищцата е
работила по трудово правоотношение в Гронау, Германия и е получавала
седмично възнаграждение в размер на 377.45 евро или около 1500 евро
месечно.
Приложено е извлечение от банковата сметка на ответника, от което се
установява, че след сключване на брака му е предоставен кредит в размер на
1500 лв. и впоследствие в размер на 1200 лв., като заемните суми са погасени
през 2018 г. Представени са и три броя стокови разписки, които установяват,
че за реконструкцията на жилищната сграда са били доставени строителни
материали на името на А. И. Ю..
Изискана е и е приложена справка от „Търговска банка Д“ АД, от която
е видно, че в периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2020 г. майката на ответника е
получила един превод от 50.00 евро чрез системата за разплащане „Уестърн
Юнион“.
От събраните по делото гласни доказателства – свидетелски показания
на св. К. – майка на ответника и св. К. – съсед на имота, се установява, че
страните по делото преимуществено са живели и работили в чужбина, като
по-често в България се връщала ищцата. През 2018 г. започнали ремонт на
жилищната сграда, която била много стара и порутена. Св. К. заявява, че
синът й изпращал пари чрез системата за разплащане „Уестърн юнион“ за
закупуване на строителни материали, а когато бил в България и той лично
заплащал за извършените строителни дейности на наети майстори. По време
на ремонта ищцата не е отсядала в жилището, а в гр. Шумен при майка си или
при роднини. През 2019 г. жилището било реновирано, а през 2020 г. Р. Ю. и
А. Ю. се разделили. Ищцата била лишена от достъп до сградата, никога не е
имала ключ за жилището. Понастоящем в жилището живее св. К., а
ответникът продължава да работи в чужбина.
Съдът не кредитира показанията на св. К. в частта им, че единствено
ответникът е този, който е влагал средства в ремонта на сградата, тъй като
ищцата не работила. Писмените доказателства опровергават това нейно
твърдение, както и това, че синът й е изпращал редовно пари за
строителството. Установи се, че в процесния период той й е изпратил един
3
превод в размер на 50 евро. В останалата им част, преценени през призмата на
чл. 172 ГПК, както и показанията на другата свидетелка се кредитират от съда
като последователни, логични и безпротиворечиви.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че новата жилищна сграда с различна форма в план
и други размери е изградена през 2018 г. В Община Завет не са налични
строителни книжа относно изграждане на новата сграда в поземления имот,
съответно и не присъства в устройствените планове на общината. Сградата е
със застроена площ от 69,30 кв. м, електрифицирана и водоснабдена, а
степента на завършеност – 85%. Същата не отговаря на изискванията на ЗУТ и
подзаконовите норми за жилище, не е годна за ползване като жилище. Според
експерта отразената сграда в ПУП на гр. Завет и построената на място не са
идентични, не са идентични и основите на сградите, като съществуващата в
имота сграда е с нови стоманобетонови основи. Вещото лице посочва, че
извършените строително-монтажни дейности в съществуващата сграда не са
„основен ремонт“ съгласно §5, т. 42 и „реконструкция“ съгласно §5, т. 44 от
ДРЗУТ, а строеж и представляват „изграждане на нова сграда“. В Община
Завет не е издавана заповед за премахване старата сграда и съответно не е
издавано разрешение за строеж за новата сграда. Съгласно заключението на
експерта пазарният наем на къщата е в размер на 180 лв. месечно.
Заключението на изготвената СТЕ се възприема от съда изцяло като
компетентно извършено и обосновано.
Предвид изложеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Правото на делба е потестативно субективно право, което съгласно чл.
34 от ЗС може винаги да се упражни, освен ако законът разпорежда друго.
Категорично се установява от представения нотариален акт, че
дворното място находящо се в *** е било придобито от ответника преди
сключване на брака.
Не е спорно, а се установява както от събраните гласни доказателства,
така и от изготвената СТЕ, че през 2018 г. са извършени такива строително-
монтажни дейности по съществуващата в това дворно място стара сграда,
които макар и извършени без съответната строителна документация,
представляват изграждане на нова сграда. Съобразно трайно установената
4
съдебна практика няма пречка сградата, макар и незаконно строителство, да
бъде допусната до делба. Съдът приема, че последната е изградена по време
на брака със съвместния принос на всеки от партньорите, поради което
представлява бивша СИО.
Страните не доказаха някой от тях да има значителен принос при
изграждане на новата сграда и така не успяха да оборят презумпцията на чл.
21, ал. 3 от СК. Възраженията на ответната страна, че ищцата не е работила и
не е влагала средства се опровергават от представените писмени
доказателства, установяващи че по време на брака тя е реализирала трудови
доходи, а отделно е полагала грижи и за домакинството в чужбина.
