№ 64
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Велислава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20221800600226 по описа за 2022 година
С присъда № 18 от 26.10.2021 г. на Районен съд – гр.Е. П., постановена
по н.ч.х.д. № 152/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимата Л. М. К., с ЕГН
**********, е призната за невиновна в това, че на 01.03.2019 г., между 18.30
ч. и 19.39 ч., в двора на имот в с. А., Община Г. М., обл. Софийска, ул. „****“
№1, умишлено е премахнала метална ограда направена между имота на П. М.
СТ. и имота на Л. М. К., и противозаконна е отнела чужди движими вещи /от
които е била направена металната ограда/, а именно: метална оградна мрежа,
метални тръби, ламарини, метални вратници, които вещи на обща стойност
около 400 лева, от владението на П. М. СТ., без съгласието на владелеца, с
намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.
304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 НК.
Със същата присъда са отхвърлени предявените от частния тъжител и
граждански ищец П. М. СТ. против подсъдимата Л. М. К. граждански искове
за заплащане на сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща
1
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от деянието, предмет
на тъжбата, както и за заплащане на сумата от 400 /четиристотин/ лева,
представляваща обезщетение за причинените му материални вреди от същото
престъпно деяние.
С тази присъда частният тъжител П. М. СТ. е осъден да заплати на
подсъдимата Л. М. К., направените в производството пред
първоинстанционния съд разноски в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
частният тъжител П. М. СТ., с оплакване за нейната незаконосъоразност
/постановяване при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила/ и
постановяването й в противоречие със събраните по делото доказателства.
Твърди се, че неправилно първата инстанция е приела за недоказано
авторството на подсъдимата в извършването на престъпното деяние,
доколкото ангажираните по делото доказателства са еднопосочни и
категорични в този смисъл. Сочи се, че разпитаните по искане на
подсъдимата свидетели също са „потвърдили по несъмнен начин”
обстоятелството, че „са действали по поръчка на подсъдимата”. Изтъква се и,
че в нарушение на процесуалните правила, първостепенният съд е отказал
изясняването на обективната истина по делото, чрез попълването му с
доказателства за стойността на причинената на тъжителя вреда. Иска се от
въззивния съд на основание чл.334 т.1 от НПК да отмени обжалваната
присъда и да върне делото на първата инстанция за ново разглеждане.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, повереникът на
частния тъжител - адвокат А. М. поддържа жалбата срещу
първоинстанционната присъда, по доводите и съобразно исканията, изложени
в нея.
Във въззивното съдебно заседание, защитникът на подсъдимата Л. М. К.
в лицето на адвокат С. А., изразява становище за правилност на атакуваната
присъда. Твърди се от защитникът , че съдебния акт на първата
инстанция е постановен при напълно изяснена фактическа обстановка и въз
основа обективна оценка на всички събрани по делото доказателства. Поради
това се заявява искане пред въззивния съд на основание чл.338, вр. чл.334 т.6
от НПК, да повтърди оспорената присъда на първостепенния съд.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
2
страните, във връзка с данните по делото и при изпълнение на задължението
си по чл.313 и чл.314 от НПК, намери наличието на основанията по чл.334 т.4,
вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната първоинстанционна
присъда в наказателната и гражданско-отхвърлителната й части, и съответно
прекратяване на настоящото наказателно от частен характер производство,
като образувано въз основа на неконкретизирано съгласно чл.81 от НПК,
обвинение в тъжбата.
В разпоредбата на чл.81 ал.1, изр.1 от НПК са регламентирани
изискванията към съдържанието на тъжбата, с подаването на която в
законовия 6-месечен срок се поставя началото на наказателното преследване
на обвиненото лице за престъпление от частен характер. Подобно на
обвинителният акт за престъпленията от общ характер, така и за
престъпленията преследвани по частноправен ред, от лицето, което се
легитимира като пострадал от такова престъпление, се изисква тъжбата му да
очертае рамките на предмета на доказване в съдебната фаза на наказателния
процес, т.е. в нея следва да се посочат обстоятелствата на престъплението, в
които са включени времето, мястото, конкретните действия, за които се
твърди, че са неправомерно извършени от дееца, предмета на
престъплението. С други думи казано, в тъжбата следва ясно и точно да бъдат
изложени обстоятелствата, които следва да бъдат доказани в наказателния
процес, за да може обвиненото лице да узнае в какво точно се обвинява и да
реализира в пълнота правото си на защита. То може да бъде осъдено само за
онова престъпление, за което има изложени в тъжбата и доказани
обстоятелства и по които се е защитавало.
