№ 531
гр. София, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Силвия Тачева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20211100511535 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца П.А.К. срещу решение от 14.05.2021 г. по
гр.д. №42316/2020 г. на Софийския районен съд, 113 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу „С.Е.“ ЕАД кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.222 ал.3 КТ и чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 6375,60 лв.,
представляваща разлика между платения и дължимия се увеличен размер на обезщетението
при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, ведно със законната от 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане, и сумата от 88,55 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.07.2020 г.
– 03.09.2020 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е необосновано и незаконосъобразно.
Поддържа, че трудовото му правоотношение с ответника е продължило повече от 10 г., а
само в един кратък период е бил с трудово правоотношение с друг работодател, т.е. налице
са предпоставките на чл.222 ал.3 КТ за заплащане на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 мес. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени решението и да уважи изцяло предявените искове. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна „С.Е.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Разпоредбата на чл.222 ал.3 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 мес., а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 г.
трудов стаж през последните 20 г. - на обезщетение в размер на брутното му трудово
възнаграждение за срок от 6 мес. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само
веднъж.
Съгласно трайната практика на ВКС /решение №140 от 18.01.2019 г. по гр.д.
№2809/2017 г., IV ГО, решение №720 от 25.10.2010 г. по гр.д. №191/2010 г., IV ГО, решение
№13 от 02.02.2016 г. по гр.д. №4287/2015 г., IV ГО и др./, предпоставките за придобиване
правото на обезщетение по чл.222 ал.3 КТ са следните: прекратяване на трудовото
правоотношение, без значение на какво основание и към момента на прекратяването
работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на
последните 10 г. трудов стаж при един и същ работодател. За трудов стаж в съответствие с
разпоредбите на чл.352 и чл.354 КТ се зачитат и периоди от време, в които работникът или
служителят не е работил, в т.ч. и когато е бил без работа поради уволнение, което е признато
за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването му на
работа - чл.354 ал.1 т.1 КТ. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат, а да е бил
при един и същ работодател. Ако през 10-год. период има работа по трудово
правоотношение и при друг работодател, т.е. придобиване на стаж и при друг работодател,
то този увеличен размер на обезщетението не се дължи /решение №159/25.03.2010 г. по гр.д.
2
№5054/2008 г. по описа на ВКС, ІІ ГО, определение №1295/15.12.2010 г. по гр.д. №835/2010
г. по описа на ВКС, ІV ГО, определение №1280/21.10.2009 г. по гр.д. №1191/2009 г. описа
на ВКС, ІІІ ГО и др./.
Разпоредбата на чл.1 ал.1 ПМС №31/1994 г. за увеличаване в някои случаи размера
на обезщетенията по чл.222 ал.3 КТ предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение след 01.01.1993 г. на работник или служител от организациите и звената на
бюджетна издръжка, след като е придобил право на пенсия за прослужено време и старост,
независимо от основанието за прекратяване, обезщетението с правно основание чл.222 ал.3
КТ се увеличава в общ размер на БТВ за срок от 6 мес., когато независимо от
осъществяваните преобразувания, закриване, откриване, сливане или разделяне на
организациите и звената на бюджетна издръжка, работникът или служителят е работил през
последните 10 г. от трудовия си стаж в една и съща, по отношение на изпълняваните
основни функции и задачи, организация или звено на бюджетна издръжка. Съгласно чл.1
ал.2 от цитираното ПМС, обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размера и от датата по
предходната алинея се определя и на педагогическите и медицинските кадри, когато през
последните 10 г. от трудовия им стаж преди придобиване право на пенсия за прослужено
време и старост са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на
здравеопазването и образованието.
В процесния случай трудовото правоотношение на ищеца с ответното дружество е
прекъснато и по време на това прекъсване ищецът е бил в трудово правоотношение с друг
работодател /„Д.-2“ ЕООД/, т.е. през 10-год. период по чл.222 ал.3 КТ е придобил трудов
стаж и при друг работодател, поради което и не му се дължи увеличения размер на
обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ирелеватни са причините, довели до прекратяване на
първия трудов договор на ищеца с ответника, считано от 15.01.2016 г., респ. сключването на
трудов договор с новия работодател. Първото прекратяване на трудовото правоотношение
между страните би било от значение единствено, ако това уволнение е било признато за
незаконно от компетентните органи.
Цитираното по-горе ПМС №31/1994 г. също няма отношение към разглеждания
случай, доколкото не се касае за преобразуване, закриване, откриване, сливане или
разделяне на организации и звена на бюджетна издръжка.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер
на сумата от 100,00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20116693 от 14.05.2021 г., постановено по гр.д.
№42316/2020 г. по описа на СРС, ГО, 113 състав.
ОСЪЖДА П.А.К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. София, жк. ******* ап.А1-2 –
чрез адв. П.П., да заплати на „С.Е.” ЕАД, ЕИК ******* седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „*******” **, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 100,00 лв.,
представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4