Обстоятелството, че при завръщането си в България не е отсядала в имота е
логично, тъй като сградата е била в процес на ремонт. Не следва да се отчита
като значителен принос и погасяването на ползваните кредити от страна на
ответника, тъй като безспорно се установи, че те са изплатени през 2018 г. по
време на брака на страните. Не се доказа и твърдението на ответника, че е
изпращал чрез системата за разплащане „Уестърн Юнион“ значителни по
размер финансови средства на св. К. – негова майка, за ремонта на жилището.
Предвид изложеното следва новоизградената жилищна сграда да се
допусне до делба при равни права съобразно чл. 21, ал. 3 СК, вр. чл. 28 СК.
По отношение на искането за постановяване на привременни мерки:
Претенцията по чл. 344, ал. 2, предл. 2 ГПК, черпи правното си
основание от нормата на чл. 31, ал. 2 ЗС. Касае се за искане за налагане на
привременни мерки досежно делбения имот, поради което и същата е
допустима за период от датата на постановяване на решение по допускане
делбата до окончателното ликвидиране на съсобствеността.
Съобразно правилото на чл. 31, ал. 2 ЗС, когато общият имот се ползва
еднолично от един от съсобствениците, останалите имат право да
претендират обезщетение, което се определя на база средния пазарен наем за
имота, считано от датата на получаване на писменото поискване. Ето защо, за
да бъде уважено искането за присъждане на обезщетение, заявено на
посоченото основание, в тежест на поискалия го е да установи, в условията на
пълно и главно доказване, кумулативното наличие на следните предпоставки,
а именно: 1/ наличие на съсобственост върху процесния имот; 2/
съсобственик да е лишен от възможността да ползва имота съобразно с
5
правата си; 3/ същият да е отправил покана до ползващия съсобственик
(съсобственици) за предоставяне ползването на имота съобразно правата му.
Тези правила се прилагат по аналогия и за движимите вещи.
Съобразно приетото по-горе, между страните е налице съсобственост по
отношение на процесното жилище при равни права – по 1/2 ид. част.
Обезщетение се дължи от момента на получаването на писмената
покана. По същността си тя представлява едностранно волеизявление, от
което следва да е видно, че лишеният от ползване желае да му се плаща
обезщетение за в бъдеще. Веднъж отправено, писменото искане се
разпространява неограничено във времето докато трае съсобствеността или се
прекрати ползването от съсобственика.
На следващо място – не е спорно по делото, а и се установява от
показанията на разпитаните свидетели, че ищцата е лишена от ползването на
имота и същият се ползва от майката на ответника.
Фактическият състав на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъществен, поради което се
налага извод за основателност на претенцията, като същата следва да бъде
уважена за периода от подаване на исковата молба до окончателното
извършване на делбата (арг. от чл. 344, ал. 2 ГПК).
От заключението на вещото лице инж. К., се установява, че средният
пазарен месечен наем на жилището, възлиза на 180 лева. Ето защо, А. И. Ю.
следва да бъде осъден да заплаща на ищцата сумата от 90 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения имот,
съобразно дела й, за периода от датата на подаване на исковата молба –
18.04.2022 г. до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344,
ал. 2 ГПК, вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС.
По разноските: По направеното искане от процесуалния представител
на ищцата за присъждане на сторени разноски съдът дължи произнасяне след
приключване на делбеното производство, а не във фазата по допускане на
делбата.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА между Р. М. Ю., ЕГН ********** със съд. адрес
6
*** чрез пълномощник адв. П. А. Х. от АК–Шумен и А. И. Ю., ЕГН
********** с пост. адрес в ***, следния придобит по време на брака имот:
ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в урегулиран поземлен имот ХII-
774 в квартал 41 по плана на гр. Завет, с площ 830 кв. метра, при граници:
улица „Преслав“, УПИ Х-1355, УПИ ХIХ-778 и ХIII-1354, с административен
адрес ***, ведно със съответните проценти идеални части от правото на
строеж,
ПРИ ПРАВА: 1/2 ид. части Р. М. Ю. и 1/2 ид. части за А. И. Ю..
ОСЪЖДА А. И. Ю., ЕГН ********** с пост. адрес в *** да заплаща на
Р. М. Ю., ЕГН ********** със съд. адрес *** чрез пълномощник адв. П. А. Х.
от АК–Шумен сумата от 90.00 лева (деветдесет лева, нула стот.),
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен имот, а
именно – ЖИЛИЩНА СГРАДА, находяща се в урегулиран поземлен имот
ХII-774 в квартал 41 по плана на гр. Завет, с площ 830 кв. метра, при граници:
улица „Преслав“, УПИ Х-1355, УПИ ХIХ-778 и ХIII-1354, с административен
адрес ***, за периода от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2022 г.
до окончателното извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
Решението по допускане на делбата подлежи на обжалване пред ОС –
Разград в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7