В настоящият случай, с тъжбата на частния тъжител П.С. е предявено
обвинение срещу подсъдимата Л.К. в извършването на престъплението
„кражба”, формулирано като противозаконно отнемане на движими вещи,
собственост на тъжителя, находящи в двора на имота му в с.А., община Г. М.,
ул.”****” № 1. Т.е. предмета на преследваното с тъжбата от частното
обвинение престъпление е посочен единствено като намиращи се в описания
недвижим имот на тъжителя „метални предмети, включително оградни врати,
метални тръби, ламарини и други метални вещи, на обща стойност от 400
лева”. С формулираното по този начин обвинение, частният тъжител е
допуснал неяснота на тезата си, тъй като е въвел неопределен предмет на
претендираното с нея престъпление. Доколкото в случая частното обвинение
3
касае престъпление срещу собствеността, то при уточняване на неговия
предмет, е необходимо да се индивидуализира поотделно всяка вещ и нейната
равностойност /обвинението може да се окаже доказано само за определен
вид или брой, със съответната стойност, вещи/. Т.е за да се обоснове в случая
обвинение за кражба, частният тъжител е следвало да посочи точно към какви
движими вещи е бил насочен умисъла на подсъдимата. Като не го е сторил,
това е довело до непълнота на частната тъжба относно описанието и
въвеждането на обективни съставомерни елементи на инкриминираното с нея
престъпление на подсъдимата. Посоченото определя обвинението като
фактически и юридически неясно формулирано, а предметът на доказване –
като неопределен.
Непълноти в съдържанието на частната тъжба, касаещи процесуалната
й допустимост, са допуснати и касателно предявените с нея срещу
подсъдимата граждански искове. Последните са описани в тъжбата
единствено като претенции за „заплащане на сумата от 400 лева – морални
вреди и 400 лева – материални вреди”. Не са посочени обстоятелствата, на
които се основават посочените граждански претенции за обезвреда от
престъплението, предмет на частната тъжба, като това в какво се изразява
понесеното от тъжителя морално и имуществено увреждане от
престъплението, както и каква е причинната връзка на всеки вид увреждане с
това престъпление.
В процесуалният закон, в тълкувателната дейност на касационната
инстанция /ТР № 34/1990 г. ОСНК на ВС/ и съдебната практика, не се поставя
никакво ограничение за възможността частния тъжител да поправи
непълнотата в съдържанието на частната тъжба /напр. относно дата, мястото
или елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига
нередовността да е отстранена преди изтичане на прекулзивния 6-месечен
срок по чл.81 ал.3 от НПК. В слчая, очевидно първостепенният съд е бил
изправен пред тази хипотеза – били са налични недостатъци, които
опорочават тъжбата до степен на процесуална недопустимост /същата не е в
състояние да очертае рамките на частното обвинение/, като съда е следвало да
ги констатира и да предостави срок на частния тъжител да ги отстрани.
Същевременно, въпреки че частната тъжба на тъжителят П.С. не е
отговаряла и на минималните стандарти за повдигане на обвинение и за
4
реализиране на гражданска отговорност на подсъдимата, първостепенният
съд е образувал и разгледал делото по същество, като с оспорената присъда е
признал подсъдимата за невиновна и я е оправдал по повдигнатото й частно
обвинение по чл.194 ал.1 от НК, и съответно е отхвърлил предявените срещу
нея граждански искове. По този начин, първата инстанция се е произнесла /с
обжалваната присъда/ по частна тъжба, която не е отговаряла на законовите
изисквания относно съдържанието, необходимо й за да формира ясно
обвинение срещу конкретно лице, поради което въззивният съд намира, че
образуваното и проведеното въз основа на нея наказателно производство от
частен характер, подлежи на прекратяване на основание чл.334 т.4, вр. чл.24
ал.5, т.2 от НПК, съответно след отмяна на първоинстанционната присъда.
В тази връзка и по този повод, важно е да се отбележи, че не
съществува законова възможност въззивният съд сам да даде указания на
частния тъжител за отстраняване на нередовностите в тъжбата с отмяна на
обжалваната присъда и връщане на делото на районния съд. Посоченото е
недопустимо, както поради това, че е изтекъл срока по чл.81 ал.3 от НПК,
така и предвид постановената вече от първата инстанция присъда, независимо
от оправдателния й характер. В противен случай би се дало възможност на
частния тъжител „да адаптира” изложеното в тъжбата си съобразно резултата
от протеклото съдебно производство, което ще доведе до накърняване
съществено на правото на защита на подсъдимия /в този смисъл Р. №
29/13.02.2017 г. на ВКС, 1 н.о./.
С оглед на всичко изложено по-горе се обоснова извод за отмяна на
атакуваната присъда в наказателната и гражданско-отхвърлителната й части и
прекратяване на наказателното производство по делото в тези части, което
пък от своя страна определя като безпредметно обсъждането на доводите във
въззивната жалба, които са по същество на спора.
Предвид изхода на делото пред въззивната инстанция и по аргумент от
разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена в частта й, с която са възложени в тежест на частния тъжител
направените от подсъдимата разноски в производството пред първата
инстанция. На същото процесуално основание, основателна се явява
заявената от подсъдимата претенция за присъждане на направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
5
По изложените съображения и на основание чл.334, т.4, във вр. с чл.24
ал.5, т.2 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 18 от 26.10.2021 г. на Районен съд – гр.Е. П.,
постановена по н.ч.х.д. № 152/2019 г. по описа на същия съд, в наказателната
и гражданско-отхвърлителаната й части И ПРЕКРАТЯВА на основание
чл.334, т.4, във вр. с чл.24 ал.5,т.2 от НПК, наказателното производство по
делото в тези му части.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК, частният тъжител П. М.
СТ. да заплати на подсъдимата Л. М. К. сумата от 1000 /хиляда/ лева,
представляваща направени от последната разноски за адвокатско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на касационна проверка пред ВКС в 15-дневен срок
от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6